Решение по дело №13055/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 721
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Албена Марчева Ботева
Дело: 20191100513055
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………….

 

гр. София, 27.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                               председател: АЛБЕНА БОТЕВА

                                                            ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ

                                                                                      СВИЛЕН СТАНЧЕВ     

като разгледа докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 13055 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 03307/05.09.2019г., подадена от длъжниците Л.М.С., А.М.М., „АММ И.“ ЕООД и ипотекарния длъжник „В.Б.“ ЕООД срещу отказ на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 от РКЧСИ, обективиран в постановление от 20.08.2019 г., да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 2013847040035  по описа на ЧСИ Н.П..  

Жалбоподателите считат, че постановлението е неправилно и молят, да бъде отменено. Излагат съображения, че в продължение на две години не са предприемани конкретни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ. Сочат, че в периода от 26.11.2015 г. до 17.01.2018 г. не са били предприемани никакви действия. Съдебният изпълнител неправилно приел, че на 02.12.2015 г. имало наложена възбрана, тъй като такава нямало по делото. Удостоверенията за присъединяване не представлявали типични изпълнителни действия или изпълнителен способ. Жалбоподателите се позовават на задължителните разяснения, дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

 Взискателят „К.Т.**“ ЕООД счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че с молби от 20.012016 г. и от 04.02.2016 г., взискателят тогава „Търговска банка Д“ АД е поискал удостоверения за присъединяване към водени срещу длъжниците дела  и видно от издадените удостоверения, по тези дела са били извършвани многобройни изпълнителни действия.  Моли, жалбата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не е перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като от образуването му на 21.01.2013 г. има искания от взискателя за действия по принудително изпълнение и извършени такива в периоди по-кратки от две години.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производство по изпълнително дело 2013847040035  по описа на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 в РКЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба с вх. № 00283/18.01.2013 г. на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД срещу длъжниците „АММ И.“ ЕООД, Л.М.С., и А.М.М., въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 58773/2012 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 37-ми състав, с който „АММ И.“ ЕООД, Л.М.С. и А.М.М.  са осъдени да заплатят солидарно на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД общо сумата от 289 847.02 евро, съставляваща сбора от  посочените в листа суми, ведно с такси и разноски.

С молбата са посочени конкретни способи за изпълнение, като на съдебния изпълнител са му възложени и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело са извършени множесто справки (в АГКК, Агенция по вписванията и др.

С постановление от 15.03.2013 г., съдебният изпълнител е конституирал като трето лице, приобретател в ипотекирания имот „Б.С.“ ЕООД (л. 199).

Съдебният изпълнител е предприел  действия по изнасяне на публична продан на четири недвижими имота, находящи се в гр. София. наложил е и с молби от 20.03.2013 г. до СлВп е поискал вписването на възбрана върху следните недвижимите имоти: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА № 3, заедно с 19,15% ид.ч. от поземления имот, съставляващ УПИ № XVI-950, от кв. 15А по плана на гр. София, м. ж.к. „Гърдова глава“ с площ от 1 500 кв.м., която сграда е заснета с идентификатор 68134.1935.950.3, с адрес: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*****, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.950; АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Гърдова глава“, ул. „*****, на втори етаж от блок Б на „Триетажна жилищна сграда с магазини и подземен паркинг“, построена върху дворно място с площ 89,80 кв.м.; АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в блок А, с площ от 63,40 кв.м., заедно със слад № 4, находящ се на сутерена, заедно с 1,67 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, с площ от 1757 кв.м., представляващ УПИ XII-430, 974 и 975, от кв. 14 по плана на гр. София, м-т „Ж. к. Гърдова глава“ и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1935.1996, с площ 801 кв.м., поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1995, с площ 110 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1994, с площ 20 кв.м., заедно с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със сутерен, с разгърната застроена площ от 299,40 кв.м., заснета като сграда с идентификатор 68134.1935.1996.1.

На 21.03.2013 г. и на 22.03.2013 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение

Представени са Протоколи от 03.06.2013 г. за опис и оценка на възбранените имоти.

На 07.01.2014 г., взискателят е депозирал молба, с която е направил искане да бъде насрочена публична продан на три от възбранените имота. Такива са насрочени за периода от 10.02.2014 г. до 10.03.2014 г. (л. 368 и сл.). На 11.03.2014 г., съдебният изпълнител е обявил постъпилите в срок предложения съгласно чл. 492, ал. 1 ГПК – с протоколи, приложени на л. 405, л. 412 и л. 419, като по всички тях за купувач на имотите е обявена „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД

На 31.03.2014 г. е извършено разпределение на събраните суми по изпълнителното дело (л. 458).

С постановления от 10.04.2014 г. (л. 477 и сл.), описаните апартамент № 1, апартамент № 4 и  двуетажна жилищна сграда № 3А, са възложена на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, обявена за купувач от публичните продани.

На 19.06.2015 г., М.Н.П.и И.С.П.са депозирали молба (л. 550), с която са поискали да бъдат присъединени като взискатели по изпълнително дело № 2013847040035 по описа на ЧСИ Н.П..  

На 08.07.2015 г.,  взискателят „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал по делото три молби, с които е поискал да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжниците моторни превозни средства, дружествени дялове, както и  предприемане на изпълнителни действия и насрочване на публична продан върху недвижими имота, собственост на длъжниците по изпълнението.

На 25.11.2015 г. съдебният изпълнител е наложил заповр върху дружествените дялове от капитала на „ХЕСТИЯ БИЛДИНГ“ ЕООД, притежавани от Л.М.С., като е изпратил запорно съобщение с изх. № 07551/25.11.2015 г.  до Агенция по вписванията (л. 570).

На 25.11.2015 г. съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнение с налагането на възбрана върху собствената на Л.М.С. ½ ид. ч. от двуетажна жилищна сграда № 4, находяща се в гр. София, р-н „Витоша“, м-т „Ж. к. Гърдова глава“, ул. „*****, със застроена площ от 81,30 кв.м. (л. 578).

На 20.01.2016 г., взискателят „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал молба и на 22.01.2016 г., на основание чл. 456, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител му е издадал  удостоверение за неудовлетворения остатък от вземането, което да му послужи пред ЧСИ В.П., с рег. № 879, с район на действие ОС – Ловеч, за присъединяване по изп. д. № 20168790400014 (л. 580, л. 586).

На 04.02.2016 г., взискателят „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал нова молба чл. 456, ал. 3 ГПК и 05.02.2016 г., съдебният изпълнител е издал ново удостоверение -  за присъединяване по изп. д. № 20138440400666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие СГС (л. 587, л. 591).

Видно от удостоверение по изп. д. № 20138440400666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, през 2015 г. по делото е била извършена публична продан на недвижим имот, запор на движими вещи в ЦРОЗ, запор  на движими вещи в Контролно-техническа инспекция към МЗГ, опис и оценка на багер; през 2016 г. е било извършено разпределение, била е насрочена публична продан за периода от 27.05.2016 г. до 27.06.2016 г., още три разпределения, както и публична продан от 13.09.2016 г и публична продан от 22.11.2016 г.; през 2017 г. са извършени две разпределения и три публични продани.

На 22.07.2016 г., „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал молба, с която е направил искане за бъде насрочен въвод във владение на придобития от банката апартамент № 4 (л. 592).

На 17.10.2016 г. е извършен въвод във владение на описания апартамент № 4, за което е съставен Протокол за въвеждане във владение на недвижим имот (л. 622).

На 08.01.2018 г. и на 12.01.2018 г., взискателят „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал молби да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжниците и на 16.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД три съобщения за налагане на запор върху сметките на всеки от длъжниците по изпълнението, постъпили в банката на 17.01.2018 г. (л. 672 и сл.).

Въз основа на молба с вх. рег. № 00076/10.01.2019г. от „К.Т.**“ ЕООД дружеството е конституирано като взискател на мястото на първоначалния такъв „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“АД съгласно представен договор от 12.10.2018 г. за прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист от 20.12.2012 г., въз основа на който е образувано изпълнителноито производство, както и четири броя нотариални покани, с които банката е уведомила длъжниците, както и ипотекарния длъжник за настъпилото правоприемство.

С постановление от 21.01.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствената на ипотекарния длъжник „В.Б.“ ЕООД 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1935.2154, находящ се в гр.София, район „Витоша“, м-т „Гърдова глава“, целият с площ от 4 134 кв. м.

На 06.03.2019 г. ипотекарният длъжник – „В.Б.“ ООД – е уведомен за наложената възбрана и насрочения за 25.03.2019 г. опис, като съобщението му е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Останалите длъжници по изпълнението – Л.М.С., А.М.М. и „АММ И.“ ЕООД - са уведомени за насрочения опис със съобщения, които са им връчени на 19.03.2019 г.

На 25.03.2019 г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот в присъствието на представител на взискателя „К.Т.**“ ЕООД. По искане на взискателя, на основание чл. 484, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е насрочил публичната продан за периода от 04.05.2019 г. до 04.06.2019 г. Постъпили  са две наддавателни предложения, които са обявени съгласно чл. 492, ал. 1 ГПК, и след  провелото се по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК явно наддаване с фиксирана стъпка за купувач е обявен „Б.Д.Р.“ ООД, което е внесло продажната цена и с  постановление от 12.06.2019 г. имотът му е възложен.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена в  предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирани лица и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

От цитираната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва, че е достатъчно за прекъсване на давността изпълнителните действия да са били предприемани по конкретното изпълнително дело, а не спрямо определен длъжник.

На първо място следва да се посочи, че молбата от 22.07.2016 г. на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, с която е направено искане за бъде насрочен въвод във владение не е от естество да прекъсне 2-годишния срок, тъй като същата е подадена от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД в качеството не на взискател, а на купувач на недвижимия имот, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, което не е насочено към до осребряване на имущество.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки, обаче, че изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК.  Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на вземането. В настоящия случай, не се доказва (с влязло в сила съдебно решение), че е установено несъществуването на вземането. Поради това и всички изложени в жалбата съображения относно погасяването на вземанията поради изтекъл давностен срок не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.  От друга страна, както беше посочено, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Подаването на последваща молба има именно такова значение и при липсата на влязло в сила съдебно решение, което да отрича вземанията по изпълнителния титул, съдебният изпълнител следва да пристъпи към изпълнение. Отделен е въпросът, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на принудителното изпълнение всички изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е изгубил интерес. Предприемането на изпълнителни действия по изпълнителните дела, по които взискателят се е присъедил и превеждането на суми посметка на съдебния изпълнител, издал удостоверението (чл. 456, ал. 3 ГПК) определено сочи, че взискателят не е изгубил интерес. Съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното действие запазва значението си на факт, който прекъсва теченето на давностния срок до момента, в който от поискания от взискателя изпълнителен способ постъпват суми по изпълнителното дело (чрез внасяне на цена по публична продан или плащане по запора от третото задължено лице). С оглед на изложеното следва да се приеме, че взискателят не следва да иска изрично извършване на изпълнителни действия по образуваното от него дело или по присъединено дело в случаите, когато по същото са налице постъпления.

Отделно от това, в молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят изрично е посочено и че съдебният изпълнител бива натоварен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши изпълнителните способи, които намери за подходящи за удовлетворяване на взискателя.

По изложените съображения, отказът на ЧСИ да прекрати делото е правилен, а жалбата е неоснователна.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 03307/05.09.2019 г. на  длъжниците Л.М.С., А.М.М., „АММ И.“ ЕООД и ипотекарния длъжник „В.Б.“ ЕООД срещу отказ на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 от РКЧСИ, обективиран в постановление от 20.08.2019 г., да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело № 2013847040035  по описа на ЧСИ Н.П..  

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.