№ 58181
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20241110142469 по описа за 2024 година
В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника по чл.
414а ГПК с приложени доказателства за плащане на задължението в срока на
чл. 412,т. 8 ГПК. Направено е изрично възражение за недължимост на
адвокатско възнаграждение, поради недаване повод за завеждане на делото.
С разпореждане на съда е указано на заявителя в 3-дневен срок да заяви
становище във връзка с постъпилата молба за извършено плащане, като са му
указани последиците от непредявяване на становище – обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, включително в частта за разноските. В
законоустановения и указан от съда срок заявителят е изразил становище, с
което потвърждава извършеното плащане на паричното вземане по издадената
заповед, с което задълженията погасени с изключение на държавната такса
и адвокатското възнаграждение.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази
следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се
провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако
вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение по смисъла на чл. 416 от ГПК влиза в сила.
По смисъла на чл. 414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за
възражение – този по чл. 412, т. 8 от ГПК може да подаде възражение, към
което да приложи доказателства за извършеното плащане. Съдът дава
указания на заявителя, който има право да изрази становище.
По аргумент от разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 изречение първо и
изречение второ, в случай, че в указания срок заявителят депозира становище
съдът дължи произнасяне по постъпилото възражение и становище, но по
волята на законодателя, това не е свързано с обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
1
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за
уважаване на заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на
изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение и съответно по
възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за
изпълнение на паричното вземане по издадената заповед, за което страните не
спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл. 414а от ГПК
законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с
изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако
длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение,
същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство
кредиторът се удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск
за установяване на вземането си. Плащането обаче не спира срокът за
подаване на възражение срещу заповедта – такова по смисъла на чл. 414, ал. 1
от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а напротив налага
извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5
ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно
изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен
спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че длъжникът е
заплатил сумата по издадената заповед, с изключение на разноските за
държавна такса и адвокатското възнаграждение. Следователно,
доколкото е налице искане за издаване на изпълнителен лист за
разноските в настоящото производство, а липсват доказателства за
тяхното плащане, то такъв следва да бъде издаден. Съдът намира за
неоснователно възражението на длъжника, че не дължи разноски, поради
факта, че не е дал повод за завеждане на делото. Видно от представените
по делото платежни нареждания длъжникът е погасил процесните
вземания след депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради изложеното съдът намира, че следва да издаде
изпълнителен лист за държавната такса и адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на длъжника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С решението от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 бе прието, че Наредба № 1/09.07.2004
г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения
не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за
възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това
решение на СЕС поражда задължително, ретроактивно действие за всеки
национален съд, упражняващ или контролиращ правомощията по чл. 78,
2
ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила. Съдът
съобразявайки характера на заповедното производството и липсата на
фактическа и правна сложност по делото, както и неголемият брой
извършени процесуални действия от процесуалния представител на
ищеца, намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение на 400
лв.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК
– за да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е
заявено още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение се следва не само да е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право – т. е. удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде издаде
изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за
изпълнение като се има предвид извършеното плащане от длъжника – следва
да бъде отхвърлено относно вземанията, които са погасени с плащането от
страна на длъжника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 416 от ГПК във връзка с чл.
414а, ал. 4, изречение второ от ГПК, и на основание чл. 407 от ГПК във връзка
с чл. 416 от ГПК, и на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за издаване на
изпълнителен лист в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по делото, освен в частта за държавната такса и
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.
ДА СЕ издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в частта за 400 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3