Решение по дело №1415/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260089
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20204230101415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       260089

гр. Севлиево, 19.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1415/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от М.А.М., с ЕГН **********,*** срещу "Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. «Владислав Варненчик» № 258, представлявано заедно от всеки двама от Атанас А. Колев, Румен Георгиев Лалев, Георги Коршия.

Ищеца твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес в гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, като ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала на дружеството „Енерго-Про Продажби"АД по негова партида с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, записан на името на ищеца. Клиентът посещавал касите на „Енерго-Про Продажби"АД и там бил уведомен, че освен месечната сметка за ел. енергия следва да заплати и сумата от 9827,23 лв. по фактура №********** издадена на 26.11.2020 г. от ответното дружество. Във връзка с издадената фактура и начислената сума ищецът посетил ЦОК-Габрово, където служителите го уведомили, че на основание извършена проверка и съставен КП от страна на ответното дружество са начислени служебно киловати ел. енергия, за което била издадена и фактурата за корекция. Изразявайки своето несъгласие с фактурата за корекция и начислената служебно ел. енергия клиентът депозирал жалба до ответното дружество „Електроразпределение-Север"АД. Ищецът считал, че не дължи сумата по корекция поради което оспорвал издадената фактура да е с основание за доставка на ел. енергия, която да е реално доставена, измерена и получена ел. енергия въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване при действието на договор при общи условия за гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, както и оспорвал дължимостта на всички видове мрежови услуги начислени от страна на „Електроразпределение-Север" АД. Ответникът прилагал неправилно, при злоупотреба с право, закона спрямо ищеца с оглед именно той да заплати процесната сума. За да издаде процесната фактура за корекция, ответникът се възползвал от неправомерното поведение на служителите си и служителите на „Електроразпределение-Север"АД, изразяващо се в съставянето на частни документи с невярно съдържание, които ищецът изцяло оспорвал по съдържание и като съставени в негово отсъствие. Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а ответникът съгласно издадения му лиценз имал право само и единствено да бъде краен снабдител и да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребителите писмено да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. „Електроразпределение-Север"АД, считано от месец 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия.  Нито в Закона за енергетиката, нито в договора за пренос на ответника била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Основанието за такава корекция не се съдържало в ЗЕ, нито в Правилата за измерване на количеството ел. енергия, нито в ОУ на ответното дружество. ОУ на „Електроразпределение-Север"АД, а именно клаузите на ОУ уреждащи корекционната процедура били нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като такива не можели да обвързват потребителите на ел. енергия. Издадената фактура не била годно основание за доставка на ел. енергия, която да е реално доставена, измерена и получена ел. енергия въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване при действието на договор при общи условия за продажба на ел. енергия между ищеца и ответника за посочения във фактурата обект, недължими били и всички видове мрежови услуги начислени от страна на „Електроразпределение-Север"АД. Оспорва изрично констатациите в съставения констативен протокол, тъй като проверката не била извършена съгласно предвидения в ПИКЕЕ и в ОУ на ЕРП ред. Свидетелката подписала се на КП от проверката не присъствали на нея. ОУ на „Електроразпределение-Север"АД не обвързвали ищеца. Чл. 98а, ал. 3 от Закона за енергетиката определял законовите изисквания, които следва да бъдат изпълнени, за да влязат в сила ОУ, а именно: ОУ да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник. ОУ на ДПЕЕЕМ на които ответникът основавал извършването на корекцията били изменени и допълнени с Решение ОУ-006/21.07.2014 г. на КЕВР. Тези изменения не били публикувани в местен по смисъла на закона ежедневник за гр. Севлиево и съответно не били влезли в сила по отношение на потребителите, както не били публикувани и старите ОУ. Не бил спазен предвидения ред в ПИКЕЕ за извършване на проверката и по-конкретно чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ и чл.50 от ПИКЕЕ. Съставеният констативен протокол не можел и не бил годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. КП бил частен документ и то с невярно съдържание съставен от служители на ЕРП. Въпреки, че към датата на корекцията електроразпределителното предприятие „Електроразпределение-Север"АД (ЕРП) притежавало лиценз само за пренос на ел. енергия, същото си позволило да начисли процесната сума в тежест на крайния клиент. След като „Електроразпределение-Север" АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Начинът и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида били неправилни и незаконни, процедурата в случая не била спазена стриктно. Корекцията на сметки чрез процесната фактура била недействителна, съответно нормите в раздел IX от ПИКЕЕ били нищожни. Липсвала вина на потребителя, краен клиент, за причиненото неправилно измерване/неизмерване чрез СТИ. Нищожни били чл. 50 - чл. 55 от цитираните правила, както и чл. 17, ал. 1 и т. 6 от ОУ на „Електроразпределение-Север"АД тъй като с тези норми на крайния клиент било вменено задължение/респ. предвидена отговорност, чието изпълнение закона безусловно поставял да зависи от волята на ответника (ЕРП), което само по себе си представлявало неравноправна норма и по смисъла на Закона за защита на потребителите. Горецитираните правила представлявали подзаконов нормативен акт, издадени в изпълнение на ЗЕ и като такива следвало да не противоречат на закона, съответно не следвало да въвеждат по-големи задължения от тези, които въвежда закона. Правилата били нищожни в частта им на вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари без да е налице доставка на ел. енергия по см. на ЗЕ. Коментираните правни норми от ПИКЕЕ и общите условия противоречали на закона. В конкретния случай корекционната процедура била нищожна. Не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Касаело се за липса на измерено количество ел. енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (тоест за липса на „доставка на ел. енергия" по см. на ЗЕ). Извършената корекция на сметки визирала схема на свързване/електромер, който вероятно не обслужвал процесния адрес. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. Счита, че от потребителя на ел.енергия не можела да бъде търсена, каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства били негова собственост. Измерването на ел.енергия се  осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не бил предоставен на потребителя и същия бил лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/. Ищецът не знаел кой точно електромер е бил монтиран някога да обслужва неговото домакинство, нито какви са схемите на свързване, нито какви са характеристиките на СТИ, нито какви мерки за защита против неправомерни въздействия са били предприемани от собственика на СТИ и таблото. Предполагало се, че след като е монтиран от съответния лицензиант, то електромера трябвало да бъде защитен от неправомерно въздействие. Нито в Закона, нито в договора за пренос на ответника била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. С предимство се прилагал Закона за защита на потребителите на основание на § 1 от ДР на ЗЗП, който предвиждал, че при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по - висока степен на защита на потребителите, в случая това бил ЗЗП. Очевидно било, че наличието на законови, респ. подзаконови разпоредби (ПИКЕЕ-2019г.), които противоречат на правата на потребителите бил осъзнат от законодателя риск, срещу който той  противодействал като дал приоритет на нормите, гарантиращи тяхната (на потребителите) защита в по-висока степен. Потестативното право за корекция, уредено в ОУ или в ПИКЕЕ, било нищожно, противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел. енергия по договор с краен клиент, освен това противоречало на интереса на потребителя. В подкрепа на горното бил и факта, че всички предходно съществуващи идентични процедури по реда на ЗЕЕЕ, чл. 49 от НППРЕМПП, чл. 24 от отделните ОУ на „Електроразпределение-Север"АД били изрично признати за нищожни, с решение 205/03.09.2013г. по т.д. № 37/2011, 2 ТО ВКС. ПИККЕ, чл.45-55 дословно преповтаряли нормата на чл. 49 от отменената наредба за присъединяване към преносната и разпределителните ел. мрежи на производители и потребители от 2000г., която в предходен период идентично се опитвала да наложи корекционната процедура. Корекционната процедура била в колизия с норма от по-висок нормативен акт - ЗЗП, чиито преходни разпоредби изрично сочели, че при колизия на норми се прилага ЗЗП. Вземането на доставчика на електрическа енергия можело да възникне единствено при осъществяване на общите основания за ангажиране на договорната отговорност на потребителя - да се установи, че неточното измерване или неизмерването се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, какъв е периодът на грешното измерване или неизмерване и реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Чрез механизма на корекция на вече доставена и измерена ел. енергия монополистът „прехвърлил" отговорността за причинени вреди в резултат на неправилно измерване на електрическата енергия в тежест на потребителя. Посочената разпоредба приета от дружеството противоречала на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, където изрично било посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Излизането извън границите предвидени от закона при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение водело до нищожност на посочената разпоредба, нарушавало основни принципи на договорното право и не обвързвало страните със своето съдържание. Иска  постановяване на решение, с което да се признае за установено между ищеца и ответника, че ищеца не дължи сума в размер на 9827,23 лева, за която е издадена фактура № **********/25.11.2020 г., за обект находящ се в гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, с клиентски номер **********, абонатен номер **********, претендирана за електроенергия за периода от 19.19.2015 г. до 29.10.2020 г.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Излага, че е налице правно основание за възникване на оспорваното материално право предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца. Процесната сума представлявала цената на допълнително начислено количество електрическа енергия, съгласно становище от 23.11.2020 година, като корекцията била извършена и сумата се дължала от ищеца на основание чл. 200 ЗЗД вр. чл. 55 ПИКЕЕ. Била извършена проверка на измервателната система на посочения в исковата молба адрес, като резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол. В резултат от направените констатации ответното дружество издало фактура за процесната сума, в която било калкулирало всички разходи за съответния вид достъп и пренос, технологичен разход и задължения към обществото съобразно установеното неизмерено количество доставена до абоната електроенергия. Страните се намирали в провоотношение относно пренос и достъп на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждали от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) и Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД. Общите условия на „Електроразпределение Север" АД били годен източник на облигационни задължения между абоната и енергийното дружество на основание чл. 20а, aл. 1 ЗЗД. Обвързващото им действие, било последица от следните юридически факти: 1/ Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от КЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ад. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия били действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. 2/ Същите били публикувани, съгласно изискването на чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. 3/ Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.4/ Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие. Правото на електроразпределителното дружество да начислява допълнително количество електрическа енергия, в случаите, в коѝто се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, било уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (изм. - ДВ. бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) в ПИКЕЕ се регламентирали принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистриралите от тези средства база данни. Към датата на извършване на процесната проверка в обекта на ищеца били в сила ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), поради което съществувала законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на начисленото количество електрическа енергия. Сумата по коригиращата сметка била обусловена и се дължала за реално потребена от ищеца електроенергия, тъй като същата била измерена от СТИ, но не била заплатена, поради натрупването в невизуализиран регистър и при месечен отчет същата, не се записвала от отчетника. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПИКЕЕ когато при проверка по реда на тези правила се установи грешка над допустимата съгласно наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията и наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и приложението към тези правила, съответно неизмерваие, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени количества електрическа снергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно раздел IX от тези правила. Преизчислението се осъществявало по одобрената от ДКЕВР методика, като това право било уредено и в чл. 55 т ПИКЕЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Съгласно тази регламентация на отношенията, ответното дружество начислявало измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършвало въз основа на метрологична проверка. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец в производството, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия, останала неотчетена, поради невизуализиран регистър. Единствено потребителя имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й. Потестативното право да се извърши корекция на сметките, както и договорната отговорност при неизмерване от средството за търговско измерване били уредени в ОУ на ДПЕЕЕМ, а така също и в подзаконов нормативен акт, както и в самия Закон за енергетиката, поради което била налице правна норма, която по този начин регламентира отношенията между страните. С помощта на нормативно установената корекционна процедура се коригирала фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната електрическа енергия от потребителя не била отчетена в пълен размер и съответно не била изцяло заплатена от него. Налице били предпоставките за възникване на правото на ответното дружество да извърши корекционната процедура: страните по делото били страни и по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД; Обектът, собственост на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника; ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение като осигурявало достъп и пренос на енергия до присъединения към мрежата обект, находящ се в град Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, с клиентски № ********** и абонатен № **********; на 29.10.2020г. в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпрсделение Север“ АД, в присъствието на ищеца по делото. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Електроразпрсделение Север" АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б "а" от ДР на ЗЕ и собстваник на средствата за търговско измерване, според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 5700544 от 29.10.2020 година. При извършената проверка, в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, били снети показанията на електромер с фабричен № 1115 0315 00075 6073. В конкретния случай били установени общо 55 394 квтч доставена в обекта електрическа енергия. Несъответствието между тарифите на процесното СТИ е установено едва при извършената от „Електроразпределение север" АД техническа проверка, поради което неостойноетеното количество електрическа енергия е допълнително начислено па абоната. В Констативен протокол № 5700544 от 29.10.2020 година, е отразено, че СТИ е подменено с ново и старото е изпратено за експертиза в БИМ, като са записани и показанията му към този момент - на трите тарифи. В Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 452 от 16.11.2020г. на БИМ, в т. 5 е посочено следното: „Не се установи видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на ТЗ - 055394, 4 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Електромера не съответства на техническите характеристики". На 23.11.2020 г., „Електроразпределение Север" АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия за периода от 19.09.2015г. до 29.10.2020г. за 55 394 кВтч. Допълнителното количество електрическа енергия била начислена съобразно изискванията на чл. 55 от ПИКЕЕ въз основа на метрологична проверка и съставения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ Констативен протокол. На 25.11.2020 г., съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ "Електроразпределение Север" АД издало на ползвателя фактура за дължимите суми за мрежови услуги и за "Задължения към обществото". Преизчислените количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. С ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) бил възприет принципа мрежовият оператор да издава директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия, независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен пазар. С писмо от 26.11.2020г. „Електроразпределение Север" АД уведомило абоната в посочения в разпоредбата срок за извършената проверка като изпратило на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка копие от съставения Констативен протокол. В същото писмо, абонатьт е уведомен и за дължимата от него сума, вследствие на извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерваие, като му било изпратено и копие от издадената от дружеството фактура. Начисленото допълнително количество електрическа енергия, било реално потребено, което било отчетено от средството за ТЪРГОВСКО измерване - в тарифа Т3, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано, тъй като не е било визуализирано на дисплея на СТИ. Електрическата енергия била родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител поддържа предявеният иск по заявените в исковата молба доводи. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника и иска намаляването му. В писмена защита излага подробни съображения за основателност на иска.

В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител оспорва иска по заявените в отговора доводи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от констативен протокол  от 29.10.2020 г., че Н.К.Т. и С.Р.М. – служители на "Електроразпределение Север" АД, са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиента М.А.М., на обект в находящ се в гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, в присъствието на ищеца. В протокола е посочено, че старото СТИ ще бъде запечатано и  пломбирано в безшевен чувал и предадено в БИМ за експертиза. Посочени са в протокола показанията на стария електромер – тарифа 1 - 00483, тарифа 2 – 009488 и тарифа 3 - 055594, както и на новомонтираният такъв. Протокола е подписан от съставилите го служители на ответника, посочени по - горе и от ищеца.

Установява се от констативен протокол  от 18.09.2015 г., че служители на Енерго-Про Мрежи АД, са монтирали процесния електромер в  присъствие на ищеца, в обект в находящ се в гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********. В протокола е посочено, че СТИ е със нулеви данни за дневна и нощна тарифа, като за върхова тарифа данните не са отбелязани.

Видно от фактура № **********/25.11.2020 г., издадена от  ЕРП Север, с получател М.А.М.,*** с клиентски номер **********,  за периода: от 19.09.2015 г. до 29.10.2020 г., е начислена електрическа енергия, на стойност 9827,23 лева, с включен ДДС.

Видно от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 452/16.11.2020 г., че в Български институт по метрология,  РО – Русе - В. Търново е представен за изследване процесния електромер, установено е наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера; посочени са следните показания на електромера – тарифа 1 – 004813,5, тарифа 2 – 009488,9 и тарифа 3 – 055394,4; при изследванията е установено, че не е налице видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера; при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на Т 3 – 055394,4 кВЧ, която не е визуализирана на дисплея на електромера, електромера отговаря на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на ел. енергия, не съответства на техническите характеристики.

Видно от становище от ЕРП Север за начисляване на електрическата енергия от 23.11.2020 г., че е  дадено такова на основание корекция по чл. 55 ПИККЕ, да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 55394 кВТч, за период от 19.09.2015 г. до 29.10.2020 г., за клиентски номер ********** и абонатен номер **********.

Видно от писмо от 26.11.2020 г. на „Електроразпределение Север" АД до М.А.М., че е изпратено на последния посоченото писмо, като е посочено в писмото, че е извършена проверка на обект, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, след което в резултат на корекция е издадена фактура № **********/25.11.2020 г..

Установяват се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, събрана по делото, следните обстоятелства: по тарифа Т1 се отчита преминалата през СТИ ел. енергия в часова зона, определена за нощна енергия, в тарифа Т2 - в часова зона, определена за дневна енергия, в тарифа ТЗ - в часова зона, определена за върхова електроенергия (за битови абонати не се използва), а тарифа Т4 - у нас не се използва; показанията на тарифите към дата 29.10.2020 г. са били както следва: Т1-04813,5 кВтч и Т2 09488,9 кВтч., при проверката е установено сумарно количество електрическа енергия в тарифен регистър ТЗ в размер на 055394,4 kWh.; показанията в регистър Т 3 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото същият е настроен да се визуализират само показанията на тарифа Т1 и Т2; наличието на данни, записани в регистър Т 3 на електромера се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема; не може да се установи началния времеви момент на изменението на тарифния план и дали консумираната и отчетена по тарифа Т 3 електроенергия е потребена в дневната или нощната часова зона; фактура № ********** от 25.11.2020 г. на Електроразпределение Север АД, е начислена след метрологична експертиза в БИМ, ГД МИУ, регионален отдел Русе, клон В. Търново № 452/16.11.2020 г. и съгласно изготвения констативния протокол е установено записана електроенергия по тарифа Т 3 в размер на 055394,4 kWh; от ЕРП Север АД е прието съгласно ПИКЕЕ, че това е станало в периода от 19.09.2015 г. до 29.10.2020 г.; показанията в регистра Т3 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото същият е настроен да се визуализират само показанията на тарифа Т1 и Т2, показанията в регистра Т3 не са видими при ежемесечен отчет на потребената от абоната електроенергия; размерът на незаплатената електроенергия за периода от 19.09.2015г. до 29.10.2020г. 55394 kWh е определен на база показанията на СТИ попаднали в тарифа Т3, изчисленията на стойността на електроенергията 9827,23 лв. са извършени съгласно предписанията на правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 30.04.2019 г. за битови клиенти съгласно чл. 55 и 56 и са използвани одобрените от КЕВР цени на технологични разходи НН на електрическата енергия на процесните подпериоди, освен това са начислени такси задължения към обществото, достъп и пренос ВН и НН, разпределението по подпериоди е служебно съобразно дните на консумация в тези подпериоди, възникнали от смяна на цените на електроенергията, изчисленията са математически коректни; начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана; процесното СТИ към момента на извършване на проверката му 29.10.2020 г. е бил метрологично годно СТИ, произведено е през 2015г. и е поставено на 18.09.2015 г.; СТИ е нов електромер, произведен през 2015 г. и показанията по двете тарифи са били нули; не са налице данни за показанията по трета тарифа на СТИ в момента му монтаж през 09.2015 г.,  не са налице данни за извършвани други проверки през процесния период.

От показанията на свидетеля С.М., се установява следното:  свидетеля работи в ,,Електроразпределение-Север’’АД, като специалист енергиен контрол; на процесната дата извършвали проверка с колегата Т. ***; при проверката на абоната електромерното табло се намирало на фасадата на къщата; след софтуерно отчитане на електромера констатирали, че има натрупана енергия; имало  проблем с електромера, демонтирали го, сложили нов, а стария бил запечатан в найлонов безшевен чувал и предаден за експертиза, като съставили протокол; Т. чел и записал в протокола цифрите и показанията на електромера; цифрите 5 и 3 лесно се различавали в показанията, били стандартни, печатни; възможно било колегата на свидетеля да е объркал киловатите; свидетеля помни, че били над 50 000 киловата, но точно със стотици и десетки не може да каже; скритата тарифа на електромера не се вижда, с лаптоп и след прочит на електромера се вижда; общата тарифа е сбор от първа, втора и трета, но на този електромер третата не влиза в сбора; установили, че електромера има три тарифи, като третата е невизиулизирана и не се отчита от инкасатора, който записва показанията.

 

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

 

Уважаването на предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на изгодните за него положителни факти, твърдени в исковата молба, с които обосновава правния си интерес от иска, конкретно фактите, от които произтичат неговите засегнати от правния спор права. От друга страна за да се отхвърли като неоснователен предявения иск, следва с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест ответника да установи, че са налице изгодните за него положителни факти, на които основава възраженията си, включително обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на договорни отношения между страните за доставка на електрическа енергия, обема и стойността на реално доставената на ищеца електрическа енергия за процесния период, спазването на процедурата по проверка изправността на електромера, обстоятелството, че корекцията на сметката е извършена правилно.

В процесния период ответното дружество и ищеца са били обвързани от действието на договор за доставка на електрическа енергия в недвижим имот, собствен на ищеца, като същият извод следва и от посочените по – горе писмени доказателства, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза и показанията на свидетеля. С оглед изложеното съдът намира, че за ищеца е доказан правен интерес от предявеният иск, доколкото се установи, че са засегнати от правния спор негови права, предвид претенциите на ответника за дължимост на парична сума, произтичаща от договор за доставка на електрическа енергия в имота на ищеца, вследствие на извършена корекционна процедура, поради констатирано неточно измерване от електромера.

Относно наличието, респективно липсата на възможност за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия е налице трайна практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, изразена в множество съдебни решения.  ВКС приема, че коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД). Приема се още в практиката на касационната инстанция, че доставчикът на електрическа енергия е длъжен да осигурява измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване (СТИ) и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ); при осъществяване на посочените дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия; съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. ВКС приема също така, че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ, тъй като задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия. След изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. принципните положения относно корекцията на сметки не са променени с оглед на вменените от законодателя задължения на крайния снабдител с електрическа енергия, според ВКС - Определение № 860 от 23.11.2015 г. по т. д. № 584/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС. В посоченият по – горе смисъл са Решение № 111 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 1650/2014 г., I т. о. на ВКС и Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК след изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. и обобщаващи формираната до момента практика, съобразявайки и новите разпоредби в ЗЕ.

Предвид и установените в горецитираната практика на ВКС тълкувания на закона, съдът намира, че не се установи по делото, неправомерно виновно поведение от страна на ищеца, поради което е недопустимо, да се приеме, че за ответника е възникнало право да осъществи корекционна процедура, като осъществяването на такава процедура, в конкретния случай, е нарушило принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД). Установи се, че при извършената на 29.10.2020 г., в гр. Севлиево на ул. „Крушевска" № 45, проверка е имало начислена електроенергия, според показанията на тарифата, която не се визуализира на дисплея на процесният електромер, което не можело да се види без специален софтуер, като по тази причина била извършена подмяна на електромера. Посоченото състояние на електромера е видно от съвкупната преценка на показанията на разпитания свидетел, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, събрана по делото и писмените доказателства по делото. В настоящият случай обаче не може да се възложи в тежест на ищеца – потребител да докаже точното изпълнение на задължението си да не въздейства върху електромера, тъй като това задължение е за бездействие, а при доказателствена тежест на ответника не се събраха каквито и да било доказателства за извършено именно от ищеца действие, представляващо въздействие върху СТИ.

На следващо място съдът намира, че процесната сума е формирана на основание корекция по чл. 55 ПИККЕ, както е посочено в становището от ЕРП Север от 23.11.2020 г., но не са били налице предвидените в посочената разпоредба предпоставки за приложението ѝ. В същата е предвидено начисляване на измереното количество електрическа енергия, в невизуализираните регистри на средството за търговско измерване, след монтажа на средството за търговско измерване. В конкретния случай при съвкупната преценка на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, на констативния протокол  от 18.09.2015 г., за монтаж на процесното СТИ и на всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства, не се установява, какви са били данните при монтажа на средството за търговско измерване по неговия невизуализиран регистър – Т 3. Следователно няма как да се установи какво количество електрическа енергия, е преминало през невизуализирания регистър на процесното средство за търговско измерване, след монтажа на СТИ и няма как да се приложи чл. 55 ПИККЕ.

Дори да можеше да се приеме, че вземането произтича от реално потребена от ищеца електрическа енергия, отчетена по невидим регистър на СТИ, както за ищеца, така и за длъжностните лица, на които е възложено отчитане на показанията на СТИ, установена впоследствие чрез софтуерен прочит на информация от паметта на СТИ, следва да се вземе предвид на първо място, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормата на чл. 120, ал. 4 ЗЕ и правилото  по чл. 11 ПИКЕЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното електрическо напрежение, когато това е възможно, както е в случая. По делото няма данни в кой часови диапазон на денонощието е консумирана енергията съответстваща на натрупаните в скрития регистър показатели. Не  е безспорно   установено дали енергията по скрита тарифа е  потребена от ищеца - абонат за процесния период  и  дали  същата е  потребена  от  него. Няма как да се приеме въз основа предположение, че отчетената енергията по скрита тарифа е измерена през процесният период. Не бе установена по делото възможност за извличане на данни от СТИ, дори и при софтуерно четене, в какъв период от време през годините и в какъв времеви диапазон от денонощието е натрупано количеството енергия в тази тарифа, като съдържащата се в електромера информация е единствено за моментното състояние към датата на проверка, но не и за хронологията на натрупването на енергията. Липсват данни от кога е започнал да тече или кога е въведен записът на неотчетени показания, както и какво количество от отразената в регистъра енергия през кои часови зони на денонощието е натрупано. По така изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай, при съобразяване и на липсата на данни за показанията на невизуализирания регистър – Т 3 на процесния електромер при монтажа му, различните показания при демонтажа му и при изследването му в Български институт по метрология, установени от съответните гореобсъдени констативни протоколи, не може да се приеме, че регистрираната енергия при софтуерен прочит на паметта на СТИ е годен информационен източник относно потребена от ищеца енергия за исковия период и съответно, че ищецът дължи на ответника начислената по партидата му сума като цена на потребена енергия.

Предвид всичко изложено се налага извод за незаконосъобразност на извършената корекция и недължимост на претендираната цена за електрическа енергия, поради което предявеният иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответника следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски за такси и за адвокатско възнаграждение, в общ размер на сумата 1 198,09 лева, съобразно уважаването на иска и представените доказателства за заплатени разноски.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният от М.А.М., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца М.А.М., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9 827,23 лева, за която е издадена фактура № **********/25.11.2020 г., на "Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. «Владислав Варненчик» № 258, представлявано заедно от всеки двама от Атанас А. Колев, Румен Георгиев Лалев и Георги Коршия, представляваща стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Крушевска" № 45, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за периода от 19.19.2015 г. до 29.10.2020 г..

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Електроразпределение Север" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. «Владислав Варненчик» № 258, представлявано заедно от всеки двама от Атанас А. Колев, Румен Георгиев Лалев и Георги Коршия, да заплати на М.А.М., с ЕГН **********,***, разноски в размер на сумата 1 198,09 лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: