М О Т И В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 2181 / 2016 год.
на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила следните лица:
1. Д.А.И., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, на
длъжност управител към „Спринт 75“ ЕООД, неосъждан, в това че:
-
на 25.02.2016г. в гр.
Русе, извършил непристойни действия грубо, нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място – пред бл. „Бояна
войвода” в гр. Русе, крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М. *** и изтръгнал
ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515 ВС –
престъпление по чл.325, ал. 1 от НК;
-
на 25.02.2016 г., в
гр. Русе, унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично
огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515 ВС, собственост на Ф.Й.А.
***, на стойност 205.93 лева– престъпление по чл.216, ал. 1 пр.
1 от НК.
2. С.В.И., ЕГН: **********, родена на *** ***,
български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, в
това че на 25.02.2016г. в гр. Русе, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото–
на публично място – пред бл. „Бояна войвода” в гр.
Русе, крещяла, заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и
псувала Д.А.М. ***, обиждала и псувала М.А.М. ***, обиждала и псувала Ф.Й.А. ***,
като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост –
престъпление по чл.325, ал. 2 вр.
ал.1 от НК.
В проведеното
съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията такива, каквито са внесени в
съда. Намира, че с действията си подсъдимите са извършили престъпленията, за
които са предадени на съд и иска от съда да бъдат признати за виновни и да им
се наложат наказания за това.
По делото са приети за съвместно
разглеждане предявени граждански искове срещу подсъдимите, както следва:
1.
От М.А.М.:
-
срещу подс.Д.И. за сумата
от 2000лв. представляващи неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.1
от НК, която сума да бъде заплатена ведно със
законната лихва, считано от деня на деликта -
25.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение;
-
срещу подс.С.И. за сумата
от 2000 лв. представляващи неимуществени вреди от престъплението по чл.325,
ал.2 от НК, която сума да бъде заплатена ведно със
законната лихва, считано от деня на деликта -
25.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
2.
От Ф.Й.А.:
-
срещу подс. С.И. за сумата
от 2000 лв. представляващи неимуществени вреди от престъплението по чл.325,
ал.2 от НК, която сума да бъде заплатена ведно със
законната лихва, считано от деня на деликта -
25.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение;
-
срещу подс.Д.И. за сумата
от 205,93 лв. представляващи имуществени вреди от
същото престъпление, която сума да бъде заплатена ведно със законната лихва,
считано от деня на деликта - 25.02.2016 г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
3.
От Д.А.М. срещу подс.С.И.
за сумата от 2000 лв. представляващи неимуществени вреди от престъплението по
чл.325, ал.2 от НК, която сума да бъде заплатена ведно
със законната лихва, считано от деня на деликта -
25.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Гражданските ищци са
конституирани и като частни обвинители по делото. Тримата заедно с повереника
си поддържат обвинението и предявените граждански искове. Молят съда да признае
подсъдимите за виновни по така повдигнатите обвинения и да присъди претендираните обезщетения.
Подсъдимите дават обяснения, с които отричат
престъпленията да са осъществени и искат от съда да бъдат оправдани.
Защитникът им излага съображенията си, въз основа на които иска от съда да
постанови присъда, с която да ги признае за невинни в това да са извършили
престъпленията, за които са предадени на
съд и да ги оправдае по тези обвинения, както и да отхвърли предявените
граждански искове, като неоснователни.
Районният съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите
са съпрузи. Те живеели в апартамент, находящ се в гр.Русе,
кв.“Здравец – изток“, бл.“Калман“, вх.3, ет.1. Същите от
дълго време се намирали във влошени
отношения с М.М. и Д.М.,
които били братя. Преди инкриминирания случай напрежението помежду им се
повишило, тъй като братята се съмнявали, че подсъдимия И. е счупил стъкло на
един от автомобилите им. По този случай имало депозирана жалба в полицията.
Д.М. живеел с
майка си Ф.А. в апартамент, които се намирал в гр. Русе, бл. „Бояна войвода“,
вх. 1, ет. 1.
На
25.02.2016г. М.М. бил на гости при тях. По същото
време, подсъдимите, синът им В.Д.И. (към него момент на 13 години), другите им
две малолетни деца, свид. М.В.Й.,
В. Ю., свид. Л. Л., свид.Б.Б. и свид. П.Н. се намирали на детската площадка до бл.„Бояна
войвода“. В същото време Д. и М. М. излезли от входа на блока. Те носили зимнина,
която имали намерение да оставят в лек таксиметров автомобил „Ситроен Ц 4“ с
рег. № Р 6515 ВС, който бил паркиран на паркинга пред входа. Автомобилът бил
собственост на майка им Ф.А., но се ползвал от св. Д.М.. Подсъдимите забелязали
двамата братя. Без да е провокиран по някакъв начин от тях, подс. И. започнал да вика към М.М.,
докога щял да го разкарва в полицията с обвинение, че му е счупил
стъклото на колата. М.М. му отвърнал да не вика така.
В това време свид. А. излязла на терасата и започнала
да наблюдава случващото се. От своя страна подсъдимите и лицата, с които били
на площадката се отправили към двамата братя. Подс. И.
започнала да ги псува и обижда, като им викала, че са помияри,
боклуци,селяни прости, че нищо не ставало от тях. В
същото време подс. И. блъснал с ръце в гърдите М.М. и
започнал да ги обижда, като ги наричал помияри и
очилати педерасти. Приканвал М. да се бият. Подс.И. и
сестрите й - св. М.Й. и В. Ю. обградили св. Д.М.. Подсъдимата
започнала да го рита по глезените на краката, да го дъпра
за якето и продължила да го обижда, като му викала, че е прост селянин и
педераст. Д.М. и М.М. по никакъв начин не отвръщали на действията на
подсъдимите. Шумът от скандала бил чут от живущите наоколо и от минувачите. Сред
последните бил свид.Н.Н., който се намирал случайно в
района. От съседите скандалът бил чут от свид.В.И., свид. Д.Р.А. и свид.М.Д.Д.. В това време подс. И. се обърнала към св. А. и с висок глас я обидила и напсувала,
като и заявила, че за последно стояла на терасата, след което й казала „да ядеш
на баща ми хуя“. Св. В.И. се възмутила от действията
на подсъдимите и се провикнала да престанат, но те не се съобразили със
забележката й. Като възприели какво се случва, св. Л. Л. и св. П.Н. отдръпнали подсъдимия
настрани, с цел да преустановят конфликта. Въпреки това, подсъдимият се
отскубнал от тях, отишъл до страничното ляво огледало на лекия автомобил „Ситроен
Ц 4“ с рег. номер Р 6515 ВС и с ръце го извил. Така изтръгнал щипките за
закрепване на декоративния капак към корпуса и било прекъснато електрическото
управление на лявото странично огледало. Д.М. се уплашил и сигнализирал на тел.
112 за скандала. Подс. И. възприел това, преустановил
действията си и напуснал местопроизшествието. Вместо да престане, подс.И. продължила да рита Д.М. по глезените на краката и да
го обижда, и му заявила, че щом звънят на тел. 112 били страхливци и не били никакви мъже, щели да
видят какво ще стане. Тъй като конфликтът не приключил, Д.М. отново прозвънил на тел. 112, за да подири помощ. Служителят от
централа му обяснил, че полицията е уведомена.
През това време при тях отишъл и С. А. Ю., който бил
съпруг на В. Ю. Той отправил закана към двамата братя, че щял да ги убие и
изнасили, че бил лежал по затворите и не било проблем да ги „излежи“. Малко
по-късно, на мястото на скандала пристигнал полицейски
патрул от Второ РУ Русе в състав от св.М.Т. и св.П.П.. Междувременно подс. И. била преустановила действията си. След като се
запознали с обстановката, полицейските служители разяснили на присъстващите, че
могат да подадат жалби в районното полицейско управление.
Тази фактическа обстановка,
съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д.А.М.,
Ф.Й.А., М.А.М., С.А.Б., Н.С.Н., В.М.И., Д.Р.А.,
М.В.Й., Л.П.Л., Б.Б.Б., П.Й.Н., М.Д.Т., П.К.П., С.Г.С., М.Д.Д., В.Д.И. и Е.Т.Г., копие от свидетелство за регистрация на лекия
автомобил „Ситроен Ц 4“ с рег. номер Р 6515 ВС, част I, справка за
съдимост, автотехническа експертиза, техническа
експертиза, протокол за оглед на лек автомобил „Ситроен Ц 4“ с рег. номер Р
6515 ВС и фотоалбум към него, медицинска документация за В.И., копия от дневника за приемане на сигнали в ОДЧ от 25.02.2016 г. и копия
от преписка по подаден сигнал от М.М., комплексна
медицинска експертиза, автобиография, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Обвинителната теза на прокурора се доказва от показанията на свидетелите Д.А.М.,
Ф.Й.А., М.А.М., Н.С.Н., В.М.И., Д.Р.А. и М.Д.Д.. Всички те са били очевидци на скандала.
Някои от тях са възприели целия случай, а други части от него.
Д.А.М., Ф.Й.А., М.А.М., Н.С.Н., В.М.И. разказват как подсъдимият крещял,
обиждал, блъскал и псувал М.А.М., а впоследствие изтръгнал ляво странично
огледало на лекия автомобил „Ситроен Ц4“. Д.Р.А. също възприел обидите и
псувните на подсъдимия. Показанията им се допълват и от свид.Д., която също е
възприела част от случилото се и сочи как подсъдимият посегнал към единия брат.
Д.А.М., Ф.Й.А., М.А.М. описват и действията на подсъдимата И., като разказват
как крещяла, заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и
псувала Д.М., и обиждала и псувала М.М. и Ф.А.. Показанията им се допълват и от
свид.Н., който възприел как три жени са ритали М. по глезените на краката и как
една от тях се заканила на А., че за последно стои на тераса, след което й
казала “ще ядеш на баща ми хуя”. Тази реплика към свид.А. била чута и от свид.В.И..
Тук следва да се отбележи, че според нея репликата е отправила не подсъдимата,
но като взе предвид показанията на свидетелите М. и А., съдът намира, че свид.И.
греши, кой е отправил тази репликата. Още повече, че по делото стана ясно, че очевидно
бърка имената на сестрите С., М. и В.
Отправените закани от страна на С. Ю. към М. и Д. Минкови се потвърждават
от показанията на двамата братята, Ф.А., В.И., М.Д. и Д.А..
От справките на тел.112 е видно, как Д.М. сигнализирал за възникналия
инцидент и потърсил помощ за преустановяването му.
От показанията на свидетелите М.В.Й., Л.П.Л., Б.Б.Б., П.Й.Н. и В.Д.И. се
изгражда противоположна версия. С показанията си като цяло твърдят, че всъщност
братя М. са обвинявали подсъдимия, че е повредил стъклото на единия от
автомобилите им, обиждали го, псували го и се заканили, че ще запалят превозните
му средства, които притежавал. Разказват как подсъдимият напуснал мястото, за
да преустанови конфликта. В същата насока са и обясненията на подсъдимите, с
които отричат да са осъществили престъпленията, за които са предадени на съд. Настоящият състав намира,
че по своята същност те представляват защитна теза, с цел подсъдимите да избегнат
наказателната отговорност.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Д.А.М., Ф.Й.А., М.А.М.,
Н.С.Н., В.М.И., Д.Р.А. и М.Д.Д.. Те са без противоречия, съответстват помежду
си и взаимно се допълват. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.М., Ф.А.
и М.М. досежно действията на подсъдимите, тъй като те кореспондират с
показанията на свидетелите Н.Н., В.И. и
се допълват от показанията на Д.А. и М.Д.. До него момент Н. не е познавал
участниците в инцидента, а В.И., Д.А. и М.Д. не са били в лични и близки
контакти с М. и А.. В полза на тези показания е и мястото на скандала, а именно
на паркинга пред блока на Д.М. и Ф.А.. От обстоятелството, че подсъдимите са се
намирали на детската площадка и са отишли при братя М., следва извода, че
именно те са били инициаторите на инцидента, като заради подадената в полицията
жалба за повредата на стъклото на автомобила на Д.М., са им търсили сметка,
чрез описаните във фактическата обстановка действия. Това, че мястото на
инцидента е на паркинга пред входа на А., се потвърждава и от обстоятелство, че
автомобила собственост на А., чието огледало било счупено, се е намирал на паркинга
пред блока, а не там където са били подсъдимите.
Показанията на св. С.Г.С. не са пряко относими към инцидента. Те касаят
случилито се на друга предходна дата на намиращ се в близост охраняем паркинг.
Свидетелят, като охрана на това място пояснява, че стъклото на автомобила на
св.Д.М. било счупено, че братята обвинявали за това подсъдимия, че собственикът
на паркинга заплатил щетата. От тези показания се установява непосредствения мотив
за възникването на скандала на 25.02.2016год., а именно, че подсъдимият е бил
предизвикан от тези обинения и за това се е държал агресивно на тази дата.
Свид.С.А.Б. е полицейският служител, които е извършил проверка по случая,
като е снел обяснения от подсъдимите. Същият разказва, какво са му съобщили
участниците за инцидента, което се покрива с изложените две противоположни
версии на участниците в него.
От
показанията на свидетеля Е.Т.Г., съобразени с представените от органите на МВР
копия от дневника за приемане на сигнали в ОДЧ от 25.02.2016 г. и копия от преписка
по подаден сигнал от М.М., може да се направи несъмнения извод, че полицейските
служители, които са посетили произшествието са свид. М.Д.Т. и свид.П.К.П.. Те
потвърждават това обстоятелство и сочат, че когато са пристигнали на място,
конфликтът бил преустановен.
От справките за съдимост на
подсъдимите е видно, че към момента на деянията са били неосъждани.
От приложените копия от
тъжба и протоколи от съдебни заседания по НЧХД № 546 / 2016 г., по описа на
РСС, се установя, че подсъдимият е образувал срещу свид.М.М. наказателно
производство от частен характер, за което служебно е известно на съда, че е
завършило с оправдателна присъда.
От протокола за оглед на лек
автомобил „Ситроен Ц 4“ с рег. номер Р 6515 ВС се констатира, че щипките за
закрепване на декоративния капак на огледалото към корпуса били счупени и електрическото
управление на лявото странично огледало не функционирало.
Видно от заключението на автотехническа експертиза в резултат на действията на подс. И. спрямо лявото странично огледало на лек автомобил
„Ситроен Ц 4“ с рег. номер Р 6515 ВС били нанесени описаните по-горе щети.
Поради това същото следвало да се смени с ново, стойността на разходите за
възстановяване на щетите възлизали на 205,93 лв. при пазарна цена на автомобила
в размер на 5600 лв.
Назначената техническа
експертиза на предоставените оптичен носител съдържащ аудиозаписи
от тел.112, възпроизвела съдържанието му на хартиен носител, от което се
установява, че Д.М. се обаждал два пъти в центъра за да
търси съдействие.
От приложената медицинска
документация за В.И. става ясно, че същият е боледувал
от енцефалит. В тази връзка назначената комплексната медицинска експертиза дава
заключение, че при проведените прегледи на свидетеля В.Д.И., не са установени
прояви на умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, както за минало време, така и следи от понесена такава болест
понастоящем. Заключава се, че той може правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях, ако желае и е в
състояние да разбира смисъла на наказателната отговорност понастоящем.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в своята съвкупност налагат следните
правни изводи:
Подсъдимият И. е пълнолетен и вменяем,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно
чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на
престъпленията, за които е обвинен.
От обективна страна и субективна страна
подс.И. осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2016 г. в гр.Русе, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като на публично място – пред блок „Бояна войвода“ в
гр.Русе, крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М. *** и изтръгнал ляво странично огледало на лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ Р 65-15 ВС
Тези му
действия надхвърлят добрия тон и възпитание. Същите са извършени публично в
присъствието на други лица. По своето съдържание са непристойни и грубо
нарушават обществените порядки. С тях подс.И.
демонстрирал явно неуважение към обществото. По своята същност действията му
изразяват пълно игнориране на наличието на множество хора и на три малолетни деца,
на общоприетите правила за приличие, въздържаност и добро възпитание.
От субективна
страна е действал при пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял настъпването им.
Освен това
престъпление, подсъдимият осъществил и състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на
същата дата в гр.Русе, унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. ляво
странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ Р 65-15 ВС, собственост
на Ф.Й.А. ***, на стойност 205,93 лв.
Предвид това, че щипките за закрепване
на декоративния капак на огледалото към корпуса били счупени и електрическото
управление на лявото странично огледало не функционирало, същото не може да
служи по предназначението си. Съгласно заключението на вещото лице огледалото е
негодно за употреба, поради което е необходимо да бъде сменено с ново. С оглед
изложеното, съдът намира, че процесното огледало е
унищожено.
От субективна
страна подс.Д.е действал при пряк умисъл
— съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването
им.
Предвид изложеното, следва да бъде
признат за ВИНОВЕН в извършването на престъпленията, за които е предаден на съд.
При индивидуализацията на наказанието за
извършеното от подс.Д. престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, съдът взе предвид, като смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото му
съдебно минало, полагането на грижи за трите му деца и изградените трудови
навици. Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената упоритост в умисъла при извършване на
деянието.
С оглед изложеното и на основание чл.325, ал.1 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК му налага
наказание му налага наказание “ПРОБАЦИЯ”, чрез прилагане на следните
пробационни мерки:
- “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, чрез явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти
седмично;
- “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА;
- “ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ” за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в интернет сайта на Община
Русе за срок от една седмица.
При индивидуализацията на наказанието
за извършеното от подс.И. престъпление по чл.216, ал.1 от НК, съдът взе предвид, като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, полагането
на грижи за трите му деца, сравнително невисоката стойност на унищожената вещ и
изградените трудови навици. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчете проявената упоритост в умисъла при извършване на деянието, тъй като
подсъдимият бил издърпан настрани, за да преустанови действията си, но той се
отскубнал и осъществил това престъпление.
С оглед изложеното и на основание чл.216, ал.1 от НК, чл.54 и чл.36
от НК, съдът му наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23,
ал.1 от НК на подс.И. следва
да се наложи най-тежкото из между така наложените му наказания, а именно ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.23,
ал.2 от НК към така определеното най-тежко наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да се присъедини наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в интернет сайта
на Община Русе за срок от една седмица.
За наказанието лишаване от свобода от шест
месеца, съдът счете, че не се налага реалното му изпълнение. Подсъдимият е
неосъждан до момента и не са налице доказателства да е имал други
противообществени прояви. Той е семеен и е баща е на три деца, за отглеждането
на които полага грижи. Има изградени трудови навици. Предвид това, съдът
намира, че е оправдано очакването целите по чл. 36 от НК да се изпълнят, без да
се налага да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Ето защо, съдът
отложи на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е осъществил състава на две
престъпления – хулиганство и противозаконно унищожаване на чужда движима вещ.
Демонстрирал е както незачитане на обществения ред и спокойствие, така и на
чуждата собственост. Съдът счита, че тези деяния са осъществени поради
желанието му за саморазправа, заради подадената от М. жалба в полицията.
Изложеното дава основание да се приеме, че е необходимо подсъдимия да
изгради социални навици и умения за законосъобразно поведение в обществото и
съобразяване с обществения ред и спокойствие. По тези съображения, съдът
намери, че на основание чл.67, ал.3 от НК, подсъдимият И. следва да изтърпи
през така определения му изпитателен срок пробационната мярка “ВКЛЮЧВАНЕ В
ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Възпитателната работа с него се възлага
на началника на РУП по местоживеене.
По отношение
на подсъдимата И., съдът съобрази, че също е наказателноотговорно
лице.
С деянието си
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по
чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2016
г. в гр.Русе извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – пред блок
„Бояна войвода“ в гр.Русе, крещяла, заканвала се,
ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала и псувала Д.А.М.
***, обиждала и псувала М.А.М. ***, обиждала и
псувала Ф.Й.А. *** и деянието се отличавало с
изключителна дързост и цинизъм.
Действията й
надхвърлят добрия тон и възпитание. Същите са извършени в присъствието на други
лица. Те са непристойни и грубо нарушават обществените порядки. По този начин
демонстрирала явно неуважение към обществото, пълно игнориране на наличието на малолетни
деца и множество лица, едно от които отправило
забележка, с която подсъдимата въобще не се съобразила, а продължила действията
си и грубо незачела общоприетите правила за приличие и добро възпитание. Ето
защо действията й са особено нагли, безсрамни и грубо са нарушили морала,
поради което е налице квалифициращият признак изключителен цинизъм и дързост.
От субективна
страна подс.И. действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е целяла
настъпването им.
Предвид
изложеното, следва да бъде призната за ВИНОВНА в извършването на престъплението,
за което е предадена на съд.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от нея престъпление, съдът взе
предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно
минало, наличието на три деца, за които заедно със съпруга си полага грижи.
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства проявената упоритост в
умисъла при извършване на деянието.
С оглед
изложеното и на основание чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК,
съдът й наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на
което отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че за поправянето
й не е наложително да го търпи ефективно.
Съдът намира,
че е необходимо подсъдимата да изгради социални навици и умения за
законосъобразно поведение в обществото и съобразяване с обществения ред и
спокойствие, поради което на основание чл.67, ал.3 от НК постанови през така определения й изпитателен срок да
изтърпи пробационната мярка “ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Възпитателната
работа с нея, съдът възложи на началника на РУП по местоживеене.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Предявените
по делото граждански искове срещу подсъдимите са допустими, от лица, които са от
кръга на правоимащите обезщетение за нанесени вреди, които
са в пряка и непосредствена връзка с извършените престъпления.
От събраните
по делото доказателства се установява, че подс.И. по непозволен начин е увредила личността на М.М., Д.М. и Ф.А., като крещяла, заканвала се, ритала в
глезените, дърпала за якето, обиждала и псувала Д.М.,
обиждала и псувала М.М. и Ф.Й.А.. Обезщетението,
което следва да заплати за причинените неимуществени вреди на всеки един от тях
съдът определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД в размер на две хиляди лява по отделно за М.М. и Д.М.,
а за Ф.А. в размер на хиляда лева, като над тази сума
отхвърля иска на А.. Освен това подсъдимата следва да
заплати на М. М. 490 лв,
представляващи ½ от направените от него в размер на 980 лв. разноски за
повереник; на Д.М. 770 лв. направени от него разноски също за повереник, а на А.
385 лв, представляващи ½ от направените от нея
разноски за повереник в размер на 770 лв.
Подс.И. увредил по непозволен начин
М.М., като му крещял, обиждал, блъскал и го псувал. Обезщетението,
което следва да заплати за причинените му неимуществени вреди съдът определи по
справедливост на основание чл.52 от ЗЗД в размер на две
хиляди лева, както и постанови да му заплати 490 лв., представляващи
½ от направените от М.М. разноски за повереник в размер на 980 лв.
С извършеното
престъпление по чл.216, ал.1 от
НК, подс.И. причинил на Ф.А.
имуществени вреди в размер на 205,93 лв. Налице е причинно-следствената връзка
между деянието и тези вреди. Поради това, съдът счете, че подсъдимият следва да
заплати обезщетение на гражданския ищец А. за причинените й с престъплението
имуществени вреди в посочения размер, както и 385 лв,
представляващи ½ от направените от А. разноски за повереник в размер на
770 лв.
Присъдените
суми по предявените граждански искове следва да се заплатят, ведно със
законната лихва от деня на деликта – 25.02.2016 г.,
до окончателното им изплащане.
При този
изход на делото, подсъдимия Д.А.И. следва да заплати в
полза на държавата по сметка на ОДМВР - Русе сумата от 17,70 лв. представляваща
½ от направените на досъдебното производство разноски за техническа
експертиза и сумата от 147,11 лв. представляваща направените на досъдебното
производство разноски за автотехническа експертиза, а
по сметка на РРС следните суми:
80 лв. -
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск предявен
от М.А.М.;
50 лв. -
представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск предявен
от Ф.Й.А.;
10 лв. -
представляващи ½ от направените на съдебното производство разноски за
техническа експертиза;
40 лв. -
представляваща направените на съдебното производство разноски за автотехническа експертиза и
208,60 лв., -
представляваща ½ от направените разноски на съдебното производство за
съдебно психиатрично-психологическа експертиза.
Мотивиран от горните си съображения
съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: