РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300503167 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***,
ул. ***, против Решение № 3241/10.10.2022г., постановено по гр.д.№ 5727 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което се отхвърля
предявения от П. П. Г. против “ИЗОЛА П.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, иск по член 213 от КТ за заплащане на
обезщетение за недопускане до работа в размер на 5000 лева за периода
05.08.2020г. до 05.02.2021г., ведно със законата лихва върху тази сума от
05.04.2021г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят излага оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано. Оспорва изводите на районния съд и намира, че ответникът е
действал в нарушение Кодекса на труда и на Наказателния кодекс. Във връзка
с последното се позовава на обстоятелството, че подписът му върху заповедта
за прекратяване на трудово правоотношение е фалшифициран съгласно
приетото в производството заключение на съдебно-почеркова експертиза.
1
Жалбоподателят излага твърдения за нечестно отношение към него, от което
е претърпял вреди като пропуснати заплати. Оспорва показанията на св. И.Я.
и намира, че съдът не е взел предвид възраженията му срещу показанията на
свидетеля. Посочва, районния съд е проявил тенденциозно отношение с
постановяване на определение за спиране, което било отменено. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да
бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
“ИЗОЛА П.” ООД, с ЕИК: ***, чрез пълномощника по делото адвокат В. И., с
който оспорва същата като неоснователна. Взема становище по оплакванията
в жалбата и намира, че същите не отговарят на обективните факти и
обстоятелства. Оспорва твърденията на жалбоподателя като несъстоятелни.
Излага съображения за правилността на решението. Позовава се на събраните
доказателства като сочи, че от свидетелските показания се установявало
отклоняването на ищеца от работа по време на действие на трудовото
правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил допуснат до
работа - както преди, така и след като същото било прекратено. Ищецът не
посещавал строителния обект в гр.*** и не изявявал инициатива да полага
труд. Намира, че заведеното производство е с цел облагодетелстване на
ищеца. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноските по
делото.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован
лично и чрез назначения му процесуален представител адвокат Е. Б., не се
явява и не се представлява. Въззиваемото “ИЗОЛА П.” ООД, редовно
призовано, се представлява от пълномощника адвокат И., която пледира с
искане да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
първоинстанционното решение по съображения в отговора на исковата молба.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
2
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е сезиран с иск по чл.213, ал.2 КТ, предявен
от П. П. Г. ЕГН **********, за осъждане на работодателя „ИЗОЛА П.” ООД,
ЕИК: ***, да му заплати сумата от 5 000 лева - обезщетение за периода от
05.08.2020 г. - до 05.08.2021 г., поради недопускането му до работа.
Според твърденията в исковата молба и уточняващите молби към нея,
ищецът основава иска си на обстоятелствата, че е започнал работа при
ответника на 06.07.2020 г. по трудов договор на длъжност ***. На 07.08.2020
г. не бил допуснат на работното си място от техническия ръководител на
обект „Изграждане на балнеохотел ***“ с довода, че е бил уволнен. Твърди,
че не му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което отправил запитване до Инспекция по труда -
П. С отговор изх.№ *** г. ищецът бил уведомен за прекратяване на трудовото
му правоотношение със Заповед № *** г. на работодателя, която получил при
проверката. В предвид последното твърди, че е разбрал за съдържанието на
заповедта на 20.01.2021 г., когато получил писмото от Инспекцията по труда
- П. Намира, че след като заповедта е от 05.08.2020 г., то е следвало да му
бъде връчена на 07.08.2020 г., което не било сторено. Оспорва подписа си
върху заповедта. По изложените съображения сочи, че трудовото му
правоотношение с работодателя не е било прекратено на основание
издадената Заповед № *** г. и същото е валидно и обвързва страните по него.
Поддържа, че незаконно не е било допуснат да изпълнява трудовите си
задължения въз основа на Заповед № *** г., поради което е бил лишен от
заплатата си от 05.08.2020 г. до 05.02.2021 г., с което обосновава претенцията
си за заплащането на обезщетение за сочения период в размер на 5 000 лева.
Ответното дружество „ИЗОЛА П.” ООД е оспорило иска по основание и
размер. Поддържало е, че между страните е имало сключен трудов договор №
*** г., който е бил прекратен със Заповед № *** г. на основание чл.325, ал.1,
т.4 КТ, връчена на ищеца на 05.08.2020 г.
За установяване на твърденията на ищеца е допуснато извършването на
съдебно -почеркова експертиза /СПЕ/ на подписа на ищеца върху Заповед №
*** г. От заключението на СПЕ, прието като неоспорено по делото, се
установява, че подписът след текста на Заповед за прекратяване № *** г.
3
непосредствено след частта „Служител“ не е изпълнен от П. П. Г. ЕГН
**********.
В първоинстанционното производство е прието и заключение на
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, според която брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил за претендирания период при
прилагането на чл.213, ал.1 КТ е 3 660 лева.
По почин на страните в производството са разпитани свидетелите
И.С.Я. /по искане на ищеца, при режим на призоваване/ и К.Г.Д. /по искане на
ответника, при режим на довеждане/.
Според показанията на св.Я., същият е работил заедно с ищеца на
строителния обект - хотел в гр.***. Сочи, че на обекта са работили 150
човека, засичали са се на обекта, не познавал лично ищеца. Не знаел откъде
ищецът се е снабдил с трите му имена. Свидетелят не бил отговорник на
обекта. Не чул Г. да не е бил допуснат до работа.
Съгласно показанията на св. Д., последният работи като *** на обекта -
балнеохотел ***. Запознат е със случая на ищеца, защото той бил в основата
на неговото назначаване. Бил изпратен от Бюрото по труда. С ищеца бил
подписан трудов договор. Сочи, че ищецът нямал интерес към работата,
поради несериозното му отношение бил освободен. Получил си
възнаграждението и бил предупреден, че не е на работа. Колегата на
свидетеля - Г. казал на ищеца, че е освободен от работа. След
освобождаването си ищецът не бил идвал повече на работа.
С постановеното по делото решение районният съд е приел от
фактическа страна въз основа на представения трудов договор № ***, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, считано от
08.07.2020г. на длъжността ***. По отношение на заповед за прекратяване на
ТПО № ***г., районният съд е приел, че като основание за прекратяване на
ТПО между ищеца и ответника е посочен член 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради
завършване на определената работа, което основание е общо и за
прекратяването не се дължи предизвестие. Въз основа на заключението на
ЗПЕ, районният съд е достигнал до извода, че подписът върху заповедта не е
бил положен от ищеца, от което е заключил, че същата не е била връчена на
ищеца и към 05.08.2020 г. ТПО не е било прекратено. На осн. член 335, ал. 2,
т. 3 КТ районният съд е приел, че моментът на прекратяване на ТПО е
4
моментът, в който ищецът е получил писменото изявление на работодателя за
прекратяване на ТПО, който момент е настъпил на 20.01.2021г., денят в който
ищецът е получил заповедта и е узнал нейното съдържание, след като същата
му е била изпратена за сведение от Инспекцията по труда гр. П. Въз основа на
последното и тъй като ищецът не е предявил иск за оспорване на законността
на уволнението, а и срокът за такова оспорване е изтекъл, районният съд е
приел, че заповедта за прекратяване на ТПО е влязла в сила. След обсъждане
на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до извода,
че ищецът не се е явявал на работа след издаването на заповедта за
прекратяване на ТПО. Доколкото недопускането до работа предполага
явяването на работника в мястото му на работа, а последното е било прието за
недоказано, районният съд е отхвърлил иска.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението съобразно оплакванията във
въззивната жалба като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл. 213, ал.2
КТ. Съгласно цитираната правна норма, за да възникне право на обезщетение
на работника или служителя следва кумулативно да са налице следните
предпоставки: наличие на трудово правоотношение през време на
изпълнението на което работника или служителя незаконно да не е допускан
до работа. Обезщетението е в размер на БТВ на работника или служителя за
времето на незаконното недопускане до работа.
От фактическа страна е безспорно установено и няма спор, че между
5
страните е било възникнало трудово правоотношение /ТПО/ по силата на
трудов договор № *** на осн.чл.68, ал.1, т.2 КТ - до завършване на работата
на обект „Балнеохотел“ ***. Няма спор, че ответникът е издал Заповед за
прекратяване на ТПО № ***г., която се доказва от заключението на СПЕ, че
не е подписана от ищеца, а така и че същата не му е била връчена на
посочената в нея дата 05.08.2020 г. Ищецът изрично признава, че е узнал за
съдържанието на процесната заповед на 20.01.2021 г. въз основа на писмо от
Инспекцията по труда. Последното е представено по делото и от него се
установява, че приложено на ищеца е била изпратена Заповедта за
прекратяване на ТПО № ***г.
С оглед на изложеното правилно районният съд е заключил, че
процесната заповед не е била връчена на ищеца на 05.08.2020 г., поради което
към 07.08.2020 г. страните са били в ТПО. За да отхвърли иска районният съд
е приел, че ищецът не е доказал да се е явил на работа, а така и да не е бил
допуснат до работа, след издаването на процесната заповед на 05.08.2020 г.
Въззивният съд споделя така изложените съображения от районния съд, тъй
като при възложената на ищеца доказателства тежест същият не е доказал да
се е явил на работа, а така и да не е бил допуснат до работа, след издаването
на процесната заповед на 05.08.2020 г. По същество във въззивната жалба не
се твърди и не се установява ищецът да се е явил и да не е бил допуснат до
работа след 05.08.2020 г. Писмени доказателства за установяването на
соченото обстоятелство не са представени, а и същото не се установява от
ангажираните от ищеца показания на св. Я.. Напротив последният изрично
заявява, че не е чул Г. да не е бил допуснат до работа. По отношение на
показанията на св. Я. се твърди в жалбата, че той бил готов да оттегли
показанията си, в които отрича, че ищецът не е бил допуснат до работа.
Доказателства за последните твърдения няма по делото, респективно не са
събрани доказателства, които да опровергават показанията на свидетеля. Не
са събрани доказателства и относно твърденията във въззивната жалба, че
ищецът е бил освободен по нечестен начин от работа, доколкото и не се
установява оспорването на Заповедта за ПТО в преклузивния за това срок.
Неоснователно е и твърдението за тенденциозно отношение от състава
на районния съд. С определение № 459/05.07.2021 г. по възз.ч.гр.д.№ 1654 по
описа за 2021 г. на ПОС, е било отменено разпореждане на районния съд за
6
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Отмяната обаче по реда на инстанционния контрол на постановеното в
производството разпореждане не обосновава извод за тенденциозно
отношение, а за неправилност на отменения съдебен акт.
С оглед на гореизложеното, неоснователни са оплакванията против
постановеното първоинстанционно решението. В производството, при
условията на пълно и главно доказване, ищецът не е доказал елемент от
фактическия състав на чл.213, ал.1 КТ за присъждане на претендираното
обезщетение - недопускането си до работа след 05.08.2020 г. Ето защо,
районният съд правилно е отхвърлил предявения иск по чл.213, ал.1 КТ,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение
като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски пред въззивната инстанция, които се
претендират в размер на 816 лева -платено адвокатско възнаграждение в
списък по чл.80 ГПК, направата на които се удостоверява от представено
платежно нареждане за заплащането им.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3241/10.10.2022г., постановено по гр.д.
№ 5727 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, да заплати на
„ИЗОЛА П.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата в размер на 816 /осемстотин и шестнадесет/ лева - разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8