О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
Гр. Перник, 30.10.2019 година.
Административен
съд – Перник, в закрито
заседание на тридесети октомври през две хиляди деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло И.
като разгледа докладвано от съдия Ивайло И.
административно дело №
599 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл. 178
от Административнопроцесуалния /АПК/, във връзка с чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.А. Б. с ЕГН ********** *** против Заповед № *** от 14.05.2019 година
на кмета на община Перник, с която е разпоредено да се премахне строеж:
„Постройка“, намиращ се в ПИ *** /стар № *** по КВС/, по кадастралната карта /КК/
на с. Кладница, община
Перник, местност „***“ от собственика му – неизвестен. Със заповедта е
разпоредено в срок до 15 дни, считано от датата на обявяване на заповедта
доброволно да се премахне строежа, както при непремахване на строежа в
определения срок да се предприеме принудително премахване.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени. В жалбата е
направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната
заповед.
Настоящият съдебен състав след като се
запозна с жалбата, с уточните молба и искането за спиране изпълнението на
оспорваната заповед и приложените писмени доказателства, намира така
направеното искане за недопустимо по следните съображения:
В производството по оспорване на заповед
за премахване на незаконен строеж страни са само административният орган и
адресатите на административния акт. Кои лица могат да са адресати на
административният акт сочи разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 година за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това по смисъла на
същата норма могат да са: физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж. При
преценка спрямо кой или кои от тези лица органът да насочи заповедта си,
издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, издателят на акта действа при
условията на оперативна самостоятелност, като това/тези лица следва да са
посочени в разпоредителната част на акта и с това последният/последните стават
нейни адресати.
Жалбоподателят няма правен интерес да
обжалва заповедта. Същата не е адресат на заповедта и нито твърди, нито
представя доказателства, че е извършител
на незаконния строеж. Жалбоподателят не е
представил в хода на административното производство по издаване на заповедта
документи за собственост или за учредено право на строеж,
касаещи строежа, предмет на заповедта. В тази връзка настоящия съдебен състав е
указал на жалбоподателя да представи писмени доказателства за горепосочените
предпоставки, като в изпълнение на така дадените указния в уточнителната молба
е направила голословно твърдение, че е изградила процесната постройка,
съответно не е извършител на незаконния строеж.
Видно от съдържанието на обжалваната
заповед, строежът предмет на оспорената заповед
е осъществен през 1994 година от неизвестен
извършител и е изграден в земя по чл. 19
от ЗСПЗЗ, стопанисвана от община Перник.
След като жалбоподателя не представи
доказателства, че е извършител на строежа, както и че притежава право на
собственост върху същия или ограничено вещно право, то същия и не притежава
възможността на обжалва процесната заповед. Съобразявайки се и с факта, че органът
не е насочил заповедта си срещу жалбоподателя, а от представената
административна преписка не може да се направи извода, че обжалвания
административен акт поражда за оспорващия преки и непосредствени последици и не
засяга правната му сфера, то оспорването се явява направено от лице без правен
интерес. Административният акт пряко не създава задължения за жалбоподателя.
Наличието на пряк, личен и непосредствен
правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съда следи служебно. След
като в случая това обстоятелство не се установява, то жалбата се явява процесуално
недопустима, както в частта й, касаеща обжалването на процесната заповед, така
и по отношение на особеното искане на основание чл.
166, ал. 2 от АПК. Следва да се посочи още, че искането за спиране на предварителното изпълнение
е недопустимо, освен по изложените по – горе съображения и по това, че в разпоредителната част на заповедта би могло да се
приеме, че е инкорпорирано разпореждане за предварително изпълнение на заповедта.
Такова предварително изпълнение обаче може да се обжалва в три дневен срок от
съобщаването му. В случая заповед № ***
от 14.05.2019 година на кмета на община Перник е съобщена на 09.09.2019 година,
а жалбата е изпратена по пощата на 24.09.2019 година. Преклузивният срок за
обжалване, регламентиран в чл. 60, ал. 5 от АПК е изтекъл, поради което и
искането за спиране на предварителното изпълнение е просрочено и като такова е
недопустимо за разглеждане.
Не на последно място следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.
217, ал. 1 от ЗУТ не предвижда предварително
изпълнение на заповедите по чл.
225 и по чл.
225а от ЗУТ. При това положение относно оспорената по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ заповед и
разпореденото с нея премахване на незаконен
строеж е в сила общото правило на чл.
166, ал. 1 от АПК, предвиждащо суспензивен ефект на оспорването. Ето защо
особеното искане за спиране на принудителното премахване на процесния строеж се явява лишено от предмет и от правен
интерес, а следователно и процесуално недопустимо
По
изложените съображения, настоящия съдебен състав намира подадената жалбата за
процесуално недопустима, като подадена от лице без правен интерес от
оспорването на административния акт, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството поделото прекратено. С оглед на това и
направеното искане за спиране на предварителното изпълнение е процесуално
недопустимо и като такова ще се остави без разглеждане.
Мотивирано от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.А. Б. с ЕГН ********** ***
за спиране предварителното изпълнение
на Заповед № ***
от 14.05.2019 година на кмета на община Перник, като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А. Б. с ЕГН ********** *** против Заповед №
*** от 14.05.2019 година на кмета на община Перник, с която е разпоредено да се
премахне строеж: „Постройка“, намиращ се в ПИ *** /стар № *** по КВС/, по кадастралната
карта /КК/ на с.
Кладница, община Перник, местност „***“ от собственика му – неизвестен, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 599/2019 година
по описа на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7 – дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/