РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Перник, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201675 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-002716/09.08.2021г., издадено
от началник сектор ПП при ОД МВР – Перник, на Д. Д. И. с ЕГН **********
са наложени административни наказания:
глоба 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, и
глоба 20 /двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП,
за това, че на 04.07.2021 г., в 20.38 часа, в с. Драгичево, ул. Кракра, като
водач на товарен автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №****, движейки се в
посока към с. Рударци, по време на движение не използва обезопасителен
колан, с какъвто автомобилът е оборудван и управлява ППС, което не е
представил на годишен технически преглед – нарушения съответно на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Д. Д. И., в която се излагат възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура,
ограничаващи правото му на защита и обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт.. Твърди се, че нарушенията не
са извършени, че приетите фактически обстоятелства не съответстват на
действителността и че неправилната им оценка е довела до издаване на
наказателно постановление при неправилно приложение на материалния
закон. Моли за отмяна на обжалвания акт в цялост.
1
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.07.2021г., в 20.38 часа, Д.И. се движел по улица Кракра в с.
Драгичево, общ. Перник, в посока към с. Рударци, управлявайки товарен
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №****, собственост на „****“ ООД с ЕИК
***. В същия пътен участък се намирали свидетелите В. С. Б. и И. Б. С. - мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник, които изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението. В момент на
приближаване на описаното превозно средство свидетелите възприели, че
водачът го управлява без поставен обезопасителен колан, поради което
подали сигнал за спиране, за да извършат проверка. Водачът възприел
сигнала и спрял превозното средство на улица Кракра в близост до дом №**.
Служителите на МВР уведомили водача за причината за спирането му и се
уверили, че автомобилът му е оборудван с предпазен колан. При преглед на
поисканите и представените им за проверка документи установили
самоличността му, а именно Д. Д. И.. Контролните органи констатирали, че
превозното средство не е представено на годишен технически преглед, като
счели това задължение е имал И..
За установените нарушения свид. В.Б. предприел съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, като приел, че Д.И. виновно е
нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. При
съставяне на акта соченият като нарушител заявил, че няма възражения, което
било отразено в съдържанието на съставения срещу него АУАН.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнително писмени
такива.
На 09.08.2021 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН
извършена въз основа на събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушенията
по-горе.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. С. Б. и И. Б. С., както и от приетите писмени доказателства:
съставеният акт за установяване на административно нарушение серия GA,
2
№381782/04.07.2021г. и заверено копие на заповед №8121з-515 от 14.05.2018
г. на МВР.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
частично основателна.
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че по отношение нарушението по т.2 от наказателното
постановление в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довело
до ограничаване правото му на защита.
Съгласно нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП “регистрираните моторни
превозни средства …, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност”. Изпълнението на това законово
предписание е скрепено със санкцията, предвидена в чл.181, т.1 от ЗДВП,
предвиждаща наказание за собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Така очертаният административнонаказателен състав,
съпоставен с описанието на нарушението в наказателното постановление,
води до извод, че жалбоподателят не е субект на това нарушение, доколкото
изрично е посочено, че друго лице – юридическото лице „****“ ООД е
собственик на превозното средство, поради което не Д.И. може да носи
административнонаказателна отговорност за вмененото му нарушение – че не
е представил превозното средство на годишен технически преглед.
Непълно е и описанието на нарушението, тъй като липсва констатация
какъв точно е срокът, в който е следвало МПС да се представи на годишен
технически преглед. Факти в тази насока не са изложени нито в АУАН, нито
в наказателното постановление.
Същевременно, в нарушение на материалния закон, наказание е
наложено на основание общата норма на чл.185 от ЗДвП, която е
неприложима при наличието на специална административнонаказателна
разпоредба.
Изложените съображения мотивират отмяна на обжалванато
наказателно постановление в тази част като незаконосъобразно.
В останалата част – относно нарушението по т.1, нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество не са допуснати. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата като
писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по
чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник, е оправомощен да
осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на
3
глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни лица, определени в
т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в
секторите “ПП” в областните дирекции на МВР. Същата заповед доказва и
компетентността на началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава
наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на
обслужваната територия /т.2.7/, доколкото е определен като длъжностно лице
със съответната компетентност от министъра на вътрешните работи,
правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира нарушение и на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към
фактическия му състав, описанието съответства на правната квалификация на
деянието, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка
степен не е ограничено.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените място, дата и час, като
водач на МПС, по време на движение не е ползвал обезопасителен колан, с
какъвто превозното средство е било оборудвано. В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното производство,
Д.И. не е ангажирал доказателства, внасящи съмнение в обективността на
констатациите на контролните органи и не е оспорил същите, въпреки
възможностите за това. Същият е подписал акта без възражения, не е
упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в хода на съдебното следствие
не е участвал и не посочил нови доказателства, които да бъдат събрани за
проверка на лаконично изложената в жалбата му срещу наказателното
постановление теза, че не е извършил нарушението и същото не може да му
се вмени във вина. При това положение, писмените изявления в нея, че
постановлението е незаконосъобразно и неправилно, остават декларативни и
голословни, а оспорването на фактите, на които се основават нарушенията, се
приема за един формален акт със защитен характер.
Събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите В. С. Б. и И. Б. С., които в качеството си на полицейски
служители са извършили проверката, категорично опровергават голословните
твърдения на жалбоподателя. При разпит в с.з. първият заявява, че помни
конкретния случай, съобщава релевантните за казуса обстоятелства, посочва
времето, и мястото на извършване на проверката спрямо И., излага твърдения
за поведението му и заявява, че именно възприятието им за управление на
превозното средство без поставен предпазен колан ги е мотивирало да
подадат сигнал за спиране на жалбоподателя и да извършат проверка.
Свидетелят установява, че в хода на проверката е установено, че автомобилът
не е представен за извършване на годишен технически преглед. Всичко това
сочи за наличие на ясен спомен за случая и дава основание да се приеме, че
4
свид. Б. възпроизвежда действителни възприятия от конкретната пътна
ситуация. От своя страна, свидетелят С., макар да не помни ясно случая,
запознавайки се със съдържанието на акта, който е подписал в качеството на
свидетел, заявява, че изцяло поддържа отразените в него фактически
обстоятелства. В този аспект отсъства всякакво основание за съмнение в
правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на
доказване. Никой от двамата не съобщава И. да е оспорил констатацията им,
което е в съответствие със записа в съдържанието на акта, че няма
възражения, както и с неупражняването на правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, цени ги като
обективни, последователни, правдиви и добросъвестно дадени. Двамата
служители на МВР са изпълнявали рутинните си служебни задължения,
незаинтересовани са от изхода на делото и отсъства всякакъв мотив да
съобщават неверни факти. По делото не са събрани други доказателства,
които да са в противоречие с тези, на които основава позицията си АНО.
Поради това съдебният състав приема, доказателствената им стойност не е
разколебана от голословното оспорване на релевантните факти в съдебното
производство от страна на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административнонаказателната норма, вменена във вина на Д.И.,
съдът приема, че нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е действително
извършено, доказано е по несъмнен начин и законосъобразно
жалбоподателят, като водач на автомобила, е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му
нарушение.
Същото не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28“а“ от
ЗАНН. Съдът не установява, а и страната не се позовава на обстоятелства,
които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид.
По отношение вида и размера на наложените административни
наказания:
За неизползване по време на движение на предпазен колан, с какъвто
МПС е оборудвано, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7,
предл.1 от ЗДвП, според която водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан се наказва с глоба 50 лв.
Наказанието е определено от закона в абсолютен размер, което обвързва
административнонаказващия орган при наказване на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В
случая именно такова наказание е наложено на И. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази част.
Разноски по делото не са доказани, не се претендират и съдът не
5
присъжда такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.5 и ал.9, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №21-
1158-002716/09.08.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД МВР –
Перник, в частта, в която на Д. Д. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник,
****, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-
002716/09.08.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД МВР – Перник,
в частта, в която на Д. Д. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ****, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6