Решение по дело №1705/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1705 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 148, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Образувано е по жалба от Б.В.А. ***, ЕГН **********, в качеството й на собственик на животновъден обект с рег. № 9261-0112, находящ се в с. Ц., община Д., обл. Варненска, срещу Заповед № 398/08.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което за неизпълнение на изискването на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВДМ и на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от същия закон е отказано изплащане на обезщетение за принудително убити, унищожени източнобалкански свине по заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 г.

В жалбата се твърди, че във връзка с възникнала болест ОДБХ е унищожила отглежданите от жалбоподателката животни. При унищожаването е било установено, че са налични 59 от общо отглежданите 75 бр. свине, за което жалбоподателката е била санкционирана. По подаденото искане за изплащане на обезщетение за унищожените живи животни е издаден отказ. Жалбоподателката твърди, че липсата на част от животните се дължи на канибализъм сред отглежданата от нея порода източнобалкански свине, както и на начина на отглеждането им на открито в пресечен горист терен. Счита, че не е получила от административните органи необходимите указания и съдействие за управление на проблема и е била в невъзможност да извършва вменените й действия за съобщаване за всяко погинало животно. Посочва, че отказът нарушава принципа на пропорционалност и принципа ne bis in idem, тъй като за погИ.ето на животните вече е била санкционирана с влязло в сила наказателно постановление. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на материалноправните предпоставки. Посочва, че А. е извършила нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, което е пречка за издаване на позитивен акт по заявлението за обезщетение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, иска в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед № 398/08.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна. Заповедта е с адресат Б.В.А. като собственик на животновъден обект и е връчена на адресата на 09.07.2020 г. Жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 23.07.2020 г., съответно в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 от АПК от лице с правен интерес и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по издаване на обжалваната заповед е образувано по заявление от Б.В.А. вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 г., с което на основание чл. 147, ал. 1 от ЗВМД е поискала да й бъде изплатено обезщетение за принудително убити/унищожени източнобалкански свине със следните идентификатори:

BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********, BGS *********-558, BGS *********, BGS 340038561, BGS *********-74, BGS *********, BGS *********, BGS 340049000-006,  BGS 340014671, BGS 340024756-59, BGS 340024762-70, BGS 340024773-75, BGS 340024779-82, BGS 340034451-454. Общият брой на свинете, за които е поискано обезщетение, посочен в заявлението е 59.

            Към заявлението е приложена декларация с номерата на индивидуалните средства за идентификация на животните и за обстоятелството, че не са застраховани, декларация, че не са под селекционен контрол и не са включени при изпълнение на развъдна програма.

            Към преписката са приложени документи във връзка с обстоятелствата, довели до искането за обезщетение, както следва. На 21.02.2020 г. д-р Т.И., главен инспектор отдел ЗЖ към ОДБХ – Варна е съставил доклад за съмнение, потвърждение и епизоотично проучване за АЧС по информация от официалния ветеринарен лекар на община Д.. С писмо № 7/21.02.2020 г. д-р Т.И. е изпратил за изследване в НРЛ „Класическа чума свине и Африканска чума свине“ проби от животно с идентификатор BGS340024775 от стопанството на А., взети същия ден. Пробите са изпитани на 25.02.2020 г. и с протокол № 1301 АЧС/25.02.2020 г. е установена африканска чума по свинете. Със Заповед № РД11-584/26.02.2020 г. Изпълнителният директор на БАБХ е обявил първично възникнало огнище на АЧС в обекта на А. и е разпоредил на Директора на ОДБХ – Варна да предприеме мерки за принудително умъртвяване и обезвреждане на всички свине в обекта и други, подробно описани мерки. Със Заповед № 121/27.02.2020 г. Директорът на ОДБХ – Варна е определил комисия, в чието присъствие да бъдат убити и загробени животните от фермата на А. и да изготви досие за обезщетение на собственика. На същия ден А. е уведомена за умъртвяването на животните и за изплащането на обезщетение по чл. 148, т. 1 от ЗВМД. На 28.02.2020 г. е съставен протокол за умъртвяването и протокол за загробването на 50 бр. свине с индивидуални ушни номера по опис и 9 бр. подрастващи прасета с индивидуални ушни марки. На същата дата комисията съставя и протокол от инвентаризацията на животните, в който е отразено, че в обекта са регистрирани 75 бр. животни, от които към датата на убИ.ето 71 бр., тъй като 4 бр. са умъртвени с по-ранна дата. От регистрираните животни при умъртвяването са липсвали 16 бр., описани с идентификационните номера. Представена е и справка с регистрирани и отбелязани налични животни.

            На 05.03.2020 г. А. е подала заявлението за изплащане на обезщетение с изискуемите приложения.

            На 09.03.2020 г. на А. е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че при проверка на 28.02.2020 г. в животновъдния обект е установено, че не е уведомила ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за промяната в броя на регистрираните животни, тъй като липсват 16 бр. свине с конкретно описани ушни марки. Нарушението е квалифицирано по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД.

            Въз основа на акта, на 08.04.2020 г. е издадено Наказателно постановление № ЗЖ-14, с което Директорът на ОДБХ – Варна, за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД и на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВМД е наложил на А. глоба в размер на 200 лева.

            Горепосочените обстоятелства и документи са описани в обжалваната заповед. Съгласно мотивите на заповедта, наказателното постановление за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, издадено срещу А., е влязло в сила и води до извода, че А. не е изпълнила изискването на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, което е пречка по чл. 142, ал. 2 от ЗВМД за изплащане на обезщетението.

            В съдебното производство са представени доказателства за внесена глоба, наложена с описаното наказателно постановление. Представена е Заповед № РД11-1778/31.08.2018 г. на Изпълнителния директор на БАБХ за първично възникнало огнище на АЧС в с. Тутраканци, общ. Провадия, обл. Варна, с която е забранено свободното пасищно отглеждане на източнобалкански свине и техни кръстоски в област Варна, както и Заповед № РД11-1815/05.09.2018 г. за изменение на първата заповед, с която с. Ц. е включено в предпазната зона около огнището.

            За установяване на обстоятелствата относно обекта и действията на ОДБХ, предхождащи искането за обезщетение, са събрани свидетелски показания.

            Свидетелят Т.И.И. – ветеринарен лекар в ОДБХ – Варна, официален лекар на общ. Д., описва обстоятелствата около установяването на заразата и ликвидирането на животните в обекта на А.. Описва и самия обект като ограждение в гора, навес с дървена ограда и по-малки помещения. Посочва, че около обекта е имало електропастир. При унищожаването, прасетата са били събирани из гората, за да се вкарат в огражденията. След убИ.ето са били отразявани ушните марки в инвентаризационния списък. Обиколили са и прилежащата гора, в списъка са били отметнати и марките на намерените там умрели прасета. Във връзка с твърденията за канибализъм посочва, че жертва на такъв стават малките прасенца, не и възрастни животни, може да има посегателство над труп на вече умряло животно, но не е възможно да изчезне напълно.

            Разпитан е и свидетелят И.С.И. – началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ, член на комисията при убИ.ето и загробването. Описва как е извършено унищожаването, както и липсата на част от регистрираните животни, казва, че не са получили обяснение за липсата. Посочва, че тази порода свине не са чувствителни на електропастир и могат да напуснат района, ограден с електропастира.

            Свидетелят В. Д. У., участвал в отглеждането на животните, обяснява, че се е занимавал с поддръжката на електропастирите допреди появата на АЧС. Към този момент стопанството е било 226 дка дъбова гора и храсти. След това периметърът е бил намален на 30 дка след появата на АЧС чрез преместване на електропастира и утрояването му. Посочва, че свинете от източнобалканската порода не могат да бъдат отглеждани на закрито. В намаления периметър на животните е била осигурявана храна. Обяснява, че при породата се среща канибализъм, основно от страна на по-големи животни спрямо по-малки и новородени. Твърди, че обаждането до ветеринарния лекар е направено десет дни преди да бъдат взети пробите, след като са намерили първото умряло прасе, впоследствие е имало ежедневно по 3-4 умрели прасета. Докато от ОДБХ дойдат за умъртвяването са се опитвали да вземат ушните марки от умрелите прасета и да прибират труповете в импровизиран ров. Твърди, че не са получили ясни инструкции да се обаждат за всяко умряло прасе преди унищожаването. Твърди още, че и до момента на терена в рамките на електропастира може да се намерят трупове на животни, тъй като теренът е пресечен, горист и трудно достъпен. Счита, че поради това останалите животни не са били намерени, но вече са били умрели.

            Свидетелят М. Г. М., бивш служител в обекта на А., заявява, че познава от много години обекта, описва загражденията с електропастир, които са били на три нива и са ограждали терена. Пояснява, че има наблизо пчелин и е наблюдавал какво се случва. След появата на болестта не е имало умрели животни извън оградения терен, но вътре е виждал по 2-3 прасета.

           

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Директорът на ОДБХ – Варна, който в съответствие с чл. 148 от ЗВмД е компетентен да се произнесе по исканията за обезщетение с мотивиран акт. Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 от АПК и съдържа фактическите и правните основания за издаването в достатъчно подробен вид, за да позволи провеждането на съдебен контрол за законосъобразност.

Няма спор по фактите, касаещи броя на установените и липсата на 16 бр. от регистрираните животни към момента на унищожаването. От страна на жалбоподателката не се оспорва и обстоятелството, че с влязло в сила наказателно постановление е прието, че тя е нарушила чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като на 28.02.2020 г. в стопанисвания от нея обект е констатирана липса на 16 броя свине с конкретно описани ушни марки, а тя не е уведомила ветеринарния лекар, обслужващ обекта за промяната в броя на регистрираните животни.

Не се твърди неизпълнение на изискванията по чл. 143 и следващите във връзка със заявяването на обезщетение за унищожаването и комплектоването на заявлението със съответните документи от страна на собственика на обекта.

По приложението на материалния закон съдът отбелязва, че към момента на настъпване на фактите в производството е приложима редакцията на Закона за ветеринарномедицинската дейност с последни изменения, обн. в ДВ бр. 13 от 2020 г.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВмД в приложимата редакция, собствениците на животновъдни обекти са длъжни в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.

Съответно като правно основание за отказа в обжалваната заповед е посочен чл. 148, т. 3, вр. чл. 142, ал. 2 и чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВмД.

В настоящото производство съдът няма правомощие за контрол за законосъобразност на наказателното постановление, но е длъжен да провери изложените в обжалваната заповед фактически обстоятелства, наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта и правилното прилагане на материалния закон въз основа на констатираните факти. Това кореспондира с предвидената в закона тежест за доказване по чл. 170 от АПК, която вменява на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Съдът констатира, че в обжалваната заповед липсват твърдения, че ненамерените на място животни са били обект на действия по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВмД, а именно транспортиране, промяна на собствеността или клане за лична консумация. Твърденията са, че собственикът не е уведомил в срок не по-късно от 24 часа ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за промяна в броя на регистрираните животни.

Съдът констатира, че обстоятелство „промяна в броя на регистрираните животни“, подлежащо на съобщаване на ветеринарния лекар не по-късно от 24 часа (спрямо неуточнен момент) не е предвидено като задължение по чл. 132, ал. 1 от ЗВмД, още по-малко в посочената т. 6, която изисква уведомяване не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане за лична консумация на регистрирани животни. При прочита на приложимите разпоредби се установява, че промяна в броя на животните със съответното задължение за уведомяване на ветеринарния лекар може да настъпи в резултат и от други действия на собственика на обекта – например новородени и закупени животни (чл. 132, ал. 1, т. 4), откраднати, убити или умрели животни (чл. 132, ал. 1, т. 5). Съответно сроковете за уведомяване по т. 4 и 5 са различни и се отчитат от различен момент – три дни от установяване на събитието по т. 4 и 5.

В настоящото производство съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след появата на заболели животни ветеринарният лекар, обслужващ обекта (свид. Т.И.) е получил обаждане от отговорното лице на обекта, след което е съставил на 21.02.2020 доклад за съмнение, потвърждение и епизоотично проучване за АЧС. Безспорно е установено също от показанията както на работещия в обекта, така и на членовете на комисията, че до извършване на проверката и унищожаване на животните в обекта е имало умрели прасета, чийто брой не е изяснен при проверката. Няма обаче твърдения, нито доказателства, че липсващите прасета са транспортирани, продадени или заклани за лична консумация и в кой момент е станало това, за да се приеме, че са налице материалните изисквания по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВмД. Тези обстоятелства подлежат на самостоятелно установяване и доказване в настоящото производство, независимо от наличието на влязло в сила наказателно постановление по чл. 142, ал. 2 от ЗВмД. Именно неизпълнението на изискване по чл. 132, ал. 1, т. 1—6 от ЗВмД е пречка за изплащане на обезщетението, а не наличието на наказателно постановление, което е процесуална предпоставка в административното производство за произнасяне на административния орган по заявлението.

Предвид тези констатации, съдът счита, че в хода на административното производство не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушено задължението на административния орган по чл. 35 от АПК. Нарушената разпоредба, която е приета като материална предпоставка за отказа по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗВмД, не кореспондира с фактически твърдения на органа за транспортирани, продадени или заклани животни, довели до липсата им при извършеното умъртвяване. Такива твърдения не са направени и в други документи, съдържащи се в преписката. Фактическите твърдения са за неизвършено уведомяване за промяна в броя на животните. Не е коментирано обстоятелството, че уведомление за наличие на умрели животни е предадено на отговорния ветеринарен лекар по телефон, макар и на неустановена дата преди 21.02.2020 г., в резултат от което е задействана процедурата за унищожаване на животните. Липсва съпоставка между броя на констатираните при унищожаването животни и резултата от инвентаризацията по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Наредба № 102/21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС и за условията и реда за прилагането им, каквато инвентаризация би трябвало да е извършена незабавно след доклада за съмнение, тоест на 21.02.2020 г. Липсват мотиви защо е постановен отказ по заявлението, с което не се иска обезщетение за животните, ненамерени на място, а за намерените и безспорно унищожени животни, с оглед прилагането на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения в административното производство, и най-вече несъответствието между фактическите твърдения в обжалваната заповед за съдържанието на неизпълненото задължение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВмД и текста на разпоредбата, както и наличието на неизяснени релевантни факти, свързани с уведомяването, инвентаризирането и периода на констатиране на липсващите животни, съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и преписката да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на заявлението, административният орган следва след прецизиране на фактическите си твърдения за неизпълненото от страна на жалбоподателката задължение по чл. 132 от ЗВмД да събере доказателства и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да изложи в акта си достатъчно мотиви съобразно посочените по-горе насоки.

При този изход на производството, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 10 лева д.т. и 830 лева платено адвокатско възнаграждение. Възражението за размера на адвокатското възнаграждение не може да бъде уважено. Материалният интерес на жалбоподателката,  определен в съответствие с претендираното обезщетение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от ЗВмД и броя на унищожените животни – 59, съдът преценява на 14 455 лева, при което съдът счита, че претендираното възнаграждение не надхвърля минимума по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Б.В.А. ***, ЕГН **********, Заповед № 398/08.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с която е отказано изплащане на обезщетение за принудително убити, унищожени източнобалкански свине по заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 г.

 

ВРЪЩА на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна заявление с вх. № ЗЖ-341/05.03.2020 г., подадено от Б.В.А. ***, ЕГН **********, за ново разглеждане и произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Варна да заплати на Б.В.А. ***, ЕГН **********, сумата 840 (Осемстотин и четиридесет цяло) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: