Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 13.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Ивайло Димитров
мл.с. Адриана Атанасова
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова в.гр.дело № 328 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.01.2020
г. по гр.д. № 24118/19 г., СРС, ІІ ГО, 77
с-в е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Л.Н.Н.,
ЕГН ********** *** ЕАД,
ЕИК *******,
със седалище и адрес на
управление *** Б сумата 4 501,89 лв.-главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода м.01,2016г.-м.04.2018г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к.****бл.*******, ведно със законната лихва
върху главницата от 08.02.2019г.-датата на депозиране на Заявлението до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 516,40 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2016г.-04.02.2019г.,
сумата от 31,75 лв. такса за услугата дялово разпределение за периода
м.01.2016г. - м.04.2018г., като е отхвърлил
исковете за главница за ползвана топлинна енергия над уважения размер до
предявения от 5 313,66, иска за лихва за забава плащането й над уважения
размер до предявения от 711.47 лв. и иска за сумата от 5,55 лв. - лихва за
забава плащането на главницата за дялово разпределение, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК от 14.02.2019г. по ч.гр.д. №
7928/2019г. на СРС. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Л.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
гр. София сумата от 801.81 лв., представляваща
разноски в настоящото производство и сумата от 142,65 лв. за
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Л.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото
адвокат З.Г. с мотиви, изложени в
нея.
Развиват се доводи, че националният съд е длъжен да прилага Общностното право, което е с приоритет над националното,
че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка
между страните, че не е налице валиден индивидуално разписан договор в
съответствие с Директива 93/13 ЕИО на Съвета и транспонираните в българското
законодателство чл.143, чл.146, чл.147 от ЗЗП. Сочи се още, че СРС немотивирано
и неоснователно е допуснал и кредитирал СТЕ и ССЕ, въз основа на които приема, че претендираната от ищцовото
дружество сума е правилна и доказана, като експертизите са неточни и
недействителни, тъй като са изготвени единствено въз основа на данни и сведения
на „Топлофикация София“ ЕАД. Съдът е нарушил материания закон, изразяващо се в
незачитане правото на справедлив
равноспоставен процес, съгласно чл.2 ГПК, чрез незачитане доводите на
ответника, отказ за установяване на евентуално взаимосвързаност между съда и
„Топлофикация София“ ЕАД /основателни съмнения за наличие конфликт на интереси
между председателстващия съдия, лично или заедно с членове на неговото
семейство вероятно през процесния период
да обитава или да е обитавал топлофициран имот като собственик/съсобственик на
територията на гр.София, чрез отказ на съда за допълване задачите на вещите
лица. Прави се искане решението да бъде отменено изцяло, като немотивирано,
постановено в противоречие с правни норми на европейското и българското
законодателство. Въззивният съд да зачете валидната графологическа експертиза,
чийто оригинален екземпляр се намира в кориците на гр.д. № 41448/2009 г. на
СРС, 53 състав, като се обяви недействителността на Протокол с дата 20.08.2002
г. и Договор № 3004/21.08.2002 г. Въззивният съд да задължи „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл.266, ал.3 ГПК и чл.190 ГПК да представи валидни
документи, удостоверяващи платени застрахователни полици и такси за ползване на
цялата частна сградна инсталация на бл.****вх. „В“, ж.к. „Люлин“, да задължи
„Топлофикация София“ ЕАД да изготви обстойно техническо и енергийно обследване
на процесния имот, да осъди ищцовото дружество да заплати обезщетение за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди, както и съдебните/адвокатските
разноски, вследствие на доказана недобросъвестност, злоупотреба с материалния
закон и накърняване на исконни граждански права.
На основание чл.628,629
от ГПК във връзка с чл.234 от Договора на Европейския Съюз се моли въззивният
съд да изпрати настоящия казус до Съда на Европейския Съюз за произнасяне с
преюдициално тълкувателно решение, поради нарушение и неприлагане на редица
актове на ЕС, в т.ч. Директива 93-13 на Съвета, Директива 2004/22/ ЕО на
Съвета, Директива 2006/32/ЕО, Директива 2011/83/ЕС за произнасяне по поставените
три въпроса, посочени в жалбата.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Прави изрично възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника/ ответник.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище
по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивна жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявени са искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л.Н.Н., ЕГН ********** за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 5 313,66 лв.
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2015г.- м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ****бл.*******, ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2019г.
- датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 711,47 лв. - лихва за
забава за периода 14.09.2016г.-04.02.2019г., сумата от 31,75 лв.- такса за услугата дялово разпределение за периода
м.05.2015г.-м.04.2018г. и 5,55 лв. - лихва за забава плащането й за периода 14.09.2016г.-04.02.2019г, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2019г. по ч.гр.д.
№ 7928/2019г. на СРС.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за процесния период, както и, че не е изпълнил в установените
срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия. Бил отправил до ответника покана за доброволно
изпълнение на задълженията, но плащане не последвало. Поради това ищецът е депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. № 7928/2019г. на СРС, 77
състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочените суми. В
законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на
ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както
и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер.
Направил е и възражение за изтекла давност.
От правна страна:
Относно направеното искане във въззивната жалба за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, съдът е
оставил същото без уважение с нарочен съдебен акт.
Преди всичко следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло, но в отхвърлителната
част липсва правен интерес от обжалването му.
Относно възраженията, касаещи липсата на облигационна
връзка между страните и за липсата на сключен договор между тях, то от събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът, като собственик на процесния
топлоснабден имот, обстоятелство, което не се оспорва от него, се явяват потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в
действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба
№ 2 от 28.05.2004
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от комплексната експертиза начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването.
По повод
твърденията, че СРС немотивирано и неоснователно е допуснал и кредитирал СТЕ и
ССЕ, въз основа на които приема, че претендираната от ищцовото дружество сума е
правилна и доказана, като експертизите са неточни и недействителни, тъй като са
изготвени единствено въз основа на данни и сведения на „Топлофикация София“
ЕАД, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че на първо място по делото има депозирана една комплексна
експертиза, а не две отделни СТЕ и ССЕ. На второ място, пълномощникът на
ответника не се е възползвал от процесуалните правомощия предвидени в ГПК, в
частност чл.201, като не е оспорил комплексната експертиза, а в съдебно
заседание на 12.10.2019 г., в което същата е била приета, е заявил, че няма въпроси към вещите
лица, като експертизата да бъде
приета.
Относно
позоваването на няколко Директиви от страна на пълномощника на ответника,
настоящата инстанция приема следното:
Съгласно
чл.249, ал.3 от Договора за за създаване на европейска общност, директивата няма пряко действие, тя има
обвързващо действие по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат
във всяка държава членка, до която е адресиран, но отделните страни сами
избират формите и средствата, чрез които да постигнат този резултат. За разлика
от тях регламентът има пряко действие. Той трябва да се прилага в своята цялост
във всички страни от Европейския съюз. Разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която също няма пряко действие, са въведени в националното право със
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и по точно с чл. 143 и сл. от него.
Тези норми, обаче, са приложими по отношение на такива клаузи от съдържанието
на сключен между потребител и търговец договор, които са определени по общо
съгласие на страните по него, а не и в случаите, когато определени права или
задължения на съдоговорителите са нормативно установени, както е в процесната хипотеза,
в която те са предвидени в ЗЕ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо всички направени възражения, свързани с
неравноправността на клаузите, въз основа на които ответникът дължи цената на
потребената топлинна енергия, не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са
установени със законови и подзаконови разпоредби, а не с уговорки, предвидени по общата воля на страните в
съдържанието на сключената между тях сделка. Дори и при приемане на противен извод от горния, е необходимо да се
отбележи, че не се касае за клаузи, върху които потребителят не може да влияе -
чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с идентично съдържание като чл. 3, т. 2 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на потребителските
договори). Този извод е верен, тъй като съгласно чл. 150, ал. 3 (ред. до изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ потребителите, които не са
съгласни с ОУ имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая несъмнено е, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като
по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ.
Ето защо, между страните са възникнали действителни договорни правоотношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор
е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел
изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал.З ЗЕ.
С Решение № 5 от
22.04.2010 година на КС по к.д.№ 15/2009, обн. В ДВ, бр.34/2010 година е
прието, че „разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от Закона за енергетиката, касаещи топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация и тази за отопление на уредите в общите части,
не противоречи на чл. 19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните изисквания да защитава правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия.” „Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Това е конституционносъобразно, защитава потребителите и е справедливо.”/т.5 от решението/. При възражение срещу начислените суми за
ползвана ТЕ общите условия предвиждат специално рекламационно производство,
каквото не се установи по делото да е инициирано от ответника.
Неоснователни са
възраженията за нарушение на разпоредбите на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на
ЕП и на Съвета от 05 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги относно включване в
сметките на потребителите само на реално потребено количество енергия. Гаранция
за отчитане на реалното месечно потребление или реално консумираното количество
енергия от крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са
предвидените от националния законодател индивидуални измервателни уреди, както
и монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия
в абонатната станция. По този начин е спазен и принципа, залегнал в т.2 на
чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално
енергийно потребление. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140,
ал.З от ЗЕ и чл.38, ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, т.е. налице е топлообмен, в резултат
на който се повишава температурата в цялата сграда. Така всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която
се явява реално енергийно потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл.153, ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Разпоредбата
на т.2 на чл.13 от Директивата предвижда, че държавите-членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на
реално енергийно потребление и информацията е представена по ясен и
разбираем начин, като т.З на същия член определя тази информация, както и че
изготвянето на сметките следва да бъде
толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си
на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с българското
законодателство, нито последното противоречи на общностното право в този
смисъл. Същественото при директивите е, че държавите сами избират начина
и средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели,
за което уведомяват ЕК, която от своя страна следи много стриктно и строго това
изпълнение. Горепосочената директива е транспонирана по реда на чл.18 от същата
в националното ни законодателство, а именно: чрез Закона за енергийната
ефективност, обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 год. - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица
наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, отменена, но действаща
за процесиня период и
същата няма пряк ефект, тъй като по принцип директен ефект имат само
регламентите, а директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния
ред. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е лошо
или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила
Европейската Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на
държавата по предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени
случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае
частноправни субекти.
В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен
срок, поради което
всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат.
Използваните изрази в Директивата сами по себе си подчертават това
правило- „ДЧ гарантират, че доколкото
това е технически осъществимо ... ", „ДЧгарантират, където е уместно...
".
Фактът на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена се установява от
индивидуални справки от ФДР , документи за главни отчети, извлечение от сметки
за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки, приетата по делото
комплексна експертиза, неоспорена от страните, която настояща инстанция
също приема.
Що се отнася до
направените във въззивната жалба доказателствени искания, то същите се
явяват преклудирани и неосносими към
предмета на спора, като „въззивният съд да зачете валидната графологическа
експертиза, чийто оригинален екзмепляр се намира в кориците на гр.д. №
41448/2009 г. на СРС, 53 състав/ не могат да бъдат използвани като
доказателства такива, приложени по други
дела/, да се като се обяви недействителността на Протокол с дата 20.08.2002 г.
и Договор № 3004/21.08.2002 г., да се задължи „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.266, ал.3 ГПК и чл.190 ГПК да представи валидни документи,
удостоверяващи платени застрахователни полици и такси за ползване на цялата
частна сградна инсталация на бл.****вх. „В“, ж.к. „Люлин“, да се задължи
„Топлофикация София“ ЕАД да изготви обстойно техническо и енергийно обследване
на процесния имот, да се осъди ищцовото дружество да заплати обезщетение за
всички преки и непосредствени неимуществени вреди.“ Тези доказателствени
искания и свързаните с тях доводи във
въззивната жаллба, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и
придобивна давност.“ По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните
за спора факти. Освен това, следва да
бъде отбелязано, че ответникът Л.Н.Н. е предявил насрещен иск срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, като с определение в закрито заседние от 17.09.2019
г., СРС, 77 състав е постановил отделянето на този иск и докладването на Зам.
Председателя за образуване на ново дело.
Ответникът не твърди, а
и от данните по делото не е видно, че не е погасил задължението си чрез
плащане, поради което дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД, която е правилно
определена, както и главницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.10.2020 г. по
гр.дело № 24118/19г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД- „Т.с. ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.