Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Елин Пелин, 05.11.2019г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на пети ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

              при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. №  282 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  С постановление от 03.10.2019 г. РП-Елин Пелин  е внесла предложение пред РС Елин Пелин за освобождаване от наказателна отговорност на С.Б.В., роден на *** ***, българин,  български гражданин, семеен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 17.09.2017 год., около 10:00 часа в дворно място, находящо се в с. Н. Х., общ. Елин Пелин, обл. Софийска, ул. „О." №.., е проявил жестокост съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за защита на животните, вр. с чл. 151,т.1 и чл. 160 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно-куче порода „Питбул", собственост на В. Ц. Г., като го прострелял и му причинил противозаконно смърт с огнестрелно оръжие-пушка марка „ИЖ 58" с номер „В ……", 12 калибър, собственост на С.Б.В. и деянието е извършено със средство опасно за живота на хора и животни- престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК.

Прокуратурата е изпратила материалите по ДП на РС Елин Пелин за образуване на административнонаказателно производство.

 

Производството е по чл. 375 и сл. от НПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

В с. Н. Х., общ. Е.П. обл. С., ул. „О." № ..св. Ц. И. има имот, който не обитава. В същия имот до края на 2015 година синът й В. Г. отглеждал куче порода „Питбул"  . След това  за животното трябвало да се грижи св. Ц. И.. св. И. изпитвала страх от животното, тъй като според нея то  било станало агресивно. Често успявало да се отскубне от синджира и започвало да се  хвърля по оградата на имота и да лае по всички, които преминавали . Когато тя влизала в имота  за да храни животното, то се нахвърляло срещу нея, започвало да лае и се опитвало да я ухапе. В последствие  кучето спряло да лае срещу Ц. и тя си помислила , че  то се е успокоило , което я зарадвало. На 13.09.2017г. отново отишла в имота , за да нахрани кучето. Оставила му храната и се обърнала , за да му налее вода , при което  кучето й се нахвърлило в гръбв. Ц. паднала на земята  на колене и кучето успяло да я захапе за седалищните части. Тогава се опитала  да го отблъсне с лявата ръка , но то захапало ръката й в областта на китката. Започнала да вика за помощ , но никой не й се притекъл независимо , че съседът й Р.  в това време виждал всичко от прозореца на къщата си в съседния имот. Св. И., лазейки  по колене и на ръце успяла  да се отдалечи от животното .След този случай св. И. много се страхувала  животното да не се отскубне от синджира, да излезе на  улицата и  да не нападне някой човек. От съседката си св. К.  С. знаела , че преди няколоко години кучето е скочило срещу нея и я е повалило на земята, но в този момент  било повикано  от Т.- другия син на св. Ц. И.. Тогава то сямо я подушило и се прибрало в двора. Ц.  незнаела, че трябвало да уведомява кмета или да повика ветеринар, за да бъдело приспано кучено, но решила да сподели на обв.  Ст. В.,който да умъртви кучето, тъй като  той бил ловджия и имал ловна пушка. Отишла в дома им / на обв.  В. и съпругата му , която била  някога съученичка на св. Ц. И./, разказала им  за случилото се и им показала  нараняванията, които кучето й причинило, като помолила обвиняемия да  застреля кучето, тъй като тя не могла да се справи с  животното. Той се съгласил да й помогне и на 17.09.2017г. сутринта св. И. отишла до дома на обв. В., който взел  ловното си оръжие - пушка марка „ИЖ 58" с номер „В 16163", 12 калибър и заедно отишли   с автомобил на обвиняемия до имота на Ц., който с административен адрес:***. Пред имота от колата слязъл само обвиняемият, а Ц. останала в  автомобила. В.  влязъл в имота и прострелял  кучето  с два изстрела. Когато излязъл от имота на улицата срещнал св. Р.  Й., като последния го попитал какво се е случило, на което обвинаемият отговорил, че  Ц. го е принудила да застреля кучето. Поглеждайки през оградата св.  Й. действително видял  убитото куче, за което преди това и той самия  полагал грижа.Малко по- късно лично позвънил на кмута ,за да го уведоми за случилото се , след което позвънил и на телефон 112, като съобщил за инцидента с кучето.

По досъдебното производство е приложен Протокол за аутопсия №3/20.09.2017г. и Съдебна ветеринарно-медицинска експертиза, от които видно, че смъртта на кучето е настъпила в резултат  на тежката травма и голямата кръвозагуба, вследствие изстрел с огнестрелно оръжие.

 

В последна връзка  по делото е изготвена Съдебно-балистична експертиза, от която видно, че процесното  огнестрелно оръжие, с което обвиняемият е възпроизвел два изстрела в тялото на кучето, представлява пушка марка „ИЖ 58" с номер „В 16163", 12 калибър, която огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, фабрично произведена, технически изправна и годна да възпроизведе изстрел. От друга страна представените за изследване 2 броя гилзи представляват боеприпас за галдкоцевно оръжие 12-ти калибър и същите са били изстреляни от пушка марка „ИЖ 58" с №„В 16163".

Процесната пушка е надлежно регистрирана, с надлежно издадено разрешително за носене, употреба и съхранение на името на обвиняемия  В..

От обективна страна извършеното от обвиняемия умъртвяване на кучето се характеризира със жестокост  по смисъла на чл. 7, ал.2, т.2 от Закона за защита на животните, във вр. с чл. 151, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Доказателствата по делото не установяват трайна, непреудолима агресивност  у процесното животно. От  друга страна към процесната дата – 17.09.2017г.  доказатлествата не регистрират  признаци, представляващи изключения допускащи причиняване смъртта на животното, респ. по:чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, или осъществения от обвиняемия акт  да е бил при самозащита. Относно твърденията за агресивност  у  процесното животно следва да се отбележи, че  хвърляйки се / прижева/ върху оградата с лай по посока на преминаващи хора, не представлява  регистрация на нападение от страна на животното.  Общоизвестно е, че кучетата лаят от страх. Пак в тази връзка, до колкото с теглото си  кучето е било  бутнало на земята св.  К. С., не  може да се направи извод за нападение спрямо нея от страна на животното. Нещо повече, последното само я е подушило и се е прибрало  към дворното място, където живеело.Този акт не поражда извод за агресивност у животното е не би могъл да се възприеме , като нападение спрямо св. С.. На следващо място, до колкото отношението на животното към св. Ц. И. би могло да се третира   като нападение, то същото се явява изолиран случай  и именно само по отношение  на св. И.. Това е тъка  по две причини: Първо ,тъй като инцидента , за който споделя в показанията си св.  С.   не съдържа каквито и да било данни за ухапвание  от страна на животното или опит  да захапе свидетелката С.. Напротив, поведението на животното се е изразявало единствено в подушване на падналата на земята жена, след което се е прибрало в двора. На следващо място недвусмислено показанията на св.  Вл.Г. сочат , че кучето  порода „Питбул“, което с брат си са отгледали от мъничко, не е било злобно и не е проявявало нападателност /вж. показанията на св.Г..на л. 49 от досъдебното производство/.

Следва да се отбележи, че инкриминираните действията на обвиняемото лице са били подготвени от последния в  спокойна обстановка, а не под влиянеие на действия от страна на кучето „Питбул“ представляващи нападение над обвиняемия и последваща самозащита от страна на последния /тук вж. чл.160, ал.2,т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/. В този смисъл следва да се отбележи, че обв. В. дни преди процесната дата 17.09.2019г. се е  разбрал със св.  И. да й помогне или да я „защити“, както заявява обвиняемото лице. Но за целта   на 17.09.2019г. сутринта св. Ц. И. е отишла до дома на обвиняемия, за да го вземе и го  заведе до процесния имот, в който било завързало кучето. Обвиняемият си е подготвил  личното огнестрелно оръжие-ловна пушка марка „ИЖ 58" с номер „В 16163", 12 калибър, заредил е оръжието с процесните ловни патрони  / понастоящем- 2 бр. гилзи  ,л.64 от ДП/ в спокойна обстановка е влязъл в дворното място на процесния  административен адрес, където е било вързано кучето,  насочил е личното ловно ръжие към  животното и възпроизвел в тялото му двата умъртвяващи изстрела. Умъртвяването на животното е извършено в противоречие с регламентираните  в закона възможности за осъществяване на такова , в т.ч. и  по Глава седма, раздел VII  от  Закона за ветеринарномедицинската дейност.

От субективна страна, деянието е било извършено при "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като обв. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемото лице е имало възможност  да преосмисли поведението си в дните  до 17..09.2019г., с което поведение е заявил „съпричастност “ към св. И. и й „помогнал“ /вж. обясненията на  обв.  л.38 от ДП/ , противно на това да уведоми кмета на селото или природозащитните институции или органите на полицията , в каквато насока е предприел  по- късно действия св. Р. Йорданов /л.41 от ДП/. Нещо повече, св. Й. в показанията си сочи ,че за кучето се грижел лично още  от месец октомври на 2016г. , защото  „никой не се грижел за животното“. Според свидетеля кучето е било порода „Питбул“, мъжко, черна козина, на около 4 години, но  в показанията на св. Й. не се съдържат каквито и да било данни животното да е проявявало агресивност и/или нападателност, в т.ч. и към самия него.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: К.Стоичкова , В.Георгиев, Ц.
Илиева,Р. Й.. Показанията на свидетелите са  логични , последователни и взаимно допълващи се и безпротиворечиви.

 

По изложените по- горе съображения настоящият състав намира, че  осъщественото от обвиняемото лице деяние се квалифицира като такова по чл.325б, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК. Предвиденото от законодателя наказание е една до три години лишаване от свобода и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Видно от справката за съдимост на името на обвиняемия, същият  е с необременено съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Гл.осма , р-л ІV от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

  Изложеното обосновава наличието на предпоставките по чл.78а от НК, поради което обв.В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде определено и наложено административно наказание “глоба” в съответствие с разпоредбата на посочения текст от материалния закон.

 По отношение на нейния размер съдът намира, че следва да определи същата при минимума установен от закона , респ. в размер на 1 000.00 лева. За да приеме този размер съдът съобрази  мотивите на обвиняемия за извършване на деянието , процесуалното поведение на обвиняемия  в настоящото производство, необременените  данни за личността на обвиняемия и оказаното съдействие от страна на обвиняемия за разкриване на обективната истина в хода на  досъдебното производство. В този смисъл настоящият състав намира , че с така определеното   в минимален размер административно наказание ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието, специалната превенция свързана  и с превъзпитание на лицето към спазване на установените норми  .    

Предвид изхода на делото обв. В. ще следва да заплати и сторените  на  ДП разноски за изготвяне на  ФХЕ и Балистична експертиза, които в общ размер на 201.20/двеста и един лева и 20 стотинки/ лева.

 

 По изложените съображения , съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА С.Б.В., роден на *** ***, българин,  български гражданин, семеен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това,че на 17.09.2017 год., около 10:00 часа в дворно място, находящо се в с. Н. Х., общ. Е.П. обл. Софийска, ул. „О." № … е проявил жестокост съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за защита на животните, вр. с чл. 151,т.1 и чл. 160 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно-куче порода „Питбул", собственост на В. Ц. Г., като го прострелял и му причинил противозаконно смърт с огнестрелно оръжие-пушка марка „ИЖ 58" с номер „В 16163", 12 калибър, собственост на С.Б.В. и деянието е извършено със средство опасно за живота на хора и животни- престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК.

 ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С.Б.В., с ЕГН **********.

НАЛАГА  на основание чл. 78а, ал. 1 от НК на С.Б.В. ***, с ЕГН **********, административно наказание “глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева” в полза на държавата за това, че на 17.09.2017 год., около 10:00 часа в дворно място, находящо се в с. Н.Х., общ. Е. П., обл. С., ул. „О. № … е проявил жестокост съгласно чл. 7, ал.2 от Закона за защита на животните, вр. с чл. 151,т.1 и чл. 160 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно-куче порода „Питбул", собственост на В. Ц. Г., като го прострелял и му причинил противозаконно смърт с огнестрелно оръжие-пушка марка „ИЖ 58" с номер „В 16163", 12 калибър, собственост на С.Б.В. и деянието е извършено със средство опасно за живота на хора и животни.

ОСЪЖДА С.Б.В. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на държавата разноските по делото в размер на 201.20/двеста и един лева и 20 стотинки/ лева.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Софийския окръжен съд в 15 - дневен срок от обявяването му.

                                                                    

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: