О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 125 13.05.2021
година
гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, І
въззивен състав,
в закрито заседание
на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Захариев ВЧНД № 110 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341, ал.2 вр. с чл.345 вр. с
чл.249 ал.3 във връзка с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Димо Гочев от АК-Варна, в качеството
му на упълномощен защитник на Г.М.И., ЕГН **********, от гр.Д. - подсъдим по НОХД № 572/2020г.
по описа на Районен съд-Несебър, против протоколно определение от 18.01.2021г.,
постановено в проведено разпоредително заседание по делото, с което районният
съд оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати в досъдебното
производство и в обвинителния акт отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. И..
Според жалбоподателя, обвинителният
акт съдържал множество противоречия, а също така не отговарял и на изискванията
на закона по отношение на съдържанието. Декларативно било посочено, че
деянията, предмет на обвинението, били извършени по хулигански мотиви, но не
били изложени факти в подкрепа на този извод, като същевременно се твърдяло, че
деянието било извършено без мотив. Прокурорът приел, че от субективна страна
извършителите – И. и Т., желаели настъпването на телесните повреди на пострадалите, без обаче да
твърди, че престъплението било по хулигански подбуди. В обстоятелствената част
на обвинителния акт се наблягало на обстоятелството, че пострадалите лица били
полицейски служители и преди деянието се легитимирали пред подсъдимите като
такива, а деянието било квалифицирано в диспозитива по чл. 131, ал.1, т.12 от НК. Също така се изразява несъгласие с извода на съда, че в хода на
разследването по досъдебното производство, в частност при предявяване на
разследването, не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
с които било ограничено правото на подсъдимия да разбере в какво бил обвинен. Моли
се за отмяна на посоченото протоколно определение и постановяване на ново, с
което да се прекрати съдебното производство, а делото да се върне на РП-Бургас,
ТО-Несебър за отстраняване на казаните нарушения.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
преклузивния 7-дневен срок, от процесуално легитимно лице и е срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, и пред
надлежния съд. Разгледана по същество обаче, същата е изцяло неоснователна.
Съдебното производство е образувано пред
първоинстанционния съд по внесен от РП-Бургас, Териториално отделение Несебър
обвинителен акт срещу подсъдимите Г.И. и И. Т., за
извършени от двамата престъпления с правна квалификация съответно по чл.131,
ал.1, т.12, предл. първо вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.131, ал.1, т.7, предл. второ и т.12, предл. първо вр. чл.129, ал.2, предл.
трето, алтернатива първа вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. В хода на
разпоредителното заседание по делото, районният съд, отговаряйки на въпросите
по чл.248, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, с определение е заключил, че не са
налице предвидените в закона основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият състав, след цялостна въззивна проверка на
атакуваното определение, намери казаните изводи за напълно обосновани и
законосъобразни, поради което се солидаризира с тях изцяло.
Най-напред следва да се посочи, че от приложените към
делото материали е видно, че при предявяване на разследването на подсъдимия И., а също
и на неговия защитник – адв. Гочев, разпоредбите на наказателно-процесуалния
кодекс, в частност чл.227, са били спазени изцяло. И на двамата посочени дотук
е била осигурена възможността да се запознаят с материалите по досъдебното
производство. И., чрез собственоръчно написано изявление, е отказал да се
възползва от това право по описани в същото причини. Защитникът му, видно от
приложените документи,
се е възползвал от правата си по чл.227 от НПК и се е запознал обстойно с
всички събрани по делото доказателства. Независимо от изложеното дотук,
необходимо е да се посочи също, че в принципен план наличието на нарушения при
извършването на това процесуално действие не са от категорията на съществените
по смисъла на закона и не водят до желания от защитата ефект – прекратяване на
съдебното производство и връщането на делото на прокуратурата за отстраняване
на нарушенията. С разпореждането на съдията-докладчик по делото за насрочване
на разпоредителното заседание (л.3, гръб, абзац 5 от НОХД 572/2020 по описа на
РС-Несебър), на страните, по-конкретно на подс. И. и защитникът му, е била
предоставена възможността отново да се запознаят с всички налични материали по
досъдебното производство, а също и да направят необходимите извлечения – така,
както повелява разпоредбата на чл.247в, ал.5 от НПК, от което следва, че
правата им не са били нарушени по никакъв начин. Отправената критика към
съдебния акт в тази част е несъстоятелна.
Досежно останалите възражения на
жалбоподателя, касаещи внесения в съда обвинителен акт, настоящият състав
установи, че те също следва да бъдат оставени без уважение. Основните мотиви за
отправените от защитата на подс. И. искания са свързани с невъзможността на
последния да разбере в какво престъпно деяние именно е обвинен и защо, което
пък неминуемо водело до ограничаване на правото му на защита. Коментираният
обвинителен акт, според въззивния съд, изцяло отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК. В обстоятелствената част на същия, прокурорът ясно е посочил
всички обстоятелства, които според него обуславят обвиненията от обективна и
субективна страна – в достатъчна степен са описани престъпните деяния на
обвиняемите (подсъдимите), времето, мястото и начинът на извършването им,
нанесените на пострадалите лица увреждания. Също така са посочени и
смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината на извършителите
обстоятелства, и доказателствата, подкрепящи обвиненията. Тоест нормата на ал.2
на същия член е изпълнена в цялост. Тук е моментът да се посочи, че избраният
подход за обосноваване на доводите в жалбата, приложен и в хода на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, настоящият състав
намира за некоректен. Така селектираните от защитата отделни изрази от
обвинителния акт подменят смислово съдържанието на същия и естествено водят до
погрешна интерпретация на изложеното от прокурора. Дори от незадълбочен поглед
върху обвинителния акт, но прочетен в цялост, се установяват обстоятелствата,
които според прокурора квалифицират деянието като извършено по хулигански
подбуди – „…на публично място, к.к. „Слънчев бряг“, в разгара на летния
туристически сезон, достъпно за множество на брой лица и граждани, при отсъствие
на личен мотив и съзнателно провокиращо поведение от страна на пострадалия“
(л.10, абзац 3 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър). По-нататък прокурорът
е посочил още, че обвиняемите (подсъдимите) са желаели и настъпването на
последиците от действията си (които отново е характеризирал като грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото) –
причинените на пострадалите телесни увреди. Другият отправен упрек – прокурорът
посочил в акта си, че деянието било извършено по „хулигански мотив“, а
същевременно сочел, че същото било извършено без мотив, проверяващият съд
намери за невярно. Отново от пръв поглед е видно, че в обвинителния акт се
съдържат изводи за липса на личен мотив между пострадалите и подсъдимите, който
евентуално би могъл да породи у последните желание за нанасяне на телесни
повреди, а не за липса на мотив към извършване на престъпление изобщо. И тук превратното
тълкуване на обективираните в акта съждения е довело защитата до погрешния
извод, че обвинението е неясно и неразбираемо за подсъдимите. На л. 11, абзац 1
от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър е посочено „В настоящия случай липсва и
мотив за извършеното от обвиняемите, участниците в инцидента не се били
познавали преди възникването му, между тях не е имало лични отношения на
вражда, неприязън, завист и други подобни във времето, тоест действията им –
явно скандализиращи обществеността, чрез своята грубост, жестокост и
инцидентност несъмнено имат характер на извършени такива по хулигански
подбуди…“. Прокурорът несъмнено е приел, че конкретните начин, време, място и
обстановка при извършване на престъпленията, сочат за наличието на хулигански
подбуди у извършителите. Също е ясно, че под „…липсва и мотив за извършеното…“,
прокурорът има предвид липса на личен мотив в тези действия, тъй като
непосредствено след използваните думи, в същото изречение, той е посочил
липсата на предхождащи деянието лични отношения между подсъдимите и
пострадалите. Дали така посоченото съставлява престъпление по предложената с
обвинителния акт правна квалификация, първоинстанционният съд следва да
установи при решаване на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК, не в хода на
разпоредителното заседание.
С така изложените обстоятелства
около извършването на престъплението, основната функция на обвинителния акт е
била изпълнена изцяло – обвинението е формулирано по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин са поставени основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита (т.4.2. от ТР № 2/ 2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК,
ВКС).
В заключителната част на
обвинителния акт също не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
респективно изпълни са разпоредбите на ал.3, чл.246 от НПК - посочени са
данните за личността на подсъдимите и правната квалификация на стореното, а
също са налице и останалите изисквания - датата и мястото на съставянето на
обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
В отговор на другия упрек към
действията на наблюдаващия прокурор следва да се изложи, че в действителност
при описание на фактическата обстановка последният е посочил, че един от
пострадалите, преди извършване на деянието, се легитимирал пред подсъдимите
като полицейски служител, посредством представянето на носената от него
полицейска карта. В контекста на изложеното обаче следва да се уточни, че привличане на едно лице в качеството му на обвиняем,
съответно повдигането на обвинение с обвинителния акт с посочване на правната квалификация
на деянието, е единствено в прерогатив на прокуратурата и съдът не може да
изземва тези функции, нито да дава указания на прокурора в този смисъл. Ето
защо, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни за
квалифициращи обстоятелства, или дори за други престъпления, решението дали да
бъде повдигнато обвинение на съответните извършители е единствено предоставено
на прокурора. Съдът не разполага със законова възможност да върне делото на
прокуратурата на това основание, в противен случай неправомерно би иззел
конституционно закрепените ѝ функции. Само за пълнота следва да се
посочи, че ако защитата бе разгледала и обсъдила по-обстойно казания акт, щеше
да установи, че според прокурора извършената от страна на пострадалия легитимация
като полицейски служител е сторена с цел нападателите да бъдат „респектирани“.
(л. 10, абзац 3 от НОХД 572/2020 по описа на РС-Несебър), като в началото на
изложението (л.7, абзац 2) е уточнено, че към момента на извършване на деянието
пострадалите не са били на служба.
От всичко изложено е видно, че е
налице единство между обстоятелствената част и диспозитива на коментирания
дотук прокурорски акт
и липсва противоречие между
изложените факти и посочените правни квалификации. Наред с лисата на допуснати
отстраними нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство,
довели до ограничаване на правата на подсъдимите или техните защитници,
атакуваното протоколно определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Димо Гочев от АК-Варна,
упълномощен защитник на подс. Г.М.И., ЕГН **********, от гр.Д., против протоколно определение
от 18.01.2021г., постановено в проведено разпоредително заседание по НОХД № 572/2020г.
по описа на Районен съд Несебър, с
което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати при изготвяне на
обвинителния акт и в хода на разследването по досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуални правила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.