Решение по дело №10857/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3959
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 3 юни 2019 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20181100510857
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   03.06.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                               Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 10857 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 39445/11.07.2018г. на О.С.Б.-Г., трето лице – съпруга на длъжника Е.Б.Г. по изп.д. № 20178380404336 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 на КЧСИ, срещу извършен по същото дело опис на движими вещи от 05.07.2018г. в жилището на длъжника, находящо се в гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „******, по отношение на следните вещи: телевизор „Самсунг 40“, монитор за компютър, монитор за компютър „Филипс“, сушилна машина „Зануси“ и механично пиано „Рига“. В жалбата се твърди, че тези движими вещи били индивидуална собственост на жалбоподателката по наследствено правоприемство от баща й, починал през 2015г. Към момента на описа движимите вещи били във владение на жалбоподателката. Моли съда да отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение върху посочените движими вещи.

Производството в частта му по подадената втора жалба с вх. № 39446/11.07.2018г. на „Е.“ ЕООД, трето за изпълнението лице, срещу извършения на същата дата опис на движими вещи – автосервизно оборудване в гараж, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, кв. „******, е прекратено с влязло в сила на 28.12.2018г. определение.

Взискателят по изпълнението Н.Л.Х. с писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК и със становище от 12.11.2018г. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Описът на движими вещи бил извършен в жилище – собственост на длъжника, вещите били в негово владение и не били налице обстоятелства от които да е явно, че принадлежат другиму, поради което съгласно чл. 465 ГПК срещу тях можело да се насочва принудително изпълнение. Твърденията на жалбоподателя за индивидуална собственост върху вещите не били доказани.

Длъжникът по изпълнението Е.Б.Г. взема становище за основателност на жалбата.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид наведените доводи и прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването (ако се отнася за движима вещ) се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Следователно в това производство проверката на съда обхваща единствено въпроса дали вещта е била собствена на длъжника към правнорелевантния момент, а процесуално легитимиран да подаде такава жалба е владелецът на вещта към същия момент. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок, който за третите лица започва да тече от узнаване на действието.

В случая жалбата е подадена в едноседмичния срок от извършване на описа - на 11.07.2018г. От приложените в изпълнителното дело справки за семейно положение и родствени връзки на длъжника е видно, че жалбоподателката е негова съпруга от 25.11.2000г., като е обявила за свой постоянен и настоящ адрес ***, кв. „******, ет. 2. При съвкупна преценка на тези данни със събраните по делото гласни доказателства съдът приема за установено, че към момента на описа жалбоподателката е живяла на посочения адрес заедно със съпруга си, а следователно и описаните движими вещи в жилището са се намирали във фактическата й власт. В тази връзка неоснователни са доводите на взискателя по изпълнението, че след като съпругата не присъствала при извършване на описа, то вещите не били в нейно владение. Поради това, и с оглед твърденията, че процесните вещи не са притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, а са индивидуална собственост на съпругата на длъжника, същата се явява трето за изпълнението лице и е легитимирана да обжалва насочването на изпълнението върху същите вещи, а жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.

Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, на 05.07.2018г. е извършен опис на движими вещи на адрес гр. София, ул. „Захари Стоянов“ 1, при който в присъствието на длъжника са описани движими вещи, между които и телевизор плазмен „Самсунг“, монитор за компютър марка „LG“, монитор за компютър марка „Филипс“, сушилна за дрехи „Зануси“ и пиано марка „Рига“.  Телевизорът и двата монитора са иззети и е назначен пазач Пламен Иванов Апостолов, а останалите вещи са оставени на отговорно пазене при длъжника. При описа не са открити запорираните движими вещи – лек автомобил и два мотоциклета.

Разпитаният по настоящото дело свидетел М.Т.установява, че през м. август 2015г. помагал на О. да пренесе вещи от апартамента на починалия й баща в ж.к. „Надежда“ до къщата, в която тя живее на ул. „******. Свидетелят лично участвал в пренасянето на пианото, то било най-тежката вещ и трябвало да се пренесе от повече хора, били 5 човека. Имало и сушилня и разни вещи, сложени в кашони, свидетелят не знае какво е имало в тях. Имало сушилня, пералня, пианото, телевизор, не си спомня марките на вещите.

С оглед така установеното, съдът намира за доказано, че към извършване на описа и предаването, респ. оставянето на отговорно пазене на описаните движимите вещи, длъжникът не е бил собственик на описаното механично пиано „Рига“, нито същата вещ е била съпружеска имуществена общност, поради което действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху тази вещ се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Твърденията останалите движими вещи - телевизор „Самсунг“, монитор за компютър, монитор за компютър марка „Филипс“ и сушилня за дрехи „Зануси“, да са били индивидуална собственост на жалбоподателката, са недоказани. Не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че сушилнята и телевизорът, в пренасянето на които свидетелят Тодоров помагал, са същите, описани при процесния опис. Поради това жалбата в частта й по отношение на останалите движими вещи следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 4 ГПК по жалба на О.С.Б.-Г. действията на съдебния изпълнител по изп.д. № 20178380404336 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ, по насочване на принудителното изпълнение върху движима вещ – механично пиано „Рига“, описана в протокол за опис на движими вещи от 05.07.2018г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 39445/11.07.2018г. на О.С.Б.-Г. в останалата й част.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

                                   

                                                                                                     2.