Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../04.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 10602 по описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „К.Б.” ЕООД срещу Н.К.Г. осъдителен
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № * от 07.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която моли да се постанови
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Н.К.Г. не е депозирал писмен отговор на исковата молба, поради което
делото с определение № 15364/22.11.2019 год. е насрочено за разглеждане в
о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 14.02.2020
г., като редовно призования ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са
били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване
в съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на
твърдения, че между ответника и “* на 07.05.2015 г. бил сключен процесния договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно заявка на ответника и условията на договора била отпусната по негова
банкова сметка ***. за срок на издължаване 30 дни и падежна дата – 06.06.2015 г. С настъпване на падежа по договора
кредитополучателят не изпълнил задължението си и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия кредиторът * (*) започнал да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ – 10,03% към договорния лихвен процент (в процесния случай 0%), върху неизплатената главница за периода
на просрочието. Излага, че кредиторът изпратил три напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
договора за кредит, но ответникът не погасил подробно описаните в писмата
задължения. Поддържа се, че на 01.02.2018 г. „* сключил с ищеца Договор за
прехвърляне на вземания № */01.02.2018 г., по силата на който били прехвърлени на
ищеца следните вземания срещу ответника, а именно главница в размер на 350лв.,
наказателна лихва в размер на 475,79 лв. и отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) в размер на 30 лв. Сочи, че по силата на договора за цесия
ищецът като цесионер бил изрично упълномощен да
уведомява от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му, като изпратеното по пощата писмо до длъжника било върнато с
отметка „пратката не е потърсена”, поради което ищецът прилага към исковата
молба уведомление до ответника за извършената цесия. При тези съображения
ищецът моли за уважаване на предявения иск за заплащане на главницата от 350лв.
и присъждане на сторените разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
изискуемо в полза на ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК,
поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 200 лева, от които
50 лева за заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсулстко възнаграждение
определено на основание чл.78, ал. 8 вр. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
„*, да заплати на „К.Б.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя *, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № * от
07.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
„*, да заплати на „К.Б.” *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумата от 200 лева (двеста
лева), представляваща сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат
заплатени на ищеца на следната банкова сметка: *** : ***, BIC : *** „*.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: