Р Е Ш Е Н И Е
№ 922/12.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 738 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и е образувано по
жалбата на П.Д.Т. към настоящия момент в Затвора гр. Пазарджик против Заповед №
780 от 29.06.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна.
Моли се да бъде отменена. Моли се жалбоподателят да бъде освободен от заплащане
на държавна такса по делото, както и да му бъде назначен служебен защитник.
С Определение № 1142 от 03.08.2020 г. Административен съд – Пазарджик
предоставя правна помощ на П.Д.Т.. С Определение № 1178 от 12.08.2020 г. за
процесуален представител на жалбоподателя е назначен адвокат Р.И.К., както и
е оставена без уважение молбата за
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
В съдебно заседание лишеният от свобода П.Д.Т.,
редовно призован, се явява лично. Връзката с жалбоподателя се осъществява чрез
софтуерния продукт „Skype“. В съдебна зала се явява и назначеният за служебен
представител адв. К.. Поддържа се жалбата, като се излагат мотиви в тази насока.
Моли се съдът да отмени обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Началника на
Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от инспектор В. В., на
длъжност инспектор в отдел „Режимна дейност“ в Затвора Пазарджик, служител с
юридическо образование, който по изложени съображения моли съда да потвърди
обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. По делото е приложено и
писмено становище, в което също са изложени доводи в тази насока.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Заповед №
780 от 29.06.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която началникът
на затвора е отказал да бъде преместен в ЗООТ към Затвора гр. Пазарджик лишеният
от свобода П.Д.Т..
Установи се по делото, че
лишеният от свобода Т. търпи едно общо наказание от общо 10 години лишаване от
свобода, определено му по НЧН № 2398/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
По делото е приложена информация
от Затвора гр. Пазарджик, че през 2020 г. лишеният от свобода е получил трудово
възнаграждение за три работни дни. По информация на Т., той е прехвърлил цялото
си движимо и недвижимо имущество на сестра си. Същият е в добро здравословно
състояние.
Според приложено по делото
Становище от А. К. Б. – инспектор СДВР 5 група при изготвената на първоначалния
етап оценка е регистриран среден риск от рецидив – 51 точки по скалата OASys. Преоценката
на риска при него показва значително повишение в общия сбор от точките, като
при последния атестат рискът от рецидив променя своя диапазон, настанявайки се
трайно във високите граници – 86 точки по скалата OASys. Проблемните зони са
същите: отношение към правонарушението – задълбочава се отхвърлянето и
отричането на извършеното; жилищно устройване – след раздялата със съпругата си
напрактика е без жилище; управление на финанси и доходи – по отношение на
финансовото му обезпечаване продължава да разчита изцяло на хора отвън; начин
на живот и обкръжение – трудно съумява да подбира и прилага работещи механизми
в създадени усложени ситуации; умения за мислене – остава да продължава
проблемна зона; емоционални проблеми – емоционално неустойчив, с ниска
толерантност към натовареност и стрес. Нивото му на междуличностни умения е
адекватно за обичайните остоятелства. Негативното проявление по време на
изтърпяване на присъдата му започва след спирането му от работа към
затворническата столова. Наказван е 5 пъти, като последната Заповед е от
29.04.2020 г., с която е наказан с „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за това, че е държал при себе си вещи
без необходимия документ. Не умее да извлича поуки от минал негативен опит, както
и да проявява необходимата самокритичност към своите грешки.
Лишеният от свобода 3 пъти е
правил искане за настаняване в ЗООТ, но не е отговарял на условията, като това
му е отказано със заповеди № ОРЖ-8 от 21.05.2018 г., № ОРЖ-11 от 16.08.2018 г.
и № ОРЖ-1 от 20.02.2019 г.
Рискът от сериозни вреди в
условията на изолация следва да се разглежда като среден. Корекционната работа
с лишения от свобода не дава очакваните резултати.
Според даващия становището
инспектор, спрямо осъдения не може да се приложи прогресивната система на
третиране – замяна на режима в следващ по-лек и настаняване в условията на облекчен
режим в затворническо общежитие.
По делото са представени също:
становище от гл. инспектор Д. Д.– Заместник-началник РНОД; становище от гл.
инспектор Г. К– Началник сектор СДВР и становище от гл. инспектор И. К. Д.– Началник
сектор ЗО Пазарджик, според които преоценката на риска към момента показва значително
повишение в общия сбор от точките, като при последния атестат рискът от рецидив
променя своя диапазон, настанявайки се трайно във високите граници – 86 точки
по скалата OASys. Поддържа се становище лишеният от свобода да не бъде
настаняван в ЗООТ.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо
правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси
са засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат
непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат. Издаден е
в изискуемата се писмена форма, от административен орган в кръга на неговата
компетентност, очертана от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, което я
прави валиден административен акт.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният
от свобода, който е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца
от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
може да бъде преместван по инициатива на началника на затвора или по негова
молба за доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип,
ако лишеният от свобода има добро поведение. Това обаче не се извършва
автоматично, а след преценка на ответника, след получаване на становища,
изготвени от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника
на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието.
Изразеното от тях отрицателно
становище, базирано на съществуващия висок риск от рецидив и от сериозни вреди
за обществото след освобождаването му от затвора, е възприето от
административния орган, вследствие на което той е решил, че не следва да
извърши исканото настаняване на лишения от свобода в ЗООТ към Затвора гр.
Пазарджик.
Видно от съдържанието на
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на ответника да
извърши преценка по целесъобразност на възможността за настаняване в
затворническо общежитие от открит тип, а не го задължава при формалното
възникване на посочените в нормата предпоставки задължително да се произнесе
положително. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния
орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно
формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в настоящия случай се
свежда само до това, дали на административния орган действително е предоставено
правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при
издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е
видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища
от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, въз основа на
отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за настаняване
в затворническо общежитие от открит тип, след което се е произнесъл с акта,
предмет на настоящото дело.
С оглед на гореизложеното
настоящият състав счита, че оспорената заповед се явява законосъобразна, поради
което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Т.
към настоящия момент в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № 780 от 29.06.2020
г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/