Р Е Ш
Е Н И
Е
No 300
гр. Ботевград, 03.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на трети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 1733 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 1
и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие.
Молителят- М.Л.А. *** е сезирал съда с искане за издаване
на заповед за защита на него и малолетното му дете Л.М.А. срещу В.В.А. ***, с
която са в процес на развод, и която е майка на малолетното дете на страните Л.М.А..
В молбата се твърди, че ответникът е извършила спрямо молителя и малолетното им
дете следните действия, представляващи акт на домашно насилие: на 06.10.2019 г.
около 11.00 ч. ответникът В.А. отишла в дома им на адрес *** Nо 2Б, в двора на
къщата, и започнала да крещи и да отправя заплахи – заплашила го, че ще ги
“затрие всички”, като визирала молителя, майка му и брат му, псувала ги,
наричала ги “цигани”, “малоумници”, “долни боклуци”. Счупила 3 бр. метални
тръби на портата. Детето, което било в задната част на двора, където си
играело, много се изплашило и започнало да плаче и пищи. Сочи, че на 27.09.2019
г. ответникът нанесла материални щети в дома им. Моли съда да издаде заповед за
защита, с която да наложи следните мерки спрямо ответника: 1. Да задължи
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. Да забрани на
ответника да приближава него и малолетното му дете Л.М.А., както и жилището,
където живеят.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН молителят М.Л.А. е посочил, че спрямо него и дъщеря му Л.М.А.,
ЕГН **********, на 06.10.2019 г. в дома им на адрес с. *****, в двора на къщата
ответникът е извършила акт на домашно насилие, и изразяващи се в отправяне на
обиди и заплахи от нейна страна, като същата го заплашила, че ще ги “затрие
всички”, псувала ги, наричала ги “цигани”, “малоумници”, “долни боклуци”;
счупила 3 бр. метални тръби на портата, като детето станало свидетел на този
акт на домашно насилие и много се изплашило от случилото се. Декларацията е с
дата на 07.10.2019 г., като същата е подписана от молителя.
В съдебното заседание молителят, лично и чрез
пълномощника си адв. *****поддържа
молбата.
Ответникът- В.В.А. ***, в съдебно заседание оспорва
молбата. Твърди, че в процесния ден отишла до дома на молителя с колело, за да
види детето си. Сочи, че молителят,
неговият брат и майка му варяли ракия в двора, а детето било само заключено в
къщата и го чула, че реве и
пищи. Заявява, че не е влизала през портата, а помолила да й изнесе детето да
го види дали е добре, но оттам те излезли и й нанесли побой.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Ботевград е
депозирала писмен социален доклад, в който е изложено становище съдът да се
произнесе с решение, което да е съобразено с интереса на детето, да бъдат
защитени правата му и да гарантира правилното му физическо, психическо,
нравствено, здравословно и образователно развитие. Съгласно така изготвения
доклад, детето Л.А. видимо е емоционално обвързано с родителите си и
представителите на разширения семеен кръг, изразява желание да се вижда и с
двамата си родители, като за детето се полагат качествени грижи, въпреки
конфликтните ситуации и противоречията между родителите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в
предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно
насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1
във вр. чл. 3, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно
насилие, извършено от съпруга на молителя и от което молителят има дете. Тези
обстоятелствата се установяват от представените по делото удостоверение за
сключен граждански брак и удостоверение за раждане, видно от които страните са
сключили граждански брак на 15.08.2015 г., като същите са родители на
малолетното дете Л.М.А., ЕГН **********, родено на *** г. Посочените
обстоятелства не са и спорни по делото.
Видно от заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ от 06.10.2019 г., на същата дата от страна
на ответницата В.В. е повикана спешна медицинска помощ, която е пристигнала на
място в 11.45 г., като ответницата е съобщила, че й е бил нанесен побой от
съпруга й и брат му към 11.20 часа. Посочено е, че при прегледа й е
констатирано наличие на рана на носа и устната, охлузване на палеца на лявата
ръка, насиняване в горна трета на ляво бедро … /не се чете/.
От страна на ответницата по делото са представени и медицинско направление и снимка за
установяване твърдението й, че е бременна.
Видно от заверено копие на
заповед за незабавна защита No 205553 от 29.08.2019 г. и определение от
29.08.2019 г. по гр. дело No 49910/2019 г. по описа на Софийски районен съд, по
молба за защита от домашно насилие на В.В.А. срещу М.Л.А. съдът е издал заповед
за незабавна защита срещу последния, с която съдът го е задължил да се въздържа
от извършването на домашно насилие по отношение на съпругата му В.В.А..
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите ***** А. и *****Л.А. - съответно майка и брат на молителя. От същите
се установява, че на 06.10.2019 г. около 11.00 часа ответницата отишла в дома
им с колело, започнала да блъска портата, която била заключена, и да вика, като
искала детето. Молителят и неговата майка – свид. А., по това време били на
двора и варели буркани, детето също било там, а свид. А. бил вътре в къщата.
Свидетелят А. чул как ответницата вика “Боклуци, дайте ми детето”, излязъл отвън и взел и внесъл детето вътре, тъй като то
плачело. Ответницата обиждала постоянно молителя, казвала им “боклуци”, “ще ви унищожа”. Малко по-късно свидетелят А. също влязла в къщата, за да успокои детето. Свидетелят
А. сочи, че според него В. се е блъснала с колелото в портата, защото колелото
било на портата, за по лицето й имало кръв. Свидетелят А. се обадила на телефон
112, като впоследствие пристигнали полицаи.
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели,
отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на делото, като намира същите за непосредствени,
логични и кореспондиращи помежду си, а същевременно по делото липсват събрани
доказателства, на които да противоречат и които да разколебават съда относно
тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица,
които могат да търсят защита по него, като в т. 1 са посочени като такива
лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от съпруг, а в т. 3 – от лице,
от което пострадалото лице има дете. В случая безспорно е установено, че
страните са съпрузи и имат родено дете и следователно попадат в кръга от лица,
легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретно действия на
домашно насилие, които молителят твърди да са извършени от ответника, и
изразили се в това, че на 06.10.2019 г. в с. *****, в двора на къщата му, му отправяла
обиди и заплахи, като го заплашила, че ще ги “затрие всички”, псувала ги,
наричала ги “цигани”, “малоумници”, “долни боклуци”; счупила 3 бр. метални
тръби на портата, като детето станало свидетел на този акт на домашно насилие и
много се изплашило от случилото се.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно
администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК
доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това
производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от
ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това
доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за
защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл.
3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящия случай съдът намира, че изложеното от молителя
в молбата му за издаване на заповед за защита, и отразено в декларацията му по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не бе оборено от ответницата в съдебното производство,
включително със събраните по делото писмени доказателства, представени от нея. От
друга страна, по делото се събраха доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Юлиана и *****А., от които по несъмнен начин се установява
извършването от страна на ответницата на описаните от молителя нейни действия на
06.10.2019 г. в дома им на адрес с. *****, пред двора на къщата, посочени и в
декларацията на молителя, и които действия съставляват акт на домашно насилие
срещу него. Така от показанията на посочените свидетели несъмнено се установява
извършеният на 06.10.2019 г. около 11.00 часа акт на домашно насилие от страна
на ответницата спрямо молителя, изразяващ се в отправени му от нея заплахи и
обиди с думите “боклуци”, “ще ви унищожа”, и които действия съставляват акт на емоционално насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответницата, че
на процесната дата е била бита от молителя и семейството му, като същото остана
недоказано по делото. Така от представеното от ответницата писмено доказателство,
а именно фиш за спешна медицинска помощ от 06.10.2019 г., е видно, че
ответницата е направила повикване за спешна медицинска помощ на тази дата и при
извършения й преглед са й констатирани наранявания, но същото не доказва факта,
че нараняванията са причинени по посочения от нея начин, т.е. вследствие
нанесен й побой. Същевременно, от същото доказателство е видно, че получените
от ответницата наранявания са в областта на лицето и левите й крайници, което
съответства на установения от свидетеля А. начин на причиняване на
уврежданията, а именно при блъскането й с колело в портата.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на молителя
като пострадало от домашно насилие лице, като на извършителя бъде наложена
предвидената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, която съдът намира
за подходяща и достатъчна с оглед естеството на извършения акт на домашно
насилие и неговата тежест.
Съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за
извършено домашно насилие спрямо детето на страните – Л.М.А., тъй като липсват
такива и конкретно приетите за извършени действия от ответника на 06.10.2019
г., представляващи акт на домашно насилие спрямо бащата, да са били извършени и
в присъствието на детето, при което то би се явило пострадало от домашно
насилие по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че детето е било извън къщата при пристигане на
ответницата, но след като тя започнала да вика да й дадат детето, а майката на
молителя да й вика да си ходи, детето било внесено от свид. А. в къщата. При
това не се установява именно към момента на отправяне на обидите и заплахите от
страна на ответницата към молителя детето да е било на двора. Поради това в
тази й част молбата за защита следа да се отхвърли като неоснователна
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва
да се наложи глоба в размер на 200.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00
лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът
Р Е Ш
И :
НАЛАГА на основание
чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, на В.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к “*****”, бл. 224, вх. А, ет. 8, ап. 19, за извършен от нея на 06.10.2019
г. акт на домашно насилие спрямо М.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, изразяващ
се в емоционално насилие, следната мярка
за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН В.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж.к “*****”, бл. 224, вх.
А, ет. 8, ап. 19, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Л.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване на заповед за
защита срещу В.В.А., ЕГН ********** и ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ заповед за защита за извършено от нея спрямо детето Л.М.А., ЕГН **********,
домашно насилие, изразяващо се в извършено пред детето спрямо бащата домашно
насилие на 06.10.2019 г.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на В.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ж.к
“*****”, бл. 224, вх. А, ет. 8, ап. 19,
ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН ********** с адрес: ***, ж.к “*****”, бл. 224, вх. А, ет. 8, ап. 19, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на
25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу В.В.А., ЕГН ********** с
адрес: ***, ж.к “*****”, бл. 224, вх. А,
ет. 8, ап. 19, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на
страните и на РУП- гр. Ботевград.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение,
като обжалването не спира изпълнението.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :