МОТИВИ към Присъда №
74/16.02.2010г. по НОХД 427/2010г. по описа на ПРС-ІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.К.Ч. за това, че на 28.08.2009 година,
в гр. Пловдив, е причинил на лице от състава на Министерство на вътрешните
работи – на П.Д.Б. ЕГН **********, полицейски инспектор в ІV РУ на МВР гр.
Пловдив, по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща
се в прорезни рани на първи и втори пръст на ляво
ходило, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.131 ал.2 т.3, вр.чл.130 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Ч. за
виновен в извършването на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи
наказание, съобразено с обстоятелството, че производството протича по реда на
глава ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно лишаване от
свобода в размер на 11 месеца, като изтърпяването му да бъде при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият С.К.Ч. се признава за виновен, изразява
искрено съжаление за стореното. В съдебно заседание същият лично и чрез
защитника си – адв. Ж., е направил искане делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да
бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно
определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира
такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
На основание чл.84 и следващите от НПК е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от П.Д.Б.
против подсъдимия С.Ч. за сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от престъплението, вменено във вина
на подсъдимия. Б. поддържа изцяло така предявената претенция, която моли да
бъде уважена. По отношение на наказанието се присъединява към становището на прокурора
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
С.К.Ч. ***, живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
До настоящия момент подсъдимият Ч. е осъждан с общо
шестнадесет съдебни акта, все за умишлени престъпления от общ характер, за
които са му налагани предимно наказания „лишаване от свобода”. Никое от тези
осъждания, обаче, не се отразява на правната квалификация на деянието, вменено
във вина на Ч. по настоящото дело.
Свидетелят П.Д.Б.
бил назначен в системата на МВР, считано от 01.06.1990 година и продължавал да
служи като полицейски инспектор VІ ст. В група „Т. п.” на Сектор „О. п.” към ІV
РУ на МВР –Пловдив при ОД на МВР-Пловдив.
На 28.08.2009 година, около 08.10 часа, на път за
местоработата си – ІV РУ на МВР Пловдив, Б. извършил проверка в т.н. „Д” на
бул.”К.М. Л” до № ... по повод информация, че там се събират ЛПИ, които
нарушават хигиената и реда и застрашават сигурността в района. Въпросното място
му било познато, тъй като полицейски инспектор обслужвал района. С МКРОС при
район „Централен” на Община Пловдив имало съгласувана работна карта за
разрешаване на този специфичен проблем, като по нея свидетеля, като полицейски
инспектор и колегите му от РУ имали ангажименти за извършване на проверки и
отстраняване на нарушителите.
При извършване на посочената по-горе проверка, на
28.08.09 г., около 08.10 часа, вътре в „Д” на бул.”К.М. Л.” до №.., сред
храсталаците, свид. Б. засякъл две непознати за него
лица – българи, млади мъже. На последния му направило впечатление, че едно от
лицата било клекнало и държало спринцовка, поради и което заключил, че това са
наркомани. Б. се представил с длъжностното си качество на полицейски инспектор
при ІV РУ на МВР. Още обаче като се появил едно от лицата побягнало, като се
отправило към бул.”К.М. Л.”. Пострадалият се приближил до второто лице
/клекналия/ и му разпоредил да остане на място и да удостовери самоличността си
с лична карта. Едновременно с това от личния си мобилен телефон набрал номер
166 с цел да се свърже с АДЧ на ОДМВР Пловдив и от там с АРУ на ІV РУ на МВР
Пловдив за подкрепление и проверка на лицето. В момента в който Б. се
представял и искал свързване с ІV РПУ, непознатия внезапно побягнал в посока на
бул.”К.М Л”, на юг.
Тези действия на проверяваното лице станали причина
полицейският служител да го подгони, при което преустановил разговора по
телефона. Извикал на лицето да спре и да остане на място, но същият не спря.
След около 10 м. Б. го настигнал и го повалил, като го хванал през кръста. Тъй
като непознатия оказвал съпротива, между двамата се завързала физическа
схватка. През това време Б. многократно му казвал да не оказва съпротива и да
остане спокоен докато го провери. Напомнял му че е полицай и че поведението му
в случая е престъпно. Лицето обаче не прекратило съпротивата си. Б. успял да му
направи задържащ захват през врата и ръката, като той бил отгоре върху него
откъм главата му, а лицето било под него на земята. Извикал му да не мърда и
направил нов опит да се свърже с АДЧ на ОДМВР. В този момент обаче лицето се
изплъзнало и Б. отново не могъл да телефонира. Пак успял да го обездвижи. Попитал го за името му, като лицето му казало,
че се казва „Р.” и отново направило опит
да се освободи от захвата му. В този момент на мястото на схватката се появил
св. Е.М. /Е./, едно от лицата клошари, срещу които по принцип били насочени
мероприятията по споменатата по горе работна карта. Същият се намесил на
страната на пострадалия, като захванал изотзад непознатия и му издърпал
краката. В този момент, възползвайки се от оказаната му помощ полицейския
служител се опитал да постави белезници на нарушителя, но същия се свил и
започнал да бърка из дрехите си. Б. помислел, че в този момент последния може
да погълне нещо, например наркотик, като държейки го в захват през главата, се
опитал да му направи такъв и на някоя от ръцете му. Отново му извикал да
престане да се съпротивлява. Въпреки това непознатия отново се свил и се
надигнал заедно с Б. и М., като опрял нещо в корема на първия от тях. Б. видял,
че държи нож. Лицето заплашително казало: „ Ще те наръгам, имам нож, ще те
заколя”. Б. го пуснал, като застанал между него и св.М.,
за да не пострада последния. Възползвайки се от това, лицето побягнало в посока
бул.”К.М Л”. Полицейския служител решил да не го преследва повече с оглед
упоритостта и агресивността на лицето при оказването на съпротива, както и
поради факта, че самият Б. се почувствал отпаднал, а и едно преследване из ЦГЧ
можело да застраши множество хора.
На мястото на схватката останала раницата на
непознатия. В нея Б. видял АРК и предположил, че може да е краден. Там останали
и запалка от непознатия и шапка тип „бейзболна”, цвят „каки” /маскировъчен/.
Останали и спринцовките и другите наркопринадлежности.
Също и цигара.
Б. се свързал с АДЧ на ОДМВР и от там с VІ РУ, около
08.20 часа, докладвал за случая и поискал съдействие и сформиране на дежурна следствено-оперативна група за извършване на оглед на
местопроизшествието. Първи на место се отзовали полицаите П. Д. и Ст. К., които
направили обход в района, но не окрили лицето. По данни на граждани от спирката
на бул.”К.М Л” до № лицето притичало през булеварда в посока юг, като минало на
червен светофар на пешеходната пътека при кръстовището с ул.”Р”. После избягал
в посока на блоковете на бул.”К.М Ла” при №№.... /на югоизток/. Междувременно Б.
останал на местопроизшествието до пристигане на ДОГ.
При извършеното процесуално-следствено
действия – оглед на местопроизшествие с обект междублоковото пространство в гр.
Пловдив, бул.”К.М Л” между номера .. и ...била установена и иззета като ВД
червена раница, пълна със следните вещи: зелени къси панталони, камуфлажна
шапка с козирка, АРК, кожен калъф с две пури, 2 пакета с мокри кърпички,
слънчеви очила, 2 бр. МР3 плейър за автозапалка, 1 бр.карточетец, 2 бр.сгъваеми
ножове, 7 бр.запалки, 1 бр.цифров
часовник, 1 бр.самобръсначка, , 2 бр.зарядни
устройства, 1 бр.кутия за цигари с надпис „Малборо” 1 бр. кутия за пури „Васко да гама” с 1 бр.пура вътре, метална кутия с тютюн, 1 бр.нокторезачка,
3 пакета дъвки, 1 бр.четка за зъби, 2 бр.туби паста за зъби, 2 бр.сгъваеми
ножчета, 4 бр.батерии, 2 бр.шишета
от парфюм. С Протокол №0023101 от 28.08.2009 г. били иззети веществени
доказателства, одорологически /миросови/
следи от описаната по-горе раница под миризма №3 и от др.предмети.
С Протокол №0023105 от 02.09.2009 г. били иззети веществени доказателства, миросови следи от ръцете и тялото на М Р А.. С Карта за
мирис, образец №5 от 15.09.2009 г. били иззети мирисови
следи от ръцете и тялото на С.К.Ч.. Съгласно проведеното в хода на
производството одорологическо изследване се
установява сходство на иззетия мирисов материал от
лицето С.Ч. с мирисовите следи, иззети от
местопроизшествието с Протокол №0023101. Съгласно показанията на св. П.М.,
приятелка на Ч., последния постоянно се движел с раница, червена на цвят, със
сиво отпред, в която държал най-различни дребни предмети и лични вещи. Разпитан
в хода на производството в качеството на обвиняем Ч. разпознава като своя
предявената му раница, иззета с протокола за оглед на местопроизшествие.
От схватката бил увреден служебния летен панталон на Б.,
като бил позеленен от тревите и листата. Когато около 09.30 ч. на същия
ден пострадалият се преоблякъл с нова
униформа забелязал, че има кръв по палеца и показалеца на левия крак. Установил
също, че лявата му служебна обувка била пробита с нож от дясно при пръстите. Б.
посетил МВР поликлиника около 10 часа, където му била оказана медицинска помощ,
като били промити раните от срез по палеца и показалеца на левия му крак и му
бил поставен лейкопласт.
Съгласно проведената в хода на производството
съдебно-медицинска експертиза, при инцидента на Б. били причинени прорезни рани на първи и втори пръсти на ляво ходило, с
което му е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Описаните увреждания са в
резултат на действие на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът и отговарят по
време и начин да са причинени, както се съобщава в предварителните сведения.
С протокол за доброволно предаване Б. предал в хода на
производството лявата си служебна обувка, с която бил по време на инцидента.
Междувременно извършителя на деянието бил задържан по друг случай в V РУ на МВР
Пловдив, като между вещите му бил установен и иззет по надлежния ред сгъваем
нож, тип пеперуда, сребрист на цвят с 10 см. острие, предаден с разписка по
настоящото разследване. При извършеното в хода на производството разпознаване
на предмети, свид. М. разпознал посочения нож като
ножът, с който Б. бил нападнат.
При извършената в хода на производството съдебно-трасологична експертиза с обекти - приобщените по
делото по-описания по-горе способ лява обувка от естествена кожа с черен цвят и
нож тип „Пеперуда” се установява нарушение в целостта на материята – прорез в
предната дясна част на обувката, успоредно на подметката и на разстояние 6 мм
от ръба на последната. Нарушението има сравнително гладки ръбове, без липса на
материя, дължина 21 мм, като дълбочината на проникване е до вътрешността на
обувката. Откъм дясното окончание на среза се наблюдават две окончания във вид
на разклонения. Разстоянието между най-отдалечените краища на тези разклонения
е около 1 мм. Лявата част на среза завършва с остър връх. Не се установява
наличие на достатъчно частни признаци при среза, необходими за провеждане на
сравнително идентификационно изследване. Проведеното изследване дава основание
да се направи извод, че нарушението на целостта на материята на обувката е
получено от механично въздействие с твърд, плосък, едностранно заточен предмет,
с един остър режещ ръб и срещуположна незаточена
страна, като последната има два ясно изразени ръбове. Разстоянието на ръбовете
на не заточената страна е около 1 мм. Ножът е стандартен, заводско
производство, тип „пеперуда”, изработен изцяло от метал. Състои се от метално
острие и ергономична от две части. Общата му дължина
е 23.5 см. Острието му се характеризира с остър връх, едностранно заточване и
размери за дължина, максимална широчина и дебелина съответно 106х14х1.2мм. Режещият
му ръб е гладък и сравнително добре заточен. Не се наблюдават обозначения.
Проведеното изследване на ножа дава основание да се направи извод, че със същия
е възможно да бъде причинено нарушението в целостта на материята, на
представената за изследване обувка. Поради липса на частни идентификационни
признаци в нарушението, не може да се отговори категорично дали същото е
причинено от представения нож.
При извършеното в хода на производството разпознаване
на лица, свидетелите Б. и М. категорично разпознават подсъдимия С. К.Ч. като извършител на инкриминираното
деяние.
Горната фактическа обстановка се
установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия С.К.Ч., показанията
на свидетелите П.Д.Б., Е.А.М., П.И.М., депозирани в хода на досъдебното
производство, както и от писмените доказателства по делото - протокол за оглед
на местопроизшествие /л.2-3/, протокол за изземване на одорологически
следи /л.4/, протокол за изземване на одорологически
следи /л.5/, карта за мирис, образец 5
/л.6/, фотоалбум /л.7-9/, протокол за разпознаване на лица /л.22/, фотоалбум
/л.24-27/, протокол за разпознаване на предмети /л.27/, фотоалбум /л.29-30/,
протокол за разпознаване на лица /л.32/, фотоалбум /л.34-35/, СМЕ /л.41/,
протокол за изследване на следи от миризми /л.44/, разписка за предаване на ВД
/л.45/, протокол за доброволно предаване /л.46/, трасологическа
експертиза /л.48-50/, удостоверение от ОДП гр.Пловдив
/л.60/, Определение №1097/18.09.2009 г. по ЧНД №5002/09 г. по описа на ПРС, 25
н.с. /л.70-72/, справка съдимост /л.78-81/, характеристична справка /л.82/.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимия, изразили се в направеното от него самопризнание по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими
факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършените
престъпления, личността на извършителя-именно подс. Ч.
и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от
закона последици, свързани с изключително грубо и безцеремонно накърняване на
телесния интегритет на свид. Б. в качеството му на
служител на органите на реда – МВР, по повод изпълнение на службата му.
Съдът дава вяра на заключенията на изготвените по
делото съдебно-медицинска и трасологична експертизи,
които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени,
с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се
спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически
обстоятелства и извършените от подсъдимия Ч., както и от свидетелите действия.
Това се потвърждава непосредствено и от направените самопризнания от страна на
подсъдимия, по реда на глава ХХVІІ от НПК, в които
той изцяло признава гореописаната обстановка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият С.К.Ч. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаците на престъплението по чл.131 ал.2 т.3, вр.чл.130 ал.1 от НК, тъй като
на 28.08.2009 година, в гр. Пловдив, е причинил на лице от състава на
Министерство на вътрешните работи – на П.Д.Б. ЕГН **********, полицейски
инспектор в ІV РУ на МВР гр. Пловдив, по повод изпълнение на службата му, лека
телесна повреда, изразяваща се в прорезни рани на
първи и втори пръст на ляво ходило, представляваща разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Престъплението е извършено от подсъдимия при наличието
на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като Ч. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните последици
от него и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието, които
следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на подсъдимия С.Ч. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде определен под минимума,
предвиден от законодателя в текста на чл.131 ал.2 т.3 от НК, при условията на
чл. 55,ал.1,т.1 от НК, тъй като производството по настоящото дело протича по
реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ
НПК. Освен
това като смекчаващи отговорността обстоятелства на дееца се явяват признанието
на вината и оказаното съдействие при разследването, сравнително младата му
възраст, изразеното съжаление за стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват предишните осъждания на лицето за тежки умишлени престъпления
от общ характер, характеризиращи го като лице с трайно установени престъпни
навици. Поради това и най-справедливо е на С.К.Ч. би било да се определи и
наложи наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което в най-пълна
мяра би постигнала изискванията, както на специалната, така и на генералната
превенции. Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова значително
занижено като размер наказание, въпреки недобрите характеристични данни на Ч. е
от една страна демонстрираното от подсъдимия пълно разкаяние и съжаление за
стореното, както и искрено поднесените извинения на пострадалия Б., а от друга
изключително лекото увреждане на полицейския служител, което е било нанесено
при опита за задържането му и то на место към което подсъдимият първоначално не
е бил насочил ножа тип “пеперуда”.
Изтърпяването така определеното наказание „лишаване от
свобода” на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде
постановено да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното наказание от десет месеца „лишаване
от свобода” времето, през което подсъдимият С.Ч. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано
от 15.09.2009г. до 16.02.2010г.
Що се касае до предявения от пострадалия
П.Б. граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл.131 ал.2 т.3, вр.чл.130 ал.1 от НК в размер на 3000лв., за причинените му
разстройство на здравето и съпреживяното от близките
му страдание, настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по
основание предвид признаването на подсъдимия Ч. за виновен в причиняване на
лека телесна повреда на гражданския ищец. По отношение на конкретния размер, в
който той следва да бъде уважен е необходимо да се вземе предвид характера на
претенцията – за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди, тоест те следва да бъдат репарирани по справедливост. В
тази връзка изготвената и приета по делото съдебно медицинска експертиза сочи
на наличието на прорезни рани на първи и втори пръсти
на ляво ходило на пострадалия, с което му е било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. От друга страна обаче от страна на гражданския ищец и неговия повереник
/неговата съпруга/, в хода на настоящото производство не се представиха каквито
и да били устни или писмени доказателства, сочещи на значителни болки и страдания,
претърпени от Б. в следствие на увреждането. Липсва също така и медицинска
документация за някакъв продължителен период на лечение след нанасянето на
травмата, както и данни за някаква намалена трудоспособност, която да е в пряка
зависимост от двете прорезни рани. Въпреки, че с
молбата за граждански иск се сочи и на съпреживяно от
близките на пострадалия страдание, въобще не бяха
представени пред настоящия съд доказателства в тази насока.
Тъй като е безспорно обаче наличието на причинена лека
телесна повреда, Съдът счита, че най справедливо същата би била репарирана с
присъждането в тежест на подсъдимия да заплати на граждански ищец сумата от 700
лева. Този размер се явява най-справедлив и адекватен като обезщетяване на
причинената лека телесна повреда и свързаните с нея болки, страдания,
дискомфорт и затруднения при справянето с ежедневни задачи. За разликата над
тази сума до пълната претендирана сума от 3 000
лева, искът на П.Б. против подсъдимия С.Ч. следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН
по размер по посочените по- горе съображения.
На основание чл.53 ал.1 б.”А” от НК
вещественото доказателство, а именно нож тип „Пеперуда” / на съхранение при
домакина на ІV- то РУ на МВР гр. Пловдив/
следва ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на Държавата, след датата на влизане на
Присъдата в законна сила, тъй като същият се явява средство за извършване на
престъплението за което Ч. е признат за виновен.
Веществените доказателства -червена
раница, пълна със следните вещи: зелени къси панталони, камуфлажна шапка с
козирка, АРК, кожен калъф с две пури, 2 пакета с мокри кърпички, слънчеви
очила, 2 бр. МР3 плейър за автозапалка, 1 бр.карточетец, 2 бр.сгъваеми
ножове, 7 бр.запалки, 1 бр.цифров
часовник, 1 бр.самобръсначка, , 2 бр.зарядни
устройства, 1 бр.кутия за цигари с надпис „Малборо” 1 бр. кутия за пури „Васко да гама” с 1 бр.пура вътре, метална кутия с тютюн, 1 бр.нокторезачка,
3 пакета дъвки, 1 бр.четка за зъби, 2 бр.туби паста за зъби, 2 бр.сгъваеми
ножчета, 4 бр.батерии, 2 бр.шишета
от парфюм – оставени на съхранение при домакина на ІV РПУ, следва ДА СЕ ВЪРНАТ
на подсъдимия С.Ч., след влизане на Присъдата в законна сила.
Вещественото доказателство - мъжка кожена обувка, № 41, черен цвят / също
на съхранение при домакина на ІV- то РУ на МВР гр.Пловдив/
да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на Присъдата в законна сила.
С оглед признаването на подсъдимия С.К.Ч.
за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК, то на основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ
направените по делото разноски в размер на 60лв. за съдебно-медицинска и съдебно-трасологична експертизи, както и сумата от 50лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, и двете суми – по сметка на ВСС.
Причините извършването на деянието от подсъдимия С.Ч.–
незачитане установения правов ред в Р България,
установени престъпни навици.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП
