Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 09.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 853 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП)
№ 1832/2019
от 12.12.2019
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, с което
на „Конекс улусларарасъ ташъмаджълък
ве дъш тиджарет” („Koneks uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret”),
със седалище и адрес на управление: град Инстанбул, Султанбейли, кв.„Адил”,
ул.„Башак” №15-В, Република Турция, със
съдебни адреси: град Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 3, област Хасково,
чрез адвокат А.Й. ***, чрез адвокат Д.З., представлявано от управителя Йълдъръм
Кълъч (Yildirim Kilic), за
нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 152 486.02 лв. (пункт ІІ), на
основание чл. 233, ал. 6, вр.чл. 234а, ал. 1 и ал. 3
от ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките – предмет
на нарушението, но тъй като липсват е присъдено да се заплати тяхната
равностойност в размер на 152 486.02 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 8, вр.чл. 234а, ал. 3 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата товарна композиция, състояща се от влекач марка „МАН” („Man”) с турски регистрационен
номер 34ВUE390, ведно с Регистрационен талон
и контактен ключ и полуремарке марка „Тирсан” („Tirsan”) с турски регистрационен номер 42DIV03, ведно с Регистрационен
талон (пункт ІІІ).
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалните си представители – адвокат А.Й. и
адвокат Д.З., моли
за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за неправилен и незаконосъобразен – нарушението не било извършено
(не било налице отклонен транзит по смисъла на ЗМ), били допуснати съществени
процесуални нарушения, налице била допусната техническа грешка при оформяне на
митническите документи и бил нарушен материалния закон.
В
съдебната фаза, редовно призовано, респ.уведомено, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях
се явяват адвокат А.Й. и адвокат Д.З.,
които пледират за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени във Въззивните
жалби, както и се твърди за наличие на местна некомпетентност. Не се
претендират разноски по делото.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани
на посочения съдебен адрес, респ. уведомени, изпращат
представител – Главен юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Във връзка
са наведеното възражение относно местната подсъдност сочи, че чл. 232а от ЗМ не
бил приложим в конкретния случай, приложение намирала общата разпоредба на чл.
48, ал. 2 от ЗАНН. Не се претендират разноски по делото.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Приложените
по делото Фактури с № 50180095/03.12.2018 година и с № 50190150/31.07.2019 година, касаят една и
също стока с общо тегло 5 300 кг. – първата от посочените Фактури касае авансово заплащане на 50%
от общата договорена цена за стоката, а именно 77 500 евро (предвид факта, че посочената сума фигурира срещу
текста, в който е посочено авансовото плащане),
а втората – е издадена
след окончателното заплащане на уговорената цена от общо на 155 000 евро, в която крайна договорена цена са включени цената на
договорената стока и разходите за проверка, сертифициране и опаковане.
Една част от договорената стока с тегло 2 300 кг. (стоката, предмет на настоящото производство) тръгва
от Холандия (Нидерландия) за
Република Турция
с Декларация с
MRN 19NLJZ143ZA0ADWD54 през
Митнически пункт (МП) „Лесово”, което митническо учреждение е с код BG001011, а другата с
тегло 3 000 кг. – от Австрия за Република Турция с Декларация с MRN 19AT320000EVZ7AQE9
през МП „Капитан Андреево”, което е
митническо учреждение с код BG001015.
На МП „Батровци”, Република Сърбия, явяващо се
отправно митническо учреждение
(ОМУ) спрямо
посочената стока, е съставена (задействана) Декларация
с MRN
№ 19RS021091C27VGN43, в
която в позиция
2 са включени стоките с тегло 3 000
кг., а като основание е посочена
Фактури с № 50190150 и по грешка
в посочената Декларация в позиция 1 са включени стоките с тегло 2 300 кг.,
а като основание е посочена Фактури с № 50180095 (двете Фактури както вече бе посочено касаят една
стока с общо тегло 5 300 кг.). Част от стоката
с тегло 3 000 кг. е натоварена и тръгва за МП „Капитан Андреево” с
посочената Декларация с MRN № 19RS021091C27VGN43, заедно с други стоки, описани в други три Декларации; а
стоката с тегло 2 300 кг. Не тръгва за
МП „Капитан Андреево” въпреки че е включена в
Декларация с MRN № 19RS021091C27VGN43, според която Декларация стоката трябва да бъде
представена на МП „Капитан Андреево”. Именно поради грешното вписване и на стоката с тегло
2 300 кг. в Декларация с MRN № 19RS021091C27VGN43, която е насочена
към МП „Капитан Андреево”, в ЧМР е включено и теглото на тази стока (2 300
кг.)
На 09.08.2019 година, около 11.30
часа на Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни автомобили”, пристига процесния товарен
автомобил, управляван
от турския гражданин Мехмет Кълъч.
Превозвач е турската транспортна фирма „Koneks uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret” – жалбоподател в настоящото производство, представлявана от управителя (директора)
Yildirim Kilic (съгласно
Справката от Търговския регистър на Истанбул, Република Турция, ведно с превод
на български език). Съгласно представените документи товарът пътува от Федерална
Република Германия за Република Турция. За превозваните стоки шофьорът
представя 4 броя Транзитни декларации от дата 08.08.2019 година, задействани в
Република Сърбия, Фактури и ЧМР.
При претегляне на електронната везна се установява, че
има разлика в теглото между представените документи (Транзитни декларации,
Фактури, ЧМР и Регистрационни талони) и тегления товарен автомобил съгласно
Контролния лист. Несъответствието в по-малко е над 2 000 кг. Констатира
се, че митническата пломба е с ненарушена цялост. След извършен документален
анализ е установено, че липсва една от декларираните стоки – 1 колет с тегло
2 300 кг.
Товарната композиция е селектирана за извършване на
ренгенов контрол, осъществен под № R41075/09.08.2019 година, при който не са констатирани подозрения.
В
изпълнение на служебните си задължения в халето на трасе
„Входящи товарни автомобили”, находящо се на МП „Капитан Андреево” и на
основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на дата 13.08.2019
година в 09.30 часа митническите
служители
– свидетелите С.Х.С. и Х.М.П., извършват
митническа (физическа) проверка на товарното помещение
на моторното превозно средство (МПС), като го
разпломбират. При проверката се констатира, че липсват стоките от една позиция – 1 колет, от
Транзитна декларация Т1 с MRN
19RS021091C27VGN43, който е с тегло 2 300 кг. За липсващите стоки са представени Фактура и
ЧМР, според които не са налични въздушни помпи или вакуумпомпи, въздушни
компресори или компресори за други газове и вентилатори. При проверката се
установява, че останалите декларирани стоки в Транзитните декларации – 586 броя
колети, са налични. След приключване на проверката товарното помещение на
композицията е пломбирано отново с българска митническа пломба.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 2119 от 13.08.2019 година.
В Личното
си обяснение, изискано на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от
митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава
в писмена форма шофьорът Мехмет
Кълъч (придружено с надлежен превод на български език), сочи, че по грешка в
документите, придружаващи стоката е включен товар с тегло 2 300 кг, който
в действителност не е наличен в превозното средство.
При
тези фактически обстоятелства, след непредставянето на декларираната стока по Транзитна декларация Т1 с MRN 19RS021091C27VGN43, в този
смисъл открито деяние – отклонение на стоки от митнически режим транзит, като
не са изпълнени установените с нормативните актове и определените от
митническите органи условия, свидетелят А.Д.З. пристъпва
на основание чл. 230
от ЗМ на дата 14.08.2019 година към съставянето
на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1815/14.08.2019
година против дружеството-жалбоподател – турската фирма „Koneks
uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret” в качеството на
превозвач. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Х.М.П.. АУАН е съставен в
присъствието на надлежно упълномощен представител на дружеството-жалбоподателят
с Пълномощно от дата 14.08.2019 година и Спесимен от
подписите, ведно с превод на български език, приложени по делото – адвокат А.Й.,
която е запозната със съдържанието му и й е връчен екземпляр (съгласно клаузите на посоченото Пълномощно), като с подписа
си адвокат Й. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 15.08.2019 година,
като адвокат Й. не
сочи възражения срещу констатациите в Акта.
Задържана е и товарната композиция, ведно с Регистрационните
талони на влекача с № 34ВUE390 и на полуремаркето с № 42DIV03 и контактния ключ за влекача. Посочените влекач и полуремарке
са иззети с
Разписка № 0161371.
С
Приемателно–предавателен
протокол от дата 14.08.2019
година, процесните влекач и полуремарке, ведно с приложенията към
тях, са
предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок (считано първия
работен ден – понеделник, след почивните дни, когато срокът изтича в почивен
ден - неделя) постъпва
Възражение от адвокат А.Й. (съгласно клаузите на посоченото
Пълномощно), в което сочи, че дружеството-жалбоподател не било извършило
процесното нарушение, тъй като било само превозвач на стоката, описана в Транзитна декларация Т1 с MRN 19RS021091C27VGN43. Отговорното лице по транзита по посочената Декларация било допуснало
техническа грешка при издаването й, като не декларирало правилно експортния
документ. Представя писмен документ с превод на български език, от който е
видно, че правилното тегло на товара по посочената Декларация е 3 000 кг,
а не 5 300 кг.
Във връзка с
Възражението е изготвено Становище от юрисконсулт на АНО, в което е посочено,
че Възражението е неоснователно, а представеният документ е частен такъв и няма
доказателствена тежест за сочените в него обстоятелства.
Адвокат Й.
представя и Писмо от фирмата – изпращач, ведно с превод на български език, в
което е посочено, че е допусната грешка при оформяне на документите като
вярното тегло на стоките било 3 000 кг. Представена е и Фактура, ведно с
превод.
Видно
от Становище от 02.09.2019 година,
изготвено от Комисия съгласно Заповед № ЗТД-1000-257/18.04.2019 година
на С.Д.Директор на Териториална дирекция Южна морска, изменена и допълнена със Заповед № ЗТД-1000-329/30.05.2019 година
на С.Д.Директор на Териториална дирекция Южна морска, е определена стойността
на гореописаната стока - предмет на нарушението,
в общ размер на 152 486.02
лв. Стойността на
стоките е определена в съответствие с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба
(ДР) на ЗМ.
Тъй като съгласно чл. 234а,
ал. 3 от ЗМ, в случаите по ал. 1 и ал. 2
от чл. 234а от ЗМ се прилагат съответно
разпоредбите на чл. 233, ал. 6, ал. 7
и ал. 8 от ЗМ, а санкционният състав на чл.
233, ал. 8 от ЗМ поставя изискване за задължителна преценка за съответност
между стойността на предмета на нарушение и тази на превозното средство,
послужило за извършване на нарушението е извършена експертиза относно стойностна
на задържаните влекач и полуремарке, които
са послужили за осъществяване на горецитираното административно
нарушение.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-251045/29.08.2019 година Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б., стойността към датата на
извършване на нарушението на влекача в България възлиза на 45 385 лв., а стойността на ремаркето в България – 30 330 лв.,
т.е. общата стойност на товарната композиция възлиза на 75 715 лв. За
определяне на посочените стойности вещото лице е извършва оглед и заснемане на
превозното средство и използва пазарния подход, който е най-подходящ за оценка
на МПС, като е приложен сравнителния метод. Пазарната стойност по сравнителния
метод е извършена на базата на съпоставими МПС от същия модел и година на
производство. Сравнителният метод отчита в най-висока степен търсенето и
предлагането, характерни за пазарната икономика и води направо към реална
пазарна стойност. Пазарната стойност на превозното средство е установена чрез
детайлно проучване и сравнение в множество български интернет къщи, магазини и борси
за влекачи и полуремаркета. Вещото лице ползва средната пазарна цена, ползвана
в процеса на продажба на стоки в непроменена форма на независим партньор,
където продавачите и купувачите могат да бъдат открити нормално по всяко време
и цените са общо достъпни.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава
процесното НП № 1832/2019 на 12.12.2019 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. АНО при
съпоставянето на стойността на стоките - предмет на нарушението, която е в размер на 152 486.02 лв. и на товарната композиция, послужила за извършване на нарушението,
която възлиза на общо 75 715 лв., приема, че е налице съответствие,
поради което при издаването на санкционния си акт постановява същата да бъде отнета в полза на Държавата. Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател чрез адвокат А.Й. на 16.12.2019 година по пощата с
Обратна разписка, Известието за доставяне,
надлежно подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка
(АНП) и чрез Д.З. на 17.12.2019 година съгласно
отбелязването, направено върху самото НП в съответствие с Молба с вх.№
32-363569 от 16.12.2019 година с приложено към нея Пълномощно. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 234а, ал. 1
от ЗМ, тъй като е отклонило стоки от митнически режим транзит, като не е
изпълнило установените с нормативните актове и определените от митническите
органи условия.
За това нарушение на основание чл. 234а,
ал. 1 от ЗМ на дружеството-нарушител
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 152 486.02 лв.
(100 % от стойността на стоките) и на
основание чл. 234а, ал. 1 и ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
стоките – предмет на нарушението, но тъй като липсват е
присъдена тяхната равностойност.
Приетата
е и приложена по преписката Заповед № ЗАМ
– 42/32 – 8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”. С
цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници”
делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции. Служебно известно на Съда е, че Йосиф Иванов
Адвокатов е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на
Териториална дирекция Южна морска”, като в този смисъл е и представената
Заповед № 7811 от 29.11.2019 година на Директора на Агенция „Митници”.
Във
връзка с оспорване от страна на процесуалните
представители на дружеството-жалбоподател
на изготвеното Становище от дата 02.09.2019 година от Комисия в състав от митнически служители, с
твърдение за неправилно приложение на закона в частност с неправилно изчисление
на стойността на процесните стоки,
Съдът назначи Съдебно - икономическа експертиза. Съгласно
приетата Експертиза, митническата стойност и стойността (при износ съгласно §
1, т. 38 от ДР на ЗМ) на стоките – предмет на нарушението възлиза на
303 153.65 лв., а митническата стойност на стоките, посочени в Молба с
вх.рег.№ 2427 от 12.02.2020 година – на 30 804.32 лв. За да определи
посочените стойности вещото лице е ползвало договорната стойност на стоките,
като са включени разходите за опаковане, регистрация и сертификация. При
изчисляване на стойностите на предмета на нарушението вещото лице е взело
предвид цялата договорена стока (5 300 кг.), а не само липсващата съгласно
констатациите на АНО (2 300 кг.). В съдебно заседание вещото лице Б. заявява, че поддържа представеното
Заключение. Същото е прието без възражения от страните, изключая частта, в
която вещото лице сочи, че Фактури с № 50180095/03.12.2018 година и с № 50190150/31.07.2019 година, касаят една и
също стока (възражението е
направено от страна на процесуалния представител на АНО).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбите са с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и са допустими – подадени са в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датите, на която Жалбите са депозирани в
Регистратурата на АНО, респ. в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от
надлежни
легитимирани
за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуални представители с Пълномощни, приложени по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същите са проявили своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН)
и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) ефект.
Преценени по същество, Жалбите са основателни, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Основателно
е отправеното възражение от страна на процесуалните представители
на дружеството-жалбоподател относно липсата на компетентност на АНО.
Съгласно чл.
232а, ал. 1 от ЗМ (ДВ, бр. 58 от 2016 година), при нарушение по чл. 234а, състоящо се в отклонение на стоки от
митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението,
то се счита за извършено в района на ОМУ и в него се разглежда АНП; а ал. 2 сочи, че в случаите по ал. 1, когато в получаващото митническо учреждение (ПМУ) е установено отклонение от митнически режим транзит на част
от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо
учреждение и в него се разглежда АНП.
Следва да се
посочи, че липсва спор по делото, че процесната транзитна операция е била с ОМУ в Република Сърбия.
Не се спори
също, че част от стоката не е била на превозното средство с превозвач дружеството-жалбоподател.
Спорният по делото момент е дали
МП „Капитан Андреево” е ПМУ или стоката е била с ПМУ в Република Турция, като
от страна на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател се оспорва
териториалната компетентност на АНО, като се сочи, че съгласно чл. 232а от ЗМ
АНО не е компетентн; а процесуалният представител на АНО счита че чл. 232а от ЗМ не е приложим в конкретния случай,
приложение намира общата разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН и доколкото не може точно да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е Териториална
дирекция Южна морска, предвид обстоятелството, че
нарушението е констатирано и съответно е съставен АУАН на МП „Капитан Андреево”,
респ. административнонаказателното производство е образувано в Териториална
дирекция Южна морска.
В Регламент 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение към Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
задълженията на Митническия кодекс на Съюза, Глава 1, Определения в т. 13 и т. 14 са дадени определения, какво се разбира под ОМУ и ПМУ, а именно в т. 13 –„ОМУ” означава митническо учреждение, в което е приета Митническата декларация за поставяне на стоките под режим транзит, а в т. 14 – „ПМУ” означава митническо
учреждение, пред което се
представят стоките, поставени в режим
прехвърляне, завършване на режима.
В Конвенцията за
общ транзитен
режим, дял І, Глава І, чл. 3, Определения е посочено, че ОМУ
(б. „ж”) означава митническото
учреждение, където се приема Декларация за транзит, а в б. „и” е прието, че ПМУ е митническото
учреждение, в което стоките, поставени под общ транзитен режим, се представят,
за да се завърши режимът. Посочената Конвенция има за предмет превоза
на стоки под режим транзит между страните от Общността
(част от която несъмнено е Република България) и
страните от ЕАСТ- Република Австрия, Република Финландия, Република
Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария. Към
посочената Конвенция Република Сърбия се
присъединява на 01.02.2016 година.
Т.е.
съгласно посоченото по-горе ПМУ е това учреждение, където трябва да бъде представена стоката, за да завърши транзитната процедура, т.е. в Република Турция; а ОМУ е в
Република Сърбия. Изводът е, че Териториална дирекция
Южна морска не е нито ОМУ, нито ПМУ.
За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че не може да приравнява транзитното митническо учреждение (ТМУ) („„Митническо
учреждение на транзит” е митническото учреждение, в чиято
подведомственост е пунктът на въвеждане на митническата територия на договаряща
страна, когато стоките се движат под общия транзитен режим или митническото
учреждение, в чиято подведомственост е пунктът на напускане на митническата
територия на договаряща страна, когато стоките напускат тази територия в хода на
транзитна операция през граница между тази договаряща страна и трета държава”
съгласно дефиницията, дадена в Конвенцията за общ транзитен режим, дял І, Глава І, чл. 3, Определения, б. „з”) на ПМУ, тъй като ясно е въведен
разграничителен критерий относно отправно, транзитно и получаващо митническо
учреждение в Конвенцията за общ транзитен режим. Безспорно същата дава възможност на ТМУ да извършва проверки във връзка със задействания режим транзит (съгласно Конвенцията за общ транзитен режим, дял ІІ, Глава 4, чл. 43, т. 3,
митническите
учреждения на транзит може да извършват проверка на стоките), но това не променя
изводът, че същото не е ОМУ или ПМУ.
В практиката
съобразно дадените определения е прието квалифицирането на митническите
учреждения, участващи в един транзитен процес, като: ОМУ, където се
задейства транзитната операция; ТМУ, през което стоките само преминават и ПМУ, където режимът се
приключва с друго митническо направление.
В случая не се установява да
е налице някоя от визираните в чл. 232а от ЗМ хипотези, които да обуславят
териториалната компетентност на АНО да издаде НП. В случая МП „Капитан
Андреево” действително е последното митническо учреждение на територията на
страната, както и на Общността, през което преминават транзитираните стоки, но това
обстоятелство не го характеризира като ПМУ по конкретната транзитна
операция. С разпоредбата на чл. 45, т. 5 от Конвенцията, се предвиждат
хипотези, при които за ПМУ по транзитната операция се приема такова, което е
различно от обявеното в Декларацията за транзит. В случая обаче от наличните
данни и доказателства по делото не може да се направи извод
задействаният режим транзит да е завършил в МП „Капитан Андреево” и това
митническо учреждение да се смята за получаващо, откъдето да бъде направен
извод, че Териториална дирекция Южна морска разполага и с
административнонаказателни правомощия по смисъла на чл. 232а, ал. 2 от ЗМ. Няма
твърдения, нито представени доказателства за завършване на транзита в МП „Капитан
Андреево”.
При това
положение се споделя изцяло доводът на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател, че АНО не е компетентен да реализира административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, а това следва да са Митническите власти на ОМУ в Република
Сърбия, респ. митническите власти на ПМУ в Република Турция.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, АНП се разглежда от АНО, в чийто район е било извършено
нарушението, а съобразно специалната
разпоредба, визирана по-горе, а именно чл. 232а, ал. 1 от ЗМ, при нарушение по чл. 234а, състоящо се в отклонение на стоки от
митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението,
то се счита за извършено в района на ОМУ и в него се разглежда АНП. Последната се явява специална и дерогира общата разпоредба (чл. 48, ал. 1 от ЗАНН), поради което следва да
се приеме, че компетентен е митническият орган на ОМУ в Република Сърбия. Дори и да се
приеме, че е приложима хипотезата на ал. 2 на чл. 232а от ЗМ (когато в ПМУ е установено
отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока,
нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се
разглежда АНП), то съгласно нея
компетентен е митническият орган при ПМУ, което според
горепосочената Конвенция е в Република Турция, доколкото се отнася за външен за Съюза транзит, а МП „Капитан Андреево” се явява ТМУ, което единствено може
да извърши проверка и при констатирани нарушения да сезира ОМУ,
респ. ПМУ. В този смисъл е и Решение № 794 от
05.02.2020 година, постановено по КАНД № 765/2019 година на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова. Т.е. за нарушенията по чл. 234а от ЗМ, изразяващи се в
отклонение на стоки от митнически режим транзит, териториалната компетентност
на АНО се определя съгласно чл. 232а от ЗМ, поради което за този вид митнически нарушения чл. 48, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение.
Липсата на
компетентност опорочава цялото административнонаказателно производство, което според съдебната практика
е съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на
НП.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че е пазена административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата Съдебна
инстанция би приела, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42
от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е.
същите биха имали изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение Съдът би
приел, че е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за
наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение
и да организира адекватно защитата си. Актът и НП биха били издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и
чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. При издаването на
Акта и НП биха били спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение
второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото
изложение Съдът би посочил, че във фазата на административнонаказателното
производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва
нарочен акт за назначаването на Оценъчна експертиза и поименното определяне на вещото
лице, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК; а досежно
съдържанието на експертното Заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в
административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН,
а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По
дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като
типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални
срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност,
би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички
процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. В този смисъл достатъчно е
реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност,
знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената
задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства,
установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на неговата
административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на
съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Имуществената санкция или нейната
индивидуализация. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата
и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение
са спазени.
Съдът не би констатирал съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото
същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от
жалбоподателя факт) и в присъствие на свидетеля, установил нарушението. Съгласно приложеното Пълномощно,
управителят на дружеството-жалбоподател упълномощава адвокат
А.Й. да го представлява при съставяне на АУАН.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява Акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията
и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвено е било Становище от 20.08.2019 година от Главен юрисконсулт Велина Стамова относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП.
Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по
направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. Независимо от изложеното АНО е изложил в
НП съображенията си защо не уважава направеното Възражение и не дава вяра на
представените от страна на дружеството-жалбоподател документи.
Предвид
изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване.
Обжалваното
НП би било законосъобразно и от материалноправна страна. Съдът би приел, че правилно
АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. В Решение от 21.12.2016 по дело C‑547/15 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kúria (Върховен
съд, Унгария) с Акт от 29 септември 2015 година, постъпил в Съда на 20 октомври 2015 година, в рамките на производство по дело се приема, че отговорността на превозвача, предвидена в чл. 96, § 2 от Митническия
кодекс, се основава на фактическото владение на стоките и знанието, че те са
поставени под митническия режим на външен транзит в Общността. Тази разпоредба
задължава превозвача, който е приел стоките, като е знаел, че са поставени под
такъв режим, в качеството им на фактически държател на тези стоки, да ги
представи в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, приети
от митническите органи. Превозът на стоките,
поставени под митнически надзор, се извършва под отговорността на превозвача,
който има задължението да предаде стоките в получаващата Митница. Събраните в хода на
производството гласни доказателства (показанията на свидетелите А.Д.З., Х.М.П.
и С.Х.С.),
както и писмените такива, биха установили по несъмнен
начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия
митнически режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, която от обективна страна предвижда неизпълнение на
условията и срокове по транзита и в резултат на това неизпълнение
отклоняване на стоката от режим транзит. Отклоняването
на стоки на които е даден митнически режим е съществено нарушение на правилното
функциониране на режима транзит. Разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ, е императивна за всяко лице, което отклони стоките, на които са дадени
митнически режим или митническо направление, като не изпълни установените в
нормативните актове или определените от митническите органи условия и
срокове.
За пълнота на
настоящото изложение Съдът би посочил, че стоките – предмет на нарушението, са
правилно индивидуализирани в документите по АНП видно от превода на процесната
Декларация с MRN 19RS021091C27VGN43.
Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се касае
за обективна отговорност, не би следвало да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието.
За пълнота на настоящото изложение
Съдът би отбелязал следното: съгласно чл. 8 от Конвенция
ЧМР, превозвачът е бил длъжен да провери точността на данните в Товарителницата
относно броя на колетите, маркировката и номерата им. Т.е. превозвачът носи
отговорност за броя на колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в
товарния автомобил. След като представителят на дружеството-жалбоподател, т.е.
шофьорът, не е направил възражение
за наличието на разлика между декларираното с Транзитната декларация и
наличното количество стока (колети, пакети), респ. теглото им, превозвачът не е
освободен от отговорността, тъй като според Конвенция ЧМР се презюмира, че щом
като превозвачът не е оспорил писмено броя и вида на стоката, той отговаря за
превозената стока и когато вписаната в документите стока не съответства на
фактическите данни. Още повече, че разликата в настоящия случай не е няколко
килограма, а разликата е в размер на над 2 тона тегло, въпреки това, представителят
на дружеството-жалбоподател не е уведомил митническите служители за разликата в
по-малко в теглото. Т.е. в контекста на изложеното
и съобразно конкретно установеното по делото, Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател
следва да бъде държано отговорно относно верността и точността на данните в
придружаващите стоката документи, доколкото безспорно доказан е обективният
факт на количественото разминаване – несъответствието в броя на колетите и
теглото на стоката, вписани и фактически наличните в автомобила.
Изводите на Съда не биха се променили
предвид представените Писма от спедиторската фирма и фирмата-изпращач, както и
предвид факта, че пломбата не е била нарушена преди извършване на процесната
митническа проверка, предвид изложеното по-горе в настоящото изложение. В
подкрепа на изложеното би било и обстоятелството, че подмяната на придружаващи
документи след задействане на транзитна операция е недопустимо, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 32, Анулиране на Декларация за транзит, Глава 3,
дял ІІ от Конвенцията за общ транзитен режим.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол,
Съдът би дължал правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно – митническо нарушение
не би разкрило характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не би могло да се квалифицира като такъв. За конкретния случай, не се биха се
установили фактически обстоятелства, който да обуславят значително по-ниска
степен на обществена опасност, от типичната за този род административни
нарушения. Допълнителен аргумент биха се извели и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна,
свързани с действащия митнически режим,
който поради важността си е обект на засилена правна защита с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на
стриктен контрол за движението на паричните/стоковите потоци в и извън
Общността, част от която е Република България, като всяко нарушение съществено
накърнява целите и принципите на ЗМ, респ. европейското законодателство.
Съдът
би приел, че наложеното на дружеството-жалбоподател наказание е опреределено при правилно приложение на съответната санкционна
разпоредба - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, съставът на която е
осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер. Така наложеното наказание Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Законосъобразно на основание чл. 234а, ал. 1
и ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от
ЗМ би било присъдено дружеството-жалбоподател за извършеното
нарушение по чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ да заплати в полза на Държавата стойността на стоките - предмет
на нарушението – 154 486.02 лв., тъй като същите липсват. Подобно
разпореждане би било напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание.
По
отношение на НП в частта му по пункт ІІІ - ръководна за митническия орган в случая е
единствено „стойността” на дадена стока, а не митническата такава. Определената стойност на пътното превозно средство – влекач и полуремарке е
в общ размер на 75 715 лв. Определената стойност
на стоките - предмет на нарушението е в размер на 152 486.02 лв. Само тези две равностойни по
съществото си оценъчни стойности могат да се сравняват
при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях. В случая
Съдът би приел, че не е налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетите полуремарке и влекач, тъй като стойността на съчлененото пътно превозно средство не надвишава
стойността на стоките,
поради което Съдът би намирил, че подлежи на отнемане товарната
композиция.
Т.е. правилно и унисон с разпоредбата на ал. 8
на чл. 233 от ЗМ Съдът би приел, че е отнет
в полза на Държавата товарния автомобил.
С оглед на
изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено изцяло.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 28.01.2020
година свидетели – А.Д.З., Х.М.П. и С.Х.С.). Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните (изключая Становището, изготвено от митническите органи относно
стойността на процесните стоки) и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би
ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на А.Д.З., Х.М.П. и С.Х.С..
С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, включително
Становището относно стойността
на стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото
доказателства (съобразно съображенията, изложени по-долу), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите
биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Съдебният състав, би възприел изцяло и кредитирал Заключението на Оценъчната
експертизата, изготвена в хода на административното производство от вещото лице
О.Н.Б., досежно
стойностите на процесните влекач и полуремарке, тъй като е изготвена след
извършване на необходимите проучвания, включително оглед и на базата на
събраните по делото доказателства. Съдът би приел, че липсват индиции за
предубеденост на вещото лице, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
би обективирало необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите
констатации, поради което би се явило обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не биха възникнали каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Обратните доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите и
Заключението на вещото лице Б., няма по делото, поради което Съдът би намерил
за обоснована и правилна Експертизата и би ползвал същата при формирането на
фактическите и правните си изводи. Въз
основа на Експертизата, назначена и изготвена в хода на административното
производство, се установява стойността на процесните влекач и полуремарке към
датата на нарушението. Досежно приложимия способ за определяне на стойностите,
ползвани от вещото лице Б., Съдът би намерил същите за правилни и
законосъобразни.
Стойността на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение е определена от митническите органи в размер на сумата
152 486.02 лв. - общо за цялото количество отклонени стоки, според
представеното Становище, в което е материализирано това заключение. В същия
смисъл е Заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното
производство Съдебно – икономическа експертиза само че вещото лице определя
стойността на базата на цялата договорена цена, а не само по отношение на
липсващата стока. Оценяването на предмета на нарушението е извършено в хода на
административното производство от Комисия от митнически служители, в състав трима
членове, специално назначена със съответните Заповеди, а в хода на съдебното
производство – от вещото лице О.Н.Б.. Становището и Експертизата Съдът би приел, че са изготвени съответно от митнически
служители, определени с нарочна Заповед, респ. специалист в съответната област
(, включен в Списъка на вещите лица за 2020 година за Хасковския съдебен
район), поради което не би имало основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът би приел Становището
и Експертизата за извършени от служители – специалист с необходимата
квалификация и знания, като биха липсвали индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвените писмени Становище и Заключение биха обективирали
необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради
което биха се явили обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи
с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не биха възникнали
каквито и да е съмнения за тяхната правилност и Съдът би ползвал същите при
формирането на фактическите и правните си изводи.
Съдът не би кредитирал Заключението на
вещото лице Б. в частта, в която е оценявал стоки съобразно посоченото в Молба
с вх.рег.№ 2427 от 12.02.2020 година, тъй като не става ясно от къде
процесуалния представител на дружеството-жалбоподаел изхожда, че именно това са
липсващите.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 1832/2019
от 12.12.2019
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска, с което
на „Конекс улусларарасъ ташъмаджълък
ве дъш тиджарет” („Koneks uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret”),
със седалище и адрес на управление: град Инстанбул, Султанбейли, кв.„Адил”,
ул.„Башак” №15-В, Република Турция, представлявано
от управителя Йълдъръм Кълъч (Yildirim Kilic), за
нарушение на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 152 486.02 лв. (пункт ІІ), на
основание чл. 233, ал. 6, вр.чл. 234а, ал. 1 и ал. 3
от ЗМ са отнети в полза на Държавата стоките – предмет
на нарушението, но тъй като липсват е присъдено да се заплати тяхната
равностойност в размер на 152 486.02 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 8, вр.чл. 234а, ал. 3 от ЗМ са отнети в полза на
Държавата товарна композиция, състояща се от влекач марка „МАН” („Man”) с турски регистрационен
номер 34ВUE390, ведно с Регистрационен талон
и контактен ключ и полуремарке марка „Тирсан” („Tirsan”) с турски регистрационен номер 42DIV03, ведно с Регистрационен
талон (пункт ІІІ).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)