Решение по дело №3118/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София 14.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                  П. ГЕНЕВ

при участието на секретаря Даниела Пиралкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.ч.х.д. № 3118 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 11.10.2017 г. на СРС, НО, 115 състав по н.ч.х.д. № 3169/2016 г., с която С.С.Г. е бил признат за виновен в това, че на 29.09.2015 г. в гр. София, в района на ул. „Симеоновско шосе“, нанесъл удар в лицето на тъжителя Л.Н.Н., в резултат на което причинил на тъжителя лека телесна повреда – болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., като подсъдимият Г. е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на тъжителя сумата от 1047 лв. разноски по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. Г.В. защитник на подсъдимия Г., в която са развити съображения за необоснованост и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В закрито заседание на 15.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия Г., както и събирането на други доказателства.

Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител оспорва жалбата, като посочва, че районният съд подробно бил анализирал доказателствата по делото. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Частният тъжител Н. няма какво да добави.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по съображение изложени пред районния съд. Прави искане за прекратяване на делото, поради изтичането на предвидената в закона абсолютна давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Подсъдимият Г. няма какво да добави.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди от защитника на подсъдимия. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият С.С.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, безработен, с адрес гр. София, ул. „*******, ЕГН **********.

На 29.09.2015 г. Л.Н. около обяд пътувал с личния си автомобил марка „Ситроен“, модел „С15“, с рег. № *******, като се движел по ул. „Симеоновско шосе“ към кв. „Симеоново“ след „Околовръстното шосе“. Частният тъжител Н. предприел маневра по изпреварването на автомобила управляван от подсъдимия Г., но при завършване на изпреварването и при връщане на автомобила в същата лента за движение бил ударен от подсъдимия. След настъпването на удара подсъдимият Г. слязъл от автомобила си и се насочил към Н., който също бил слязъл от своя автомобил, за да види какви са щетите по автомобила, като подсъдимият Г. нанесъл удар с ръка в лицето на Н.. Действията на подсъдимия били възприети от свидетелките Р.С.и Д.Е., които работили наблизо. Свидетелките чули удара между двата автомобила и излезли да видят какво става, при което непосредствено възприели как подсъдимия Г. удря в лицето Н.. Междувременно били излезли и други хора и заедно със свидетелките С.и Е.започнали да убеждават Г. да преустанови саморазправата, тъй като бил много афектиран. През това време Н. успял чрез мобилния си телефон да се обади на телефон 112, в резултат на което на място пристигнал екип на 06- РПУ на СДВР, който задържал подсъдимия.

Пред районния съд е била назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно която на Л.Н. била установена травма на лявата част на лицето – буза, изразяваща се в контузия с травматичен оток, кръвонасядане на ограничена площ и две дъговидни охлузвания, като това увреждане реализирало критериите на медико-биологичния признак болка и страдание. Съгласно заключението на вещото лице така посочената травма отговаря да е била получена от действието на твърд и тъп предмет с неравност на контактната повърхност, като такъв предмет би могъл да бъде удар с юмрук, както се твърдяло в тъжбата. Като причиняването на малките дъговидни охлузвания на фона на контузената област би могло да се обясни с наличие на пръстен или друг предмет върху удрящата ръка. Вещото лице е посочило, че е възможно травмата да е получена по време и начин съобщени в тъжбата, следвало да се приеме, че тя е възможно да е в причинна връзка с нанесен побой. 

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите Р.С., Д.Е., П.В., частично от обясненията на подсъдимия С.Г., писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 433.09/2015 г., справка за съдимост, както и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза изготвена пред първоинстанционния съд, както и от другите доказателства по делото.

Според въззивния съд СРС е интерпретирал правилно доказателствената съвкупност и е извел обосновани съждения относно фактите, които е приел за установени. Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционния съд и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него.

Събраните по делото доказателства еднопосочно сочат, че подсъдимият Г. е извършил инкриминираното деяние. Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите Р.С., Д.Е., които се явяват непосредствени очевидци и дори са се намесили за прекратяване на възникналия конфликт вследствие на настъпилото ПТП. Показанията им са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото, като свидетелите имат и съхранен спомен за събитията. Показанията на свидетелите С.и Е.се подкрепят от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 433.09/2015 г., както и от приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно която на Л.Н. била установена травма на лявата част на лицето, като това увреждане отговаря да е било получено както се твърдяло в тъжбата, следователно можело да се приеме, че е възможно да е в причинна връзка с нанесен побой. Показанията на свидетелите Р.С., Д.Е., в това число и извършената съдебно – медицинска експертиза по делото, очертават една непротиворечива и логична верига от факти и обстоятелства, от които безпротиворечиво и по безсъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм и предмет, начин и време на извършване, така и автора на същото в лицето на подсъдимия Г.. До такъв извод е достигнал и първостепенния съд.

По отношение на обясненията на подсъдимия, настоящият въззивен състав ги цени с оглед на тяхната двойна функция, като в случая ги кредитира, в частта, в която подсъдимият Г. посочва, че е ударил частния тъжител Н. по лицето. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която същият посочва, че са си разменяли удари с частния тъжител, тъй като същите са вътрешно противоречиви и се опровергават от показанията на свидетелите С.и Е., които свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и се явяват преки очевидци на инкриминираното деяние. В тази си част обясненията на подсъдимия и имат за цел единствено изграждането на защитната му позиция.

На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 130, ал. 2 от НК.

От обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав. На процесната дата и място подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на това престъпление, като нанесъл удар в областта на лицето на Л.Н.Н.. Ударът причинил на частния тъжител Н. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Този вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от поведението на подсъдимия и по – конкретно от силата и насочеността на нанесения удар.

От субективна страна престъплението по чл. 130, ал. 2 НК в конкретния случай е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е желаел настъпването им, а именно причиняването на болка и страдание.

Неоснователни са доводите на защитата, че делото е следвало да бъде прекратено, тъй като била изтекла абсолютната погасителна давност по настоящото производство. За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от 100 лв. до 300 лв. По силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност когато не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава срока по чл. 80, ал. 1 от НК с една втора, т.е. абсолютната погасителна давност за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е четири години и шест месеца. В случая деянието е извършено на 29.09.2015 г., като абсолютната погасителна давност за наказателното преследване на същото ще изтече на 29.03.2020 г., т. е. към момента на постановяване на настоящото решението същата не е изтекла.

При определяне на наказанието, съдът е изходил от обществената опасност на деянията и личната опасност на подсъдимия Г.. За престъплението по член 130, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация“, или „глоба“ от 100 до 300 лева. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като с деянието не са причинени имуществени вреди. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице кумулативните предпоставки за прилагане на чл.78а НК, като съответно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба. Въззивният съд също намира, че наложеното административно наказание - глоба в размер на 1000 лева съответства на обществена опасност на деянието и извършителя. Съдът правилно е индивидуализирал административното наказание, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият бил афектиран вследствие на настъпилото ПТП, поради което глобата определена в нейния минимален размер би постигнала целите на наказанието.

По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил закона и правилно с оглед на обстоятелствата по делото е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание, съобразено с обстоятелството по делото.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.

С оглед изхода на спора на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Г. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Н. направените разноски по делото в размер на 800 лв., която сума представлява заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Наказателно-процесуалният кодекс не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК, която да позволява на съда да извършва преценка по отношение обосноваността и размера на направените от страните разноски. Не е регламентиран ред, по който да се извършва преценка за „прекомерност“ на уговорено и платено от страна адвокатско възнаграждение, съответно съдът няма и правомощие да намалява това възнаграждение. Освен това, глава XV, раздел III от НПК, който урежда разноските и възнагражденията в наказателното производство, не съдържа препраща към ГПК норма, каквато изрична норма има по отношение реда за разглеждане на гражданския иск в чл. 88, ал. 1 от НПК. По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че направеното в подадената частна жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е недопустимо в наказателното производство.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.10.2017 г. на СРС, НО, 115 състав по н.ч.х.д. № 3169/2016 г.

ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Л.Н.Н., с адрес ***, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сумата от 800 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 

          2.