РЕШЕНИЕ№
гр... София, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и седми юни …………………………….……...………
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Нели Драндарова………………..…….....…….….……… в присъствието на
прокурора......... Станчо Димитров..................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 2735 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил
е въззивен протест срещу присъда от 24.04.2017г. постановена по
НОХД№18312/2013г. по описа на СРС, с която подсъдимия И.М.Б. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1,
т.3, вр.чл.209, ал.1 от НК и оправдан по обвинението.
В протеста са изложени
оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на
проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на
извода, че подс. Б., в намерението си да измами, се е представил пред
пострадалата С.Я. като имащ връзки еА.М. и Вл.П. и може да й осигури от
Световната банка огромен финансов ресурс от 4 000 000 Евро-каквито познанства и
отношения със Световната банка нямал. Твърди се, че съдебната практика била
еднозначна - чрез договор също може да се осъществи престъпният състав на
измамата, както и по такъв договор може да се имитира първоначална активност по
изпълнението му, именно като част от измамливият план- било за да мотивира
измамения към нови разпоредителни актове,било за да се отложи сезиране на
органите на реда, било за да се твърдят гражданскоправни отношения, но
същественото е, че поначало подсъдимият не е имал намерение да се задължи по
така сключения договор, а в случая обективната невъзможност Б. да осигури твърденият
пред Я. финансов ресурс и доказаното непредприемане реални действия но
изпълнението му, сочели на измамлива цел още при договаряне и сключване на
договора. Иска се да отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимия да бъде признат за виновен.
Прокурорът
не поддържа
протеста на СРП. Счита, че изложените твърдения в протеста са
бланкетни и не се основават на анализ на събрания, приложен и проверен в хода
на съдебното следствие, доказателствен материал по делото. Обвинението било доказано и
единствената правилна присъда била постановената по делото
Защитникът поддържа становището на прокурора. Имало документ по делото, в който двете страни приемали, че първоначалният договор е изпълнен и ако има
някакъв спор следва да се отнесат към гражданския съд. Това не било съставомерно престъпление по НК, поради което моли присъдата на СРС да бъде
оставена в сила.
Подсъдимият твърди, че присъдата на
СРС е правилна и моли да бъде потвърдена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест и становището на страните съдът намира
следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен
контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил законосъобразни фактически и
правни изводи. Установено е, че подс. И.М.Б. е роден на ***г. в гр.
Павликени,български гражданин, с висше образование, неосъждан. През 2009г. той
имал регистрирно в Германия дружество „Биснес съпорт БИ“ГмбХ, на което бил
управител. Към лятото на 2009г. св.С.Я. упражнявала търговска дейност като ЕТ“ С.Я.“,
като била и управител на „Е.Е.“ ЕООД. В качеството си на управител на посоченото
дружество, св.Я. искала да получи кредит за изграждане на фотоволтаична
инсталация за производство на ел. енергия от възобновяеми източници с мощност 1
МегаВат в района на община С.. Във връзка с възможност за осигуряване на
финансиране, чрез св.Р. и св. В.-нейни познати, тя се срещнала в началото на
август 2009г. с подс.Б.. На 10.08.2009г. се провела втора среща, на която подс.Б.,
като управител на „Биснес съпорт БИ“ГмбХ, заявил на св .Я., като управител на „Е.Е.“
ЕООД, че може да осигури кредит за дружеството й в размер на 4 млн. евро за
изпълнение на инвестиционен проект „Изграждане на фотоволтаична инсталация за
производството на ел. енергия- 1 МегаВат“ в община С.. На същата дата бил сключен
договор между подс.Б., в качеството му на управител на „Биснес съпорт БИ“ГмбХ и
св.Я., в качеството й на управител на „Е.Е.“ ЕООД. В т. 2.4. от договора било
отразено, че за „предпроектни проучвания, изготвяне на необходима документация
и документарна експертиза, необходими за усвояване на кредита и за изготвяне на
инвестиционно намерение, финансови разчети, разкриване на банкови сметки“ св.Я.
следвало да му заплати сумата от 6 000 евро. Чрез банков превод от 18.08.2009г св.
Я. превела сумата 11 734,98лв от собствените на ЕТ“С.Я.“ средства, тъй като по
това време не е имала активна банкова сметка *** „Е.Е.“ ЕООД, по сметка на
дружеството на подс.Б. в Уникредит Булбанк. Подс. Б. усвоил тази сума във
връзка с изпълнение на сключения договор, но св. Я. останала с впечатление, че
не е така и поискала да й бъде върната, което подсъдимия отказал.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обяснения на подсъдимия Б.,
показания на свидетелите Я., К., Н.,Р.иГ.и писмени доказателства- Договор за
осигуряване на кредит от 10.08.2009г., Договор за предоставяне на финансиране
от 10.09.2009г., Инвойс №09082/18.08.2009г., Инструкция за плащане в изпълнение
на договор между Бизнес съпорт и Е.Е. ЕООД от 10.09.2009г., заключение на СИЕ,справка
за съдимост, са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия
съд.
Безспорно по
делото е установено, че между дружествата представлявани от подсъдимия и св.Я.
е бил сключен договор. От заключението на експерта по съдебно-икономическата
експертиза е видно, че сключеният на 10.08.2009г. между фирма „Е.Е.“ ЕООД-
представлявано от С.Я. и „Бизнес съпосрт“ ГмбХ- представлявано то И.Б., договор е за осигуряване
на кредит. Доказано е, че в изпълнение на този договор св.С.Я. е превела на
18.08.2009г. сумата от 11 734,98лв., равняваща се на 6 000 евро, а за същата
сума е издадена фактура и двете са осчетоводени по съответния ред. В тази
връзка както подсъдимият, така и св.Я. са представили заверени копия в
оригинали, относими към предмета на доказване по делото документи, с оглед
удостоверяване на твърденията изложени в показанията и в обясненията им. Видно
от представен ивойс номер – 09082 от
18.08.2009 година[1], представляваното от
подсъдимия дружество е получило по сметка сумата от 11 735 лева, с
наредител, дружество на св.Я.. Изрично е посочено, че основанието за плащането
е чл. 2 т.4 от Договор от 10.08.2009 година. По силата на този договор,
озаглавен – „Договор за осигуряване на кредит“, изпълнителят е следвало да
осигури средства за поемане на присъщи разходи по осигуряване на кредита в
размер на 10 000 евро, както следва: В хипотезата за неотказ от
финансиране по проект – 5000 евро, за изготвяне на инвестиционни намерения –
2000 евро, изготвяне на документарна експертиза – 1500 евро и присъщи разходи в
размер на 1500 евро. Изрично в чл. 4, т.2 /други условия/ от договора, е
посочено, че при подписването му възложителят поема да изплати сумата от
10 000 евро на два транша, в брой, или по банков път, по конкретна сметка
идентична с тази по платежното нареждане, както следва: 6000 евро при
подписване на договора и 4000 евро след изготвянето и предаването на
документацията.
При тези
данни съдът намира, че Софийска районна прокуратура не е анализирала
облигационния характер на въпросните договори и произтичащите от това правни
последици, относно изпълнението на договора от страна на дружеството на
подсъдимия. Безспорно установено по делото е, че плащането на инкриминираната
сума е извършено на основание разпоредба от договор и първоинстанционния съд
правилно е констатирал това. Вярно е, че наличието на правни отношения не
изключва съставомерност от обективна страна на престъпление по чл. 209 и сл. от НК, но видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
експертиза[2],
безспорно се установява изпълнение от страна на дружеството представлявано от
подсъдимия по цитирания договор. Експерта е посочил, че от представената
справка за получени приходи и извършени разходи, са извършени разходи, във
връзка с изпълнение на проекти, по конкретни пера на обща стойност от
86 925 евро. Изпълнението по търговска сделка между юридически лица –
търговци, дори и частично такова, съгласно константната практика на ВКС,
изключва съставомерност на деяние по чл. 209 и сл. от НК от субективна страна. По
делото не е установено към момента на сключване на договора подс.Б. да е имал
користна цел - да е имал изричното намерение по този начин да си осигури
неправомерна облага. Липсват доказателства въз основа на които може да се
направи обоснован извод подсъдимия да е съзнавал и факта, че разпореждането с
имущество от страна на св.Я. ще причини на последната имотна вреда. От
събраните по делото доказателства категорично е установено, че са налице
гражданско правни отношения по повод сключен договор за осигуряване на кредит
във връзка с изпълнение на инвестиционен проект. Не се доказва, че договорът е
бил сключен с цел въвеждане в заблуждение на управителя на „Е.Е.“ ЕООД- С.Я.. С
оглед на това въззивният съд приема, че в случая може да е налице евентуално
неизпълнение на договорни отношения, като всякакви аргументи относно това
подсъдимия какви политици и отговорни фактори в ЕС е познавал, не се подкрепят
по никакъв начин от приложения в хода на съдебното следствие и проверен доказателствен
материал.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че поведението на подс.Б. не е престъпно, поради недоказаност същият да е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението измама - да е сключил договор с цел въвеждане в
заблуждение на управителя на „Е.Е.“ ЕООД- С.Я.. Наказателната му отговорност не е следвало да
бъде ангажирана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. Неоснователно и в разрез със събраните по делото
доказателства е твърдението в протеста, че поначало подсъдимият не е имал
намерение да се задължи по така сключения договор. Напротив, установено е, че
реални действия по договора са извършвани, поради което не може да се приеме,
че е била налице измамлива цел още при неговото
сключване. С оглед
на изложеното протеста е неоснователен, а атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.04.2017г.
постановена по НОХД№18312/2013г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.