Решение по дело №273/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 309
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20217240700273
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   309                                                13.07.2021г.                             гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                                                          Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                  МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  Пенка Маринова

и с участието на прокурора  Гриша Мавров

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова КАН дело № 273 по описа  за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.А.Л., против Решение № 260198 от 26.03.2021 год., постановено по АНД № 3342/ 2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 24-002777 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното производство не е спазена процедурата по см. на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поддържа, че с обжалване на наказателното постановление е упражнена възможността санкционираното лице да защити своите права. , поради което Изразява несъгласие с извода на съда, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-002777 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора. Има искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „АЛФАБЕТ 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Загорци, общ.Нова Загора, чрез пълномощника си по делото – адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи за правилни изводите на въззивния съд за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление, обуславящи неговата отмяна.

По делото е постъпила и частна жалба, подадена от адв.М., като пълномощник на „АЛФАБЕТ 1“ ЕООД,  против определение № 260561 от 12.05.2021г., постановено по АНД № 3342/ 2020г. на Старозагорския районен съд, с което  е оставено без уважение искането на „Алфабет 1“ ЕООД за допълване на основание чл.248 от ГПК на решение № 260198 от 26.03.2021г. по АНД № 3342/ 2020г., като на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззиваемата страна ДИТ гр.Стара Загора бъде осъдена да заплати на адв.М. възнаграждение в размер на 510лв. съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, не изразява становище по частната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Алфабет 1“ ЕООД против Наказателно постановление №24-002777 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 – 0027779 от 28.10.2020 год., на „Алфабет 1”ЕООД в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв., на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на спазване на изискванията на трудовото законодателство на 30.09.2020 год. около 10:30 часа на обект „офис“, находящ се в гр.***, е било установено, че „Алфабет 1“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал на 30.09.2020г. около 10:30Ч. ЛИЦЕО Д.И.Г.да работи в посочения офис като технически организатор, без да й предостави преди постъпването на работа екземпляр от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Районен съд – Стара Загора е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като от една страна АУАН е съставен в отсъствие на представител на санкционираното дружество, без да са налице основанията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а от друга - АУАН не е бил връчен на санкционираното лице, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН.  предявен и връчен при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН съотв. при прилагането на специалната норма на чл.416, ал.3 от КТ. Допуснатите процесуални нарушения са квалифицирани като съществени такива, опорочаващи процедурата по издаване на наказателното постановление и представляващи абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Решението на Районен съд – Стара Загора е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по санкционирането на „Алфабет 1” ЕООД  с.Загорци, общ.Нова Загора.

Действително, разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН допуска съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя, но само при условие, че последният е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акт. Това означава, че само при наличие на надлежно връчена покана и нарушителят не се яви в определения ден и час, би било допустимо съставянето на акт в негово отсъствие, съгласно посочената разпоредба. В конкретния случай на нарушителя е била изпратена покана по пощата за съставянето на АУАН, но същата не е била връчена на представляващия търговското дружество, а е получена от кмета на село Загорци, което обстоятелство е установено от приложеното по въззивното дело известие за доставяне. При липса на ангажирани по делото доказателства, установяващи, че получателят на пощенската пратка, в която се съдържа поканата за явяване на нарушителя да се състави АУАН, е била предадена на адресата, правилно въззивният съд е приел, че не са били налице условията по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. С оглед на което е допуснато нарушение на регламентираната в ЗАНН процедура за съставянето на АУАН № 24 – 0027779 от 28.10.2020 год. – актът е съставен в отсъствието на нарушителя при липса на законово установените предпоставки и без да са спазени нормативно въведените изисквания за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, при прилагане на хипотезата на чл. 416, ал.3, предл. второ от КТ, АУАН е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка.  Видно от приложената по делото обратна разписка – известие за доставяне на пощенската пратка и респ. съдържащия се в нея акт за установяване на административно нарушение, не са връчени нито на законен представител на дружеството, нито на пълномощник с надлежно учредена представителна власт за извършване на фактически и правни действия от името на „Алфабет 1” ЕООД.

Невръчването на АУАН №24 – 0027779 от 28.10.2020 год. на нарушителя представлява нарушение от категорията на съществените, както правилно е приел въззивният съд. Смисълът на нормативно установените императивни изисквания за съставяне и връчване на АУАН, е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство в т.ч. правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявено с акта административно обвинение, да направи възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и т.н. На практика в случая цялото производство в досъдебната фаза е проведено без участието на законен или на надлежно упълномощен представител на „Алфабет 1” ЕООД,   което безспорно е довело до ограничаване правото му на защита. Ето защо изводът на въззивният съд, че допуснатото съществено процесуално нарушение опорочава изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност и като такова е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, е доказателствено и правно обоснован и съответен на закона.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания на чл.348 ал.1 т.1   НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Подадената частна жалба от адв.И.М. като пълномощник на „Алфабет“ ЕООД против постановеното по АНД 3342/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора Определение № 260561/ 12.05.2021г., с което е оставено без уважение искането на адв.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 510лв., се явява неоснователна, по следните съображения:

Направеното пред въззивния съд искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските се основава на разпоредбата на  чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, която предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена, респективно да дължи, разноски. В случая безспорно поне първата от двете предпоставки не е налице. Конкретното релевантно обстоятелство по смисъла на цитираната правна норма, обосноваващо  правото на адвоката на безплатно процесуално представителство, не е посочено в договора за правна помощ, а доколкото договорът е сключен с юридическо лице безплатната адвокатска помощ очевидно не е предоставена на лице от категорията „роднини, близки или друг юрист”. С оглед на изложеното законосъобразно въззивният съд е оставил без уважение подадената по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК, вр. чл.63, ал.3 ЗАНН молба от пълномощника на „Алфабет 1“ за допълване на съдебното решение в частта за разноските.  Ето защо обжалваното определение, като постановено при правилно приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/  29.11.2019г./, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на „Алфабет 1“ ЕООД сумата от 700 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 22.06.2021г.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260198 от 26.03.2021 год., постановено по АНД № 3342/ 2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

           ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260561 от 12.05.2021г., постановено по АНД № 3342/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „АЛФАБЕТ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Загорци, общ.Нова Загора, сумата от 700 /седемстотин/ лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, заплатено за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                                              2.