Определение по дело №110/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260210
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Захарин Панайотов Захариев
Дело: 20212100600110
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

     125                                            13.05.2021 година                                                гр.Бургас 

 

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,            наказателно отделение,               І  въззивен състав,

в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                                   СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                                                                  

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик Захариев ВЧНД № 110 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. с чл.345 вр. с чл.249 ал.3 във връзка с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Димо Гочев от АК-Варна, в качеството му на упълномощен защитник на Г.М.И., ЕГН **********, от гр.Д. - подсъдим по НОХД № 572/2020г. по описа на Районен съд-Несебър, против протоколно определение от 18.01.2021г., постановено в проведено разпоредително заседание по делото, с което районният съд оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати в досъдебното производство и в обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. И..

            Според жалбоподателя, обвинителният акт съдържал множество противоречия, а също така не отговарял и на изискванията на закона по отношение на съдържанието. Декларативно било посочено, че деянията, предмет на обвинението, били извършени по хулигански мотиви, но не били изложени факти в подкрепа на този извод, като същевременно се твърдяло, че деянието било извършено без мотив. Прокурорът приел, че от субективна страна извършителите – И. и Т., желаели настъпването на телесните повреди на пострадалите, без обаче да твърди, че престъплението било по хулигански подбуди. В обстоятелствената част на обвинителния акт се наблягало на обстоятелството, че пострадалите лица били полицейски служители и преди деянието се легитимирали пред подсъдимите като такива, а деянието било квалифицирано в диспозитива по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. Също така се изразява несъгласие с извода на съда, че в хода на разследването по досъдебното производство, в частност при предявяване на разследването, не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които било ограничено правото на подсъдимия да разбере в какво бил обвинен. Моли се за отмяна на посоченото протоколно определение и постановяване на ново, с което да се прекрати съдебното производство, а делото да се върне на РП-Бургас, ТО-Несебър за отстраняване на казаните нарушения. 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 7-дневен срок, от процесуално легитимно лице и е срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество обаче, същата е изцяло неоснователна.

Съдебното производство е образувано пред първоинстанционния съд по внесен от РП-Бургас, Териториално отделение Несебър обвинителен акт срещу подсъдимите Г.И. и И. Т., за извършени от двамата престъпления с правна квалификация съответно по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.7, предл. второ и т.12, предл. първо вр. чл.129, ал.2, предл. трето, алтернатива първа вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. В хода на разпоредителното заседание по делото, районният съд, отговаряйки на въпросите по чл.248, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, с определение е заключил, че не са налице предвидените в закона основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав, след цялостна въззивна проверка на атакуваното определение, намери казаните изводи за напълно обосновани и законосъобразни, поради което се солидаризира с тях изцяло.

Най-напред следва да се посочи, че от приложените към делото материали е видно, че при предявяване на разследването на подсъдимия И., а също и на неговия защитник – адв. Гочев, разпоредбите на наказателно-процесуалния кодекс, в частност чл.227, са били спазени изцяло. И на двамата посочени дотук е била осигурена възможността да се запознаят с материалите по досъдебното производство. И., чрез собственоръчно написано изявление, е отказал да се възползва от това право по описани в същото причини. Защитникът му, видно от приложените документи, се е възползвал от правата си по чл.227 от НПК и се е запознал обстойно с всички събрани по делото доказателства. Независимо от изложеното дотук, необходимо е да се посочи също, че в принципен план наличието на нарушения при извършването на това процесуално действие не са от категорията на съществените по смисъла на закона и не водят до желания от защитата ефект – прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата за отстраняване на нарушенията. С разпореждането на съдията-докладчик по делото за насрочване на разпоредителното заседание (л.3, гръб, абзац 5 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър), на страните, по-конкретно на подс. И. и защитникът му, е била предоставена възможността отново да се запознаят с всички налични материали по досъдебното производство, а също и да направят необходимите извлечения – така, както повелява разпоредбата на чл.247в, ал.5 от НПК, от което следва, че правата им не са били нарушени по никакъв начин. Отправената критика към съдебния акт в тази част е несъстоятелна.

            Досежно останалите възражения на жалбоподателя, касаещи внесения в съда обвинителен акт, настоящият състав установи, че те също следва да бъдат оставени без уважение. Основните мотиви за отправените от защитата на подс. И. искания са свързани с невъзможността на последния да разбере в какво престъпно деяние именно е обвинен и защо, което пък неминуемо водело до ограничаване на правото му на защита. Коментираният обвинителен акт, според въззивния съд, изцяло отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената част на същия, прокурорът ясно е посочил всички обстоятелства, които според него обуславят обвиненията от обективна и субективна страна – в достатъчна степен са описани престъпните деяния на обвиняемите (подсъдимите), времето, мястото и начинът на извършването им, нанесените на пострадалите лица увреждания. Също така са посочени и смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината на извършителите обстоятелства, и доказателствата, подкрепящи обвиненията. Тоест нормата на ал.2 на същия член е изпълнена в цялост. Тук е моментът да се посочи, че избраният подход за обосноваване на доводите в жалбата, приложен и в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, настоящият състав намира за некоректен. Така селектираните от защитата отделни изрази от обвинителния акт подменят смислово съдържанието на същия и естествено водят до погрешна интерпретация на изложеното от прокурора. Дори от незадълбочен поглед върху обвинителния акт, но прочетен в цялост, се установяват обстоятелствата, които според прокурора квалифицират деянието като извършено по хулигански подбуди – „…на публично място, к.к. „Слънчев бряг“, в разгара на летния туристически сезон, достъпно за множество на брой лица и граждани, при отсъствие на личен мотив и съзнателно провокиращо поведение от страна на пострадалия“ (л.10, абзац 3 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър). По-нататък прокурорът е посочил още, че обвиняемите (подсъдимите) са желаели и настъпването на последиците от действията си (които отново е характеризирал като грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото) – причинените на пострадалите телесни увреди. Другият отправен упрек – прокурорът посочил в акта си, че деянието било извършено по „хулигански мотив“, а същевременно сочел, че същото било извършено без мотив, проверяващият съд намери за невярно. Отново от пръв поглед е видно, че в обвинителния акт се съдържат изводи за липса на личен мотив между пострадалите и подсъдимите, който евентуално би могъл да породи у последните желание за нанасяне на телесни повреди, а не за липса на мотив към извършване на престъпление изобщо. И тук превратното тълкуване на обективираните в акта съждения е довело защитата до погрешния извод, че обвинението е неясно и неразбираемо за подсъдимите. На л. 11, абзац 1 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър е посочено „В настоящия случай липсва и мотив за извършеното от обвиняемите, участниците в инцидента не се били познавали преди възникването му, между тях не е имало лични отношения на вражда, неприязън, завист и други подобни във времето, тоест действията им – явно скандализиращи обществеността, чрез своята грубост, жестокост и инцидентност несъмнено имат характер на извършени такива по хулигански подбуди…“. Прокурорът несъмнено е приел, че конкретните начин, време, място и обстановка при извършване на престъпленията, сочат за наличието на хулигански подбуди у извършителите. Също е ясно, че под „…липсва и мотив за извършеното…“, прокурорът има предвид липса на личен мотив в тези действия, тъй като непосредствено след използваните думи, в същото изречение, той е посочил липсата на предхождащи деянието лични отношения между подсъдимите и пострадалите. Дали така посоченото съставлява престъпление по предложената с обвинителния акт правна квалификация, първоинстанционният съд следва да установи при решаване на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК, не в хода на разпоредителното заседание.

            С така изложените обстоятелства около извършването на престъплението, основната функция на обвинителния акт е била изпълнена изцяло – обвинението е формулирано по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин са поставени основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита (т.4.2. от ТР № 2/ 2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС).

            В заключителната част на обвинителния акт също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, респективно изпълни са разпоредбите на ал.3, чл.246 от НПК - посочени са данните за личността на подсъдимите и правната квалификация на стореното, а също са налице и останалите изисквания - датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

            В отговор на другия упрек към действията на наблюдаващия прокурор следва да се изложи, че в действителност при описание на фактическата обстановка последният е посочил, че един от пострадалите, преди извършване на деянието, се легитимирал пред подсъдимите като полицейски служител, посредством представянето на носената от него полицейска карта. В контекста на изложеното обаче следва да се уточни, че привличане на едно лице в качеството му на обвиняем, съответно повдигането на обвинение с обвинителния акт с посочване на правната квалификация на деянието, е единствено в прерогатив на прокуратурата и съдът не може да изземва тези функции, нито да дава указания на прокурора в този смисъл. Ето защо, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни за квалифициращи обстоятелства, или дори за други престъпления, решението дали да бъде повдигнато обвинение на съответните извършители е единствено предоставено на прокурора. Съдът не разполага със законова възможност да върне делото на прокуратурата на това основание, в противен случай неправомерно би иззел конституционно закрепените ѝ функции. Само за пълнота следва да се посочи, че ако защитата бе разгледала и обсъдила по-обстойно казания акт, щеше да установи, че според прокурора извършената от страна на пострадалия легитимация като полицейски служител е сторена с цел нападателите да бъдат „респектирани“. (л. 10, абзац 3 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър), като в началото на изложението (л.7, абзац 2) е уточнено, че към момента на извършване на деянието пострадалите не са били на служба.

            От всичко изложено е видно, че е налице единство между обстоятелствената част и диспозитива на коментирания дотук прокурорски акт и липсва противоречие между изложените факти и посочените правни квалификации. Наред с лисата на допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, довели до ограничаване на правата на подсъдимите или техните защитници, атакуваното протоколно определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Димо Гочев от АК-Варна, упълномощен защитник на подс. Г.М.И., ЕГН **********, от гр.Д., против протоколно определение от 18.01.2021г., постановено в проведено разпоредително заседание по НОХД № 572/2020г. по описа на Районен съд Несебър, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати при изготвяне на обвинителния акт и в хода на разследването по досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила.

                     

Определението е окончателно.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                     

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                     

 

                                                                           2.