МОТИВИ
към Присъда №248 от 08.11.2018г. по НОХД №6448/2018г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Т.Г.,
ЕГН:**********, за това, че на 07.10.2017 година, в село Брестовица, област
Пловдив, макар и като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно е отнел
чуждо моторно превозно средство – автобус марка “Сетра С 315 ГТ“ с
регистрационен № ***, на стойност 45 315.00 лева /четиридесет и пет хиляди
триста и петнадесет лева/, собственост на „Хеброс бус“ АД – град Пловдив, от
владението на А.С.П., ЕГН: ********** ***, без неговото съгласие с намерението
да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в
счупване на предно обзорно стъкло, счупване на дясно странично стъкло,
изкъртване на задна дясна врата, деформиране на преден капак, счупване на
предно дясно огледало – всичко на обща стойност 14 751.00 лева /четиринадесет
хиляди седемстотин петдесет и един лева/ и същото е оставено без надзор в село
Брестовица, област Пловдив, на кръстовището между улица „Васил Левски“ и улица
„Ангел войвода“ – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Г.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Г. да бъде
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде
наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК, а именно
пробация. Предлага двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца,
с периодичност на пробационната мярка – задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично. Не взема
отношение относно направените по делото разноски и вещественото доказателство.
Подсъдимият
Г. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а в дадената му последна дума моли
за наказание пробация.
Защитникът
му – адв. И.К., се солидаризира с прокурора относно вината и вида на
наказанието.
Нито
подсъдимият, нито защитникът му вземат становище относно направените по делото
разноски и приложеното веществено доказателство.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият С.Т.Г.
е роден на ******, област ***, улица „***“
№***, б., български гражданин, с основно образование, ***, неженен, неосъждан,
ЕГН:**********.
На 07 октомври
2017 година, към 00.15 часа, свидетелите А.Г.А.и С.А.Ж.се намирали в заведение
„Козият рог“, находящо се в село Брестовица – област Пловдив, в компанията на свои
познати и приятели. В един момент свидетелят А.А.видял, че в близост до
заведението – на улица „Васил Левски“, се намира паркиран автобус „Сетра С 315
ГТ“ с рег. №***. Моторното превозно средство било оставено там от свидетеля А.С.П.,
който работел като *** към „***“ *** – град *** и живеел в *** ***. Свидетелите
А.А.и С.Ж.отишли при автобуса. Свидетелят А.А.натиснал копчето, намиращо се под
дясната предна чистачка на моторното превозно средство и служещо за отваряне на
вратата. Чул се шум от задействането на отварящия механизъм. В този момент
свидетелят С.Ж.хванал дръжката и отворил вратата. Двамата свидетели влезли в
купето на автобуса. Разгледали какво има вътре и забелязали, че ключовете за
задействане на двигателя са в ключалката на таблото. След това и двамата се
върнали в заведението „Козият рог“ и се похвалили пред останалите от
компанията, че са отворили вратата на автобуса. Интерес към извършеното от тях
проявили подсъдимият С.Т.Г. и свидетелят Г.А.Ж.. Последните двама, заедно със
свидетелите А.Г.А.и С.А.Ж., отишли при автобуса. Подсъдимият Г. се похвалил
пред останалите, че може да „подкара автобуса“. За да им докаже това той влязъл
в купето на моторното превозно средство и седнал на шофьорската седалка. С
ключовете на таблото стартирал двигателя, натиснал няколко пъти педала на газта
и форсирал двигателя. Свидетелят Г.Ж. казал на подсъдимия да слезе от автобуса,
за да нямат неприятности. Последният му отговорил обаче, че не му трябва „Д“
категория, за да кара автобуса. След това той отпуснал ръчната спирачка, подал
газ и привел в движение моторното превозно средство. В този момент през
отворената врата на автобуса влязъл свидетелят Г.Ж., който застанал прав до подсъдимия
и започнал да го разубеждава да спре автобуса и да не прави глупости. Подс. Г.
не го послушал и продължил да управлява автобуса. При движението си към центъра
на селото той застигнал свидетеля С.И.А. и спрял. През отворената врата на
автобуса се качил свидетелят А., за да види има ли други от компанията в купето
на моторното превозно средство. Подсъдимият Г. отново потеглил. Стигнал до
центъра на селото, където направил обратен завой и продължил да управлява
автобуса по обратния път. В близост до пазара на селото спрял. Свидетелят С.А.
използвал този момент и слязъл от автобуса. Подсъдимият потеглил отново и
продължил движението си по улицата, управлявайки моторното превозно средство. В
един момент с дясната страна на автобуса той закачил един контейнер за смет,
който от удара се преобърнал на тротоара. Малко по-късно се блъснал в
електрически стълб и спрял. В следствие на удара в стълба свидетелят Г.Ж.
ударил главата си в предното обзорно стъкло на моторното превозно средство. Подсъдимият
С.Г. оставил автобуса на кръстовището между улица „Васил Левски“ и улица „Ангел
войвода“ и го напуснал заедно със свидетеля Г.Ж.. В следствие на удара в стълба
по автобуса били причинени следните увреждания - счупване на предно обзорно
стъкло, счупване на дясно странично стъкло, изкъртване на задна дясна врата,
деформиране на преден капак, счупване на предно дясно огледало. За случилото се
бил подаден сигнал до органите на МВР. Местопроизшествието било посетено от
полицейски служители, които запознали разследване по случая.
В хода на досъдебното
производство били назначени и изготвени две автооценъчни експертизи. От
заключенията на същите е видно, че стойността на автобуса към момента на
извършване на престъплението възлиза на сумата от 45 315.00 лева, а общата стойност
на причинените повреди по моторното превозно средство възлиза на сумата от 14
571.00 лева.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно - психиатрична
и съдебно – психологична експертиза. От заключението й се установява, че
подсъдимият С.Т.Г. е разбирал свойството и значението на извършването и е могъл
да ръководи постъпките си.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – от показанията на свидетелите А.С.П.,
Л.В. А., С.А.Ж., Г.А.Ж., А. Г. А., С.И.А., Г.А.Д., Й.Д.Х., В.В.Г., С. Б. С., С.
Б. Б., П. Г. М., И. К. П., Е.Л.Г. и Т.С.Г., депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на
цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство автооценъчни експертизи и комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно – психологична експертиза на подсъдимия, които
според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие от
07.10..2017г., ведно с приложен към него фотоалбум /л.15 -16, 18 – 26 от
дос.пр./, експертна справка /л.27 от дос.пр./, протокол за изземване на
веществени доказателства и одорологични следи /л.28 от дос.пр./, експертна
справка за съхранение на одорологични следи /л.31 от дос.пр./, справка за
съдимост /л.33 от дос.пр./, заверено копие на квитанция към приходен касов
ордер /л.39 от дос.пр./, копие на калкулация за отстраняване на нанесена щета
/л.63 – 64 от дос.пр./, заверено копие на застрахователна полица /л.65 от
дос.пр./, заверени копия на трудов договор и допълнително споразумение /л.67 от
дос.пр./, заверено копие на свидетелство за регистрация Част І /л.68 от
дос.пр./, справки от GPS системата /л.69 – 70 от дос.пр./,
справка в централна база – КАТ /л.137 от дос.пр./, справка от Търговския
регистър /л.138 от дос.пр./, характеристична справка /л.150 от дос.пр./, както
и от приложеното веществено доказателство.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият С.Т.Г., ЕГН:********** е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, вр.
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 07.10.2017 година, в село
Брестовица, област Пловдив, макар и като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – автобус марка “Сетра С
315 ГТ“ с регистрационен № ***, на стойност 45 315.00 лева /четиридесет и пет
хиляди триста и петнадесет лева/, собственост на „Хеброс бус“ АД – град
Пловдив, от владението на А.С.П., ЕГН: ********** ***, без неговото съгласие с
намерението да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство,
изразяваща се в счупване на предно обзорно стъкло, счупване на дясно странично
стъкло, изкъртване на задна дясна врата, деформиране на преден капак, счупване
на предно дясно огледало – всичко на обща стойност 14 751.00 лева
/четиринадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева/ и същото е оставено без
надзор в село Брестовица, област Пловдив, на кръстовището между улица „Васил
Левски“ и улица „Ангел войвода“.
Подсъдимият е
реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй
като на инкриминираната дата в село Брестовица – област Пловдив, макар и
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – автобус марка“Сетра С 315 ГТ“ с регистрационен № ***, на
стойност 45 315.00 лева / четиридесет и пет хиляди триста и петнадесет лева /,
собственост на „Хеброс бус“ АД – град Пловдив, от владението на А.С.П. – ЕГН: **********
***, без неговото съгласие с намерението да го ползва.
Налице са по –
тежко квалифициращи признаци на деянието по смисъла на чл.346, ал.2, т.1, пр.1
и пр.2 от НК, тъй като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща
се в счупване на предно обзорно стъкло, счупване на дясно странично стъкло,
изкъртване на задна дясна врата, деформиране на преден капак, счупване на
предно дясно огледало – всичко на обща стойност 14 751.00 лева /четиринадесет
хиляди седемстотин петдесет и един лева/ и същото е оставено без надзор в село
Брестовица, област Пловдив, на кръстовището между улица „Васил Левски“ и улица
„Ангел войвода“.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършваното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Подсъдимият много добре е съзнавал, че автобусът е чуждо за него
моторно превозно средство и той няма разрешението на неговия собственик да го
ползва. Следствие на неумението да го управлява подсъдимият е блъснал автобуса
в електрически стълб, с което е причинил имуществени вреди на моторното
превозно средство, и го е изоставил на друго място – различно от мястото
откъдето го е взел и го е оставил без надзор, с което е лишил собственика му от
възможност да го контролира и да има по всяко време достъп до него. В
действията на подсъдимия липсва присвоително намерение. Намерението му е било
само да ползва моторното превозно средство, управлявайки го.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и
незачитане на установения в страната правен ред.
При
така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Г. и
определената правна квалификация на деянието – чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2,
вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което
ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което беше проведено съдебното следствие – по глава
ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Предвиденото от законодателя
наказание за престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК е
лишаване от свобода от една до десет години. Тъй като инкриминираното деянието
е извършено от подсъдимия като непълнолетен, то приложение следва да намери
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно която законова норма за
непълнолетните предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания
лишаване от свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от свобода до
три години. Като се отчетоха наличните смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото съдебно минало, признание на вината, изразено съжаление и критично
отношение към извършеното, младата възраст на подсъдимия, както и добрата му
характеристика, настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да
определи и наложи на извършителя Г. следва да бъде определено при условията на
чл.55 от НК при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
съобрази разпоредбите на чл.58а, ал.5, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. “Б”, вр. чл.57,
ал.1 от НК, съдът го осъди на ПРОБАЦИЯ. Преди всичко следва да се посочи, че
при определяне на вида и размера на наказанието на непълнолетния съдът следва
да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на
непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд. Това означава, че основната цел на
наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като съзнателни и
трудолюбиви членове на обществото. За постигане целите на наказанието съдът зае
становище, че най – подходящото по вид наказание от алтернативно предвидените в
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК е наказанието ПРОБАЦИЯ. Ето защо
наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ, при следната съвкупност от пробационни
мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице, при
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. За
да определи пробацията в този размер и при тези пробационни мерки съдебният
състав отчете посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така наложеното
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Вещественото
доказателство – 1 бр. одорологични следи
в Одоротеката при Одорологична лаборатория на група ХБО, с-р БНТЛ
ОДМВР-Пловдив, следва да се унищожи, след
влизане на настоящата присъда в законна сила.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.Т.Г., следва да бъде осъден да
заплати, със съгласието на законния си представител, направените по делото
разноски /за експертизи/ в размер на 891,32 лева /осемстотин деветдесет и един
лева и тридесет и две стотинки/ лева по сметка на ОДМВР - Пловдив.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ