Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
Гр. Перник, 09.10.2023. година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 138 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 219, ал. 3 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.В.С. с ЕГН: **********, с
адрес: *** против обективиран в Писмо с изх. № 22-ТР-6147/1/ от 02.12.2022
година отказ на главен архитект на община Перник да издаде Удостоверение за
търпимост на сгради с идентификатори: ***, *** и ***, разположени в УПИ ***, кв. 98 по плана на гр. Перник, кв. „***“.
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и
незаконосъобразен, като счита, че същият е немотивиран, съобразно представените
към заявлението документи и необоснован от фактическа и от правна страна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят С.В.С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат И.М. ***, която моли съда да уважи така депозираната жалба и в
съответствие с това да отмени постановения отказ на главния архитект на Община
Перник. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година ответникът по жалбата
– главен архитект на Община Перник, редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е започнало по
Заявление с вх. № 22/ПР-6147-1 от 14.11.2022 година /лист 24/, подадена от С.В.С.
за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Към молбата са приложени декларация от А.П.Р. с ЕГН: **********,
с която същият е декларирал, че жилищната сграда, представляваща еднофамилна
сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор № ***.6, намиращи се в
поземлен имот с идентификатор № *** са построени от С. С. С. в периода преди
1956 – 1957 година /лист 40/. Приложена е декларация и от К.С.С., с ЕГН: **********
и А.П.Р., с ЕГН: **********, с която същите са заявили, че сграда с
идентификатор *** и гараж с идентификатор *** се намират в поземлен имот с
идентификатор ***, като същите са строени от С. С. С. в период 1975 – 1976
година /лист 41/. Приложена е и декларация от К.С.С., с ЕГН: **********, с
която същият е заявил, че сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***,
които се намират в поземлен имот с идентификатор *** са построени от С. С. С. в
периода 1971 – 1972 година /лист 42/. И трите декларация са нотариално заверени
и подписани от деклараторите.
Към заявлението са приложени както следва: Удостоверение
за идентичност с изх. № 22/ТР4852/30.08.2022 година /лист 30/; Нотариален акт
за собственост на недвижим имот №1, том.1, дело № 1956 година /лист 31/;
Договор № 65 от 13.05.1985 година /лист 32/; Скица на поземлен имот №
15-1251916/ 27.10.2022 година на СГКК – Перник /лист 34/; Комбинирана скица за
пълна или частична идентичност /лист 36/; Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 139, том XII, дело № 4171/94 година /лист 37/; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №1, том 1, дело №270 от 1956 година /лист 39/;
Удостоверение за наследници № 22- ГРС-5291 от 11.08.2022 година /лист 43/;
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 144, том IV, рег. № 13394, дело № 680 от 2004 година /лист 45/; Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 143, том IV, рег. № 13393, дело № 679 от 2004 година /лист 47/.
По така депозираната молба административният орган се е
произнесъл с Писмо с изх. № 22/ТР-6147/1/ от 02.12.2022 година, в което е
посочил, че по отношение на сгради с идентификатор *** и *** ще бъдат издадени
удостоверения за търпимост, като същите са налични по настоящото дело –
Удостоверение за търпимост на строеж с идентичен номер- изх. № 22/ТР/6147/1/ от
02.12.2022 година /лист 25 и 26/. По отношение на обект с идентификатор: ***.6
е издадено Строително разрешение № 219 от 1968 година и административният орган
е постановил, че в съответствие с това не е необходимо да се издава
удостоверение за търпимост за този имот. Постановен е отказ за издаване на
удостоверение за търпимост по отношение на процесните три самостоятелни обекта
с идентификатор: ***, *** и ***, като мотив е посочено, че е налице разлика в
застроената площ, тъй като съгласно Нотариален акт № 143, том IV, рег. № 13393, дело № 679 от 2004 година същите са с по – голяма застроена
площ от тези, които са описани в издадените строителни разрешения. Посочено е,
че тези отклонения в изграждането са направени след 2001 година, поради което
не попадат в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля А.П.Р.,
български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
Същият заявява пред съда, че процесният недвижим имот – жилищна сграда
представлява къща – близнак и същата е построена през 1955 – 1957 година, а
през 80-те години на XX век са направени
гаражи, стопанска сграда и лятна кухня. Така дадени свидетелските показания,
настоящият съдебен състав ги кредитира, тъй като са базирани на лични
наблюдения от една страна, а от друга се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с
установяване на фактите по делото е разпитан като свидетел С.И.С. българин, с
българско гражданство, неосъждан, вуйчо на жалбоподателя. Свидетелят заяви, че
имотът е съществувал вече към 1980 година. Къщата е близнак и разширенията в
нея са направени през 1985 – 1987 година, като през същия период от време е
изградена и стопанската сграда. Заяви, че от тогава до настоящият момент не е
правено дострояване и че старата къща е изградена от гредоред, а новото
строителство е на плоча. Така дадени свидетелските показания съдът ги
кредитира, като отчита факта, че същите са дадени от лице, което се намира в
роднинска връзка със страна по делото, в настоящият случай с жалбоподателя.
Същите обаче са непротиворечиви и се подкрепят с останалите доказателства по
делото.
По делото с протоколно определение от 19.06.2023 година,
съдът по молба на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснал
назначаване на съдебно – техническа експертиза, като е определил за вещо лице Р.М.Г..
Задачите на експертизата са три на брой, като след запознаване с материалите по
делото и посещение на място на процесните сгради, находящи се в гр. Перник, ул.
„***“ № 95 вещото лице е направило подробен анализ на поставените въпроси и в
заключителната си част е дало следните отговори в посока на това, че процесните
жилищна сграда с идентификатор ***, с площ по скица в размер на 98 кв.м;
жилищна сграда с идентификатор *** с площ по скица 54 кв.м. и селскостопанска
сграда с идентификатор *** с площ по скица от 44 кв.м. отговарят на
изискванията на ЗУТ и отменения ЗТСУ и
ППЗТСУ, като същите попадат в урегулиран поземлен имот, отреден за жилищно
строителство, налице са и отстояния и съгласие на съседи, а така също е
констатирало, че сграда с идентификатор *** е в свързано застрояване с
идентификатор *** в съседния имот от север като сграда – близнак. Вещото лице е
установило, че сградите не са ново строителство, като сграда с идентификатор ***
е с обрулена външна мазилка и се вижда тухлена зидария, която е от единични
плътни тухли, а сутеренната част е от каменна зидария. Посочва, че този вид
строителство е характерен за строителството от 50-те до 80-те години на миналия
век. В заключението си експертът посочва, че конфигурацията и площта на сграда
с идентификатор *** по кадастралната карта и по отменения кадастрален план са
идентични, а същото се отнася и за сграда с идентификатор ***, а евентуалната
разлика идва в това, че в застроената площ от 98 кв.м. са включени две външни
стълбища от изток и от запад и площадката към едно от тях от изток. Площта на
сграда с идентификатор *** също съвпада с кадастралната карта, като разликата
идва от това, че в отменения кадастрален план е нанесена като две отлени
долепени постройки. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го
кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, удостоверенията за
търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти. Същото предвижда и § 127, ал. 1, изречение последно от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В чл. 144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните
проекти се одобряват или се отказва одобрението им от органа по чл. 145 от ЗУТ,
съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината. Посочените императивни норми
всъщност определят главния архитект на общината като орган, който притежава
необходимата компетентност да издаде или да откаже да издаде удостоверение за
търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на изложеното съдът приема,
че административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му за това правомощия, поради което не е налице основание за
отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден при спазване на изискванията за писмена
форма, съдържащи реквизити съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК. В
тази връзка липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира да са налице допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила, поради което счита, че
атакуваният акт е издаден в съответствие с изискването на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на съответствието на акта с материалния
закон, съдът намира следното:
Въз основа на установените по делото факти, настоящият
съдебен състав, намира, че процесният отказ, постановен от страна на главният
архитект на Община Перник, се отнася до самостоятелни обекти с идентификатор ***,
*** и ***, разположени в УПИ XXXII-2775, кв.98 по
плана на гр. Перник, кв. „***“ и не съответства на приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ
„строежи, изградени до 7 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те
могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след предоставяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими. От съдържанието на цитирания
нормативен текст следва, че едно от условията даден строеж да придоби
качеството „търпим“ е да са налице в кумулация три предпоставки, а именно:
строежът да е изграден до 7 април 1987 година, за същият да няма строителни
книжа, т.е. да е незаконен, но да е бил допустим по действащите
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ.
В процесния случай, видно от събраните по делото
доказателства, включително и от снетите свидетелски показания и приетото
заключение по извършената съдебно – техническа експертиза се установява, че
жилищна сграда с идентификатор ***; жилищна сграда с идентификатор *** и
селскостопанска сграда с идентификатор *** са търпими, доколкото по отношение
на тях са налице кумулативно предвидените за това предпоставки.
На първо място по безспорен начин се доказан и установи
по делото, че трите сгради със съответно описаните по – горе идентификационни
номера са строени преди 7 април 1987 година. Този факт се доказа на първо място
от представения по делото писмен доказателствен материал, включително нотариално
заверените декларации, в които е посочено следното: жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор *** е построена през 1956 – 1957 година /лист 14/;
жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор *** е построена в периода 1975 –
1976 година /лист 15/ и селскостопанска сграда с идентификатор *** е построена
в периода 1971 – 1972 година. Тези факти се доказват и от събраните в хода на
настоящото съдебно производство гласни доказателства и назначената съдебно – техническа
експертиза, от които може да се направи извод, че въпросните сгради са
построени в периода от 50те до 80-те години на миналия век. Ето защо безспорно се
доказва наличието на първата предпоставка, регламентирана в разпоредбата на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, което от своя страна опровергава тезата на административния
орган, че процесните обекти са изградени след 2001 година.
Налице е и втората предпоставка, а именно че за
процесните обекти липсват строителни книжа.
Безспорно доказан е и третият елемент, който предвижда
строежът да е бил допустим по действащите тогава градоустройствени планове и
едновременно с това да е бил допустим по разпоредбите за устройство на територията,
които са действали към момента на довършването му, или по действащите към
настоящият момент такива нормативи. Това означава, че при стриктното тълкуване
на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ се стига до извода, че
разглежданата процедура за установяване на търпимост на строежа касае само и
единствено урбанизираните територии, т.е. това са населените места и селищните
образувания, това е така, защото необходимо и неизменно условие за признаване
на търпимостта им е те да са били допустими по тогава действащите подробни
градоустройствени планове. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от Закон за териториалното
и селищно устройство /отм./ подробните градоустройствени планове се създават за
приложение на общите градоустройствени планове, а когато последните не са
задължителни, се създават директно подробни. Видно от разпоредбата на чл. 18 от
ЗТСУ /отм./ общите градоустройствени планове са били задължителни за
териториите на градовете и общините, както и за промишлените зони и за някои
други населени места, които не са притежавали статут на градове. Следователно,
за да е налице предпоставката „допустимост“ по подробния градоустройствен план,
то следва да се касае за строеж, находящ се в населеното място или промишлената
зона по смисъла на ЗТСУ и ЗУТ, а процесният имот по категоричен начин може да
се направи заключение, че е бил разположен на такава територия, с изискуемите
за това характеристики. Тези изводи на съда се потвърждават и от заключението
на вещото лице, според което процесните строежи с идентификатори ***, ***, ***
при изграждането си са съобразени с изискванията по отменения ЗТСУ и
правилникът за неговото прилагане /ППЗТСУ/, а така също и със ЗУТ. Освен това
се констатира и, че същите попадат в урегулиран поземлен имот, който именно е
отреден за жилищно строителство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че по този начин безспорно доказан е и третият елемент от фактическия състав
на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което води до извод че е налице основание за
отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав счита, че
така депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде постановена
отмяна на отказа за издаване на удостоверение за търпимост и преписката да бъде
изпратена на административния орган за произнасяне при съобразяване с така
дадените мотиви.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е
основателна, поради което ответникът следва да заплати съдебни разноски в общ
размер на 1695 /хиляда шестстотин деветдесет и пет/ лева, от които 10 лева,
заплатена държавна такса за образуване на административно дело, за което е приложено
разписка № ОВ60305230046046 от 03.05.2023 година /лист 19/; заплатен депозит в
общ размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева за изготвена съдебно – техническа
експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева, определено реда
на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ за
издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в Писмо с изх. № 22/
ТР-6147 /1/ от 02.12.2022 година на главния архитект на община Перник да издаде
Удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори: ***, *** и ***,
разположени в УПИ ***, кв. 98 по плана на гр. Перник, кв. „***“, като
незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА
административната преписка на главния архитект на община Перник за ново
произнасяне по заявление с вх. № 22-ТР-6147-1 от 14.11.2022 година на С.В.С., с
ЕГН: **********, с адрес: *** за издаване на удостоверение за търпимост на
строителни обекти с идентификатор ***, *** и ***, разположени в УПИ ***, кв. 98 по плана на гр. Перник, кв. „***“, в едномесечен срок от
получаване на административната преписка, съгласно дадените указания по
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община
Перник да заплати на С.В.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни разноски в
размер на 1 695 /хиляда шестстотин деветдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/