Решение по дело №246/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№617

гр.Перник, 27.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на  десети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 246 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация Перник” АД обективно съединени искове за установяване, че В.Б.Г. дължи на ищеца сумата 402,10 лв. за доставена в периода от 01.05.2012г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, бл.32, вх.А, ап.24,  както и сумата 104,98 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 09.07.2012г. до 24.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №5857/2016г. на РС-Перник.

Ответникът в законоустановения 1-месечен срок е подал писмен отговор, с който възразява срещу редовността на ИМ, а по същество оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Изтъква, че не дължи претендираните суми, тъй като не е собственик, не е и ползвател на процесния имот по ИМ, респ. оспорва размера на правата на собственост и ползване върху имота.  Оспорва приложените по делото писмени доказателства. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за час от процесния период.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

На основание чл.146, ал.3 от ГПК за безспорен и ненуждаещ се от доказване  е обявен размерът на ищцовата претенция.

Видно от приложен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имот от 14.12.1990г. ответникът В.Г. е закупил недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ бл.32, вх.А, ет. 8,ап.24.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
               По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Въз основа на представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имот от 14.12.1990г. се установява, че по време на процесния период  01.05.2012г. до 30.04.2016г. ответникът В.Г. е бил собственик на проценсия имот поради което, съдът прави извод, че ответникът е потребител/клиент след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съдът не възприема направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на представения по делото договор с аргумента, че същият не е заверен. Възражението е бланкетно. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183 от е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от . При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от /каквото искане не е релевирано от процесуалния представител на ответника/, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искан за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства – в този смисъл е Решение № 362 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на Върховен касационен съд постановено по реда на чл.290 ГПК.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
               Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия. 
               Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .      

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника, но предвид изричното изявление от страна на процесуалния представител на ответника, че не оспорва размера на претендираните суми доказателства ва тази посока не са ангажирани.

По делото липсват доказателства, че ответникът е възразил срещу разпределената  топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки.

Предявявайки иска, ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание. 

По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на  падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни.

Следва да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на част от претендирните вземания обаче ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 07.12.2013г. / предвид момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК –07.12.2016г./, са били погасени по давност. Предвид горното, съдът, приема за доказано по делото, че  за периода от 07.12.2013г. до 30.04.2016г.  ответникът  дължи  сумата от 230,04 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, бл.32, вх.А, ап.24,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 44,23 лева, за периода от  07.12.2013г. до 24.10.2016г. Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни за посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени  поради погасяване по давност.

По разноските в заповедното производтво:

                   Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
                   Ищецът доказва в исковото производство разноски в размер на 190лв. разноски за исковото производство.  Дължимата от ответника сума е съразмерна на уважената част от исковете – 102,77 лв.

                   Ищецът претендира сумата от 125 лв. разноски за заповедното производство от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв. – държавна такса. НА основание чл.78,ал.8 ГПК съдът счете, че следва да измени юрисконсултското възнаграждение като намали същото до 50 лв. Съразмерно н а уважената част от исковете  ответникът следва да заплати сумата от 40,57лв.

                   Ответникът претендира разноски за исковото производство в размер на 300 лв. заплатен адвокатски хонорар. Съобразно изхода наспора ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 137,74 лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

                   Ответницата не претендира разноски и не представя доказателства за направата им за заповедното производство.

            Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б. Георгев, с ЕГН ********** и адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  сумата от 230,04  лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.Перник, ул. „Б.Л..****  за  периода от 07.12.2013 г. до 30.04.2016г., както и сумата от 44,23 лева, представляваща обезщетение  за забава на месечните плащания за периода от 07.12.2013 г. до 24.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата  до пълния претендиран размер на главницата от 402,10 лева за периода от 01.05.2012 г. до 06.12.2013г.  и до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 104,98 лв. лева за периода от 09.07.2012 г. до  24.10.2016г.,   КАТО погасени по давност.  

ОСЪЖДА В.Б. Георгев, с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 102,77  лв. – разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

             ОСЪЖДА В.Б. Георгев, с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 40,57 лв. – разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” , да заплати на В.Б. Георгев, с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 137,74 лв. – разноски за исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

                След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 5857/ 2016г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

                                                                                                      

СЪДИЯ: