РЕШЕНИЕ
№
287
гр. Враца, 20.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.08.2020г., единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 278 по описа на АдмС –
Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от И.Н.Б. ***
против Решение № 166 от 01.05.2020 г., постановено
по АНД № 136/2019 г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено издаденото
против него от Началник група към ОД на МВР Враца,
сектор „Пътна полиция” Враца Наказателно постановление № 16-0967-000853 от
17.05.2016 г., с което за нарушение на
чл. 103 от Закона за Движение по пътищата ЗДвП/, на осн.
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева.
В жалбата като касационни основания за отмяна на атакуваното решение като неправилно,
са посочени нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че описаното в АУАН и НП
поведение на касатора не е
съставомерно, тъй като той е спрял на подадения от контролните органи сигнал, а
едно от изискванията за прилагане на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
е МПС да е в движение. Заявява се, че
АНО не е изяснил напълно фактическата обстановка и е тълкувал превратно
фактите, което е довело до незаконосъобразен извод. Прави се искане за отмяна
на решението и отмяна на оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по нея.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че решението
на въззивния съд е законосъобразно,
обосновано и правилно.
Настоящият съдебен състав, като
взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, разпитал
е свидетелите по АУАН, обсъдил е и писмените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, мотивирал се е защо е достигнал до крайния си извод за неоснователност на
жалбата, въз основа на което е постановил и съдебния си акт.
Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че
издателите на АУАН и НП са имали съответната материална и териториална
компетентност, както и че същите съдържат изискуемите по закон реквизити и са
съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилно е установена фактическата обстановка,
изводът на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство, е съобразен със събраните писмени и
гласни доказателства.
Обосновано
първостепенният съд е дал вяра на показанията на контролните органи, тъй като
същите са последователни и
безпротиворечиви и категорично установяват, че превозното средство - влекач „Скания“, с
рег. ВР***, с прикачено полуремарке, е
управлявано от касатора, както и че след като същото е било спряно
след подадения сигнал, водачът самоволно е потеглил, като е отказал да изпълни
разпореждането на полицейските служители да преустанови движението по път първи клас №I-1/Е-79/ на км. 152+830 до бензиностанция „Ромпетрол“ с
посока на движение гр.Мездра-гр.Враца, като изчака до 20:00ч. във връзка
с издадена заповед на директора на Агенция пътна инфраструктура.
Касационната
инстанция намира, че правилно деянието
на настоящия касатор е било подведено под нормата на чл. 103 от ЗДвП, тъй като
за квалифицирането му по този текст,
следва да са налице две кумулативно изпълнени изисквания - водачът да спре след сигнала и да изпълнява разпорежданията на контролните органи. Настоящият
касатор е изпълнил само едно от
задълженията, визирани в посочената норма – спрял е след подадения от
контролните органи сигнал, но не е изпълнил разпорежданията им да остане в
колоната или на паркинга и да изчака до 20:00ч. отпадането на забраната за движение на товарни автомобили над 12 тона. При тези
констатации правилно първостепенният съд е приел, че правната квалификация
съответства на фактическото описание на
деянието, който извод се споделя и от настоящия касационен състав. Касационната
инстанция намира, че действително АНО не е издирил точната санкционна норма,
въз основа на която да наложи наказанието. Касае се до въведена временна забрана
на движението, поради което наказанието е следвало да се наложи въз основа на
специалната норма на чл. 175, ал. 5 от
ЗДвП. Санкцията е наложена въз основа на
общата норма, касаеща неизпълнение на разпореждане на органите за
контрол и регулиране на движението, която обаче се явява по-благоприятна по отношение
на предвидените в нея наказания. При това положение лицето е санкционирано с
по-леки наказания, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е
ограничено, нито че му е наложено наказание за друг вид нарушение. Районният
съд е изложил съображения относно размера на наложените
наказания, с оглед степента на обществена опасност на нарушението и на дееца, като е приел, че са определени справедливо, който извод настоящият съдебен състав възприема напълно.
Извършените
нарушения не сочат на по-малка степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което
не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Достигайки до тези
изводи, които са го мотивирали да потвърди наказателното постановление, първостепенният
съд е постановил правилен съдебен акт.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната
жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното
решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и
на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По
така изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166 от 01.05.2020 г., постановено по АНД №
136/2019 г. по описа на Районен съд Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.