Решение по дело №653/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „БУЛТРАНС-Генови"ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес:гр.Плевен, ул. *** чрез представляващ П.А.Г. – Управител, чрез адв. А.Д., със съд.адрес: ***, офис 304 срещу решение № 214/02.05.2023г. по АНД №498/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

В касационната жалба се посочва, че с оглед фактическата обстановка по случая, издаденото НП изцяло противоречи на закона, като при издаването му са допуснати нарушения на императивни материални и процесуални норми. Счита, че липсва анализ на конкретната фактическа обстановка и на изложените в жалбата възражения, които съда е следвало да съобрази и да се произнесе, като направените „изводи" са в абсолютно противоречие с приетите по делото писмени доказателства.

Твърди, че за да наложи наказанието наказващият орган е приел, че „нарушението е извършено на 30.06.2022г. и към момента на приключване на проверката не е отстранено", като това безспорно не е вярно и това се установява от писмените документи, представени от жалбоподателя и находящи се в преписката.

Посочва, че нарушението е установено с АУАН №15-2200316 от 28.11.2022г., който е връчен на жалбоподателя на 28.11.2022г., като на 29.11.2022Г. жалбоподателя е внесъл изцяло дължимото обезщетение по чл. 224,ал.1 на В.В. и с нарочно Уведомително писмо с вх.№22119609/02.12.2022г е представил на проверяващия орган платежното нареждане, с което нарушението вече е отстранено, като платежно нареждане е приложено към преписката, но не е съобразено при издаване на НП, дори напротив - изложен е мотив точно за обратното.

Намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52,ал.4 и чл.53,ал.1 от ЗАНН преди издаване на НП да се запознае с цялата преписка, вкл. и със събраните в нея доказателства, като в противен случай ще установи, че в рамките на 24 часа след издаване на АУАН и респективно - към момента на приключване на преписката- „нарушението" е отстранено, не са налице вредни последици от него .

Твърди, че в същото време - в постановеното съдебно решение - стр.10, абзац 2 съда също приема, че „не е отстранено веднага нарушението, след неговото установяване, факт, който не е спорен между страните е, че нарушението е отстранено в рамките на по-малко от 24 часа след установяването му /видно от представеното платежно нареждане/, поради което посочения извод на съда е не само необоснован, но и неверен- съгласно приложените писмени доказателства - платежно нареждане.

Посочва, че в случая - цитираната от съда хипотеза на чл. 415В, ал.1 от КТ има два основни признака- нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работниците, като в настоящият случай и двата признака кумулативно са на лице, но съда е отказал да я приложи, което съставлява освен нарушение на материалния закон, но и отказ от правосъдие .

Посочва, че настоящият казус категорично попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и единствената му правилна квалификация е като „маловажен случай" с произтичащите от това законови последици. Моли да се отмени решението и да се отмени решението или съдът да приложи нормата на чл. 415В, ал.1 от КТ- в минимален размер и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, чрез пълном. старши юрисконсулт П.П.Ч. е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и намира, че решение №214/02.05.2023г. по АНД №498/2023г. по описа на Районен съд-Плевен за правилно и законосъобразно.

Посочва, че е правилен е изводът на съда, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, като в тази връзка не споделя наведените от жалбоподателят възражения, че „издаденото наказателно постановление противоречи на закона", а при постановяване на съдебното решение „липсва анализ на конкретната фактическа обстановка и направените изводи са в противоречие с приетите по делото писмени доказателства".

Твърди, че съдът обосновано е приел, че същото не следва да се квалифицира като маловажно, тъй като санкционираното дружество, не е отстранило веднага нарушението, след неговото установяване, а освен това предвид изминалия дълъг период от време от 30.06.2022г.- до 29.11.2022г. през който нарушението съществува, за служителя неминуемо са настъпили вредни последици, изразяващи се в лишаване от възможността своевременно да се ползва от полагащото му се парично обезщетение.

Твърди, че нарушението е отстранено на 29.11.2022 г., т.е. след повече от 6 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение, като е неприложима разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда и наложеното административно наказание не следва да бъде индивидуализирано именно въз основа на тази разпоредба и съотнесено в границите, очертани от нея.

В съдебно заседание касаторът –„„БУЛТРАНС-Генови“ ЕООД се представлява от адв. А.Д., която посочва, че в случая е следвало да бъде приложена чл. 28 от ЗАНН, тъй като това безспорно съставлява маловажен случай, като съгласно ТР № 1 това е не са в правомощията, това е задължение на наказващия орган и в случая той не е изпълнил това свое задължение. Счита, че издаденото постановление, а в последствие и решение, в което мотивите са минимална част и голяма част от тях не касаят конкретиката на казуса, а са теоретични постановки и са незаконосъобразни и моли да се уважите касационната жалба по аргументите изложени в нея , като се отмени първоинстанционното решение и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът -директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен, се представлява от старши юрисконсулт П.П.Ч., която моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли да вземат предвид подробно изложените доводи в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 15- 2200316 от 27.01.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен, с което на „БУЛТРАНС - Генови“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. ***, ЕИК *********, представлявано от П. Е. Г., ЕГН ********** - управител за това, че при извършена проверка на документите в Дирекция "Инспекция но труда" със седалище Плевен на „БУЛТРАНС -Генови“ ЕООД със седалище и адрес на управление - гр. Плевен, ул. ***, ЕИК *********, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: не е изплатил в срок до 30.06.2022 година дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето В.А.В. с ЕГН: ********** при прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № 8/19.05.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Установено е от предоставените присъствени форми, разплащателни ведомости и фишове за работна заплата за периода на съществувалото трудово правоотношение по силата на сключен ТД №13/01.11.2021 г., за периода м.ноември 2021 г. - м. май 2022г., лицето В.А.В. с ЕГН: ********** на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ не е ползвал платен годишен отпуск. В заповед №8/19.05.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, работодателят не е гарантирал обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, съответно то не е начислено във ведомостта за м.май 2022г. и не е изплатено в законоустановения срок до 30.06.2022г. и към момента на приключване на проверката не е било отстранено - нарушение чл. 228. ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

В случая не се оспорва от касатора, че е налице извършено нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ, съгласно който обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, а в случая е налице неизплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск от лицето при прекратяване на трудовото му правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима, тъй като нарушението не е отстранено веднага след неговото установяване, тъй като е налице дълъг период от време от 30.06.2022 година до 28.11.2022 година, през който то съществува и за служителя са настъпили вредни последици.

Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

В случая нарушението е установено при проверка от контролните органи на 28.11.2022 година, когато е съставен АУАН, като за дата на извършване на нарушението е прието – 30.06.2022 година, датата до която е следвало да бъде изплатено обезщетението. При преценката относно прилагане на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ следва обаче да се преценява отстраняване на нарушението, дали е веднага след установяването му, а не от датата на извършването му, като в случая е налице изплащане на обезщетението на лицето още на 29.11.2022 година с оглед платежно нареждане на л. 9 по анд№ 498/2023 г по описа на РС Плевен, представено и пред административно-наказващ орган на 02.12.2022 година и не са настъпили вредни последици за лицето т.е. налице са кумулативните предпоставки за прилагане на горецитираната норма.

Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание и е неоснователно възражението на касатора за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При „маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер / от 100 до 300 лева т.е. следва да се преквалифицира нарушението.

С оглед т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно-наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Предвид горното следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на РС Плевен за произнасяне , който на основание чл. 226, ал. 3 следва да се произнесе и по разноските.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение №214/02.05.2023г. по анд №498/2023г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

Председател:	/П/
Членове: