Р Е Ш Е Н И Е
№637 / 09.05.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
десети април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 1414 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Установителен иск за
собственост по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.23,ал.1 от СК.
Ищецът В.Х.Г., ЕГН **********,****, адв.К.Г., моли съда да признае за установено
по отношение на ответницата В.П.Г., ЕГН **********,***, адв.И.Г., че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.507.418.1.13 по КККР на ***, одобрена със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ****, придобит от него възмездно, чрез
покупко- продажба от продавача „***“ АД, за сумата от 13 188лв. с включен
ДДС, по време на брака му с ответницата, е лична негова собственост, тъй като е
придобит изцяло с лични негови средства.
Пледира по същество за уважаване на иска му и за присъждане на разноски
по списъка, представен в с.з. от 10.04.18г. /л.131/. Развива съображения в
писмена защита вх.№11457/16.04.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба вх.№24574/08.08.17г. /л.30-л.31/, с който е оспорила иска като
неоснователен, тъй като имотът е придобит със съществен неин принос, а не само
с лични средства на ищеца, както той твърди.
Пледира по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски по
списъка, представен в с.з. от 10.04.18г. /л.132/. Развива съображения в писмена
защита вх.№11609/17.04.18г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е частично основателен, поради което следва да се уважи за 12441.89/13995.39ид.части,
в хипотезата на чл.23,ал.2 от СК, тъй като се установи, че процесният имот е
придобит не изцяло, а отчасти с лични средства на ищеца и съответната част от
придобитото с тях не е незначителна, а за разликата да се отхвърли, воден
от следните съображения:
І. По допустимостта.
Изложените от ищеца твърдения, на които искът му е основан, го поставят в
хипотезата на чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.23,ал.1 от СК и го правят
допустим, а страните по него- надлежно процесуално активно и пасивно
легитимирани.
ІІ. По основателността.
Бележка: С оглед Закона за деноминация на лева, съгласно чл.1 от който,
считано от 05.07.99г., 1000 стари лева се заменят за един нов лев, съдът борави
с това решение с деноминирани лева,
макар част от фактическите твърдения на страните и на събраните за
установяването им доказателства да са такива за суми в неденоминирани лева, тъй
каето касаят факти, отпреди влизане в сила на 05.07.99г. на Закона за
деноминация на лева, като превръща същите в деноминирани лева.
Съгласно пар.4,ал.1
от ПЗР СК, в сила от 01.10.2009г., правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити
от съпрузите по заварени бракове.
Режимите на имуществени отношения между съпрузите по този СК са законов
режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, като в случай,
че съпрузите по заварени бракове не са избрали законов режим на разделност или не
са сключили брачен договор, каквато
възможност им дава пар.4,ал.2 от ПЗР на СК, се прилага законовия режим на
общност /чл.18,ал.2 във вр. с чл.18,ал.1,т.1/.
В случая бракът на страните е сключен на *** /виж удостоверение за брак
на л.7/ и е прекратен с окончателно решение на съда от *** /виж решението на
л.72-л.73/, и никоя от страните не сочи, след влизане в сила на СК, от тях да е
избран законов режим на разделност или да е бил сключен брачен договор по реда
на този кодекс, каквато възможност е дал пар.4,ал.2 от ПЗР на СК,
поради което,
за уреждане на имуществените им отношения по повод процесния за делото недвижим
имот, е приложим законовият режим на общност, тъй като бракът им е заварен от
сега действащия СК.
Съгласно законовия режим на общност : вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, и
може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в
работа в домакинството, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити /чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от СК/; вещните права,
придобити по време на брака с изцяло лично имущество, са лични /чл.23,ал.1 от СК/;
когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично
притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна /чл.23,ал.2 от СК/.
Принадлежността и режима
на вещните права на страните върху процесния имот се определят към датата на
закупуването му-19.04.01г. /виж нотариален акт за продажба на л.8/, тъй като
при този придобивен способ, съгласно чл.24,ал.1 от ЗЗД, прехвърлянето на
вещното право настъпва по силата на самия договор, а той е сключен по време на
брака на страните.
Затова с приетия по делото доклад съдът е отчел приложимостта за случая
на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, че съвместният принос на съпрузите се
предполага до доказване на противното, и е поставил оборването и в тежест на
ищеца, а на основание чл.154,ал.1 от ГПК, доколкото всяка от страните е навела
твърдения, от които черпи изгодни за себе си последици, им е указал, че носят
тежестта да установят фактите, които ги ползват.
В случая се установи, че придобитият по време на брака на страните
апартамент е закупен от ищеца В.Г.,***“ АД, за сумата от 13 188лв., с
включен ДДС, изплатена от купувача на продавача изцяло преди съставяне и
подписване на нотариалния акт /виж н.а.
на л.8/, както и че за придобиването му са заплатени общо 13 995.39лв., изцяло
преди сключване на брака на страните на ***, а именно:
чрез внесени от В.Г. в касата на продавача на 31.03.98г. и 01.04.98г.
суми от съответно 3 000лв. и от 2 996.24лв., общо 5996.24лв. /виж
квитанции №326/31.03.98г. и №343/01.04.98г. и служебна бележка
изх.№1003/15.04.98г., съответно на л.13, л.12 и л.10/;
и чрез преведени от *** Жилищно строителство по сметка на продавача на
датите 27.05.98г., 29.06.98г. и 20.07.98г. суми от съответно 4 900лв.,
1 400лв. и 1 699.15лв., общо 7999.15лв., от сумата от 8000лв.,
съставляваща отпуснат на В.Г. от *** Жилищно строителство кредит, по договор за
кредит от 26.05.98г. /виж :извлечение от извършено от *** „Жилищно
строителство“ *** на 26.05.98г. записване за прехвърляне по сметка №*** на В.Г.
на сумата от 8 000лв., на разрешения му кредит за доплащане на ***,
откъдето ще се извършва разплащането по негово нареждане на л.17; трите броя
пл.нареждания от 27.05.98г., 29.06.98г. и 20.07.98г., за сумите от съответно
4 900лв., 1 400лв. и 1 699.15лв., преведени от *** „Жилищно
строителство“ *** по сметка № ***, код №***, ***, с титуляр *** за плащане/ за
строеж на *** на името на В.Г. и по негово нареждане на л.14-л.16; служебна
бележка №1041/24.04.98г, издадена от *** на В.Г., за да му послужи пред ***
–жилищно кредитиране, в уверение на това, че банковата сметка, по която се
набират средствата за изплащане на ***, е № ***, код №*** при ***, на л.9/.
Ищецът е твърдял, че вложените от него лични средства за закупуване на
апартамента съставляват направени парични вноски в брой на касата на продавача
и средства от изтеглен банков кредит, съответни на установените в процеса, като
заплатени на продавача за ***, в общ размер от 13 995.34лв., като
разликата между размера на тази сума и сумата от 13 188лв., за която
апартаментът е закупен, съгласно нотариалния акт, съставлява плащане за
изграждане на абонатната станция за парно отопление на жилищния блок.
Ответницата е оспорвала ищецът да е закупил имота изцяло с негови
средства, като е навела следните твърдения за неин равностоен принос при
придобиването му: че средствата по една от първите две вноски са били дадени от
нея на ищеца и са били осигурени със заем, взет от родителите и от нейната
вуйна и вуйчо; че кредитът, отпуснат на ищеца от ***, е станал възможен, тъй
като родителите и са ипотекирали за целта свой недвижим имот; че години наред
тя е участвала в погасяване на отпуснатия кредит, а в периода 1999г.-2002г.
само тя го е изплащала, тъй като ищецът не е работел; че повече от година преди
сключване на брака са били сгодени и са живеели заедно с ищеца като семейство,
и е повдигнала въпроса, че при изложените с исковата молба обстоятелства и
приложени към нея доказателства, не става ясно дали сумата, която ищецът е
заплатил за закупуване на имота, е цялата заплатена на „***“ сума, тъй като в
акта фигурира цена от 13188лв., данъчната оценка на имота е 32 615.30лв.,
описаните обстоятелства и приложени доказателства сочат за плащане от
13 995.39лв., а в служебните бележки се говори само за една „прогнозна
цена“.
Във връзка с тези повдигнати от ответницата въпроси и относимостта им към
съществото на спора, съдът намери, както следва:
Фактите, пораждащи у ответницата съмнение дали сумата, която ищецът е
заплатил за закупуване на имота, е цялата заплатена на „***“ сума, отговарят на
данните по делото /виж н.а на л.8 и служебна бележка от 24.04.98г. на л.9, че
прогнозната цена на *** е 12 996лв. /, но доколкото твърденията на ищеца
за това какъв е размера на общо заплатената от него на *** за закупуване на
имота сума -13995.39лв. и за начина, по който е било извършено плащането и, са
изцяло съответни на събраните по делото писмени доказателства за извършените за
*** плащания, а ответницата не е извършила с отговора се конкретно оспорване на
тези наведени от ищеца твърдения, нито сама е навела различни такива за сумата,
заплатената за придобиване на имота, съдът счита, че този поставен от нея
въпрос няма пряка относимост, нито конкретно значение за спора, тъй че не му се
дължи отговор.
Твърдените от
ответницата фактически обстоятелства, от които тя черпи доводи в подкрепа на
тезата си за неоснователност на предявения иск с отговора си или с писмената си
защита, че са живеели заедно с ищеца около година преди сключване на брака, че
извършените от него плащания за апартамента са направени само няколко месеца
преди сключването на брака им, че родителите и са ипотекирали свой недвижим
имот като обезпечение на кредита, отпуснат на В.Г. за закупуване на жилището,
че взетият от В.Г. кредит, средствата от който са използвани за плащане на
апартамента, е бил погасен чак през 2007г., че в периода 1999г.-2002г. само тя
правела вноски за погашение на кредита, тъй като ищецът не е работел, нямат
никакво правно значение за съществото на спора в този случай, тъй като законът
не е предвидил да рефлектират върху вещно правните последици на извършената по
време на брака им покупка, поради което и съдът не намира за нужно да се
произнася нарочно с това решение кои от тях са установени и кои не, като:
Фактическото
съжителство, не е приравнено от закона с оглед вещно правни последици на
брачното съжитество, което поставя своето начало от датата на сключване на
брака.
Договорната ипотека, и
тогава, когато е учредена за чужд дълг, не променя характера си да служи за
обезпечение на вземането на кредитора по обезпечения дълг, без сама по себе си
да дава никакви права на ипотекарните кредитори или на техни близки по
отношение на имота, придобит от длъжника по обезпеченото вземане. Причините,
поради които третите лица са решили да дадат обезпечение със свой имот за чужд
дълг, са също правно ирелевантни във вещно правен аспект, какъвто се търси в
случая.
Датата на погасяване
на кредита, времето от изтеглянето до погасяването му и конкретните вноски,
направени от всеки от съпрузите за погасяването му, имат значение за вещните
права, които са придобити по време на брака със заемни средства от кредитна
институция, само когато задължението по договора за кредит е възникнало по
време на брака на страните, тъй като тогава, по силата на закона /чл.32 от СК/,
това задължение се счита за поето от двамата съпрузи за задоволяване на нужди
на семейството, тъй че средствата от кредита съставляват семейни средства, а
участието на всеки от съпрузите при погасяване на задължението би могло да
доведе до признаване на по-голям дял в съпружеската имуществена общност,
възникнала при използване на тези средства за придобиване на недвижимия имот,
но в конкретния случай са ирелевантни, тъй като кредитът е изтеглен от В.Г. на
26.05.98г., преди сключване на брака на ***.
Установеното
обстоятелство, че част от заплатените за придобиване на апартамента средства в
размер на 7999.15лв., са осигурени чрез изтегления от ищеца на 26.05.98г.
кредит, дало на ответницата основание да смята, че щом са заемни, тези средства
не са лични, както ищецът твърди, е с оглед казаното в предходния абзац,
неправилно интерпретирано от нея.
В конкретния случай,
тъй като договорът за кредит е сключен от ищеца през май на 1998г., преди
сключване на брака му с ответницата през ***, средствата, получени от него по
кредита, използвани за придобиване на жилището, макар то да е придобито по
време на брака му с ответницата, не са разходи за задоволяване на нужди на
семейството, тъй като към датите на получаването на средствата и на вноса им за
доплащане на жилището, семейството не е съществувало.
Ето защо, същите тези
средства, макар и заемни, с оглед начина на тяхното осигуряване, съставляват
лично имущество на ищеца по смисъла на чл.23,ал.1 от СК, а използването им при
закупуване на жилището, което е категорично установено и по произход и по
размер, съставлява преобразуване на това негово лично имущество, вследствие
което, съответни на участието им в общата заплатена сума за придобиване на
имота- 7999.15/13995.39 ид.части, лични са и вещните права на ищеца върху
придобития по време на брака му с ответницата имот, а съвместният принос на
ответницата за същия обем права, с оглед доводите и, касаещи изтегления кредит
и погасяването му, може да се счита за надлежно опроверган, макар ответницата
да пледира в противната насока.
По отношение на сумата
от 5996.24лв., се установи категорично как и за какво е била внесена, и спорен
е останал единствено въпроса за произхода на средствата за направата на двете
вноски на каса, като оспорването на ответницата за влагането на лични средства
на ищеца е ограничено до размер от 1700щ.д.
По отношение на тази внесена сума, поради пропуск на съда, ищецът не е
бил поканен да посочи какъв е произходът на средствата, заплатени от него на
каса на 30.03.98г. и на 01.04.98г., а ответницата не е била поканена да посочи
на коя дата конкретно и кой от родителите и е получил в заем от вуйна и и вуйчо
и сумата от 1700щ.д., на коя дата същата сума е била предадена на нея, във
валута или в лева и е била предадена, на коя дата тя я е предала на ищеца, във
валута или в лева, на каква стойност е възлизала сумата в лева и коя конкретно от
двете вноски твърди да е била заплатена с нея.
Съдът отчита своя пропуск, но тъй като вследствие на него и двете страни
са поставени в едно и също процесуално положение- да установяват с поисканите в
тази връзка гласни доказателства обстоятелства, които не са били предварително
надлежно конкретизирани, смята, че процесуалните им права, както и изводите по
същество, които ще се направят въз основа на събраните от тях в тази връзка
доказателства, няма да бъдат съществено засегнати, тъй като ще се третират
равнозначно.
Взети предвид в тяхната съвкупност, доказателствата, касаещи тази вложена
за покупката сума, установяват според съда само частичното и плащане с лични
средства на ищеца, и конкретно:
Св.Г., майка на ищеца е дала показания за това, че извън средствата на
изтегления кредит от 8000лв., синът е използвал за плащане на жилището,
закупено от ***, спестени пари, получени от работата му във ***, и от
продажбата на имот на ***, които били в спестовен влог. Че имот на *** е бил
продаден от ищеца се знае и от св.П., а разминаването в показанията на тези две
свидетелки относно годината на извършената продажба, както и съмнението дали
този имот е бил наследствен или личен на ищеца при продажбата му, са решени с
представения в с.з. от 10.04.18г. н.а. /л.130/, от които личи, че имотът е
продаден през 1996г., както и че при продажбата му е бил лична собственост на
ищеца. Може да се даде вяра и на показанията на св.Г., за това, че синът и е
имал спестени и средства от получаваните заплати, въпреки близкото им родство, защото
според представената трудова книжка, както и ищецът изтъква с писмената си
защита, той е бил ангажиран по трудов
договор почти непрекъснато от декември 1989г. до март-април на 1998г. /виж л.47-л.50вкл./,
от показанията на св.Г. и св.П. личи, че ищецът е живеел заедно с родителите
си, преди да заживеят след годежа при родителите на ответницата, и като по това
време и св.Г. и съпругът и работели във *** и получавали добри пари, с които се
подразбира да са поемали разходите в общото домакинство.
Не се даде от св.Г. никакво обяснение защо спестените на влог от сина и
средства от заплати и от продажбата на имота на ***, вместо да бъдат преведени
за направа на двете вноски от март ии април 1998г. по банкова сметка ***, както
това е станало малко по-късно със средствата от получения от него банков кредит,
са били изтеглени и внесени в брой, но съдът не може да не ги кредитира само
затова, предвид факта, че най-ранния наличен се в кориците на делото документ,
в който има данни за разкрита от продавача сметка, по която могат да се правят
плащания за процесния ***, е от 15.04.98г. /виж л.9/ и следва по време датите
на двете вноски, направени на каса.
С показанията на св.Г. не се установи категорично каква точно сума е била
спестена от сина и от посочените два източника, тъй като в тази връзка казаното
е противоречиво- веднъж е посочила, че цялата сума на влог е била 4000лв., в
това число 2700лв. от продадения имот на ***, а след това е заявила, че имотът
на *** е бил продаден за около 4000лв. и нещо.
За преценка достоверността на дадените от нея показания ищецът е
представил предварителен договор от 01.12.95г. за продажбата на този имот, с
който е уговорена продажна цена от 2700лв. /виж л.121-л.122/, достоверната дата
на който е била оспорена от ответницата, а при дадената на ищеца възможност да
събере доказателства за достоверната дата на този частен документ, в с.з. от
10.04.18г. е приет вече коментирания по-горе н.а. от май 1996г. /виж л.130/, съгласно
който имотът е продаден за сумата от 79.65лв., изплатена изцяло преди
подписването му.
При тези данни, основателно е изтъкнатото с писмената защита на
ответницата съображение, че от показанията на св.Г. за средствата, с които е
извършено плащане на процесния имот, дори да се вземе предвид като спестявания
сумата от 4000лв., каквато тази свидетелка е посочила, то пак общата
разполагаема по този начин сума, заедно с кредита от 8000лв., е около 12000лв и
не става ясно как е осигурена разликата до заплатените 13 995.39лв., която
е почти 2000лв., но не и взетото становище, че поради тази причина и поради
липсата на кореспонденция между тях и писмените доказателства, показанията и не
следва въобще да се кредитират, доколкото същите, в частта относно извършената
продажба на имот на *** не бележат противоречие са подкрепени от двата
представени договора- предварителен и окончателен, и от показанията на св.П..
Доводите на ответницата, че за плащане на уговорените по предварителния договор
вноски от продажната цена няма доказателства, са основателно, но само досежно
разликата в размера на сумите по предварителен и окончателен договор, като
плащането, както ищецът изтъква с писмената си защита, е установено с
нотариалния акт, в който е изрично описано, че цената е получена преди
подписването му. Останалите развити с писмената защита на ответницата доводи,
свързани с несъотвествието на данните за цената на имота в предварителния
договор и обществено –икономическите условия в страната, е хипотетично и затова
не се подлага на коментар от съда, но доколкото е налице окончателен договор и
липсва кореспонденция за продажната цена между него и предварителния, съдът
цени данните за нея такива, каквито са в нотариалния акт.
По сочения от ответницата принос, от показанията на св.Ч. и св.П. се
установи, че тъй като В. и В. отишли през март 1998г. у родителите на
ответницата и споделили, че трябва да внесат вноска към ***, но нямат парите,
те решили, че ще намерят пари в заем и ще ги дадат на младото семейство, за да
участват с определените вноски и да вземат жилището, и да живеят в него /свП./,
че два дни след рождения ден на брата на св.П., който бил на ***, св.П. отново
отишла у тях и помолила да и дадат в заем 1700щ.д., тъй като децата ще купуват
апартамент и тези пари им трябват за вноска за апартамента, която сума веднага
и била дадена /св.Ч./, че на следващия ден, след като взела парите, св.П. ги
извикала на вечеря и дала на В. сумата, като казала, че това е техния дар за
апартамента, който евентуално ще придобият, а после В. се обадила по телефон да
благодари /св.Ч. и св.П./ и да каже, че В. бил внесъл сумата и им благодари, че
са са помогнали, поради което св.П. знае, щото жилището е платено с вноски от В.,
но като едната вноска е дадена от тях.
Датата на заемане на сумата от 1700щ.д. от св.П. от брат и, както и
датата, на която св.П. е предала тази сума на дъщеря и, предхождат и стоят в
непосредствена близост с датите и на двете направени първоначални вноски. Вярно
е и това, че щатският долар към онзи момент се е котирал към лева в едно много
високо съотношение, като в с.з. от 21.11.17г. страните са се съгласили за
определяне на равностойността на същата сума в лева към м.март 1998г. да се
ползват данните от архива на официалната страница на БНБ /виж л.79, абзац
предпоследен/, в която връзка е и разпечатката от тези данни, направена от съда
и приложена на л.76 от делото. Тъй като сумата е била получена от св.П. в
щатски долари на 28 или 29март /два дни след ***/ и предадена от нея на
следващия ден -29 или 30 март в същата валута на дъщеря и, то и нейната обмяна в
лева не би могла да се състои по-рано от последните две дати, нито по-късно от
31.03. или 01.04., когато са направени двете вноски в лева, в някоя от които
ответницата твърди сумата от 1700щ.д. да участва, тъй че съдът изчисли по
начина, с който страните са се съгласили, равностойността и в лева към м.март
1998г., и конкретно- по курса за датите 30 и 31.03.98г., тъй като за 29.03.98г.
липсва котировка, и така установи, че същата възлиза съответно на 3096.21лв. и
3117.80лв.- т.е. като и двете суми надхвърлят размера на двете направени на
31.03.98г. и 01.04.98г. от ищеца вноски, от съответно 3000лв. и 2996.24лв. При
липса на конкретни данни за датата на извършената обмяна, съдът прие средната
аритметична стойност от двете котировки 3096.21лв. и 3117.80лв, в размер на
3107лв., като меродавна за целите на делото.
При съвкупната преценка на коментираните по-горе доказателства, свързани
с плащане на сумата от 5996.24лв., съдът направи изводите, че:
Ищецът не събра категорични доказателства да е разполагал към датите на
вноските от 31.03.98г. и от 01.04.98г. със спестявания в общ размер от
5996.24лв., а само, че е разполагал със спестявания от трудово възнаграждение и
от продажба на имота на ***, като последният е продаден за 79.65лв., но и
ответницата не твърди да има при направата на тези вноски принос по-голям от
левовата равностойност на 1700щ.д., възлизаща към датата на направата им на
3107г., поради което следва да се смята, че за разликата от 2889.24лв., спор
между страните, щото тази сума е била лична на ищеца, не е бил изобщо формиран,
и че доколкото и двете страни признават сумите за платени за придобиване на
жилището, а това плащане е и състояло се преди сключване на брака, ищецът е
придобил и вещни права, съответни на участието и в заплатената за придобиването
му цена, от 2889.24/13995.39ид.части.
Тъй като ищецът не е оспорил в хода на процеса наведеното от ответницата
твърдение за участие с посочената сума от 1700щ.д. при направа на някоя от
първите две вноски, показанията на св.П. са житейски напълно логични по
отношение на желанието да подпомогнат младото семейство, като по това време се
установи страните да са били вече сгодени и да са живеели заедно, макар бракът
да не е бил сключен /св.Г., св.П./, заемането на сумата и предаването и
предхождат непосредствено направата на същите вноски, както и защото обикновени
аритметични действия сочат, че ако разликата между безспорната като внесена от
ищеца сума от 2889.24лв. и направената на 31.03.98г. вноска от 3000лв.,
възлизаща на 110.76лв., се прибави към внесената на 01.04.98г. сума от
2996.24лв., се получава точно сумата от 3107лв., съдът приема за установено, че
заетата от родителите на ответницата и предоставена на страните сума също е
участвала в направата на коментираните две вноски.
Дадените от св.П. показания, че сумата от 1700щ.д. е била дадена от нея и
съпруга и като като дар за младото семейство, в случая не позволява приложение
на възприетото в съдебната практика разбиране, че даденото от родителите на
единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, тъй като дарственото
намерение в случая е категорично изразено като такова за младото семейство,
поради което следва да се счита, че при използването и за покупката на имота,
всяка от страните е придобила вещни права, съответни на съотношението на
половината от същата сума към заплатената за придобиването му цена- т.е. от по
1553.50/13995.39ид.части.
В обобщение на казаното, участието на ищеца с лични средства при
придобиване на имота по време на брака се свежда до следните суми: 7999.15лв. от
кредита от 8000лв., изтеглен преди брака; 2889.24лв.- съставляваща безспорната
разлика между внесената от ищеца при първите две вноски сума от 5996.24лв. и
предоставената от родителите на ответницата като дар за младото семейство сума
в щатски долари с левова равностойност 3107лв.; 1553.50лв.-половината от
получената в дар от родителите на ответницата за покупка на жилището сума от
3107лв. - или общо 12441.89лв. от заплатените за придобиването му 13995.39лв.,
което участие не е незначително по смисъла на чл.23,ал.2 от СК, тъй като
съставлява около 89% от общо заплатеното.
По въпроса дали когато ищецът е претендирал да му се признае право на собственост в хипотезата на чл.23,ал.1 от СК и не е доказал придобиването на спорния имот да е станало изцяло с негово лично имущество, искът може да бъде уважен частично или следва да се отхвърли, съдът намери, предвид разпоредбата на чл.23,ал.2, взета във взаимовръзка с ал.1 от СК, че когато в процеса по иск по чл.23,ал.1 от СК не се установи твърдението на ищеца спорните права да са придобити изцяло с негови лични средства, но се установи, че придобиването им е станало отчасти с лично негово имущество и частта, придобита с такова не е незначителна, съдът следва да се произнесе като уважи иска частично, без да се смята, че по този начин се е произнесъл по нещо, различно от това, с което е сезиран, в каквато насока е формираната съдебна практика /виж напр. Реш.№156/08.07.13г. по гр.дело №1073/2012г.-ІІІ г.о. на ВКС и Реш.№207/24.07.12г. по гр.дело №914/2011г. –ІV г.о. на ВКС/.
Затова съдът намери,
че предявеният от ищеца иск е частично основателен и следва да се уважи за
12441.89/13995.39ид.части, а за разликата до цялото следва да се отхвърли.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски по представените от тях в с.з от 10.04.18г. списъци /виж л.131 за ищеца и л.132 за ответницата/, а с оглед частичното уважаване на иска, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски им се следват по съразмерност, съответно с уважената и с отхвърлената част.
Ищецът е установил в процеса направата на претендираните със списъка му разноски от общо 2778лв. /виж в поредността по списъка съответно л.2, л.20 и л.23/.
Ответницата е установила също в процеса направата на претендираните със списъка и разноски от 3000лв. /л.32/- заплатен адвокатски хонорар, във връзка с които ищецът е репликирал, че на страната се следва плащане само за един адвокат. Последното е наистина така, съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, макар да не е изрично възпроизведено и в разпоредбата на ал.3 от ГПК, но в случая, макар да е била представлявана от двама адвокати- Г. и С., ищцата търси разноски само за хонорара, заплатен по договора и с адв.Г. и като изобщо не е представяла по делото и договор, сключен с адв.С., а само пълномощно за същия /л.74/.
При тези данни, на ищеца, по съразмерност с уважената част от иска му, се следват разноски от 2472.42лв., а на ответницата, по съразмерност с отхвърлената част, се следват разноски от 330лв.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Уважава частично предявения от В.Х.Г., ЕГН **********,****,
адв.К.Г., срещу В.П.Г., ЕГН **********,***, адв.И.Г., иск по чл.124,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.23,ал.1 от СК, като на основание чл.23,ал.2 от СК
признава за установено по отношение
на В.П.Г., ЕГН **********, че В.Х.Г., ЕГН **********, е собственик на 12441.89/13995.39ид.части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.507.418.1.13 по КККР на ***, одобрена със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ***, съставляващ жилище,
апартамент ***, находящ се в ****, с площ от 89.31кв.м., ведно с избено
помещение №***, с площ от 10.53кв.м., както и 1.942 % ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж,
придобит по време на брака на страните, сключен на ***, прекратен с
окончателно Решение №3374/***, въз основа на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №81, , том ІІ, рег.№1271, дело №257 от 19.04.2001г.
на нотариус В. Б., с №*** по регистъра на НК, вписан в СВ- *** с
вх.рег.№7977/19.04.01г., акт 2, том 16, дело №3679/01г.,
а за разликата да се признае за установено по отношение на ответницата,
че ищецът е собственик на описания недвижим имот изцяло, отхвърля иска.
Осъжда В.П.Г., ЕГН **********,***, адв.И.Г., да
заплати на В.Х.Г., ЕГН **********,****, адв.К.Г., сумата от 2472.42- две хиляди
четиристотин седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки- разноски по
съразмерност с уважената част.
Осъжда В.Х.Г., ЕГН **********,****, адв.К.Г., да заплати на В.П.Г., ЕГН
**********,***, адв.И.Г., сумата от 330- триста и тридесет лева- разноски по
съразмерност с отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.