Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 597/21.6.2010 г. по гр.д. № 2921/2009 г. на ВТРС е осъден И. С. В. от с.В. да заплати на Х. Д. Р. от гр.В. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 24.5.2009 г. в с.В. неимуществени вреди и сумата 572.50 лв., представляваща обезщетение за причинените му на същата дата и място имуществени вреди, заедно със законната лихва от 31.8.2009 г. до окончателното изплащане и сумата 446.23 лв. разноски по делото. С решението е отхвърлен иска по чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди за разликата от 1000 лв. до предявения размер 2000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъден е Х. Д. Р. да заплати на И. С. В. 244.90 лв. разноски. Недоволен от решението е останал Х. Д. Р., който го обжалва в отхвърлителната част за разликата от 1000 лв. до 2000 лв., както и в частта за разноските. Моли да бъде отменено решението в тази част и да бъде уважен изцяло иска му, като се претендират разноски по делото. Твърди се ,че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществените вреди.Твърди се ,че по делото е безспорно установено, че той в продължение на месец след инцидента е имал силни болки в областта на дясната част на лицето и зъбите, не е можел да говори, да се храни, ходел е продължително време на лечение в гр.В. при зъболекар, стоял е около три седмици без протеза, докато бъде направена такава. Притеснявал се е от околните от причинените му от ударите по лицето кръвонасядания и е стоял в къщи. Постъпила е въззивна жалба и от И. С. В., който обжалва решението като се твърди ,че същото е незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено. Излагат се съображения относно това ,че събраните по делото свидетелски показания не са преценявани обективно от съда.Твърди се ,че съдията неправилно е приел, че по делото е доказана причинната връзка между деянието и удостоверяване на следващия ден на неговите последици. Твърди се ,че съдията по отношение на настъпилите вреди не се е съобразил с показанията на д-р П., а е приел изцяло твърденията на ищеца. Постъпил е отговор от другата страна по тази жалба, в който се твърди ,че същата е неоснователна и недоказана. Твърди се ,че оплакванията относно свидетелските показания се пояснява ,че съдът не е мотивирал решението си само на част от показанията, като също се прави анализ на същите. Отбелязва се обидното твърдение в жалбата за малцинствен произход на някои от свидетелите, дали показания. Взема се становище относно наличието на причинна връзка между деянието и увреждането, като се излагат и подробни съображения, както и се коментира заключението на вещото лице. Претендират се разноски, включително и адвокатски хонорар. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение съдът се е произнесъл по повод исковата молба на Х. Д. Р. от гр.В. против И. С. В. от с.В. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв, обезщетение за имуществени вреди в размер на 572.50лв., или общо сумата 2 572.50 лв. Ищецът твърди ,че ответника, заедно със съпругата си А.Т. са възпрепятствали П.Б.М. да окоси блока, който е засят с люцерна. Твърди се ,че за този блок синът на М. има сключен договор за наем с кооперация ПК”Р.-93” с.В., чийто председател е ищеца. Твърди се ,че по повод възникналия спор П. М. извикал ищеца, за да удостовери, че има договор с кооперацията за този блок, засят с люцерна. При пристигане на моста ищецът се спрял да говори с бащата на ответника- С.М., като през това време спорът между П.М и ответника И. В. продължавал. Твърди се ,че ,че изведнъж ответника дошъл разярен при ищеца и без да каже дума започнал да го удря с юмруци в лицето, като му нанесъл около 10 удара. След това ищецът бил съборен на земята и докато ответника продължавал да го бие, баща му С. В. го хванал за краката и двамата искали да го хвърлят през моста. Това било осуетено от бодигардовете, наети от И. В.. Ищецът твърди, че в резултат от нанесените му удари е получил наранявания в областта на лицето-счупване на протезата , за което се представя и медицинско удостоверение на д-р П.Д. и на стоматолога. Твърди се ,че му била изработена нова протеза и е започнало лечение на 11-ти и 12-ти зъб на горната челюст, което продължава и до подаване на исковата молба. Твърди се ,че за случилото се на 24.5.2009 г. е образувана преписка в РП-В. и ответника е предупреден писмено по реда на ЗМВР. Твърди се, че с посоченото деяние ответникът му е причинил имуществени вреди в размер на 572.50 лв., изразяващи се в: сумата 360 лв., от които 40 лв. за едодонтско лечение на зъб № 11, както и 40 лв. за едодонтско лечение на зъб № 12, сумата 280 лв. за металокерамични коронки 11 и 12; сумата 160 лв., от които 20 лв. за обстоен преглед, 140 лв. за долна частична протеза; сумата 52.50 лв. за съдебно медицинско удостоверение № 116/2009 г. Твърди се, че му са причинени и неимуществени вреди в размер на 2000 лв. изразяващи се във временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания,посттравматичен шок в резултат на преживяното. Моли да бъде осъден ответника да му заплати тези суми заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и разноските по делото. Ответникът по иска в писмения си отговор оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди се ,че не е извършил противоправното деяние, описано в исковата молба, че липсва причинна връзка с причинените вреди на ищеца. Твърди се ,че действията , извършени от ищеца са в нарушение на заповедта на кмета на селото, а действията на И. В. са били продиктувани от стремеж да съхрани свои законни права и интереси, създадени със сключени наемни договори. Твърди се ,че ищецът не е имал никакви оплаквания и не е потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. Районният съд в мотивите на решението си е приел фактическата обстановка такава, каквато е установена от събраните по делото доказателства. Правилно е установил, че на 24.5.2009 г. в дома на ищеца Р. дошъл свидетеля П. Б., който го взел със себе си и двамата отишли на моста на р.Росица за да разговарят с ответника В. по повод възникнал спор ползване на засята люцерна. Съдията подробно и хронологично е проследил станалото на този ден като се е позовал на разпитаните свидетели. Правилно съдията не се е занимавал в подробност за това какви са правата на участващите в събитията по отношение на засятата люцерна, тъй като това не е предмет на спора. В мотивите си съдът правилно е възприел и ценил показанията на разпитаните свидетели, като не е кредитирал показанията на св. Т., живееща на семейни начала с ответника и имаща отношение към издадената и отменена впоследствие заповед, засягаща процесната люцерна. Съдията анализирайки законовите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 45 ЗЗД правилно е приел, че на посочената дата ответникът В. виновно е извършил противоправно деяние, изразяващо се в нанасяне на юмручни удари в областта на лицето и телесна повреда на ищеца Р.. Този извод е безспорно подкрепен от показанията на свидетелите П.Б., Р.Б. и М.М., които са присъствали на нанасяне на тези удари. В тази връзка са неоснователни оплакванията на жалбоподателя В.. Освен това обстоятелството ,че пострадалия Р. е бил прегледан на следващия ден /понеделник/ от лекарите, за което са съставени и приложените по делото съдебномедицински удостоверения, не противоречи на свидетелските показания, нещо повече, те потвърждават изложените от свидетелите факти и начина на получаване на травмите от жалбоподателя Р.. Правилно съдията е приел, че В. без да е предизвикан по някакъв начин от Р., е извършил по отношение на последния противоправно действие, насочено против живота и здравето на същия. Правилно съдията е приел ,че са настъпили имуществени вреди за Р., като същите са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на В.. Размерът на тези вреди е установен от представените писмени доказателства по делото за диагностициране и лечение на уврежданията, причинени от В. на Р.. В тази връзка ВТОС намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя В., тъй като не съществува противоречие между събраните по делото гласни и писмени доказателства ,включително и заключението на вещото лице. Съдията правилно е приел също, че е безспорно установено по делото ,че на Р. са причинени неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени болки и страдания. Установен е както начина и мястото на нанасяне на ударите от В. на Р., както и уврежданията, които са настъпили по лицето и зъбите на последния. В тази връзка съдията е приел ,че обезщетението на тези болки и страдания следва да бъде в размер на 1000 лв. и е присъдил таþи сума на увредения. ВТОС не споделя точно това становище на районния съд в частта за размера на обезщетението и счита ,че присъдения размер е занижен. Въззивният съд счита ,че освен претърпените болки и страдания от Р., свързани както с нанасянето им, така и с лечението им, както и такива при говорене и хранене, за един продължителен период от време, на пострадалия е причинено и безспорно неудобство от социален контакт, вследствие на горното, както и възникващо от причинените кръвонасядания по лицето. Затова ВТОС счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди , причинени на Р. съгласно критериите на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде 2000 лв., т.е. толкова, колкото е претендирано в исковата молба. Затова решението в обжалваната част за отхвърляне на иска по чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД за разликата от 1000 лв. до 2000 лв., както и в частта за разноските следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде осъден В. да заплати на Р. още 1000 лв. представляваща обезщетение за причинените му на 24.5.2009 г. в с.В. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 31.8.2009 г. до окончателното изплащане. При този изход на делото В. следва да заплати на Р. 753 лв. разноски по делото пред двете инстанции. Решението на районния съд в останалата част следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 597/21.6.2010 г. по гр.д. № 2921/2009 г. на ВТРС, в Частта, в която е отхвърлен иска на Х. Д. Р. от гр.В. по чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД против И. С. В. за заплащане на неимуществени вреди за разликата от 1000 лв. до предявения размер 2000 лв., както и в частта за присъдените разноски в размер на 244.90 лв., вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН *, от с.В. да заплати на Х. Д. Р., ЕГН * от гр.В. и сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му на 24.5.2009 г. в с.В. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 31.8.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата 753 лв. разноски пред двете инстанции. Потвърждава решението в останалата част. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |