№ 2952
гр. София, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 1.08.2022 г. на Я. Н. Г. срещу разпореждането от 9.10.2015 г.
по гр. дело № 6001/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав, с което е уважено искането на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу Н. Н. Г. за сумите, присъдени с
влязлото в сила арбитражно решение от 3.02.2014 г. по арб. дело. № 2962/2013 г. по описа на
Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“ – гр. Пловдив, като ответникът е осъден да заплати на
молителя и разноски в размер на 50 лв.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е наследник на ответника Н. Г., като бил уведомен за
издадения изпълнителен лист на 18.07.2022 г. Твърди се, че неправилно СГС приел, че са налице
предпоставките за издаване на искания изпълнителен лист. Твърди се, че наследодателят не бил
подписвал договор с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и не бил влизал в правоотношения с
това дружество, нито с молителя. Сочи се, че наследодателят на жалбоподателя не бил уведомяван
за образуваното арбитражно производство и не му било връчвано арбитражното решение, а и това
нямало как да стане, тъй като наследодателят е починал на *** г. – преди образуване на арб.
производство.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист. Претендира разноски, вкл. и
възнаграждение за представляващия адвокат на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
Молителят „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмения отговор на процесуалния си представител
оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 25.09.2015 г. за
издаване на изпълнителен лист срещу Н. Н. Г. въз основа на влязлото в сила арбитражно решение
1
от 3.02.2014 г. по арб. дело. № 2962/2013 г. по описа на Арбитражен съд при „Стопанска
асоциация“ – гр. Пловдив, с което същият е осъден да заплати на молителя: 1) сумата 456,75 лв.,
дължима по договор за отпускане на паричен кредит № 619732/26.04.2011 г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.04.2012 г.; 2) сумата 2 381,16 лв., дължима по договор за отпускане на
паричен кредит № 845068/17.04.2012 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД,
прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2012 г.; 3)
законната лихва върху посочените суми от 15.11.2013 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното изплащане; и 4) сумата 94,46 лв. – разноски за арбитражна такса.
Към молбата са приложени посоченото арбитражно решение; удостоверение с изх. №
2573/4.09.2015 г., издадено от председателя и секретаря на арбитражния съд; удостоверение за
промени на настоящ адрес с изх. № ***5/7.07.2015 г., издадено от кметство с. ***, община
Стамболийски; известие за доставяне № PS 4003 00А7070, издадено от „Български пощи” ЕООД,
адресирано до Н. Г. с адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, в която е отбелязано, че пратката не е
доставена, с отбелязана причина – „непотърсен”.
За да постанови обжалваното разпореждане от 9.10.2015 г. СГС е приел, че са налице
предпоставките по чл. 406, ал. 1 ГПК, тъй като представеното арбитражно решение е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника, като е
доказано и неговото връчване на ответника.
Към частната жалба е приложено удостоверение за наследници с изх. № 9400-14938/22.07.2022
г., според което първоначалният ответник Н. Н. Г. е починал на *** г., като е оставил за свои
наследници по закон своите деца – Д. Н. И., М. Н. Г., В. Н. Г. и Я. Н. Г..
Не е спорно, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.10.2015 г. срещу
жалбоподателят Я. Г., като един от наследниците на Н. Г., е било образувано изп. дело №
20229150400146 на ЧСИ Г. Г., с рег. № ***, по което на жалбоподателят е била връчена покана за
доброволно изпълнение на 18.07.2022 г.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в 2-седмичния срок по чл. 407, ал.1 от ГПК, изчисляван от датата на
връчване на ПДИ на жалбоподателя /18.07.2022 г./. По делото няма данни, а и въззиваемият „ЕОС
Матрикс“ ЕООД не твърди, че ПДИ е връчена в по-ранен момент. Жалбоподателят се легитимира
за наследник на първоначалния ответник по делото, поради което е легитимиран да обжалва.
Следователно, жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Според чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой
от посочените в чл. 404 актове, а според чл. 406, ал. 1 ГПК издаването става след като съдът се
увери, че актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане срещу длъжника. Арбитражните решение представляват изпълнителни
основания по чл. 404, т. 3 ГПК, но за издаване на изпълнителен лист въз основа на тях законът
поставя допълнително изискване – към молбата да бъде приложено доказателство, че то е връчено
на длъжника по изпълнението /чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗМТА/.
Представеното в оригинал процесно арбитражно решение от 3.02.2014 г. е редовно от външна
страна, като съдържа осъждане на наследодателя на жалбоподателя да заплати на молителя
определени парични суми. За връчването на решението на наследодателя е представено известие за
2
доставяне № PS 4003 00А7070, издадено от „Български пощи” ЕООД, в която е отбелязано, че
пратката не е доставена, с отбелязана причина – „непотърсен”. Противно обаче на доводите на
молителя в отговора на частната жалба този документ не доказва връчване, дори и в хипотезата на
фингирано такова по чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Това е така, защото от представеното към частната жалба
удостоверение за наследници е видно, че наследодателят Н. Г. е починал на *** г. Доколкото
смъртта предхожда както датата на пощенската пратка от 2015 г., така и самото образуване на
арбитражното производство по искова молба от 15.11.2013 г., то е практически невъзможно да се
извърши връчване на починало лице. Очевидно в този случай самото образуване на арбитражното
производство е било недопустимо, което обаче в настоящото производство по чл. 407 ГПК не
може да се контролира. За настоящото производство е от значение единствено, че е налице
безспорен факт, от който следва, че липсва връчване /дори и фингирано/ на ответника на арб.
решение и този факт е смъртта на същото лице, която далеч предхожда самото образуване на
арбитражното производство. Не се твърди, а и липсват доказателства, решението да е връчено на
неговите наследници. Ето защо изискването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗМТА не е спазено, което е
достатъчно за отхвърляне на искането за издаване на изпълнителен лист.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени, а искането да се
отхвърли, поради новите доказателства в настоящото производство.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите в
частната жалба разноски за настоящото частно производство в размер на 15 лв. – за заплатената
държавна такса по жалбата. Основателно е и искането по чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА за присъждане на
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя – адв. Н. И.. Поискано е присъждане на
възнаграждение в размер на 300 лв., което е под минимума по чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който минимум е 400 лв.
Ето защо искането следва да се уважи в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 9.10.2015 г. по гр. дело № 6001/2015 г. на Софийския градски
съд, VІ-15 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист срещу Н. Н.
Г. въз основа на влязлото в сила арбитражно решение от 3.02.2014 г. по арб. дело. № 2962/2013 г.
по описа на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“ – гр. Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на Я. Н. Г.
с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 15 лв. –
разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на адвокат
Н. И. И. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. 1, на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата 300 лв. – разноски за производството пред САС.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4