№ 600
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000670 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 7.06.2024 г. на ответника „Бурел Органикс“ ЕООД
против решението от 16.05.2024 г. по търг. дело № 2122/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-11 състав, с което същият е осъден да заплати на ищеца „Био Бенямин“ ООД:
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 83 364,05 лв., представляваща обезщетение за вреди
от неизпълнение на договорно задължение за доставка на 20 кг био джинджифил, за
което са издадени фактури № 11755/28.04.2021 г. и № 11959/7.06.2021 г., от които
74 626,88 лв. – претърпяна загуба и 8 737,17 лв. – пропусната полза, ведно със
законната лихва от 2.11.2021 г. до окончателното изплащане;
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 446,23 лв. – съдебни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че
процесните суми са дължими от ответника. Твърди се, че съдът не е взел предвид
представените от ответника доказателства и експертно мнение на управителя на търговеца,
които било от съществено значение за правилното решаване на спора, особено в системата
на търговията с био продукти. Твърди се, че ищецът не доказал пълният размер на
претендираните вреди, тъй като изследването за пестицида етилен оксид обхващало само
анализ на една партида от единия вид шоколади, а не цялото количество стока, за която се
твърди, че е засегната от пестицида. Била изследвана само една незначителна част от цялото
количество продукти /една партида от цялото описано количество от 33 652 бр. шоколадови
1
продукти/, при това от лаборатория, която не била акредитирана в системата на БАБХ, а
назначената съдебно-химическа експертиза била умишлено осуетена от ищеца.
Необосновано била приета и разходната норма от представените от ищеца документи, без да
е удостоверена тяхната доказателствена стойност с оглед направеното от ответника
оспорване. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ответникът имал вина и не е налице
основание по чл. 81 ЗЗД за освобождаване от отговорност, което основание било доказано от
представените от ответника сертификати за произход, като не били отчетени и изискванията
на законодателството при производството и търговията с био продукти, което не изисквало
ответникът да извърши химически анализ на продаваните продукти. Ответникът не бил
производител на заразената суровина, не могъл да влияе на начина на отглеждането й или на
транспортирането й, а бил само дистрибутор, който закупил стоката от друг търговец от
Испания, която била първата страна в ЕС по вноса от Индия на процесния джинджифил на
прах. Внесеното количество от Испания било много малко /около 100 кг/, а вземането на
проба било скъпо начинание, тъй като една проба струвала около 400 лв. и се изпращала за
изследване в чужбина, тъй като в България нямало лаборатория за изследване на етилен
оксид. Твърди се, че поради това не било стопански оправдано ответникът да изследва
стоката, която била контролирана от испанските власти. Сочи се, че било налице и
основание по чл. 83, ал. 1 ЗЗД с оглед проявената от кредитора небрежност към собствения
му интерес, тъй като кредиторът не е изследвал цялото количество продукция. Не били
доказани и претендираните от ищеца пропуснати ползи.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Био Бенямин“ ООД – ищец по иска – чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с
нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя част от мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното:
2
1. Не е спорно между страните /в жалбата и отговора липсват оплаквания/, че: 1) ищецът е
производител на хранителни продукти – шоколадови, сладкарски и други изделия, в която
дейност използва сертифицирани продукти от биологично земеделие, а ответникът е
търговец, извършващ внос и дистрибуция на здравословни и натурални продукти; 2) по два
договора за продажба ищецът закупил от ответника био джинджифил на прах с тегло общо
20 кг от партида ARY/O/16496, за което са издадени фактура № 11755/28.04.2021 г. на
стойност 168 лв. с ДДС и фактура № 11959/7.06.2021 г. на стойност 168 лв. с ДДС, които
ищецът изцяло заплатил; 3) при доставките ответникът представил сертификат № 100040-
2/17.02.2020 г. за съответствие на доставената стока с Регламент /ЕС/ 834/07 и Регламент /ЕС/
889/08, издаден от CERES, както и отделни сертификати за анализ за конкретната партида на
суровината, според които тя е с произход Индия, със срок на годност до м. 09.2022 г. и са
извършени замервания на определени показатели; 4) същата стока преди това е била
придобита от ответника чрез покупка от испанското дружество „Натур Куоре Фуудс“ С.Л.,
придружена със същите сертификати; 5) на 9.08.2021 г. ответникът е уведомил ищеца с
електронно писмо за наличието на пестицида етилен оксид в количества над допустимите в
закупения био джинджифил /22,7 ± 8,6 мг/кг при допустими 0,1 мг/кг/, открит при извършен
лабораторен анализ от същата фирма – доставчик в Испания, и за предприемане на стъпки
по изтеглянето на продукта от пазара; 6) при последващи тестове на отделни артикули от
шоколад, в производството на който бил вложен закупеният джинджифил, извършени по
поръчка на ищеца от специализирана лаборатория на „Юрофинс ХОС Тестинг България“
ЕООД, е установено наличие на етилен оксид в количество 0,2 мг/кг, което също е над
допустимите 0,1 мг/кг; 7) ищецът е уведомил контролните органи /БАБХ и
сертифициращото дружество „Нутрамед“ ЕООД/ и свои клиенти, за да извърши изтегляне от
търговската мрежа на всички продукти, произведени с тази съставка, съответно
унищожаване на продукти и задържане на всички налични количества в склад; 8) в
констативен протокол № 0017055/12.10.2021 г. на БАБХ е извършено проследяване на
производството на продукти, в които била вложена тази суровина, като са установени общо
33 652 бр. произведени шоколадови изделия по отделни партиди, от които към датата на
проверката от БАБХ е имало налични в склад общо 9 620 бр. произведени шоколади и 8,59
кг заготовки за производство на шоколад; 9) на клиенти на ищеца са продадени общо 25 796
бр. шоколадови изделия, конкретно описани в приетото заключение на ССЕ, голяма част от
които са били върнати, срещу което ищецът е възстановил получените суми по продажбите
и заплатил разходи по изтегляне и унищожаване.
При горните факти ищецът претендира от ответника обезщетение за вреди – претърпени
загуби и пропуснати ползи.
Основните спорни въпроси по делото са: 1) следва ли да бъде ангажирана отговорността
на ответника – продавач или се касае за обстоятелства, които не могат да му се вменят във
вина, а евентуално – дали са налице основания по чл. 83 ЗЗД за освобождаване или
намаляване на отговорността на ответника.; 2) какъв е обхватът и размерът на причинените
вреди. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
3
2. В Европейския съюз са установени строги регулации относно безопасността на
храните, а в тяхно приложение са приети и редица български национални мерки. Така в чл.
14, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания
на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните е
установен принципът, че на пазара не следва да се пускат храни, които не са безопасни, а за
такива според параграф 2 се считат: а) вредните за здравето, и б) негодните за консумация от
човека. Същият принцип е закрепен и в чл. 4 от българския Закон за храните (ДВ, бр.
52/9.06.2020 г., изм. и доп.), според ал. 1 от който храната трябва да е годна за консумация от
хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични
качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, а според ал. 2
храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция,
предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на
ЕС в областта на храните. Същевременно, според чл. 14, пар. 7 от същия Регламент /ЕО/ №
178/2002 „храни, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи
безопасността на храните, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за
аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността“, а според пар. 9
„при отсъствие на специфични разпоредби на Общността храните се приемат за
безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националното
законодателство на държавата-членка, на чиято територия се предлага за продажба
храната“.
Наред с това в чл. 17, пар. 1 от същия регламент е установен принципът, че „ на всички
етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от
тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост
гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на
законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и
проверяват дали тези изисквания са спазени“. Същевременно, според дефиницията в чл. 3,
т. 2 от регламента „стопански субект в хранителната и фуражна промишленост“ означава
физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на
изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от
него предприятие за производство на храни. В чл. 3, т. 2 пък е разяснено, че „предприятие за
производство на храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено
или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на
производство, преработка и разпространение на храни. Следователно, доколкото
търговията с храни представлява етап от „разпространението на храни“, то търговците на
храни представляват „стопански субекти в хранителната промишленост“, на които също е
възложена отговорността по чл. 17, пар. 1 от регламента.
Част от тези специфични разпоредби на ЕС относно безопасността на храните са и
правилата на Регламент /ЕО/ № 396/2005 на Европейския съвет и на Съвета от 23.02.2005 г.
относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху
4
храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива
91/414/ЕИО на Съвета, многократно изменян. Според принципа, установен в чл. 18, ал. 1 от
регламента, продуктите от растителен или животински произход, включени в приложение І,
не могат да съдържат, от момента на тяхното пускане на пазара като храни или фуражи или
от момента на тяхното даване за храна на животните, остатъчни вещества пестициди,
надхвърлящи: а) определените в приложения II и III максимално допустими граници на
остатъчни вещества за тези продукти; или б) 0,01 mg/kg за продуктите, за които в
приложения II или III не са определени специални максимално допустими граници на
остатъчни вещества, или за активни вещества, които не са включени в приложение IV, освен
ако не са определени различни стойности по подразбиране за дадено активно вещество по
приложение V. Освен това в чл. 19 е установена забрана за преработени и/или съставни
продукти – забранено е преработването и/или смесването с цел разреждане със същите или с
други продукти, на продуктите, включени в приложение I, които не са в съответствие с член
18, параграф 1 или член 20, с цел пускането им на пазара като храни или фуражи, или
даването им за храна на животните. Според чл. 20 пък, ако не е предвидено друго в
приложения ІІ или ІІІ, за преработени или съставни храни или фуражи, важат същите
максимално допустими граници на остатъчни вещества, като се вземат предвид промените в
равнищата на остатъчните вещества от пестициди вследствие преработката и/или
смесването. В приложение V от регламента за пестицида „етилен оксид“ са установени
максимално допустими граници, като в група 8 „Подправки“ за продукта „джинджифил“ с
код № 0840020 тази граница е 0,1 мг/кг.
Следователно, от съвкупното тълкуване на посочените актове може да се направят
следните изводи: 1) храни, които съдържат остатъчни вещества от пестициди над
максимално допустимите граници, установени в Регламент /ЕО/ № 396/2005, не са
безопасни по смисъла на чл. 14, пар. 2 и 7 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 и тяхното
предлагане на пазара е забранено; 2) за тези „опасни“ храни е забранено да бъдат
преработвани и/или смесвани със същите или с други храни – чл. 19 от Регламент /ЕО/ №
396/2005; и 3) не само производителите, но и търговците на подобни „опасни“ храни носят
отговорност за тях в отношенията си техните клиенти съгласно чл. 17, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 178/2002, вкл. за спазването на изискванията на Регламент /ЕО/ № 396/2005.
Тези специални изисквания относно безопасността на храните следва да се вземат
предвид и при тълкуването и прилагането на общия облигационноправен режим на
договорите, имащи за предмет подобни продукти.
2. Процесните два договора за доставка на джинджифил на прах, за който са издадени
фактурите от 28.04.2021 г. и 7.06.2021 г., са такива за търговска продажба на стоки по
смисъла на чл. 318 ТЗ, доколкото и двете страни по тях са търговци. Режимът на търговската
продажба по глава 22 от ТЗ не съдържа изчерпателна уредба, а само някои специални
правила, като за всичко останало се прилага общият режим на ЗЗД съобразно чл. 288 ТЗ. По-
специално, правилата на ЗЗД относно неизпълнението се прилагат и към търговските
договори, вкл. за продажба.
5
Неизпълнение на договора е всяко неосъществяване на дължимия резултат – в предметно,
количествено, качествено или времево отношение. Несъмнено при продажба на храни
продавачът дължи доставка на продукти, които отговарят на всички нормативно установени
изисквания за безопасност, освен ако друго не е изрично уговорено в договора за продажба.
Ето защо продажбата на несъответни на тези изисквания хранителни стоки е неизпълнение
на сключения договор. По тази причина доставката на джинджифил на прах със съдържание
над максимално допустимите граници за остатъчни вещества от пестицида етилен оксид по
Регламент /ЕО/ № 396/2005 представлява неизпълнение на процесните два договора за
продажба, сключени между страните. Как ще бъде квалифицирано това неизпълнение – като
пълно или лошо – в конкретния казус е без значение, поради следното:
При лошо изпълнение се прилагат специалните правила на чл. 193 – чл. 199 ЗЗД. Те
предвиждат, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, като отговаря дори и когато не е знаел за
недостатъка, но не отговаря за недостатъци, които са били известни на купувача при
продажбата /чл. 193 ЗЗД/. Установени са и задължения на купувача за преглед на стоката и за
незабавно уведомяване на продавача при откриването на явни или скрити недостатъци, при
неизпълнението на които задължения стоката се смята да одобрена, освен ако продавачът е
знаел за недостатъка /чл. 194 ЗЗД/. Съдържанието на отговорността на продавача е уредено в
чл. 195 ЗЗД, предвиждащ, че: 1) купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената
заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да
отстрани недостатъците за сметка на продавача, а при продажба на родово определени вещи
/като процесните/ – или да иска предаване на вещи без недостатъци, и/или 2) да иска
обезщетение за вредите съгласно общите правила за неизпълнение на задълженията. Тези
искове се погасяват с кратка давност съгласно чл. 197 ЗЗД – 6 месеца за движими вещи от
предаването на вещите, който срок е 3-годишен – при съзнателно премълчаване на
недостатъка от продавача, като сроковете могат да бъдат продължени или съкратени със
съгласие на страните.
Прието е в правната теория[1], че спрямо част от последиците от неизпълнението,
включени в отговорността на продавача при продажба с недостатъци, тази отговорност е
обективна, т.е. не е необходима вина у продавача, което следва от това, че отговаря и при
незнание за недостатъка – чл. 193, ал. 3 ЗЗД. По-специално това важи за последиците по чл.
195, ал. 1 и 3 ЗЗД – купувачът да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските
за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да отстрани недостатъците
за сметка на продавача или да иска предаване на други родово определени вещи без
недостатъци. Спрямо една от последиците при неизпълнение обаче вината е елемент от
фактическия състав на отговорността – претенцията за обезщетение за вреди по чл. 195, ал. 2
и 3 ЗЗД, което следва от това, че за тази последица се препраща към общите правила за
неизпълнение на задълженията /чл. 79 и сл. ЗЗД/, а те изискват вина, макар една от формите
й да се презумира оборимо /небрежността/. По подобен начин е уредена и отговорността за
6
евикция при продажбата[2], която отговорност за част от последиците си е обективна, но
само за обезщетението за вреди изисква и вина у продавача /чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/.
Специалните правила на чл. 193 и сл. ЗЗД се прилагат само при продажба на вещ с
недостатъци, каквото е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно
установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление. Приема се в теорията, че не е налице продажба с
недостатъци, т.е. лошо изпълнение, а пълно неизпълнение, ако е са доставени
родовоопределени вещи от същия вид, но е налице толкова съществена разлика между
дължимите по договора и доставените вещи, че доставените не могат да служат за
предназначението, за което са купени /т.нар. aliud/. При пълно неизпълнение не се прилагат
правилата на чл. 193 и сл. от ЗЗД, а се прилагат общите правила за неизпълнение на
задълженията по чл. 79 и сл. от ЗЗД.
По настоящото дело обаче ищецът не претендира последиците на чл. 195, ал. 1 ЗЗД, а
единствено обезщетение за вреди, претърпени вследствие на процесното неизпълнение.
Спрямо предмета на така предявената претенция е без значение дали неизпълнението е лошо
или пълно, тъй като и в двата случая са приложими общите правила относно неизпълнение
на задълженията по чл. 79 и сл. от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността за вреди е
един и същ, независимо дали се касае за продажба на вещ с недостатъци или за пълно
неизпълнение. Все пак следва да се отбележи, че тезата на ищеца, че при фактите в казуса се
касае по-скоро за пълно неизпълнение, не е лишена от основание – доколкото е налице
нормативно установена забрана за пускане на пазара, вкл. и като част от други преработени
храни, на продукт, който не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ № 396/2005. В този
смисъл процесният джинджифил на прах не би могъл допустимо да бъде използван като
подправка или добавка в никакви други хранителни продукти – независимо дали са био
продукти или не-био храни.
Ето защо налице е установено неизпълнение на процесните договори за продажба.
3. При договорно неизпълнение длъжникът отговаря за всяка форма на вина – умисъл или
небрежност, като от формата на вина зависи единствено обхвата на отговорността /чл. 82
ЗЗД/, а не и нейното пораждане. Във формата на небрежност длъжникът отговаря за
неполагане на дължимата грижа, която при търговска за него сделка е грижата на добрия
търговец /чл. 302 ТЗ/. Съдържанието на грижата на добрия търговец се определя от
общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен мащаб за професионална
грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за дължимо усилие и
старание. Противно на тезата на жалбоподателя небрежността в гражданското право има по-
скоро обективен характер, а не представлява субективно отношение, по което се различава
от небрежността в наказателното право. Неизпълнението поради небрежност се предполага
оборимо, а неизпълнението поради умисъл не се предполага, а следва да се докаже от
кредитора. В настоящото производство ищецът не твърди умисъл.
Ако длъжникът обаче иска да се оневини изцяло за неизпълнението, то той следва да
7
докаже, че не е проявил дори и небрежност. Това той може да стори само ако докаже, че
неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина /чл. 81, ал. 1
ЗЗД/. Тази причина може да бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или
случайно събитие, или 2) недадено от кредитора дължимо съдействие, водещо до неговата
забава /чл. 95 ЗЗД/.
Ответникът твърди, че небрежността му била изключена поради това, че той бил
прекупвач на процесната стока от негов доставчик в Испания, който пък я доставил от
Индия, където била произведена, а стоката била придружена с надлежни сертификати за
съответствие и за безопасност, издадени от оторизирани сертифициращи организации, като
до уведомяването му от неговия доставчик в Испания, извършено след сключване на
процесните договори за продажба с ищеца, той не знаел за надвишените показатели за
етилен оксид в стоката. Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни, поради
следното:
На първо място, изложените доводи принципно не покриват хипотезата на непреодолима
сила или случайно събитие. От една страна, такъв характер може да има само събитие,
настъпило след сключване на процесните два договора по фактурите от 28.04.2021 г. и
7.06.2021 г. Това ясно следва от дефиницията за „непреодолима сила“ по чл. 306, ал. 2 ТЗ –
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на договора. Същото следва и от тълкуването на чл. 81, ал. 1 в съпоставка с
чл. 89 ЗЗД. В случая нито едно от твърдените обстоятелства не е настъпило след сключване
на процесните договори за продажба, а всички са настъпили преди това – както самото
производство на стоката, така и нейното последващо сертифициране. Това априори
изключва тези обстоятелства да съставляват непреодолима сила или случайно събитие, а без
да са такива те не могат да доведат до оневиняване на ответника. От друга страна, както
следва и от чл. 81, ал. 1 ЗЗД външната причина следва да е довела до невъзможност за
изпълнение на процесните договори, т.е. до невъзможност на ответника да достави
джинджифил на прах, отговарящ на изискванията на Регламент /ЕО/ № 396/2005. До
подобна невъзможност обаче принципно не може да се стигне, доколкото процесните
продажби са за родово определени вещи, а престирането на такива винаги е възможно, тъй
като родът не погива /genus perire non censetur/. Въпросният продукт /джинджифил на прах/
със сигурност се произвежда от много производители и се доставя от много търговци, като
несъмнено има и такива, доставящи продукта при спазване на изискванията на Регламент
/ЕО/ № 396/2005. Следователно, ответникът е имал обективна възможност да се снабди и
достави на ищеца стока, отговаряща на нормативните изисквания.
На второ място, възраженията на ответника всъщност са, че неговото неизпълнение се
дължи на действия на трети лица, за които той не отговарял /производителя, неговия
доставчик, сертифициращите организации/, която теза е изначално погрешна. В договорното
право длъжникът отговаря не само за своите действия, но и за действията на всички трети
лица, с помощта на които той изпълнява договора /арг. и от чл. 23 ЗЗД/. Това са всички лица,
които той или негови праводатели са привлекли, ангажирали, наели или до чиито услуги са
8
прибегнали с цел изпълнение на договора – без значение дали техните действия са
извършени преди или след сключване на договора. Такива трети лица представляват
производителят на съответната стока и всички последващи купувачи, прекупвачи и
превозвачи по пътя до доставката на стоката на крайния клиент, както и всички ангажирани
от тях лица, каквито са и сертифициращите организации, които предоставят услуги само по
възлагане от заинтересованите икономически оператори. Спрямо производителя на стоката
всички последващи купувачи се явяват частни правоприемници на стоката и като такива
отговарят за действията или бездействията на производителя в отношенията им с техния
купувач, а всеки следващ купувач отговаря и за действията на предходните купувачи и
ангажираните от тях лица, ако продаде стоката на следващ купувач. По тази причина
ответникът не може да се оневини, ако издадените сертификати съдържат невярна
информация, дори и тези сертификати да са издадени по искане на предходен купувач.
Спрямо ищеца ответникът отговаря и за тази невярна информация, на която се е доверил.
Това е принципното положение в облигационното право от римското право до днес, но в
сферата на търговията с храни то важи с още по-голяма сила и на основание
специализираното законодателство в областта на храните. Както бе посочено по-горе,
Регламент /ЕО/ № 178/2002 възлага отговорност и на търговците на храни, които не само
пред контролните органи, но пред техните клиенти трябва да гарантират тяхната
безопасност и спазването на всички изисквания в областта на храните – чл. 17, пар. 1. В
договорните отношения с клиентите търговците на храни отговарят за спазването на тези
изисквания и не могат да се оправдават, че тяхното неспазване се дължи на действия на
други лица по предходни етапи на агрохранителната верига по смисъла на чл. 3, т. 16 от
Регламент /ЕО/ № 178/2002. Същата отговорност носи и ищеца в отношенията си с неговите
клиенти – те също могат да претендират обезщетение от него за причинените им вреди от
доставени им шоколадови продукти, неотговарящи на изискванията за безопасност на
храните, дори и неспазването им да се дължи на негови предходни доставчици – както е в
случая.
Ето защо не се установява, че неизпълнението на процесните договори за продажба се
дължи на причини, за които ответникът не отговаря. По тази причина липсва основание за
неговото освобождаване от договорна отговорност спрямо ищеца.
В жалбата ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, която е друго
основание са ескулпиране, но изложените доводи сочат на неточност в цитирането, като
всъщност се има предвид ал. 2 на чл. 83 ЗЗД. Двете алинеи уреждат последиците от
съпричиняване от кредитора, но на различни неща. Хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД касае
принос на кредитора за самото неизпълнение от длъжника, какъвто е възможен само при
забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД – неприемане на предложеното му от
длъжника изпълнение или недаване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си. Такива обстоятелства не се твърдят по настоящото дело.
Хипотезата на ал. 2 на чл. 83 пък урежда друг принос на кредитора – към настъпването на
вредите след неизпълнението, което именно съпричиняване всъщност се твърди от
9
ответника. Това възражение ще бъде разгледано след обсъждане на въпроса за обхвата и
размера на причинените вреди, тъй като наличието на такива е логическа предпоставка за
тяхното възможно съпричиняване.
4. Според чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди. По настоящото дело не се твърди
недобросъвестност на ответника, т.е. умисъл при неизпълнението.
Претендираните от ищеца вреди обхващат: 1) претърпени загуби – възстановени на
клиенти суми за продадени от ищеца шоколадови изделия или стойността на изпратени
заместващи ги изделия от същия вид, заплатени обезщетения, заплатени разходи за
бракуване и транспорт по повод същите изделия, които са били изтеглени от пазара; 2)
пропуснати ползи – стойността на нереализирана продукция на склад, която е била
бракувана от ищеца. Отделните претендирани вреди са конкретизирани по пера в исковата
молба.
Принципно така претендираните вреди са релевантни с оглед изискването на чл. 82 ЗЗД да
са пряка и непосредствено последица от неизпълнението. Ако въпросният джинджифил на
прах е бил вложен в шоколадови изделия, то това води до негодност на същите изделия
предвид установената в чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 396/2005 забрана за влагането му в други
преработени и/или съставни продукти. Извършените от ищеца разходи по компенсиране на
клиенти, на които са продадени такива продукти, и по изтегляне и бракуване на същите
продукти от пазара несъмнено води до ефективно намаление на неговите имуществени
активи, поради което представляват претърпени загуби. Нереализирането на пазара на
продукция на склад, която е била бракувана, представлява пропусната полза, ако е налице
достатъчна сигурност, че тази продукция е щяло да бъде реализирана, ако беше годна.
Ищецът твърди, че процесният джинджифил на прах е бил вложен в производството на
33 652 бр. шоколадови изделия, конкретно описани по вид и брой. Това обстоятелство не се
оспорва във въззивната жалба. Оспорва се единствено, че не било доказано, че всички тези
изделия са били негодни за консумация, тъй като не било установено, че във всички от тях е
имало концентрация на пестицида етилен оксид над нормата от 0,1 мг/кг по Регламент /ЕО/
№ 396/2005, доколкото по възлагане на ищеца е бил извършен лабораторен анализ само на
един шоколадов продукт от един вид и една партида. Въззивният съд намира този въпрос за
ирелевантен, предвид установената в чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 396/2005 забрана за
преработване и/или смесване на „опасните“ храни със същите или с други храни. Влагането
на „опасен“ продукт при производството на друг продукт представлява такова преработване
и/или смесване – в случая влагането на джинджифила на прах в производството на
шоколадови изделия. Това преработване и/или смесване е забранено, без значение от
концентрацията на опасното вещество в новосъздадения продукт – този продукт се приема
също за опасен и забранен за пускане на пазара по силата на чл. 19 от регламента.
Независимо от това ищецът е ангажирал и достатъчно доказателства за негодността на
10
въпросните 33 652 бр. шоколадови изделия. Това следва от констатациите в представения
констативен протокол № 0017055/12.10.2010 г. на инспектори при ОДБХ – София град към
БАБХ, представляващ официален удостоверителен документ, чиято материална
доказателствена сила не е опровергана в настоящото производство. В същия е посочено, че
от общо доставените от ответника 20 кг джинджифила на прах в производството на 33 652
бр. шоколадови изделия са били вложени 14,94 кг, а останалите 5,06 кг са върнати на
ответника. Прието е, че всички тези изделия представляват „засегнати готови продукти“,
като са одобрени предприетите от ищеца действия по изтегляне на продуктите от пазара и
от клиенти, на които са доставени, с което по косвен начин е приета негодността на същите.
Констатациите на контролните органи са извършени на база информацията за проследяване
на суровините, готовите продукти и клиентите, на които са доставени, която информация
следва да се събира съгласно чл. 18 от Регламент /ЕО/ № 178/2002. Данните по приетите
основно и допълнително заключения на ССЕ също потвърждава влагането на 14,94 кг от
процесния джинджифил на прах в производството на посоченото количество шоколадови
изделия. Установено е и, че ищецът не е разполагал с други количества джинджифил на прах
преди закупуването на такива от ответника, поради което само закупената от ответника
суровина е могла да бъде вложена при производството на процесните шоколадови изделия.
Дори и да се приеме неправилната с оглед чл. 19 от Регламент /ЕО/ № 396/2005 теза, че
концентрацията на етилен оксид в процесните шоколадови изделия също е от значение за
тяхната годност да бъдат пуснати на пазара /т.е. и тя да е под 0,1 мг/кг/, то нейното
надвишаване във всички тях се установява по логически път. От събраните доказателства се
установява, че по възлагане на ищеца е било извършено лабораторно изследване на един
продукт от партида на шоколадовото изделие „Benjamissimo Curcuma Ginger Lemon“ – 60 г.,
от което е установено наличие на концентрация от 0,2 мг/кг на етилен оксид, което е два
пъти над границата от 0,1 мг/кг по регламента. Същевременно, от двете заключения на ССЕ
е видно, че във всеки от трите вида шоколадови изделия, в които е бил вложен процесният
джинджифил на прах, е с почти идентична разходна норма на джинджифил в 1 бр. изделие –
0,0004147 кг. за „Benjamissimo Curcuma Ginger Lemon“ – 60 г., 0,0004805 кг за „Sol Natural
Curcuma Ginger Lemon“ – 70 г., и 0,00048 кг за „VGAN AURORA HAZELNNUT“ – 70 г. След
като за един вид от тях е установено двойно превишение от 0,2 мг/кг, то не е логично да се
очаква, че в останалите продукти със сходен грамаж от другите видове концентрацията на
етилен оксид ще е повече от два пъти по-ниска, за да падне под границата от 0,1 мг/кг.
Прилагането на логически и опитни правила от съда е част от процеса на доказване в
съдебното производство.
Следователно, цялото произведено от ищеца количество на шоколадови изделия, в които е
бил вложен процесният джинджифил на прах, е негодно за консумация и не е допустимо да
бъде реализирано на пазара.
Установено е от събраните доказателства /констативния протокол от 12.10.2020 г. на
БАБХ, заключения на ССЕ/, че от общо произведените 33 652 бр. шоколадови изделия са
били продадени и доставени 25 716 бр. до 18 клиенти в 10 държави, като се съдържа и
11
подробна конкретизация. Установено е от основното заключение на ССЕ, че ищецът е
възстановил суми на свои клиенти по тези доставки в общ размер на 43 853,31 лв. и е
извършил разходи в общ размер на 36 099,84 лв. за транспорт, лабораторни анализи,
унищожаване, митнически услуги и др., във връзка с изтеглянето от пазара на същите
продукти. Тези разходи представляват претърпени загуби за ищеца в общ размер на
79 953,15 лв. Претенцията на ищеца обаче е в по-малък размер – 74 628,88 лв.
От доказателствата и най-вече от заключенията на ССЕ се установява и, че към 9.08.2021
г. и към датата на исковата молба процесният джинджифил на прах е бил вложен и в
произведена нереализирана продукция от 7 576 бр. шоколадови изделия със себестойност
общо 8 559 лв., която се е намирала в склада на дружеството и е била карантинирана, а
впоследствие и унищожена. Установено е също така, че са били карантинирани и складови
наличности на заготовки и суровини /подготвени смеси от куркума и джинджифил/, както и
останалия джинджифил за връщане от 5,06 кг на общо стойност 178,18 лв. Общата стойност
на стоката на склад възлиза на 8 737,17 лв. Предвид това, че ищцовото дружество е
действащо предприятие с основен предмет на дейност производство и търговия с
шоколадови и други био хранителни продукти, то е налице сигурност, че тази продукция е
щяло да бъде реализирана, ако е било допустимо да бъде пусната на пазара.
Нереализирането й представлява сигурен пропуснат доход за ищеца, т.е. пропуснати ползи.
Спрямо нереализираните готови шоколадови изделия характер на пропусната полза има
самото неполучаване на продажната цена, но нелогично претенцията на ищеца е по-малка –
в размер на производствената себестойност на продукцията съгласно заключението на ССЕ.
Диспозитивното начало обаче допуска ищецът да предяви по-малка претенция.
Следователно, доказани са и претендираните от ищеца пропуснати ползи в размер на
8 737,17 лв.
Съобразно чл. 82 ЗЗД при небрежност длъжникът отговаря само за вредите, които са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Според настоящия съдебен
състав установените по-горе вреди са били предвидими за ответника. Това следва от
обстоятелството, обявеното за безспорно в заседанието от 1.02.2023 г. пред СГС, че
ответникът е бил наясно с предмета на дейност на ищеца и целта, за която е бил доставен
процесният джинджифил на прах. Предвидимостта на вредите се отнася до вероятността те
да възникнат по основание и вид, а не до техния размер. Същевременно, критерият за
предвидимост е абстрактен, а не конкретен, и се преценява отново през призмата на
дължимата грижа на търговец. За въззивния съд е несъмнено, че полагайки тази
квалифицирана грижа и знаейки предмета на дейност на ищеца и целта на процесната
доставка, за ответникът е било възможно да предвиди, че при неизпълнение като процесното
ищецът би могъл да претърпи загуби и да пропусне ползи от вида на процесните. Ето защо
така установените процесни вреди е допустимо да бъдат възложени на ответника съгласно
чл. 82, изр. 1 ЗЗД.
Накрая следва да се обсъди и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
ищеца по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, каквото възражение е направено за пръв път в допълнителния
12
отговор на исковата молба. Съгласно цитираната разпоредба длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин. Според ответника процесните вреди е могло да бъдат избегнати, ако ищецът
предварително е бил направил лабораторен тест на закупения джинджифил на прах относно
наличието на пестициди. Подобна теза не може да бъде споделена, тъй като стоката е била
придружена от предоставени от ответника сертификати за тези обстоятелства, като ищецът
не е длъжен да проверява тяхната вярност в отношенията си с ответника. Както бе посочено
по-горе тези сертификати не оневиняват ответника в отношенията му с ищеца, тъй като
ответникът отговаря и за действията на третите лица, привлечени от него или неговите
правоприемници, във връзка с изпълнението на процесните договори, а такива трети лица
представляват организациите, издали сертификатите. Отделен е въпросът, че в сертификати
липсва отразено съответствие с изискванията по отношение на концентрацията на
конкретния пестицид – етилен оксид. Ето защо в случая не е налице хипотезата на чл. 83, ал.
2 ЗЗД.
Предвид горното исковете са основателни до посочените размери и правилно са уважени
с обжалваното решение.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищецът. Същият е
заявил своевременно искане в тази насока, като в представен списък по чл. 80 ГПК
претендира разноски в размер на 3 911,66 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по представената фактура № 5298/5.08.2024 г. и преводно нареждане от 6.08.2024
г. Липсва направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу тези разноски.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. А. Кожухаров, Облигационно право – отделни видове облигационни отношения, изд. 2002 г., стр. 102 –
104 г.; Б. Василев, Облигационно право – специална част. Отделни видове договори, изд. 1994 г., стр. 62 – 63.
[2] вж. И. Русчев, Отговорността за евикция, изд. 1995 г., стр. 110 – 115.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.05.2024 г. по търг. дело № 2122/2021 г. на Софийския
градски съд, VІ-11 състав.
ОСЪЖДА „Бурел Органикс“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 26, вх. Б, ап. 20, да заплати на „Био Бенямин“
ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Искърско
шосе“ № 9А, сграда „Ема“, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 3911,66 лв. – съдебни
разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
13
Преписи от решението да се изпратят на адвокатите на страните само чрез профилите им
в ЕПЕП и ССЕВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14