Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066
гр.Свищов, 21.12.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 29.07.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №765 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 456, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 22.06.2018 г. между „БАНКА ДСК” ЕАД и Й. Б.Й. с ЕГН ********** възникнало
заемно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление при действието
на общи условия за сумата в размер на 10 000,00 лева. Заявява, че страните
договорили параметри на кредита, конкретно посочени в исковата молба: ползване
на преференциален лихвен процент, при условията на програма „Партньори плюс”,
като кредитополучателят се е задължил да осигурява по разплащателната си
сметка, открита в „Банка ДСК” ЕАД с IBAN: ***ления на получаваната от него
пенсия в размер на 291 лв.; обезпечение на кредита с договор за залог върху
вземания на Й. Б.Й. за пенсия и други вземания от Националния осигурителен
институт, както и върху вземането на залогодателя по сметка IBAN: *** “Банка
ДСК” ЕАД. Договорено било връщането на предоставената в заем за потребление
сума да се извърши на 119 пълни и 1 непълна анюитетни месечни вноски. Общият
сбор на задължението за връщане на главница, възнаградителна лихва и такси по
договора за кредит бил в размер на 14 231, 15 лева, при променлив лихвен
процент в размер на 6,60% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
6-месечен СОФИБОР 0,163%, който при отрицателна стойност се приема със стойност
нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,437% при изпълнение на
условията по програма „Партньори плюс”.
Заявява,
че кредитът бил обезпечен и чрез плащане на застрахователна премия от Й. Б.Й.,
за включването му със сертификат № ***** към застрахованите лица по Групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, сключен между „Банка
ДСК” ЕАД в качеството на застраховащ и „Г.Ж.” ЕАД в качеството на застраховател.
С него били застраховани животът, здравето и телесната цялост на
кредитополучателя Й. Й., във връзка с искане за кредит №4032365 от 20.06.2018
г.
Твърди,
че застрахователното правоотношение възниква при действието на общи условия и
има следното съществено съдържание (essentialia negotii):
Покрити
рискове: 1. Смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила със
застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие; 2.Пълна
трайна неработоспособност - постановена с ЕР на ТЕЛК / НЕЛК, неработоспособност
над 70 %, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие в
резултат на застрахователно събитие и неспособност на застрахования да
упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване
на доход. Застрахователна сума в размер на 10 000, 00 (десет хиляди) лева. Период
на индивидуалното застрахователно покритие: Начало - 22.06.2018 г.
(Индивидуалното застрахователно покритие за всеки застрахован влиза в сила след
плащане на първа годишна премия / първата вноска по сертификата). Край -
индивидуалното застрахователно покритие се прекратява при изтичане на
застрахователния период, през който изтича срокът на кредита и за който е
платена премия. Застрахователен период - една година. Застрахователната премия
е годишна. Определена е на 0,43% от застрахователната сума.
Застрахователни
обезщетения и ползващи се лица:
1.При
настъпване на покрит риск “смърт” на застрахования кредитополучател,
застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователната сума както
следва:
1.1. На
застраховащия - застрахователно плащане в размер до остатъка по кредита,
включващ главница, натрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на
застрахования, но не повече от застрахователната сума.
1.2. На
законните наследници на застрахования кредитополучател, посочени в
удостоверението за наследници - застрахователно плащане в размер на разликата
между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница,
натрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования.
Договорената
застрахователна премия в размер на 43,00 лева е платена на „Г.Ж.” ЕАД с
нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение от 22.06.2018 г. С
последващо нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение също от
22.06.2018 г. е заплатена посочената в сертификат № ***** годишна вноска за
обезпечителен фонд съгласно Глава петдесет и втора на Кодекса за застраховането
в размер на 0,70 лв.
Твърди,
че „БАНКА ДСК” ЕАД ежемесечно удържала от банковата сметка на кредитополучателя
Й. Й. договорената съгласно погасителния план по договора за кредит месечна
вноска в размер на 118,56 лв.
Твърди,
че на 18.02.2019 г. Й. Б.Й. е починал. На същата дата от лекуващия
лекар ЕТ „ИППМП д-р В.М.” издала медицинско свидетелство за смърт. В него било
посочено, че смъртта е установена от друг лекар, различен от д-р В.М.И., а в „причини
за смъртта” били изброени всички хронични заболявания, от които е страдал Й. Й.
приживе, точната причина за настъпване на смъртта не била установена, защото липсва
извършена аутопсия. На 19.02.2019 г. от длъжностно лице по гражданско състояние
Ива Панайотова бил съставен акт за смърт № 41 от 19.02.2019 г. за Й. Б.Й..
Ищецът
твърди, че е единствен наследник на починалото лице. Твърди, че е изпълнил
изцяло паричното задължение по договора за кредит за текущо потребление като на
09.04.2019 г. заплатил сума в размер на 113,46 лева; на 09.05.2019 г. - сума в
размер на 113,46лева; на 05.06.2019 г. - сума в размер на 9 272, 20 лева.
Заявява,
че на 07.03.2019 г. предявил към „Г.Ж.” ЕАД претенция №********** за изплащане
на застрахователно обезщетение. След като от ответното дружество изискали
документи, касаещи здравословното състояние на застрахованото лице, с писмо изх. № 20-04-284 от 10.05.2019 г.,
застрахователното дружество отказало да плати на ищеца застрахователно
обезщетение, тъй като се касаело за застрахователно събитие в резултат на
непокрит по общите условия риск. Отказът бил мотивиран на
основание т. 12.4. от общите условия на договора за групова застраховка „Живот,
свързана с банков кредит”, според която отговорността на застрахователя по
застрахователния договор не включва смърт или пълна трайна неработоспособност,
когато те са в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо
заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което Застрахованият е
получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5 годишния
период преди датата на сключване на застраховката. Счита това за неправилно.
Излага съображения за това: На първо място не била установена точната причина
довела до смъртта на застрахования Й. Б.Й.. В медицинската документация,
отразяваща смъртта били изброени неизчерпателно повечето хронични заболявания,
които са съпътствали живота му. След като причината за смъртта не била
установена чрез аутопсия от лекар специалист - патоанатом или специалист по
съдебна медицина, то можело да се предполага всякаква причина за смъртта. От
множеството изброени симптоми и диагнози, упоменати в медицинското свидетелство
за смърт и становището на лекуващия лекар можело да се заключи, че смъртта е
настъпила по естествен път, ненасилствено, без да се установява с категоричност
конкретната фактическа причина. На това заключение водело изброяването в
медицинските книжа, съставени по повод смъртта, на многото различни
заболявания, които и сами по себе си могат да доведат до летален изход.
Счита,
че застрахователят в общите условия е
предвидил, че за да не отговаря, застрахованият трябва да е починал от
заболяване, за което е получил диагностициране, медицинско консултиране и/или
лечение в 5 годишен период преди възникването на застрахователното отношение. От
горното следвало, че застрахователното дружество само е придало важно значение
на момента на установяване на заболяването, като е предвидило условие за
изключване на отговорността му, заболяването да е установено в петгодишен
период преди възникване на застрахователното правоотношение. Тъй като
хроничните заболявания на Й. Й. били диагностицирани много преди изключващия отговорността
петгодишен период (инсулинозависим захарен диабет считано от 1987 г.; хроничен
ларингит и ларинготрахеит - считано от 29.03.2005 г.; хронични обструктивна
белодробна болест - считано от 22.07.2008 г.; хипертонична болест на сърцето
считано от 18.07.2007 г.; стенокардия считано от 09.01.2012 г.;), то на още
едно основание се установявало, че не е налице хипотезата на т.12.4. от общите
условия за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Поради
горното и поради това, че застрахованият е изпълнил точно по време, количество
и качество основното си задължение, а от друга страна е настъпило и
застрахователното събитие, счита, че ответникът дължи застрахователно
обезщетение на ползващото се лице в срок от 5 работни дни от предявяването й
съгласно т.44 от ОУ. Претенция за плащане на застрахователно обезщетение №
********** била депозирана на 07.03.2019 г. Съгласно уговореното, обезщетението
е изискуемо считано от 18.03.2019 г. - 10 дена след поканата за изпълнение. Размерът на обезщетението следвало да се
определи по правилото на т.2.2 от сертификата Застрахователни обезщетения и
ползващи се лица, а именно като разликата между застрахователната сума и остатъка
но кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски, към датата на
смъртта на застрахования.
Заявява,
че в настоящия случай общият размер на паричното задължение за връщане
(главница, възнаградителна лихва, такси) по договор за кредит за текущо потребление
е 14 231, 15 лв. Застрахователната сума е 10 000,00 лв. Към 18.02.2019 г.
от банкова сметка ***: ***98,48 лв. представляващи 8 бр. месечни вноски, всяка
с размер 118,56 лв. и 50 лв. такси. Остатъкът по кредита е 9 499,12 лв.,
включващ главница, натрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на
застрахования – са платени от ищеца за пълното изпълнение на паричното
задължение по договора.
Разликата
между застрахователната сума 10 000, 00 лв. и остатъка по кредита, включващ
главница, натрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования 9
499,12 лв. е равна на 500,88 лв.
Поради
изложеното, счита че твърдяното от доверителя му вземане е установено по
основание и размер, изискуемо е и следва да бъде изплатено от „Г.Ж.“ ЕАД.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
500,88 лв. (петстотин лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сертификат № ***** за включване към
застрахованите лица по Групов договор за застраховка “Живот, свързана с банков
кредит”, сключен между “Банка ДСК” ЕАД в качеството на застраховащ и „Г.Ж.” ЕАД
в качеството на застраховател по претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение №********** от 07.03.2019г„ ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждането на иска в съда, до окончателното й
изплащане, както и да осъди ответника за сумата от 19,62 лв. представляваща
мораторна лихва върху размера на главницата за периода от 18.03.2019 г. -
датата на изпадане в забава за плащане на застрахователно обезщетение - до
датата на входиране на исковата молба в съда. Претендира разноски.
В срока и реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от процесуалния представител на ответника по иска юрк. А.К.. Оспорва
исковата претенция по основание и размер. Същият не оспорва, че на
22.06.2018 г. Й. Б.Й. е бил включен в групата на застрахованите лица по групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с подписания от него Сертификат №
*****/22.06.2018 г., сключен с „Г.Ж.“ ЕАД. Заявява, че смъртта на застрахования
е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващи заболявания или
техни усложнения, за които застрахованият е получил медицинско консултиране и
лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на застраховката, което
представлява изключен застрахователен риск, поради което на основание в чл.
12.4 от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
е било отказано на ответника да му се изплати застрахователна сума. След
смъртта на Й. Б.Й., наследникът му е предявил претенция за изплащане на
застрахователна сума пред „Г.Ж.“ ЕАД. В тази връзка пред застрахователя са
представени медицински документи, сред които Амбулаторни листи № 539/09.02.2016
г., № 4414/11.10.2016 г., № 227/23.01.2017 г., № 5038/16.11.2017 г. и №
4874/27.11.2018 г., от които е видно, че много преди сключване на
застрахователния договор Й. Б.Й. е бил диагностициран с неинсулинозависим
захарен диабет (в амб. лист № 4874/27.11.2018 г. е посочен инсулинозависим
захарен диабет), хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и
стенокардия. Видно от Епикриза КП № 254/2017 г. за болничен престой от
10.02.2017 г. до 13.02.2017 г. в СБАЛ по Кардиология ЕАД - Велико Търново,
диагнозата, поставена на застрахования е „Нестабилна ангина пекторис",
като той е претърпял инфаркт на миокарда през 2012 г., във връзка с който са му
поставени стент и байпас. Същият страда от хипертонична болест на сърцето - III
степен. Също така, в представеното пред застрахователя становище от 02.04.2019
г. на д-р В.И. /личен лекар на застрахования/, относно здравословното състояние
приживе на Й. Б.Й., се потвърждават всички горепосочени заболявания и
усложненията, породени от тях, включително претърпения инфаркт. На следващо
място – на Й. Б.Й. било издадено Експертно решение № 2486/12.12.2017 г. на ТЕЛК
към МБАЛ *****, с което е определена 96% намалена трудоспособност за срок от 3
години. Определената водеща диагноза е инсулинозависим захарен диабет, с общи
заболявания – инсулинозависим захарен диабет с множество усложнения - ДПНП,
диабетна ретинопатия, гангрена диабетика, стенокардия III ф.к. ЗСН, триклонова
КБ хипертрофия на ЛК, имплантация на два стента, 3 аортно-коронарни байпаса,
преживян миокарден инфаркт. От приложената Справка за извършените прегледи на Й.
Б.Й. се установявало, че той е бил на диспансерни прегледи за лечение на
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и са му били извършвани
консултации за същото заболяване, както и за инсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения и за стенокардия неколкократно в периода преди
сключване на процесния застрахователен договор, а именно: през 2015 г. общо 17
пъти, през 2016 г. общо 17 пъти, през 2017 г. общо 25 пъти, през 2018 г. преди
сключването на застрахователния договор общо 5 пъти. Счита за безспорно
обстоятелството, че Й. Б.Й. е получавал медицинско консултиране и е провеждал
лечение на диагностицираните у него заболявания неинсулинозависим захарен
диабет (в амб. лист № 4874/27.11.2018 г. е посочен инсулинозависим захарен
диабет), хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и стенокардия,
т.е. налице са първите две предпоставки за възникване на правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователна сума. По отношение на
третата предпоставка – наличие на причинна връзка между предварително
съществуващите заболявания или техните усложнения, и настъпилото
застрахователно събитие ответника заявява, че следва да бъде изслушано
заключение на вещо лице с познания в областта на медицината - патоанатом, което
да даде отговор и на въпроса дали заболяванията или усложненията им се намират
в причинна връзка със смъртта на Й. Б.Й.. В тази връзка изразява становище, че
ако ищецът е имал съмнение относно установената от лекаря в съобщението за
смърт № 2/18.02.2019 г. причина за настъпване на смъртта на Й. Й., същият
единствен е имал правото да изиска извършване на аутопсия в качеството си на
наследник на починалия, но не го е направил. Застрахователят няма право да иска
аутопсия, нито наследникът е съгласувал с него необходимостта от извършване на
такава. Чрез тези си действия ищецът умишлено е лишил застрахователя от
възможността да се ползва от установени при аутопсията факти и обстоятелства, а
в последствие в исковата молба същият твърди, че наследодателят му може да е
починал и от друго заболяване. Искането е да се отхвърлят изцяло предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът се представлява от ядв.Я.К.. Същият взема становище за доказаност на
предявените искове.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрк. А.К.. Поддържа становище за недоказаност на исковата претенция и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Видно от
удостоверение за наследници с изх.№ 06-09-190/27.02.2019г. ищецът по делото П.Б.Й.
с ЕГН ********** е единствен наследник на починалия си на 18.02.2019г. брат Й. Б.Й.
с ЕГН **********.
Между страните по
делото не се спори, че починалия е сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит
за текущо потребление от 22.06.2018 г., по който банката е отпуснат кредит в
размер на 10 000 лева, за което кредитът бил обезпечен и чрез включването му
със сертификат № ***** към застрахованите лица по Групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит”, сключен между „Банка ДСК” ЕАД в качеството
на кредитор и застраховащ и „Г.Ж.” ЕАД в качеството на застраховател. Договорът
за застраховка, съгласно приложения сертификат е бил сключен за срок от една
година с начало 22.06.2018 г. при застрахователна сума 10 000 лева, като е
покривал рисковете смърт и пълна трайна нетрудоспособност. Не се спори плащане
на застрахователна премия в размер на 43,00 лева.
От приложеното по
делото съобщение за смърт, издадено на 18.02.2019 г. Й. Б.Й. от лекуващия лекар
д-р В.М., се установява, че като причина за смъртта на застрахования е
посочено: Застойна сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Посочено е като
болест или непосредствено състояние довели до смърт: ИБС Стенокардия.
Хипертонична сърдечна болест със ЗСН. Посочени като други важни състояния,
способстващи за настъпването на смърт, които не са свързани с болестта: стар
инфаркт на миокарда, захарен диабет, инсолинозависим с неврологични усложнения.
След смъртта на Й. Б.Й.
ищецът като негов наследник предявил претенция за изплащане на застрахователна
сума пред „Г.Ж.“ ЕАД. В тази връзка пред застрахователя са представени медицински
документи, сред които Амбулаторни листи № 539/09.02.2016 г., № 4414/11.10.2016
г., № 227/23.01.2017 г., № 5038/16.11.2017 г. и № 4874/27.11.2018 г., от които
е видно, че Й. Б.Й. е бил диагностициран с инсулинозависим захарен диабет, хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност и стенокардия. Видно от Епикриза КП
№ 254/2017 г. за болничен престой от 10.02.2017 г. до 13.02.2017 г. в СБАЛ по
Кардиология ЕАД - Велико Търново, диагнозата, поставена на застрахования е
„Нестабилна ангина пекторис“, като той е претърпял инфаркт на миокарда през
2012 г., във връзка с който са му поставени стент и байпас. Същият страда от
хипертонична болест на сърцето - III степен.
Представени са:
Експертно решение №
273/29.01.2015 г. на ТЕЛК към МБАЛ *****, с което на застрахования е определена
94% намалена трудоспособност за срок от 3 години. Определената водеща диагноза
е инсулинозависим захарен диабет, с общи заболявания – инсулинозависим захарен
диабет с множество хронични усложнения – ИБС,
САП III ф.к. Триклонова КБ. Хипертрофия на ЛК. Състояние след
имплантация на два стента. Състояние след АКБ Х 3. Състояние след преживян МИ.
Експертно решение №
2486/12.12.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ *****, с което на застрахования е определена
96% намалена трудоспособност за срок от 3 години. Определената водеща диагноза
е инсулинозависим захарен диабет, с общи заболявания – инсулинозависим захарен
диабет с множество усложнения - ДПНП, диабетна ретинопатия, гангрена диабетика,
стенокардия III ф.к. ЗСН, триклонова КБ хипертрофия на ЛК, имплантация на два
стента, 3 аортно-коронарни байпаса, преживян миокарден инфаркт.
Представено и
становище на лекуващия лекар от 02.04.2019г., според което причина за смъртта е
Сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. ИБС. Остър инфаркт на миокарда.
Представена е
разпечатка от РЗОК за периода от 18.12.2014 до 05.02.2019г. за извършени
прегледи на Й. Б.Й..
Безспорно по делото е, че на 07.03.2019 г. ищецът предявил към „Г.Ж.” ЕАД
претенция №********** за изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо изх.
№ 20-04-284 от 10.05.2019 г., застрахователното дружество отказало да плати на ищеца
застрахователно обезщетение, тъй като се касаело за застрахователно събитие в
резултат на непокрит по общите условия риск. Застрахователят се е позовал на
т.12.4 от ОУ на договора за застраховка.
Същевременно ищецът
на три плащания: на 09.04.2019 г. сума в размер на 113,46 лева; на 09.05.2019
г. - сума в размер на 113,46лева; на 05.06.2019 г. - сума в размер на 9 272, 20
лева , изплатил изцяло дължимия от наследодателя му кредит към „Банка ДСК“,
което се установява от приложените по делото заверено от банката копие от
справка с информация, както и писмо до представителя на ищеца.
Представени са и Общи
условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ като в т. 12.4 е
предвидено, че отговорността на застрахователя по застрахователния договор не
включва смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са: в причинно-следствена
връзка с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и
рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране и/или лечение в 5 годишния период преди датата на сключване на
застраховката.
В качеството на
свидетел бе разпитана д-р М., която заяви, че
е била личен лекар на починалия от 2005г. Същата подробно изброи
заболяванията на пациента си, сред които инсулинозависим захарен диабет от
1998г. с неврологични усложнения от 2012г., преживян миокарден инфаркт от
2012г. с поставени 3 байпаса. Същата посочи, че с категоричност не може да
посочи от какво е починал пациента ѝ, това може да стане само след
аутопсия. Категорична е, че смъртта не е настъпила насилствено, тъй като нямало
данни за това при огледа от нея на трупа, който още не се бил вкочанил напълно,
а и бил открит на земята в коридора на дома му. Поради изброените заболявания
същата посочила като причина за смъртта сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност, които са в резултат на изброените тежки заболявания.
По делото е изготвена
и приета съдебно медицинска експертиза, която не е оспорена от страните. Според
д-р Д.Г. от представената медицинска документация се установява причината за
неговата смърт настъпила на 18.02.2019год. в гр.Свищов /посочена в съобщението
за смърт №2/18.02.2019год./ и констатирана при извършено мъртвопроверителство, без
да е направена последваща патологоанатомична аутопсия. Според експерта болестните
процеси съпътстващи здравният статус на Й. са с давност от преди 2005година, когато
е регистрирана артериална хипертония, инсулинозависим захарен диабет, исхемична
болест на сърцето/регистрирана 2012год./, хронична обструктивна белодро на болест/регистрирана
2008год./, преживян инфаркт на миокарда /регистриран 2012год./, имплантирани
два стента на коронарните артерии на аортата през 2012год. Всяко едно от тези
изброени нозологични заболявания самостоятелно във времето проявени и усложнени
в тяхното протичане, оказват влияние върху здравето на организма, нарушаващи неговият
статус и завършващи с летален изход.
Непосредствената
причина за смъртта при всяко едно от тях е внезапната сърдечна смърт с парализа
на центровете на дишане и сърдечна дейност в генезата на леталния изход, в
причинна връзка с посочените болестни процеси при заболяванията от които е
страдал починалият Й..
Констатирано
документално е, че починалият Й. Б.Й. ЕГН ********** е страдал от
инсулинозависим захарен диабет от преди 2005год. с последващи настъпили
усложнения, които се наблюдават при него и задълбочаващи се във времето,така
както и регистрираната артериална хипертония с развиваща се във времето и
довела до застойна сърдечна недостатъчност, водещи със себе си настъпилите
усложнение, въпреки провежданото адекватно лечение и лекарски контрол във
времето.
Представената
медицинска документация на името на починалия Й. Б.Й., ЕГН ********** е
резултат от настъпилите усложнения от заболяванията които е страдал, правилно посочени
в издаденото съобщение за смърт от Д-р В.М.И. на 18.02.2019год.
Представените
амбулаторни листи и епикризи издадени на името Й. Б.Й., ЕГН **********,
показват задълбочаващи се във времето наблюдаващи усложнения от заболяванията,
които е страдал починалият в периода на последните пет години преди настъпилата
смърт на 18.02.2019год., като обичайни и съпътстващи основните заболявания от
които е страдал.
Установеният
инсулинозависим захарен диабет с настъпилите неврологични /и не само такива/ усложнения,
които са констатирани, както и хипертоничната болест със развилата се застойна
сърдечна недостатъчност /причинили миокардният инфаркт, затегнатото протичане
на стенокардията и исхемично съдовата болест/, протичащи едновременно и вървящи
заедно като заболявания или поотделно, са в причинна връзка с предизвикания
летален изход, настъпил на 18.02.2019год.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В конкретния случай,
с оглед наведените фактически твърдения в исковата молба, е предявен иск по чл.
456, ал. 1 от КЗ, чиято норма урежда хипотезата на пряк иск при вече извършено
плащане от длъжника, респ. неговите наследници към кредитора, за разлика от
специалните норми на чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ, които уреждат правото на
длъжника, респ. неговите наследници и съдлъжници, да предявят иск в случай на
бездействие на кредитора.
От писмените
доказателства по делото се установява, че на 05.06.2019г. ищецът е изплатил останалата част от дълга по
договора за банков кредит на своя наследодател. Следователно, съдът приема, че
в случая и с оглед извършеното плащане на сумата по-горе от страна на ищеца, за
същия е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, който е допустим
и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът приема, че
между страните не е налице спор относно това, че ищецът П.Б.Й. е законен
наследник на Й. Б.Й., починал в срока на действие на сключената във връзка с
ползвания от него договор за кредит застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“. Няма спор също и относно обстоятелството, че за настъпилото
застрахователно събитие - смърт на застрахованото лице, ответното дружество е
уведомено и същото е изискало медицински документи на починалия, които са
представени от неговия наследник.
Основното, за което
спорят страните е наличието на причино-следствена връзка между леталния край на
застрахования и диагностицираните заболявания. От приетото и неоспорено
заключение на вещото лице д-р Г. се установява, че болестните процеси са с
давност от преди 2006г., когато е ригистрирана артериална хипертония,
инсулинозависим захарен диабет, исхимична болест на сърцето, регистрирана през
2012г., хронична обструктивна белодробна болест, регистрирана през 2008г.,
преживян инфаркт на миокарда, регистриран през 2012г., имплантирани два стента
на коронарните артерии на аортата през 2012г. Експерта в съдебно заседание
разясни заключението си, като подробно посочи, че всяко едно от тези
заболявания самостоятелно оказва своето влияние върху организма, още повече, че
от приложената медицинска документацията се установяват усложнения във времето.
Според него всяка една от посочените болести на самостоятелно основание може да
бъде причина за леталния изход. Вещото лице посочи, че непосредствена причина
за смъртта при всяко едно от изброените заболявания е внезапна сърдечна смърт
на центровете на дишане и сърдечна дейност, като генезата на леталния изход е в
причинна връзка с посочените болестни процеси при заболяванията от които е
страдал застрахования. Ето защо и в аключението си е посочил, че личния лекар
на Й. Б.Й. – д-р М. правилно е посочила причината за смъртта. Съдът приема
заключението на вещото лице. Ирелеватно
според съда е обстоятелството, че смъртта е настъпила от няколко изброени
болести. Така е, защото всяка една от тях отделно причинява леталния изход като
внезапна сърдечна смърт с парализа на центровете за дишане. Разбира се вещото
лице посочи като примери, че смъртта може да е настъпила в резултат на инсулт,
сърдечна тампонада и др. ,които обаче са хипотетични и за които няма находки по
делото. Въпреки това същият заключи, че правилно личния лекар е определи
причината за смъртта на застрахования,
което според него е в причинна връзка с установените, екувани във времето и
усложняващи се заболявания на лицето.
Ищецът оспорва и
становището за отказ на застрахователя да изплати претендираната
застрахователната сума относно въведеното в чл. 12 от ОУ на договора за групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит” изключения, при наличието на
които застрахоателят не носи застрахователен риск. Според т.12.4 от ОУ,
отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт
или пълна трайна неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка
с предварително съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви,
за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране
и/или лечение в 5 годишния период преди датата на сключване на застраховката.
Действително установените заболявания, които е имал застрахования наследодател
на ищеца са с давност преди повече от пет години от дата на сключване на
застрахователния договор. Усложненията от същите обаче са се задълбочили във
времето, според вещото лице. Последният разясни в съдебно заседание, че
застрахованият бил активен и за всяко усложнение, като например гангрената на
третия пръст на долния крайник, неврологичните последствия, е търсел лекарска
помощ. Застрахованият добре се е грижел за здравето си като е посещавал редовно
лекар. Следователно не само че в петгодишния период застрахования е бил консултиран
относно заболяванията, които са в причинна връзка с настъплата смърт, но същият
е получил и усложнения във връзка с тях. Същото се установява от приложената по
делото справка от РЗОК Велико Търново, в която се съдържат данни за
консултиране на лицето. В подкрепа на това е и обстоятелството, че установената
нетрудоспособност от 94%, установена с Експертно решение № 273/29.01.2015 г. на
ТЕЛК към МБАЛ *****, е нарастнала на 96%, съгласно Експертно решение №
2486/12.12.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ *****.
С оглед изложеното
съдът приема, че правилно застрахователят е отказал изплащане на
застрахователното обезщетение, т.к. заболяванията на застрахования Й. са в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт, като в петгодишния период преди
сключване на застраховката, застрахованото лице е било консултирано и лекувано
във връзка с тях, поради което исковата му претенция следва да бъде отхвърлена.
При тези съображения
съдът намира, че ищеца не успя в хода на производството да докаже
основателността на иска с правно основание чл.456, ал.1 КЗ. Предвид
неоснователността на иска за установяване вземане за главница, неоснователен се
явява и акцесорния иск за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 19,62 лева от дата на изпадане в забава
–18.03.2019г. до дата на исковата молба.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответника.
Същите се претендират в размер на 450 лева за платен депозит за възнаграждение
за вещо лице, поради което съдът ги присъжда на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Б.Й., ЕГН **********, с адрес *** против ,,Г.Ж.” ЕАД *****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б. - изпълнителен директор иск с
правно основание чл. 456 от КЗ за сумата 500,88лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сертификат № ***** за включване към
застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит”, сключен между “Банка ДСК” ЕАД в качеството на застраховащ и „Г.Ж.” ЕАД
в качеството на застраховател по претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение №********** от 07.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждането на настоящия иск в съда, до окончателното й
изплащане , като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от П.Б.Й., ЕГН **********, с адрес *** против ,,Г.Ж.” ЕАД *****, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б. - изпълнителен директор иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 19,62 лв. представляваща мораторна
лихва върху размера на главницата за периода от 18.03.2019 г. - датата на
изпадане в забава за плащане на застрахователно обезщетение - до датата на
входиране на настоящата искова молба в съда, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГКП П.Б.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ,,Г.Ж.” ЕАД *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С.Е.Б. - изпълнителен директор СУМАТА
в размер 450лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: