Р Е Ш Е Н И Е
№ 261192 15.11.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7777 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, peг. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сг.14, законен представител - Д.Д., чрез процесуален представител, против С.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-17218194 от 05.09.2019 година сумата 1118.67 лева, представляваща главница, сумата 203.63 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.12.2019г. до 11.05.2020г., сумата 37.75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.05.2020г. до 16.09.2020г., както и законната лихва върху главницата от 29.09.2020г. до окончателното плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 260174 от 30.09.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 5 946 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство. При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни искове.
Фактическите
твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:
Исковата
молба е основана на фактически твърдения за това, че между страните е сключен договора за кредит,
посочен по – горе, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като в исковата молба е описана подробно процедурата за това.
Изложено е, че на 05.08.2019 година ответникът се е възползвал от предвидената
в чл.4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане на стойност в общ размер, посочен в чл.1 от договора за
срок от 36 месеца, обхващащ периода на сключване на договора до 01.09.2022
година, съгласно погасителен план. Размерът на месечните погасителни вноски е
38, 58 лева. Ответникът е преустановил изпълнението на задълженията по договора
за кредит на 01.12.2019 година, на която дата е извършено последното плащане.
При неизпълнение на задълженията за плащане на две или повече месечни
погасителни вноски вземанията по договора стават автоматично предсрочно
изискуеми, съгласно твърденията изложени в исковата молба. От
името на ищеца е посочено, че е универсален правоприемник на кредитора
по договора на основание вливане на дружеството. Поради изложеното ищецът
предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба особеният представител на ответника –
адвокат Е.Х. М., е дал писмен отговор на
предявения иск. В писмения отговор от името на ответника представителят му
оспорва сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание, тъй като в случая не са представени
доказателства, че ответникът е подписал договора по предвидения в приложимия закон ред. На следващо място е направено възражение за
недействителност на договора, тъй като в него не са посочени приложим лихвен
процент и условията за прилагането му. Счита, че с това е нарушено правилото на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. На следващо място е посочено, че вземанията по
договора не са станали предсрочно изискуеми, тъй като ответникът не е уведомен
за настъпване на предсрочната изискуемост надлежно. Изложено е още, че от
исковата молба не се установява, че
ответникът е извършвал плащания на задълженията по договора. В писмения отговор са приложени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител дава становище по повод направените от ответната страна оспорвания, поддържа исковата молба и счита, че следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
В съдебно заседание особеният процесуален представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Предявеният
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед №
260 174 от 30.09.2020 година, постановена по частно гражданско дело № 5 946 по описа на Бургаски районен съд за
2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите,
индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск
поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона
за потребителския кредит вр. чл.6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние вр. чл. 240, ал.1 и
ал. 2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактически страна:
Като писмено доказателства е приложен договор за кредит CARD-17218194 от 05.09.2019 година, в която е посочено, че е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* , чрез АРДЕС – Информационни технологи ЕООД ЕИК *********, град Варна, от една страна като кредитор, и С.И.И. ЕГН **********, от друга страна, като кредитополучател, с параметри – 769 лева цена на стоките, брой погасителни вноски 36, ГЛП 23, 74%, ГПР 26, 50 %. Посочено е, че финансираната стока е мотопед, скутер, и в договора е обективиран погасителния план, който е за периода от 01.10.2019 година до 01.09.2022 година.
Ищецът твърди, че договора е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и по – конкретно чл.13, съгласно който кодът за потвърждение има силата на обикновен електронен подпис. В исковата молба подробно е описан реда за сключване на договора. Договора е представен по делото като препис на електронния документ, заверен съобразно чл. 184 от ГПК. По този начин е представен и договора CREX – 17218122 за който в исковата молба е посочено, че ответникът се е възползвал от предоставената в чл.4 от договора възможност и на 05.08.2019 година, на която дата е сключен и договора CARD-17218194, е извършил усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код за усвояване CREX – 17218122.
Предвид разпределение на доказателствената тежест по спора на ищеца е указано, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание. Тъй като цитираните документи са представени като преписи на електронни документи и съответно не носят подписа на ответника по делото е допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза вещото лице по която да установи налице ли е електронно подписване на договора за кредит. В заключението експертът е посочил, че за тази цел изпратил запитване до ищеца с посочено в заключението съдържание и включващо искане за изпращане на кореспонденция относно установяване на електронно подписване. Получил отговор, че по технически причини не може да му бъде предоставена информация и съответно той посочва, че не може да даде отговор на въпроса дали е налице електронно подписване на договора за кредит по смисъла Регламент / ЕС/ 910 / 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, в който смисъл е въпроса, зададен от ищеца. Като отговор на първия поставен въпрос експертът е посочил, че в Интернет няма информация кой точно е ползвател на посочения имейл, който е и имейла посочен в исковата молба като адрес на ответника и чрез който, съгласно твърденията на ищеца, е осъществена кореспонденцията по повод сключване на договора. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводи от фактическа страна.
За установяване на твърденията,
изложени в исковата молба, е допуснато извършване и на съдебно – икономическа експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че на 05.08.2019 година кредиторът предоставя
на кредитополучателя кредит в размер от 1000 лева. В заключението е посочено
също, че усвояването на кредита е станало с функционалността покупка на стока,
съгласно изложеното по – горе с код на
усвояване CREX – 17218122 за покупка на мотопед,
както и е извършена транзакция АТМ за сума в размер от 230 лева, за която е
дължима такса 6,60 лева, направена е проверка на баланс със стойност 0,40 лева.
Изложено е, че съгласно представена справка кредитополучателят е внесъл сумата
100, 58 лева, от които 10 лева кеш бек и 90, 58 лева съответно с вальори от
04.10.2019 година и 19.10.2019 година.
От заключението се установява, че задълженията за главница и договорна
лихва са в размерите, посочени в исковата молба и заповедта по чл. 410 от ГПК,
задължението за лихва за забава е в по- висок размер. Вещото лице е посочила, че при изготвяне на
заключението е ползвала документите, приложени по делото и предоставени от
ищеца месечни извлечения по кредитна карта, справка по кредит CREX – 17218122. Тъй като документите, въз основа на които е
изготвена експертизата, не са подписани от ответника, от друга страна не се
установява сключване на договора и по реда на ЗПФУР предвид извода на експерта,
извършил съдебно – техническата експертиза, настоящият състав приема, че
заключението също не установява източника на задълженията, твърдяни в исковата
молба с длъжник ответника. Месечните извлечения не са подписани от ответника, а
по отношение на електронния адрес на
който следва да са изпратени съгласно общите условия /чл.12 от общите
условия/ не може да бъде направен извод,
че е на ответника.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
От посочените по – горе
доказателства не се установява сключване на писмен договор между страните за
предоставяне на потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
тъй като липсват носещи подписа на ответника документи за установява волята му
да сключи договор с посоченото в исковата молба съдържание. Не се установява
сключване на договора и по реда на ЗПФУР.
Поради това, че не е
доказано сключване на договора, както и липсата на доказателства за усвояване
на сумата от ответника /предвид изложеното, че твърдението се установява само
от изходящи от ответника документи и не е установено подписване с потвърждение
на договора/, настоящият състав приема, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Тъй
като по делото не е установено сключване на договора не следва да бъде правена
преценка и за това дали е налице основание за недействителност, в който смисъл
са възраженията от ответника.
С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК в тежест на ответника
не следва да бъдат възлагани разноските, направени от ищеца по водене на
делото.
Съгласно мотивите
към т.11г от ТР № 4/2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година, ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая, предвид отхвърляне на исковете не следва да бъдат
присъждани и разноските, направени в заповедното производство.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, peг. № ********* чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сг.14, законен представител - Д.Д., чрез
процесуален представител, против С.И.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по договор за издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-17218194 от 05.09.2019 година сумата 1118.67 лева /хиляда сто и
осемнадесет лева, шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница, сумата
203.63 лева /двеста и три лева, шестдесет и три стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.12.2019 година до 11.05.2020 година, сумата
37.75 лева /тридесет и седем лева, седемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
11.05.2020 година до 16.09.2020 година, както и законната лихва върху
главницата от 29.09.2020 година до окончателното плащане, плащане на които е разпоредено със
Заповед № 260174 от 30.09.2020 година,
постановена по частно гражданско дело № 5 946 по описа на Бургаски районен
съд за 2020 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ