№ 1126
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500875 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. № 3401/10.03.2021г., подадена от ИВ. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, чрез адв. Кр.Т., в качеството му на длъжник
по изп.д. № 2021808040005 на ЧСИ З.Димитров, срещу постановление за разноски,
обективирано в ПДИ № 3790/23.02.2021г., съобщение № 3818/23.02.2021г. и отказа ЧСИ да
намали определеното юк възнаграждение на представляващия Община Варна юрисконсулт
от 100.00лв. на 50.00лв.
В жалбата са изложени доводи, че обжалваното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в деня
на връчване на ПДИ от 26.01.2021 г. длъжникът доброволно е изпълнил задължение по
изпълнителен лист №260379 от 03.12.2020г., издаден по АНД №93/2020 г. по описа на ВРС,
направил е искане за спиране на принудителното изпълнение и е възразил против
основанието и размера на определеното юрисконсултско възнаграждение. На 01.03.2021 г.
длъжникът получил втора ПДИ с изх. № 3790/23.02.2021 г., както и съобщение №
3818/23.02.2021г. с което е уведомен за спиране на изпълнението и намаляване на размера
на юк възнаграждение на 68.40лв.. Сочи, че с втората покана е присъединено вземане по
отделен изпълнителен лист на първоначалния взискател като неоснователно му е начислена
сумата от 60 лв. с ДДС по т. 11 от ТТЗЧСИ. Въпреки, че принудителното изпълнение е
1
спряно със същата ПДИ са му вменени в тежест разноски по т.3, т.9, т. 11 и т. 31 от
ТТЗЧСИ. Сочи, че на взискателя не следва да се определя възнаграждение за юрисконсулт
поради липса на доказателства, че същият е бил представляван от лице, притежаващо
юридическа правоспособност. В условията на евентуалност сочи, че размерът на
определеното юрисконсултско възнаграждение е прекомерен и не съответства на
свършената работа като е отправено искане за намаляването му до предвидения в чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ минимум. Отправено е искане за цялостна
отмяна на постановлението за разноски.
В срока по чл. 436 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Община
Варна, чрез юриск. Божидар Бойчевски, с което се поддържа изцяло молба вх. №
2964/01.03.2021 г. по рег. на ЧСИ и се изразява становище за неоснователност на наведените
в жалбата оплаквания, както и на искането за присъждане на разноски в съдебното
производство.
ЧСИ Захари Димитров е изложил писмени мотиви по обжалваните действия.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20218080400005 на ЧСИ Захари Димитров е образувано по молба вх. №
229/06.01.2021г. от Община Варна, чрез юк Б.Бойчевски, към която е приложен
изпълнителен лист № 260379 от 03.12.2020г., издаден по АНД № 93/2020 г. по описа на
ВРС, издаден в полза на кредитора Община Варна срещу ИВ. П. Г., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, който е осъден да заплати сумата от 120 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП.
С разпореждане от 20.01.2021г., предвид внасянето от Община Варна на указаните от
ЧСИ разноски в размер на 48.00лв. от които 24.00лв. с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ и 24.00лв. с
ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ са определени разноски по изп.д., както следва: 24.00 лв. С ДДС по
т. 1 от ТТРЗЧСИ, 24.00лв. с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ, 100.00лв. юк възнаграждение, 26.40лв.
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 2.10лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ зца изпратеното съобщение №
615/07.01.2021г. и 10.00лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ за изпратеното до НАП искане по ДОПК и
изпращаннне на ПДИ до длъжника с призовкар.
За същаствуващото задължение на ИВ. П. Г. за сумата от 120.00лв., юк
възнаграждение от 100.00лв., и 86.50лв. такси, посочени по размер непоследствено по-горе,
му е изпратена ПДИ № 2050/26.01.2021г., връчена на длъжника на 18.02.2021г.
Междувременно с молба вх. № 1239/25.01.2021г. взискателят Община Варна, чрез юк.
2
Б.Бойчевски е поискал към вече образуваното изпълнително дело да бъде присъединен и
изпълнителен лист № 260013/08.01.2021 г., издаден от ВРС по АНД № 93/2020 г., с който
ИВ. П. Г. е осъден да заплати на Община Варна сумата от 80.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 1171/2020г. на АдмС-Варна. Направено е
искане за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника.
ЧСИ е указал на Община Варна дължимостта на сумта от 108.00лв. с ДДС, от която
по т. 3-за справка МДТ, по т. 5 от ТТРЗЧСИ-24.00лв. с ДДС, т. 9 от ТТРЗЧСИ-18.00лв., т. 31
от ТТРЗЧСИ-7.20лв. и т. 11 от ТТРЗЧСИ-60.00лв. или общо 108.00лв. с ДДС.
Въз основа на удостоверение вх. № 1449/27.01.2021 г. от ТД на НАП Варна, с
постановление от 03.02.2021 г. съдебният изпълнител на осн. чл. 458 от ГПК е конституирал
държавата като присъединен взискател за сумата от 450.00 лв.
ЧСИ е изпратил до длъжника съобщение № 2760/08.02.2021г., връчено отново на
18.02.2021г., с което уведомява, че е присъединена държавата като кредитор за сумата от
450.00лв. и дължимата пропорционална такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ е 54.00лв.
При представяне на доказателства за изпълнение на указанията, дадени със
съобщение № 2074/26.01.2021г. за плащане на такси в общ размер на сумата от 108.00лв. и
разноски 7.20 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ, с молба вх. № 2082/10.02.2021г. ЧСИ е разпоредил
присъединяването на вз по ИЛ № 260013. Разпоредил е налагане на запор на МПС на
длъжника след справка по ел.път в МДТ. Разпоредил е да се уведоми длъжникса за запора и
присъединяването в ПДИ.
Пиложена е справка от Община Варна, Дирекциа „МД“ за декларирани от ИВ. П. Г.
данни, изх. № 100008/18.02.2021г. равка
С молба вх. № 2423/18.02.2021г. ИВ. П. Г. е възразил срещу приетите разноски от
100.00лв., представляващи юк възнаграждение, че липсват доказателства дали лицето,
подало молбата за образуване на изп.д. има юридическо образование и придобита
правоспособност. Следователно юк възнаграждение изобщо не се следва. Освен това
размерът е прекомерен, с оглед извършената работа, свеждаща се до подаване на молба за
образуване на изп.д. Дължимото възнаграждение следва да е в минималния размер от
50.00лв. Неправилно е определен и размера на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Би следвало
да бъдат 57.00лв. или 68.40лв. с ДДС. Поискал е спиране на изпълнението, като е
представил доказателства за внасяне на 20% от дълга-200.00лв.
Същия ден-на 18.02.2021г. ЧСИ е разпоредил спиране на изпълнението, уважил е
молбата за редуциране на дължимата такса по т. 26 до размера на 68.40лв. с ДДС и е
изпратил молбата в частта за намаляване на юк възнаграждение за становище на взискателя.
С покана за доброволно изпълнение№ 3790/23.02.2021г., връчена на 01.03.2021г.
ЧСИ е посочил дължимите разноски от които такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на
3
129.30лв., предмет на настоящата жалба, от които 24.00 лв. с вкл. ДДС – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ, 6.00 лв. с вкл. ДДС – такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лв. с вкл. ДДС – такса по т.
9 от ТТРЗЧСИ, 60.00 лв. с вкл. ДДС – такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ, 12.00 лв. с вкл. ДДС –
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 9.30 лв. с вкл. ДДС – такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, дължими към
09.03.2021г.
На същата дата ЧСИ е уведомил длъжника със съобщение № 3818/23.02.2021г., че е
спрял изпълнението и е намалил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ на 68.40лв. с ДДС
На 23.02.2021 г. е изпратено уведомление до началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна № 3787 за наложен от съдебния изпълнител запор върху автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № В7122ВВ, собственост на длъжника ИВ. П.
Г..Запорът е наложен на 02.03.2021г.
С оглед възражението на Община Варна, с разпореждане от 01.03.2021г. ЧСИ е
отказал да намали юк възнаграждение, прието от него в размер на 100.00лв. Изпратено е
съобщение до длъжника № 4654/09.03.2021г.
Съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на
обжалване актове на съдебния изпълнител, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност /решение 393/15.05.2015 г. по гр. дело 5473/2014 г.-ВКС ІV
г.о./, а при оставяне без уважение на молбата от ЧСИ, има право на жалба пред съда.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест
на длъжника.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на
разноски в полза на взискателя Община Варна поради липса на юридическа
правоспособност на лицето, което го представлява.
Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, юридическите лица могат да осъществят процесуалното си
представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в
трудово/служебно правоотношение, при условие, че служителят има юридическо
образование /правоспособност/. Задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност
„юрисконсулт” е наличието на юридическа правоспособност на лицето. Съобразно нормата
на чл.44 ал.1 т.15 ЗМСМА кметът представлява общината пред физически и юридически
лица и пред съда. Следователно и именно кметът дава мандат на трети лица да
4
представляват общината. Видно от представеното с молбата за образуване на
изпълнителното производство пълномощно на юрисконсулт Божидар Бойчевски, същият
разполагал с представителна власт, съгласно чл. 32 ГПК да представлява Община Варна
пред съдилищата и органи на държавна власт, включително да подава жалби и да се
разпорежда с предмета на делата, по които страна е Община Варна.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според последната разпоредба, заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено, че за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв.
Доколкото по изпълнителното дело до подаване на жалбата пълномощникът на взискателя
не е извършвал други действия, освен подаване на молбата, по която е образувано делото и
избирането на способ за изпълнение съобразно чл. 18 ЗЧСИ, настоящият състав намира, че
на юрисконсулта – пълномощник следва да бъде определено възнаграждение в
минималния, предвиден в наредбата размер, а именно 50.00 лв. Посочените в молба вх. №
2964/01.03.2021 г. по рег. на ЧСИ действия са извършени от съдебния изпълнител, а не от
пълномощника на взискателя, предвид което не представляват основание за присъждане на
юрисконулстко възнаграждение в по-висок размер. От друга страна, делото не се
характеризира с фактическа или правна сложност, поради което са налице предпоставките за
определяне на възнаграждение в минимален размер. Дори и да последват нови
изпълнителни действия, в случай, че не последва плащане на задълженията изцяло и
съответно приключване на изп.д., то винаги би могло да бъде определено от ЧСИ
допълнително юк възнаграждение. До момента не са налице основания за определяне на
такова над минималния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ-50.00лв.
Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други
действия, като размерът и видът им се определят с ТТРЗЧСИ – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.
Следва да бъде посочено, че с ПДИ № 2050/26.01.2021г. е посочен размера на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 26.40лв. с ДДС за задължението от 120.00лв. по издадения
ИЛ. Със съобщение № 2760/08.02.2021г. е определена пропорционалната такса върху
задължението на Г. от 450.00лв. в размер на 54.00лв. с ДДС. С оглед възражението на
длъжника, таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е намалена от ЧСИ до размера на 68.40лв. с ДДС за
двете задължения-120.00лв. и 450.00лв. Последно посоченият размер от 68.40лв. е правилно
изчислен и нямат никакво основание оплакванията в жалбата. Дори и да е съобщено на
длъжника задължението по т. 26 от ТТЗЧСИ в намаления размер от 68.40лв. на 01.03.2021г.,
т.е. след спиране на изпълнението, касае задължение възникнало преди това и само уточнява
5
размера, намален от ЧСИ. Жалбата следва да бъде оставена без уважение в тази част.
Съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително
за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, се събира такса 20 лв. В
случая на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като е начислена обща
такса в размер на 24 лева с ДДС. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се остави
без уважение. Върху сумата от 80.00лв. по втория ИЛ се дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 12.00лв. с ДДС. По отношение на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
оспорения акт, жалбоподателят не е изложил самостоятелни възражения за
незаконосъобразност. Доколкото проверката не констатира нарушения в тази част жалбата е
неоснователна. Дължима е сумата от 36.00лв. с ДДС общо.
За всички действия, извършени след датата на спирането - 18.02.2021 г.,
отговорността за разноски не следва да бъде възлагана в тежест на длъжника. Да се приеме
противното би означавало да се предостави възможност на съдебния изпълнител произволно
да извършва действия по изпълнителното дело, без възможност за защита на страните. Ето
защо неправилно е начислена таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18.00лв. с ДДС за
наложения чак на 01.03.2021г. запор на МПС, като молбата за налагането му е от
23.02.2021г. На 18.02.2021г. обаче е спряно изпълнението. Недължими са и начислените
такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 6.00лв. и т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 9.30лв.,
доколкото не се установява извършването на такива разноски. Според т. 11 от ТТРЗЧСИ за
присъединяване на взискател се събира такса в размер на 50 лв. или 60.00лв. с ДДС.
Цитираната разпоредба в настоящия случай обаче е неприложима, доколкото в предмета на
изпълнителното дело е въведено ново вземане, за което е издаден изпълнителен лист, но
взискателят е същият.
По тези съображения постановлението за разноските, обективирано в покана за
доброволно изпълнение от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20218080400005 на ЧСИ Захари
Димитров с рег. № 808, с което в тежест на длъжника по изпълнението ИВ. П. Г. са
определени разноски по изпълнителното дело следва да се отмени за разликата над 36.00 лв.
до определените от ЧСИ разноски в размер на 129.30 лв. В останалата част като
законосъобразно обжалваното постановление в частта му за разноските в размер на
36.00лв. следва да бъде потвърдено.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е основателно,
доколкото своевременно е поискано и са представени доказателства за действително
сторените такива от 325.00лв. от които адвокатско възнаграждение от 300.00лв. и 25.00лв.
д.т. Таксата от 48.00лв. заплатена по сметка на ЧСИ не е съдебна разноска по делото и не
следва да бъде взета предвид. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Варна следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 168.56лв., според уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3401/10.03.2021г. от ИВ. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, насочена срещу съобщения му със
съобщение № 3818/23.02.2021г. по изп. дело № 20218080400005 на ЧСИ Захари Димитров
размер на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 68.40лв., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3401/10.03.2021г. от ИВ. П. Г., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, насочена срещу постановлението за
разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 23.02.2021 г. по изп. дело
№ 20218080400005 на ЧСИ Захари Димитров, с което в тежест на длъжника по
изпълнението са определени разноски по изпълнителното дело, в размер на сумата от 36.00
лв., формирана като сбор от таксата по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху задължението от 80.00лв. в размер на 12.00лв. с ДДС, на
осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3401/10.03.2021г. от ИВ. П. Г., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, постановлението за разноските, обективирано в покана за
доброволно изпълнение от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20218080400005 на ЧСИ Захари
Димитров, с което в негова тежест, като длъжник по изпълнението са определени разноски
по изпълнителното дело, за разликата над сумата от 36.00 лв. до определения от ЧСИ
размер на сумата от 129.30 лв., като разликата е формирана от сбора на таксата по т. 3 от
ТТРЗЧСИ в размер на 6.00лв. с ДДС, по т. 9 от ТТРЗЧСИ от 18.00лв. с ДДС, по т. 11 от
ТТРЗЧСИ в размер на 60.00лв. с ДДС и таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 9.30лв. с
ДДС, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК ТТРЗЧСИ
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3401/10.03.2021г. от ИВ. П. Г., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул. „Русе“ №35, ап. 9, разпореждане от 09.03.2021 г., постановено по изп. дело №
20218080400005 на ЧСИ Захари Димитров, с което е отказано редуциране на размера на
юрисконсултското възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото в полза на взискателя Община Варна юрисконсултско
възнаграждение от 100.00 лв. на 50.00 лв., на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, вр. чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних с адрес гр. Варна
,бул. „Осми Приморски полк“, № 43 да заплати на ИВ. П. Г., ЕГН **********, от гр. Варна,
7
ул. „Русе“ №35, ап. 9 разноски по делото в размер на 168.56лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8