Присъда по дело №125/2021 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 125/2021 г. по описа на КрлРС

По отношение на подсъдимия М. И. П. с ЕГН ********** от гр. Х., обл.
П. е повдигнато обвинение и е предаден на съд за това, че на 21.08.2018г. в
гр. К., обл. П. се е заканил на малолетната С. М. П., ЕГН ********** с
убийство на нейната ближна, а именно майка й А. М. Б. с ЕГН ********** от
гр. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с aл.1 от НК.
Районна прокуратура П., ТО К., представлявана в с.з. от прокурора Св.
Б. поддържа внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимия за
безспорно и категорично доказана и пледира същият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което да се
отложи с три годишен изпитателен срок.
Подсъдимият П. лично, дава обяснения, като не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия – адв.С. и адв. Ж. Б. - Н. считат
обвинението за недоказано, като излагат доводи в тази насока. Пледират
подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:

Подсъдимият М. И. П. ************, *********, ***************,
********** ***************, с ЕГН **********, ***************.
Според внесения от прокурора обвинителен акт свидетелката А.Б.
живяла на съпружески начала с обвиняемия М. И. П. до 2011 г., когато се
разделили. Св. Б. и подс. П. имат две общи деца - П. М. П., роден на ***** г. и
С. М. П., родена на ****** г. В края на съвместното им съжителство и след
раздялата им през 2011 г. св. Б. и подс. П. влошили отношенията си, не се
разбирали и не постигали съгласие, включително за отглеждането и
възпиТ.ето на децата си. Подс. П. бил осъден да изплаща издръжка на
малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител - А.Б.. След
раздялата й с подс. П., св. Б. заживяла в гр. К., обл. П. заедно с децата си. При
отглеждането им, помагала и майка й - св. К..
От 2014 г. А.Б. и М.П. били в крайно влошени взаимоотношения, като
св. А.Б. подавала множество сигнали до различни институции срещу П. – Д
“Социално подпомагане“, РУП, Прокуратурата, Съд и др. При извършваните
1

многобройни проверки по повод на тези жалби, родителите са насочвани към
психолог за урегулиране на от отношенията им, но без това да е довело до
резултат. От изготвения от ДСП -К. социален доклад за децата П. и С. П.и се
установява, че те са привързани и към двамата си родители, които „са в
състояние на война“.
През 2018 г., след проведено задочно обучение във Висшия военен
университет в гр. В.Т., св. Б., която е военнослужещ, придобила по-висока
квалификация и била одобрена за заемане на длъжност в гр. П.. През м. август
2018 г. св. Б. решила да приеме новата длъжност и да се премести заедно с
децата да живеят в гр. П.. Това решение допълнително влошило отношенията
й с подс. П., който живеел в гр. Х., обл. П. и бил категорично против децата да
се местят да живеят в гр. П. и се опитал да им повлияе и да ги убеди да не се
съгласяват с решението на майка им.
На 21.08.2018 г. св. С.П. била в дома си в гр. К., когато подс. П. й се
обадил по телефона. По време на телефонния разговор с дъщеря си П.
започнал отново да настоява тя и брат и да не се съгласяват с майка си и да не
местят да живеят в гр. П. с нея. Започнал да й обяснява, че ако отиде в гр. П.
ще стане проститутка, че ще е прокълне в църква. От думите на подс. П. св.
С.П. се разстроила и започнала да плаче. Св. Б. чула, че дъщеря й говори по
телефона и плаче и влезнала в стаята при нея. Телефонът бил пуснат на
високоговорител и св. Б. разбрала, че дъщеря й говори по телефона с баща с и
- подс. П.. Подс. П. продължавал да говори по телефона на дъщеря си като й
казал, че ще прегази и ще убие майка й и да й каже да спре с преписките и
делата, тъй като в противен случай ще я убие. Малолетната С.П. възприела
тези закани на баща си и тъй като ставала очевидец и на предишните спорове
между родителите си се изплашила за живота на майка си като след това дори
казвала на майка си - св. А.Б. да внимава от къде минава като е навън и да се
оглежда.“
Съдът приема, че така описаната от прокурора фактическа обстановка
не се установи в хода на съдебното производство, като съдът счита, че пред
настоящата инстанция въобще не беше установено и доказано, че на
21.08.2018 г. подсъдимият е разговарял с дъщеря си св.С.П. и при този
разговор е отправил твърдените закани. На практика освен показанията на св.
Б. и то от ДП, на които съдът ще се спре по-надолу в мотивите си, няма
каквито и да е други обективни доказателства за проведен разговор на тази
дата – напр. данни от мобилен оператор, ведно със справка, в която да е
фиксирана датата, телефоните и продължителността на разговора, показания
на други свидетели освен Б., сигнал до тел.112 и т.н..
От заключението на назначената в ДП комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за П. П., находяща се на
лист 54 до лист 66 от ДП, поддържана от вещите лица в с.з. се установява, че
П. П. е във възрастта на малолетието. Понастоящем психичното и
емоционалното му състояние са съответни на развитийното ниво и
2

календарна възраст. В поведението му се наблюдават маркери на тревожност,
с данни за проблем с привързаността, повлияващи цялостното
функциониране. Причините за емоционалната лабилност са комплексни -
възрастта му, неефективни модели за справяне със стресови ситуации,
трудности при спазване на установените правила, недостатъчно добре развити
умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и
нестабилност, объркващи детето родителски стилове и поведение. Към
причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелия модел на
родителстване от страна и на двамата родители. Тъй като при него липсват
данни за психично заболяване или умствено изоставане, може да се приеме,
че е в състояние да възприема заобикалящата го действителност и
произтичащите събития и може да ги възпроизвежда. Трябва да се вземе
предвид и възрастово обусловената и склонност към афектно обусловено
поведение. Нагледно образната памет, неустойчивото внимание и конкретно
образното мислене могат да са причина за разминаване в някои детайли на
свидетелските му показания. Ако се приеме, че П. се е почувствал застрашен
за себе си и своята майка, то емоционалното му състояние не е било
променено, тъй като няма данни през този период да е имало необичайно
поведение. Не са налице критерии за разстройство на адаптацията с
нарушаване на емоциите. Тревожността, която се наблюдава по време на
прегледите е краткотР. и се свързва с естеството на разказаното, а не със страх
и мисъл за срещи с баща му. Не е налице и проспективен страх, да не се
случи нещо „лошо“ предизвикано от баща му. П. възприема отправените
заплахи от страна на баща му към майка му, като част от цялостната картина
на висококонфликтни отношения между тях. Същият може да участва в
наказателното производство, като свидетел и да отговаря на въпроси, които
касаят разследването, но това би могло да завиши риска от СРО, същият е
въвлечен в родителския конфликт, има периоди на бързопреходни симптоми
на тревожност, подтиснатост, тези отклонения са
свързани със семейно-адаптационна недостатъчност и преживявания за
фрустрация, които имат неблагоприятно въздействие върху психичното му
развитие.
От заключението на назначената в ДП комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за С.П., находяща се на
лист 72 до лист 86 от ДП, поддържана от вещите лица в с.з. се установява, че
С. М. П. е със съответно на календарната й възраст психиатрично и
психологично състояние. В поведението й се набелязват маркери на
импулсивност, с данни за проблем с привързаността, повлияващи цялостното
функциониране. Причините за емоционалната лабилност са комплексни -
възрастта й, неефективни модели за справяне със стресови ситуации,
трудности при спазване на установените правила, недостатъчно добре развити
умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и
нестабилност, объркващи детето родителски стилове и поведение. Към
причините за емоционалната лабилност се добавя и незрелия модел на
3

родителстване от страна и на двамата родители. С. М. П. може правилно да
възприема обстоятелства и факти, които са от значение за случая и да дава
достоверни показания във връзка с тях, като следва да се вземе под внимание
възрастово обусловената внушаемост и склонност към афектно обусловено
поведение, които могат да са причина за разминаване в някои детайли на
свидетелските й показания, както и че предмета на настоящата експертиза и
воденото ДП биха могли да завишат риска от СРО. Към момента на
експертизата няма данни при С.П. да се е развило невротично или
емоционално разстройство като последица от преживяното. Няма данни
прояви на демобилизация - интензивно и продължително чувство на страх,
безпомощност, ужас - като очерТ. интензивни и продължителни емоционални
чувства. Ситуация на остър стрес трудно би била останала незабелязана,
особено във възраст на освидетелстваната, която се характеризира с
неустойчивост, лабилност, затруднен самоконтрол, недостатъчно формирани
способности за рационално отреагиране. Подекспертната е въвлечена в
емоционалния конфликт на родителите си. Детето е поставено в ситуация, в
която родителите му са с влошени взаимоотношения, между тях не
съществува желаната и очаквана комуникация. Не са съхранили или
възстановили добрия тон помежду си, което не се отразява благоприятно на
детето. С. е изпитала страх по отношение на майка си, възприела е така
създалата се ситуация като част от силно влошените взаимоотношения между
тях и изпитва необходимост да я „предпази“, „защити“, което автоматично я
въвлича в родителския конфликт и я провокира да заеме страна, да „избере“
единия родител. При деца в малолетна възраст конкретно за С., когато има
данни за такава тежка ситуация каквато се предполага, че може да се е
случила, очакваните прояви са на демобилизация, на така нареченото
разстройство в детските преживявания. Такава реакция няма как да бъде
скрита от едно дете на единадесет /тогава/ години. В случая, категорично
няма такива, нито майката е подала такива данни, нито в.л. ги установили, а
ако е имало няма как да не се отрази това в заключението. Спецификата тук е
че става въпрос за малолетно към онзи момент дете, което дете трудно
идентифицира и назовава емоционалните си преживявания дали е страх, гняв
или тревожност, то не би могло с точност да идентифицира какво е
емоционалното преживяване, не е в неговия емоционален и социален ресурс.
От друга страна анализа на поведението, анализа на ситуацията към
отношенията доказва хипотезата, че това е страх, тъй като то е комплекс от
много преживявания, негативни преживявания свързани основно с фактори на
средата, т.е. фактори провокирани от значимите за детето възрастни. Тук не
би могло еднозначно да се отговори, че това е само по отношение на майката
или само по отношение на бащата. Страха на С.П. не се дължи на действията
на баща й, а е принципен страха - от средата, в която е поставена. Както по
отношение на децата, така и по отношение на майката няма данни към
момента на деянието, което се твърди - 21.08.2018г., когато е отправена
заканата, поведението или действията им да са били извън контрол, което е
4

един от основните критерии за страха, за който говорим в юридическия
смисъл.
От заключението на назначената в ДП комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за А.Б., находяща се на
лист 92 до лист 102 от ДП, поддържана от вещите лица в с.з. се установява, че
А. М. Б. не страда от психично заболяване и не се води на отчет към ЦПЗ – П.,
психичното й състояние е обичайното за нея, към момента не се регистрират
депресивни фази, протрахиран депресивен синдром, психотични или други
болестни състояния. Същата може да участва в наказателното производство,
като свидетел и да отговаря въпроси, които касаят разследването.
Отправените към нея и децата й закани за убийство са част от продължително
и трайно влошени междуличностови отношения. Няма обективни данни
отправени реплики да са възбудили основателен страх от осъществяването им
и да са довели до промяна в начина й на живот. Преживяното не е причинило
психологичен дисбаланс, който да повлиява емоционалното състояние на
освидетелстваната в степен на болестна обусловеност. Изпитвала е
неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс с различна
продължителност и интензитет във времето.
Според съда, изложената от прокурора фактическа обстановка, не се
установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А.Б. /включително
прочетени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, предл. 2, във вр. с ал.7 от
НПК/, Р. Г. и П. К. и писмените доказателства по делото, прочетени приети на
осн. чл.283 от НПК.

В хода на съдебното производство П. П. и С.П., след разясняване на
правата по чл.119 и чл.121 от НПК заявиха, че не желая да свидетелстват, тъй
като подсъдимият им е баща и бяха освободени от съдебната зала.
С.П. е била разпитана в хода на ДП и е дала показания, но в с.з. отказа
на осн. чл. 119 от НПК, като показанията от ДП не са прочетени и приобщени
като доказателство, тъй като в случай, че се позоват на тази разпоредба, тези
лица /посочени в чл.119 от НПК/ изобщо не са свидетели в наказателния
процес. Дори да са участвали в процеса като такива, позовавайки се преди
съответния разпит на това свое право, престават да са свидетели по
наказателното дело. Това означава, че възползвайки се от правото да откажат
да свидетелстват, дадените от тях в предходен етап показания не могат да
бъдат приобщавани към доказателствата и съответно взети предвид от
процесуалния орган. В случай, че показанията на такъв свидетел се приобщят
към делото се приема, че е налице съществено процесуално нарушение, което
нарушава правото на защита на подсъдимия. Трайно установената практика
на ВКС е, че щом веднъж е отказал да свидетелства, показанията на близкия
роднина повече никога не могат да се ползват като доказателствен източник
по делото - така Решение № 144/25.06.2018 г. по н. д. № 428/2018 г., ІІ НО;
5

Решение № 317/12.02.2018 г. по н.д. № 1119/2017 г., І НО; Решение №
59/05.04.2012 г. по н. д. № 100/2012 г., ІІ НО и др. Не се допуска обаче
използването само на посочения роднина като пряк доказателствен източник
по делото, но ако същият е споделил впечатления относно извършеното
престъпление напр. пред приятели, то няма пречка тези свидетели да служат
като косвено доказателство за извършеното признание, тъй като
процесуалното поведение на свидетеля следва да кореспондира с
извънпроцесуалното такова и в случая изискването за търсене на обективната
истина ще надделее над формалната защита срещу това да можеш да откажеш
пред съда да бъдеш съдник на семейството си. Поради това е допустимо да се
ползват косвени доказателства за това какво определен свидетел е казал, дори
и разпитът му да е невъзможен. В настоящият случай обаче липсват такива
лица пред които св.П. да е споделила или разказала за закана отправена й от
баща й, че ще убие майка й.
Коментирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че на
първо място следва да обсъди показанията на тримата свидетели.
Най съществено значение имат показанията на св. А.Б., тъй като въз
основа на тях е изградена обвинителната теза на прокурора. Пред съдебния
състав в с.з. на 09.08.2022г. тя заяви следното:
„Това беше август месец 2018 г. С. прие много добре идеята за
преместването, П. – по трудно го прие, до тогава живеехме в гр. К. при майка
ми П. К.. Въпреки трудностите, през които минах, най-вече с майка ми, тя
беше против моето заминаване и настройваше децата да не заминават, но
въпреки всичко аз не се отказах и заминахме в П., към днешна дата мога да
кажа, че това е най –добрата ми стъпка в живота. М. е баща на децата ми и аз
не съм ги спирала те да разговарят с него, най-малко по телефона. Имаха
телефони с карти взети от мене. Той помагаше с грижи към децата, всеки с
каквото можеше, помагаше, не се е дезинтересирал от децата. Искам да
допълня, че всичко, което е по делото, самата папка с документи, аз го нямам
при мене, т.к. адв. Р., който пое делото, не съм доволна от него като адвокат,
имах редица неприятности заради това нещо, той преупълномощи свой
колега, Бог да го прости- адв. Г., без мое знание. Аз разбрах в деня на
съдебното заседание, че друг човек поема нещата и никой от тези
упълномощени адвокати не се заинтересуваха от същината на проблема, не
бях консултирана, точно за този случай. Жалбата беше инициирана от адв.
Р., че имам право да подам такава жалба, той реши, че имам право да подам
такава жалба в прокуратурата. За този случай, моите смътни спомени,
разговорите по принцип между баща и дъщеря не са спирали, това което
знам, че явно на М.П. идеята за преместването му дойде внезапно и реагира
по така на нещата като баща, по- остро, според мен не беше съглА. да се
местим, така го приемам и аз, поставяйки се на неговото място. Имаше
разговор със С., това което си спомням, че са си говорили за това, че ако се
преместя в П. ще е по трудно, аз няма да се справя с тяхното отглеждане,
6

такива неща от този сорт. Аз не съм чула М. да е казал надъщеря ми, че ще ме
убие. Не съм го чула точно това, дори и да е казал, аз не съм чула. Аз лично
не съм го чула. Възможно е, ако на нея е казал, тя да ми е предала, но вече
нищо не помня, точно за тази дата 21.08.2018 г. нищо не мога да кажа.“. Т.е.
тази свидетелка не посочи подсъдимият де е отправял каквито и да е закани
спрямо дъщеря си С.П. с убийство на нейната майка, а именно на св.Б..
По искане на прокурора и при съгласие на подсъдимия и защитника му,
на осн. чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, предл. 2, във вр. с ал.7 от НПК бяха
прочетени показанията на св.Б. от ДП където тя заявила: „Единият път беше
точно преди С. да отиде с баба си на екскурзия. Тогава още си живяхме в гр.
К.. Беше на 21.08.2018г. Баща й се беше обадил по телефона, а аз през това
време бях в другата стая. Чух, че С. започна да реве и отидох при нея. Тогава
тя още говореше с баща си и ми пусна разговора на високоговорител. Тя през
цялото време само плачеше, даже не отговаряше, докато той само нареждаше
по телефона. Тогава чух М. да казва: “Ако отидеш с майка си в П., ще станеш
проститутка, проидоха, уличница. Кажи на безмозъчната си майка, че ще я
прегазя, ще я убия и да спре с преписките и делата, в противен случай ще я
убия!“. Той още много работи говореше, но като закани бяха тези. Тя
продължа да плаче доста време след това. Много тежко го прие. Няколко дни
след това, последните дни на август, преди да се преместим в П., С. ми
разказа, че пак й е звънял и е казал, че ме търсел из улиците на гр.К.. С. ме
предупреди да внимавам откъде минавам и да се оглеждам. Беше уплашена,
че баща й може да ми направи нещо. Даже ми беше казала да не вървя сама“.
При очевидните противоречия в показанията на св. Б. съдът я запита кое
е вярно и тя заяви: „Сега ми изникнаха спомените и това, което прочетохте е
вярно. Сега ми изникнаха спомените и за екскурзията, и за прочетеното,
вярно е, сега вече много неща ми се губят. След този разговор не мога да
кажа, че нещо се е променило в живота ми, до последно си ходих на работа.
На 1 септември мисля че се преместихме в П.. От 21 август до 1 септември си
живяхме в К..“
Съдът не дава вяра на показанията на св.Б. от ДП, тъй като същите не са
подкрепени от каквито и да е други доказателства по делото. Отношенията
между нея и подсъдимия към онзи момент били изключително влошени и тя
подавала всевъзможни сигнали срещу него до множество институции с цел да
го дискредитира и в случая да му попречи да убеди децата да не се местят с
нея в гр.П.. Освен това, дори и да приемем, че е била отправена закана с
убийство, то очевидно тя не е била в състояние да би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването й, тъй като Б. не променила начина си
на живот, преместила се да живее и работи в гр.П., а и според заключението
на назначената в ДП и приета в с.з. комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза отправените към нея и децата й закани за убийство
са част от продължително и трайно влошени междуличностови отношения.
Няма обективни данни отправени реплики да са възбудили основателен страх
от осъществяването им и да са довели до промяна в начина й на живот.
7

Преживяното не е причинило психологичен дисбаланс, който да повлиява
емоционалното състояние на освидетелстваната в степен на болестна
обусловеност. В подкрепа на изложеното – за липса на основателен страх е и
обстоятелството, че Б. е подала сигнала в тогава РП К. едва на 29.08.2018г.,
като заявила, че заканата е отправена на 21.08.2018г., т.е. 8 дни по-късно. Тя
не е предприела действия по ЗЗДН.
Никой освен св.Б. и то в ДП не твърди подсъдимият на 21.08.2018г. в гр.
К., обл. П. да се е заканил на малолетната С. М. П., ЕГН ********** с
убийство на нейната ближна, а именно майка й А. М. Б. с ЕГН ********** от
гр. П. и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Така констатираните противоречия – казаното в ДП и заявеното пред
съда, внасят съмнение в обективността на св. Б. и при невъзможността да се
отстранят същите, то показанията на този свидетел не се кредитират с
доверие и не се ползват от съда при постановяване на присъдата му.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпиТ.те в качеството на
свидетели Р. Г. и П. К., като всеки от тях описва възприетото от него по
разследвания случай, но заявяват, че не са били свидетели и не са узнали за
отправени закани от подсъдимия спрямо С.П..

Относно обясненията на подсъдимия е необходимо да се посочи
следното: трайно установено е в съдебна практика положението, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност,
както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва
да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни
постановки настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия следва
да бъдат кредитирани, тъй като не се опровергават, а се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал, посочен по-горе,
поради което съдът ги цени като годен източник на доказателствено
релевантни факти. Така например подсъдимият посочва, че често разтоваря
по телефона с дъщеря си и няма спомен дали конкретно на 21.08.2018г. е
разговарял, но дори и това да е станало, отрича да е отправял обиди и закани
спрямо дъщеря си и майка й. Фактите и обстоятелствата, съобщени от
подсъдимия, се явяват необорени от други доказателства по делото.
Догадки за това дали подсъдимия е разговарял на тази дата с дъщеря си
и е отправил закана с убийство е недопустимо да се правят, както с още по-
голяма категоричност догадки е недопустимо да се правят от съда относно
8

установеността /доказаността/ на заканата с убийство и дали това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у
пострадалата.
Прочетените по делото на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства са
събрани по реда на НПК и в изискуемата форма. Същите са относими към
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги
ползва при постановяване на присъдата си.
Относно експертизите: С доверие се кредитират и ползват всички
експертизи изслушани и приети в с.з.
От изложеното до тук изводът, който се налага е, че липсва еднопосочна
доказателствена обезпеченост на твърдението на прокуратурата, че на
21.08.2018г. в гр. К., обл. П. подс. П. се е заканил на малолетната С. М. П.,
ЕГН ********** с убийство на нейната ближна, а именно майка й А. М. Б. с
ЕГН ********** от гр. П. и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
144, ал. 3 във вр. с aл. 1 от НК.
Т.е., съдът намира, че повдигнатото обвинение на подс. П. за извършено
от него престъпление по чл.144, ал. 3 във вр. с aл. 1 от НК се явява недоказано
от обективна и субективна страна.
С оглед признаването на подсъдимия за невинен, на основание чл.190,
ал.1 от НПК направените по делото разноски в общ размер 2306.00 /две
хиляди триста и шест/ лева представляващи изплатени възнаграждения на
вещи лица за изготвени експертизи в досъдебното и съдебното производство
остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

Г.Б. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	9
Дата:	15 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20215320200125
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2021 г.

Присъда по дело №125/2021 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите