№ 2944
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Й.ка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506818 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №3122/28.02.2023г. по гр.д. № 16046 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено, че
1. Е. Н. Й. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК *******, на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите,
както следва: сумата от 476,70лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 10.01.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, гр.
София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.11.2018г. до
30.06.2019г..; сумата от 9,26лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -10.01.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 30.01.2019г. до
30.06.2019г.; сумата от 105,66лв., представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 14.12.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 851/2022г. на Софийски районен съд, като
1
неоснователен е отхвърлен иска за в останалата му част;
2. А. Ж. Ж., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК *******, на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите,
както следва: сумата от по 476,70лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 10.01.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, гр.
София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.11.2018г. до
30.06.2019г..; сумата от 9,27лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -10.01.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 31.01.2019г. до
14.12.2021г; сумата от 127,75лв., представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 14.12.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 851/2022г. на Софийски районен съд, като
неоснователен е отхвърлен иска за в останалата му част;
като Е. Н. Й. и А. Ж. Ж. са осъдени да заплатят на „Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 500лв., като
Топлофикация София“ЕАД е осъдена да заплати на всеки ответник разноски
по делото в размер от по 96лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
79639/22.03.2023г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 20.03.2023г.
от ответника по исковете - А. Ж. Ж. в частта, в която исковете срещу нея са
уважени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочила е, че имотът бил дарен а Е. Й. от майка му Р.В.
Н.а , която си запазила вещното право на ползване върху имота и подала
заявление за открИ.е на партида за имота на нейно име, на нейно име била
открита партидата за имота. Не била получила сред връчените й от съда
книга сочената от ищеца декларация на Р. Н.а за отказ от вещното право на
ползване върху имота., такава декларация имало само в документите, които
останали по делото. Действително с тази декларация Р. Н.а се отказвала от
вещното право на ползване върху имота, но това не означавало че
въззивникът отговаря за заплащане на ½ от сумите, за които е предявен иска .
2
През 2009г. се била развела със съпруга си Е. Й., процесният период бил
близо 10 години след това и тя нямала нищо общо с другия ответник.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – Т. С.”ЕООД, ЕИК
******* не е изразило становище.
Е. Н. Й. не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
59837/28.03.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Е.
Н. Й. , ЕГН ********** и А. Ж. Ж., ЕГН ********** с която е поискало от
съда да признае за установено че всеки ответник му дължи заплащане на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД на сумите, както следва: сумата от
по 593,42лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
10.01.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, гр. София, ж.к.
******* абонатен № ******* за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2019г..;
сумата от по 9,26лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-10.01.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 30.01.2019г.до
14.12.2021.; сумата от по 127,75лв., представляващи мораторна лихва за
забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г. до 14.12.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 851/2022г. на Софийски районен съд,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са
потребител на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите. Нямало подадане молба декларация от Р. Н.а за открИ.е
3
на партида на нейно име за имота, партидата на нейно име била открита
служебно. Претендирало е разноски.
Ответниците в предоставения срок за отговор са оспорили исковете.
Посочили са, че имотът се ползва само от Р.В. Н.а и те не са потребявали
енергия в имота, не са потребители на енергия в имота. Не оспорвали размер
на иска . С нотариалния акт за дарение на имота Р. Н.а си запазвала вещното
право на ползване върху имота, тя била подала декларация за открИ.е на
партида на нейно име за имота, всички фактури идвали на нейно име. Всички
суми за период преди 10.01.2019г. били погасени по давност. Претендирали
са разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – Т. С.”ЕООД , ЕИК
******* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 851/2022г. на СРС, съгласно
което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3251/10.01.2022г., със заповед по чл. 410 от ГПК районният съд е разпоредил
Е. Н. Й. , ЕГН ********** и А. Ж. Ж., ЕГН ********** да заплатят на
Топлрофикация София”ЕАД всеки от тях поотделно: сумата от по 593,42лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 10.01.2022 г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 9, гр. София, ж.к. ******* абонатен №
******* за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2019г..; сумата от по 9,26лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -10.01.2022г. до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на топлинната
енергия в имота за периода от 30.01.2019г.до 14.12.2021.; сумата от по
127,75лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.12.2021г;
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение от по 2,37лв.,
съдебни разноски от по 39,65лв., за така издадената заповед длъжникът Ж. е
уведомена на 06.02.2022г., на 22.02.2022г. е подала възражение без да
обосновава същото, длъжникът Е. Й. е уведомен за заповедта на 23.02.2022г.
, още преди това - на 22.02.2022г. , е подал възражение срещу заповедта без
да сочи конкретни оспорвания, на 28.02.2022г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
4
и на 28.03.2022г. заявителят е представил такива.
Приет е нотариален акт № 1204/1974г. с който Н. Й. Н. е признат за
собственик по покупко-продажба на основание на чл. 55 от ЗПИНМ на
апартамент № *******, ж.к. Младост” гр. София.
Приет е нотариален акт № 5/21.12.2001г. съгласно който Р.В. Н.а е дарила
на сина си Е. Н. Й. 5/8 ид.ч. от придобития по време на брака й и по
наследство недвижим имот представляващ апартамент № *******, ж.к.
Младост „ гр. София, като си е запазила пожизнено вещното право на
ползване върху дарявания недвижим имот. . В нотариалния акт са описани
като документи доказващи собствеността нотариален акт № 1204/1974г.,
удостоверение за граждански брак № 1144/04.11.1968г.; удостоверение за
наследници № 199/11.10.2001г., удостоверение за раждане.
Приета е декларация с нотариално заверени подписи удостоверяванията
на която са извършени от нотариус М.И., рег. № 260 на Нот.К., с отбелязване
че поради заболяване декларатор е поставил отпечатък от палец на дясна
ръка, с която Р.В. Н.а сее отказала от вещното право на ползване върху 5/8
ид.ч. от придобития по време на брака й и по наследство недвижим имот
представляващ апартамент № *******, ж.к. Младост „ гр. София.
Приет е нотариален акт № 58/2002г. съгласно който П. Н. Й. е дарил на
брат си Й. Н. Й. собствената си 1/8 ид.ч. от апартамент № *******, ж.к.
Младост” гр. София. Като документи представени пред нотариуса са описани
нотариален акт № 1204/1974г., удостоверение за наследници №
199/11.10.2001г.
Приет е нотариален акт № 79/22.12.2003г. съгласно който Й. Н. Й. е продал
на брат си Е. Н. Й. собствената си ¼ ид.ч. от апартамент № *******, вх. А,
ж.к. Младост” гр. София.
Приет е нотариален акт № 131/2015г. съгласно който Е. Н. Й. и А.Ж. Ж. са
учредили ипотека върху съсобствения им имот апартамент № *******, ж.к.
Младост „ гр. София за обезпечаване на задължения по договор за заем от
15.09.2015г. сключен с „Кредитна къща Еврокомерс”ЕООД.
Приет е нотариален акт № 87/03.07.2019г. съгласно който Е. Н. Й. и А. Ж.
Ж. са продали на Г.Д.П. апартамент № *******, ж.к. Младост” гр. София,
като в документите представени пред нотариуса е описано Решение от
21.04.2009г. на СРС влязло в сила на 21.04.2009г. съгласно което бракът
5
между А. Ж. Ж. с фамилно име през време на брака Й.а и Е. Н. Й. е прекратен
с развод.
Приет е протокол от 20.01.2002г. на ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к.
Младост” гр. София *******,, съгласно който ОС на ЕС е избрало „Т.
Съврисис”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в имота.
По делото са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от
2016г. съгласно чл. 33 и чл. 32 от които суми по месечните фактури следва
да се заплащат в 45-дневен след периода за който се отнасят.
Приети са неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота
съгласно които за периода е осигурен достъп до имота и са отчетени уреди,
като е установено че се потребява топлинна енергия за горещо битово
водоснабдяване, данни се отчитат по водомери, в имота има четири
отоплителни тела с топломери и едно отоплително тяло без такъв.
По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
ТЛП е посочило, че в имота се потребява енергия за отопление и за БГВ,
реално са извършвани отчети на уредите, дяловото разпределение е направено
съобразно показанията на уредите , обем на имота и правилата на Наредбата
за топлоснаблдяване. Посочило е, че стойността на реално потребената
енергия за периода от май 2018г. до 31.07.2019г. е в размер на 1233,54лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца, че при ищеца нямало данни за плащане на процесните суми, като
задължения на ответници били начислени процесните суми, включително и
лихвите за забава.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
6
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията, за обезщетение за забава на плащането им, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за
които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на
настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
7
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
8
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
ответникът се бил клиент на топлинна енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в
апартамент № 9, в гр. София, ******* „ гр. София. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият
клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди.
Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
9
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент “ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред, включително и с открИ.ето на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това
трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая приетите по делото нотариални
актове , декларация за отказ от вещно право на ползване, установяват, че през
1974 г. по време на брака си с Р. Н.а Н. Й. Н. е закупил процесния имот по
реда на чл. 55 от ЗПИНМ, наследството му е открито към 11.01.0221г.,
наследници са били съпругата му Р. Н.а и синовете му П. Н. Й., Й. Н. Й. и Е.
Н. Й.. Тези обстоятелства се установяват от приетите нотариални актове и
описаните в тях документи, представени пред нотариуса, въз основа на които
са приети за установени вещните права предмет на сделките, включително
описаните удостоверения за наследници и посочените в нотариалните актове
родствени връзки между страните по сделките. Така към открИ.е на
наследството на Н. Н. съдът приема за установено, че собственик на 5/8 от
имота е била съпругата му Р. Н. , а собственици на по 1/8 ид.ч. от имота са
били тримата му синове – Е., П. и Й.. Установява се от нотариалния акт за
дарение и декларацията за отказ от вещни права, че към 14.09.2015г. Р. Н.а е
прехвърлила с договор за дарение на сина си Е. Н. Й. собствените си 5/8 ид.ч.
от имота, като се е отказала и от запазеното в нейна полза с договора от
2001г. вещно право на ползване върху тези части. Установява се от
нотариален акт № 58/2002г. че П. Й. е продал на брат си Й. Й. собствената си
1/ 8 ид.ч. от имота, а от нотариален акт № 79/2003г. се установява, че през
време на брака на двамата ответници Й. Й. е продал на Е. Й. 1/4 ид.ч. от
имота. Така съдът приема, че през процесния период собственик на 7/8 ид.ч.
от имота е бил Е. Й. / по наследство от баща си 1/8 ид.ч.; 5/8 ид.ч. по дарение
и 1/8 ид.ч. по договор за продажбаслед прекратяване на брака с А. Ж./, а на
1/8 ид.ч. от имота е била А. Ж. на основание на договор за продажба от 2003г.
и прекратяване на брака с Е. Н.. За този извод съдът съобрази че извършените
10
безвъзмездни сделки по време на брака на страните сочат като приобретател
на вещните права само Е. Й., че той по договора за дарение е придобил 5/8
ид.ч., той е придобил по наследство от баща си Н. Н. 1/8 ид.ч. Останалата ¼
от имота Е. Й. и А. Ж. са придобили по време на брака си с възмездна сделка.
След прекратяването на брака им през 2009г. всеки от тях е станал
индивидуален собственик на 1/8 ид.ч. от имота. За прекратяването на брака
съдът приема, че се установява от описаното в нотариалния акт от 2019г. от
нотариуса Решение за прекратяване на брака от 2009г.
Така съдът приема, че въззивникът е потребител на топлинна енергия в
имота за процесния период, но отговорността му пред ищеца може да се
ангажира само за 1/8 от стойността на потребените в имота стоки и услуги,
защото само такава част от имота е притежавала тя през процесния период.
Не е установено по делото да е подавано заявление-декларация от Е. Й. или
от Р. Н.а или от трето лице за открИ.е на партида за имота на тяхно име и
доводи на въззивника в тази насока са неоснователни.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за количество и стойност на предоставени в имота стоки и
услуги, за изпадането в забава за плащане на същите, за размер на
обезщетението за забава, за погасителната давност. При обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма
поради което и с оглед на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за
установено, че в имота за периода , предмет на въззивното дело е доставена
топлинна енергия в размер на 953,40лв., лихвата за забава на плащането на
тази сума за процесния период е 255,50лв., цената на дяловото разпределение
е 18,52лв. При така установено и с оглед на възприето от съда , че само за 1/8
от тези суми може да се ангажира отговорността на въззивника, то решението
на СРС е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искове са
уважени за 357,54лв. главница; за 95,82лв. лихва за забава и за 6,96лв. цена на
дялово разпределение.
В останалата част, с която исковете срещу А. Ж. са уважени за 1/8 част от
сумите, които за периода са стойност на доставени стоки и услуги във връзка
с топлоснабдяването му, обезщетение за забава на плащането, решението е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
11
С оглед изхода на делото решението на С С в частта в която поставил в
тежест на А. Ж. отговорност за разноски в размер на 187,50лв. следва да се
отмени. С решението на СРС двамата ответници са осъдени да заплатят на
Топлофикация София”ЕАД общо 500лв., не е посочено квота на всеки, което
обосновава извод, че А. Ж. е осъдена да заплати 250лв., но с оглед изхода на
делото част от тези 250лв. в горепосочения размер не следва да се поставя в
нейна тежест.
За производство пред СРС на ответника Ж. следва да се присъдят разноски
в размер на още 204лв. за възнаграждение за адвокат, същото е съобразено
със сложността на делото и цената на исковете.
За производство пред СГС на въззивника се следват 337,50лв. разноски за
възнаграждение за адвокат /същото е съобразено със сложността на делото и
цената на исковете./, както и сумата от 18,75лв. разноски за държавна такса.
На въззиваемият не следват такива за производство пред СГС, защото
доказателства че такива са направени не са ангажирани. Претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателна. Това е
така, защото процесуално представителство от юрисконсулт в производство
пред СГС, което да обоснове извод, че на въззиваемия се следва присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт не е осъществено. Депозираните отговор и
молба са бланкетни.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3122/28.02.2023г. по гр.д. № 16046 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в частта, с която е признато за
установено, че А. Ж. Ж., ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *******, на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумите, както следва: сумата от 357,54лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 10.01.2022г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
12
№ 9, гр. София, ж.к. ******* абонатен № ******* за периода от 01.11.2018г.
до 30.06.2019г..; сумата от 6,96лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -10.01.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 31.01.2019г. до
14.12.2021г; сумата от 95,82лв., представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 14.12.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 851/2022г. на Софийски районен съд, като А. Ж. Ж. са
осъдена да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 187,50лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.
№ 59837/28.03.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу
А. Ж. Ж., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че А. Ж. Ж., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва : сумата от
357,54лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
10.01.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, гр. София, ж.к.
******* абонатен № ******* за периода от 01.11.2018г. до 30.06.2019г..;
сумата от 6,96лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
10.01.2022г. до изплащането й, представляващи цена на дялово
разпределение на топлинната енергия в имота за периода от 31.01.2019г. до
14.12.2021г; сумата от 95,82лв., представляващи мораторна лихва за забава
на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 14.12.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 851/2022г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3122/28.02.2023г. по гр.д. № 16046 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* да заплати на А.
Ж. Ж., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
общо 560,25лв. /петстотин и шестдесет лева и 0,25лв/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
13
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззиваемия – Т. С.”ЕООД, ЕИК *******
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14