РЕШЕНИЕ

      

Номер 1100                               29.03.2018   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                      І брачен състав

На двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Теодора Георгиева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18730 по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по иск по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК, предявен от Б.Г. против Г.Г.. Ищецът твърди, че ответникът е негов б., като след навършване на пълнолетие ищецът продължава образованието си в университет. Били необходими средства за издръжка и образованието му. Твърди се, че ответникът над 10г. трайно пребивавал и работел в Г.. В момента работел в България. Притежавал жилище, не издържал други лица. От навършване на пълнолетие заплащал суми от 100 – 150 лв. когато прецени. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 200,00 лева месечно.

От ответника е постъпил отговор в срок. Твърди се претендираната издръжка от 200лв. месечно е непосилна за б. Трудовото му възнаграждение било в размер на 360лв. като едва достигало за покриване на сметките. Ответникът се ограничавал в разходите си за храна. Притежавал идеални части от имот, в който живеел. От други имоти не реализирал приход. Заявява, че заплащане на издръжка дори в минимален размер би представлявала особено затруднение. Моли искът да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни и висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя. Следователно, релевантните факти в настоящето производство са дали ищецът продължава образованието си след навършване на пълнолетие в средно и висше учебно заведение, както и дали може да се издържа от доходите и имуществото си. Какви са възможностите на ответника да заплаща издръжка. При разпределение на доказателствената тежест ищецът е страната, която следва да проведе пълно доказване на исковата си претенция.

Видно от представеното удостоверение за раждане, ответникът е б. на ищеца. От представеното удостоверение за раждане на ищеца се установява, че той е навършил пълнолетие на 15.10.2016г.

Относно обстоятелството дали ищецът учи редовно във висше учебно заведение, по делото има представени писмени доказателства, че е студент в редовна форма на обучение през учебната 2017/2018г. в първи курс.

Няма данни ищецът да работи, да има доходи, да притежава имущество. Относно  доходите на ответника се установи, че работи по трудово правоотношение на длъжност работник, строителство на шестчасов работен ден при възнаграждение в размер на 350лв. Месечният доход е по-нисък от минималната работна заплата за страната. Ето защо и съдът приема, че присъждането на дори минимален размер издръжка в полза на ищеца би представлявало особено затруднение за ответника да я покрива. Поради това и не са налице законовите предпоставки искът да бъде уважен.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си във висше учебно заведение. Ищецът безспорно се нуждае от средства, за да завърши образованието си. Ответникът не е във възможност да осигурява издръжка без това да представлява особено затруднение за него, каквото е изискването на чл. 144 от СК. Ето защо и съдът прие, че липсват законовите предпоставки да бъде уважен предявеният иск, а именно възможност за ответника да дава издръжка дори и в минимален законов размер, без особено затруднение. По изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Ищецът поради отхвърляне на иска няма право на разноски.

         По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144  вр. чл. 139 вр. чл. 140 ал.1 т.2 от СК, предявен от Б.Г.Г. ЕГН ********** с адрес: *** против Г.Е.Г. ЕГН ********** с адрес: *** за заплащане на месечна издръжка от 200 лева /двеста лева/, считано от 24.11.2017г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред  ПОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП