Р
Е Ш Е
Н И Е № 183
гр. Сливен, 21.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тринадесети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ................... , като разгледа докладваното от
съдията Светлана Драгоманска адм. дело № 262/2021 г. по описа на
Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на МБАЛ “Хаджи Димитър” ООД, представлявано от у. П.М.П., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Пехливанов” № 5, срещу Заповед
№ РД-09-825/24.06.2021 г. / погрешно посочена от 2020 г./ на Директора на РЗОК
– Сливен. С оспорената заповед на основание чл. 91 от АПК се изменя Заповед за
налагане на санкция № РД-09-806/16.06.2021 г., в която мотивите за налагане на
санкция, изложени в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6,
т.7, т.8, т.9 и т.10: „чл. 325 от НРД за МД 2020-2022г. урежда възможността,
когато КП е с договорен минимален престой до три дни, същата да може да бъде
изпълнена и приключена като АПр с наименование /в случая/ „Предсрочно
изпълнение на КП №114" и след като е налице отказ на ЗОЛ за продължаване
на лечението, ИБМП е следвало да отчете случая именно като АПр, а не като
изпълнена КП" се променят на „с непревеждането на ЗОЛ от ОАИЛ в
съответната клиника или отделение за довършване на лечебния процес, лечебното
заведение е нарушило критериите за дехоспитализация по КП № 114, която в частта
си „ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ" гласи:
„Диагностични,
лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията:
• Контрол на здравното състояние на пациента и
медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното
лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични)
и:
• липса на необходимост от прилагане на средства
и методи за основно поддържане на живота. Пациентът постъпва в съответната
клиника/отделение за лечение на основното заболяване. Довършване на лечебния
процес и проследяване.
Оспорващият
навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради неспазване
на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва,
че към момента на издаването на Заповед за налагане на санкция № РД-09-806 от
16.06.2021 год., срещу тази заповед не е била подавана и получавана жалба, а AO
по своя преценка, на база постъпило писмо с вх.№ 29-02-12 от 17.06.2021 год. от
МБАЛ „ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД гр.Сливен, е изменил заповедта в частта й
„мотиви", което е недопустимо с оглед разпоредбите на АПК.
В
съдебно заседание, оспорващият редовно призован, не се явява. В депозирано
писмено становище поддържа жалбата си. Иска се отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Директора на РЗОК - Сливен, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди
доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед за налагане на санкция № РД-09-806/16.06.2021 г. / погрешно посочена от
2020 г./ издадена от Директора на РЗОК Сливен, на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО,
чл. 408, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 и Арбитражно решение № 21/31.05.2021г. на
Арбитражната комисия, сформирана със Заповед № РД-09- 708/31.05.2021г., на
Директора на РЗОК - Сливен за разглеждане на медицински спорове, на МБАЛ “Хаджи Димитър” ООД, представлявано от у.
П.М.П., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Пехливанов”
№ 5, за констатирани нарушения е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер
на 2000 /две хиляди/ лева. Заповедта е връчена на лечебното заведение на
17.06.2021 г. На същата дата до Директора на РЗОК Сливен е депозирано писмо с
вх.№ 29-02-12/17.06.2021год. от оспорващото дружество, с което се иска от РЗОК
Сливен да бъде предоставена информация за отчетени подобни случаи, както и да
бъде указана методична помощ на лечебното заведение за воденето на медицинската
документация и за отчитането на АПр „Предсрочно изпълнение на дейностите по
клинична пътека „……“, при пациенти, пролежали поне минималния регламентиран
престой по КП.
Във
връзка с постъпилото писмо на 18.06.2021 г. членовете на Арбитражната комисия
провели второ заседание, в което обсъдили изложените в писмото доводи на ЛЗ и
приели, че изразеното като мотиви в Решение №21/31.05.2021г., относно
възможността за предсрочно изпълнение на КП № 114 не е относимо към предмета на
спора, разглеждан на заседанието, проведено на 31.05.2021г., т. к. не
кореспондира с естеството на констатираните нарушения. С Решение №
22/18.06.21г. изменили Решение № 21/31.05.2021г. в частта за мотивите и
предложили на Директора на РЗОК Сливен да измени заповедта за налагане на
санкция в тази й част.
На
основание Решение № 22/18.06.21 г. на Арбитражната комисия при РЗОК Сливен и
чл. 91 от АПК Директорът на РЗОК Сливен със Заповед
№ РД-09-825/24.06.2021 г. изменил своя Заповед
за налагане на санкция № РД-09-806/16.06.2021 г., предмет на настоящото производство.
Заповедта е съобщена на лечебното заведение оспорващ на 24.06.2021.,
жалбата против нея е депозирана чрез административния орган до административен съд
- Сливен на 30.06.2021 год.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните
по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Оспорването е направено в предвидения от закона срок, а
именно в четиринадесет дневен срок след съобщаване на оспорената заповед. Жалбата е подадена от лице, което има правен
интерес от това производство, поради което оспорването е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен
съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата
валидност. Настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално
и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемата се от закона
писмена форма, с изложени фактически и правни основания, но при допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила в производството по
издаването й, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваният
административен акт, в случая заповедта на Директора на РЗОК гр.Сливен е издадена
на основание чл. 91 от АПК.
Съгласно посочената разпоредба в 7-дневен срок, а когато
органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения
акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал
издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Актуалната съдебна практика приема, че по принцип текстът
на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да
коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането
той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния
акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения
акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена
редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект.
В 7 - дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от
подаването на редовна, сезираща по - горестоящ административен орган или съда
жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила
акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или
протеста на компетентния по - горестоящ административен орган или съда. Правото
на отзив на административния орган по своята същност не е контрол по
административен ред, а една законова възможност, в определен срок органът сам
да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт, но това,
предвид нормата на чл. 91, ал.1 от АПК, може да стане само при наличие на
подадена в срок жалба от засегнато лице или организация, т.е. преразглеждането
на акта от неговия издател може да е само по отношение на актове, невлезли в
сила, срещу които има подадена жалба или протест. Видно от доказателствата по
делото, в разглеждания случай към датата 24.06.2021 г., когато е издадена
обжалваната заповед, не е имало подадена жалба пред по-горестоящ административен орган или съда срещу Заповед
за налагане на санкция № РД-09-806/16.06.2021 г.
Оспорената заповед е издадена по писмо, нямащо характер
на жалба пред по-горестоящ административен орган или съд, каквото е изискването
на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК. Подаденото писмо, на което изрично се
позовава Директорът на РЗОК Сливен, е адресирано до самия Директор на РЗОК -
Сливен и с него се иска от
РЗОК Сливен да бъде предоставена информация, както и да бъде указана методична
помощ на лечебното заведение. Същото няма характер на жалба. В
гореизложения смисъл е и съдебната практика на Върховен административен съд на
Република България: Решение № 4172 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6764/2019 г., II о. Решение № 5335 от 11.04.2012 г. по адм. дело № 2472 / 2012
г., IV о.; Решение № 3791 от 17.03.2011 г. по адм. дело № 8881 / 2010 г., VI
о.; Решение № 7201 от 28.05.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 4461/2013 г., II о.
По изложените съображения, оспореният административен акт
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски
е основателна, поради което РЗОК - Сливен, следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващото лечебно заведение направените по делото разноски в размер на 50
лева - платена държавна такса.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-09-825/24.06.2021 г. / погрешно посочена от 2020 г./ на Директора на Районна
здравноосигурителна каса – Сливен, с която на основание чл. 91 от АПК се изменя
Заповед за налагане на санкция № РД-09-806/16.06.2021 г., в която мотивите за
налагане на санкция, изложени в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9 и
т.10 се променят на „с непревеждането на ЗОЛ от ОАИЛ в съответната клиника или
отделение за довършване на лечебния процес, лечебното заведение е нарушило
критериите за дехоспитализация по КП № 114, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна
каса – Сливен, да заплати на МБАЛ “Хаджи Димитър” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Пехливанов” № 5, представлявано
от у. П.М.П. сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: