№ 2789
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110101524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.
И. Д., с която са предявени следните установителни искове:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 1281.11
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл.22, вх.Б, ет.8, за
периода 01.05.2018г.– 30.04.2020г., както и на сумата 9.87 лева– главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2018г.– 31.12.2018г. и за периода
01.01.2020г.– 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК– 12.01.2022г., до окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 225.31 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.– 16.12.2021г. и 1.93 лева– лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2019г.– 16.12.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1203/2022 г., по
описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че ответникът, конституиран на основание чл. 227 ГПК като страна в
качеството му на наследник на починалия в хода на производството първоначален ответник
В. А. Д., е собственик на процесния имот, поради което е задължен да заплати стойността на
1
потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение,
но не е сторил това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1203/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и
дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства и
прави искане за допускане на експертизи, искания по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК, както и
за привличане на трето лице– помагач. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който намира исковете за
недопустими, тъй като са предявени след изтичане на законоустановения срок по чл. 415
ГПК. Твърди, че не е единствен наследник на починалата в хода на процеса В. Д., поради
което намира, че е налице процесуално задължение за ищеца да направи искане за
конституирането на останалите наследници на първоначалния ответник. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 30.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
08.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Обстоятелството, че „Техем Сървисиз“ ЕООД е извършвало отчет на
уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
2
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от изисканите по реда на чл. 192 ГПК документи /л. 110/ топлоснабденият имот е
определен да се даде на В. А. Д. срещу отчужден неин имот.
Установява се, че В. А. Д. е починала на 01.09.2022г. и е оставила за свой наследник И.
И. Д. и Габриела Радославова Симеонова /л.113/.
Видно от съдебно удостоверение /л.118/ ответникът И. И. Д. е направил отказ от
наследството, оставено му от В. А. Д.ва, вписан в специалната книга на съда под №
1902/28.09.2023г.
От така приетите доказателства не може да се обоснове извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот - апартамент № 90, находящ се в гр.
София, ж.к. „Банишора“, бл.22, вх.Б, ет.8, тъй като от приложените документи се
удостоверява, че е направил отказ от наследството на В. А. Д., който не е оспорен.
Ето защо, съдът прие, че ответника не е страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-
002/07.01.2008г., съответно Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР (чл. 150, ал.1 от ЗЕ).
Този извод обуславя неоснователност на исковата претенция, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят.
В отговор на релевираното възражение, предявените искове са допустими – указанията
до ищеца са съобщени на 22.12.2022г., а исковата молба е поддена в съда на 11.01.2023г.
По разноските
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на ответника,
като направените от ищеца разноски остават за негова сметка. Разноски обаче не се
присъждат, тъй като няма доказателства ответникът да е направил такива по водене на
делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу И. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 61, ет. 3,
3
ап. 7, като наследник на В. А. Д.а, ЕГН **********, починала в хода на процеса, обективно
кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1203/2022 г., по описа на СРС, 55
състав както следва:
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 1281.11
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл.22, вх.Б, ет.8, за
периода 01.05.2018г.– 30.04.2020г., както и на сумата 9.87 лева– главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2018г.– 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК– 12.01.2022г., до
окончателното плащане;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 225.31 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.– 16.12.2021г. и 1.93 лева– лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2019г.– 16.12.2021г.,.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4