№ 22338
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110100648 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д, община ВТ ул.“ЕнН“ №
84, ет.2, чрез адв. Г., със съдебен адрес гр.ВТ ул.“ХК“ № 6, ет.2, за признаване за установено
по отношение на „Б ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“МС“ № 19, представлявана от БСДНИСС и ТХК, че Бта дължи на ищеца
сумата, за която на 16.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от 250.00 лв.,
представляваща причинени имуществени врени на ищеца, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по прекратено изп.дело № 159/2020 г. по описа на ЧСИ ВЦ, рег.
№ 732 от КЧСИ, образувано от ответната Б, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 21.09.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
Направено е искане за изискване и приобщаване на ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа
на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства се представят заповед от
11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист от 11.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-
Севлиево, заявление от 16.06.2020 г. от ответника до ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, покана
за доброволно изпълнение по изп.дело № 20207320400159 по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732
от КЧСИ, ведно с известие за доставяне, молба от ответника от 01.11.2022 г. по изп.дело №
20207320400159 по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, постановление от 30.01.2023 г.
по изп.дело № 20207320400159 по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, определение №
260035/23.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-Севлиево, 18 бр.
вносни бележки, 16 бр. операционни бележки, молба от ищеца от 10.10.2022 г. за изплащане
на дълга, декларация от ищеца за гражднаско и имуществено състояние и за свързани лица,
1
протокол от 10.10.2022 г. от проведена среща.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение за местна
неподсъдност, следва да се посочи, че настоящият спор не е потребителски, доколкото
ищецът основава претенцията си не на договорно, а на деликтно основание. Поради това
няма основание за изпращане на делото за разглеждане пред съда по настоящия адрес на
ищеца, а именно РС-ВТ.
По доказателствените искания на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети
като писмени доказателства представените с отговора към исковата молба документи
предвид относимостта им към предмета на спора.
Към настоящето дело следва да се приобщи ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа на СРС,
по което се е развило заповедното производство между страните.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на
спора.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от М. К. М.,
ЕГН **********, с адрес гр.Д, община ВТ ул.“ЕнН“ № 84, ет.2, чрез адв. Г., със съдебен
адрес гр.ВТ ул.“ХК“ № 6, ет.2, за признаване за установено по отношение на „Б ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“МС“ № 19,
представлявана от БСДНИСС и ТХК, че Бта дължи на ищеца сумата, за която на 16.10.2023
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
52289/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от 250.00 лв., представляваща причинени
имуществени врени на ищеца, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
прекратено изп.дело № 159/2020 г. по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, образувано от
ответната Б, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 21.09.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответната Б е образувала срещу ищеца изп.дело №
159/2020 г. по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от
11.02.2020 г., издаден по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-Севлиево. Сочи се, че ищецът
е получил покана за доброволно изпълнение, поради което на 26.10.2022 г. е ангажирал
адвокат и е заплатил на същия възнаграждение от 250.00 лв.
2
Обяснява се, че пред РС-Севлиево е депозирал възражение по чл.414а от ГПК, въз
основа на което с определение от 23.11.2022 г. на съда, издаденият изп.лист е обезсилен.
Според ищеца, впоследствие той е получил писмо от ЧСИ за дължими от ищеца
такси по изп.производство. След подадена от пълномощника на ищеца молба обаче, ЧСИ е
прекратил изп.дело като е постановено всички разноски да останат за сметка на „Б ДСК“
ЕАД.
Ищецът отбелязва, че отговорността за разноски в изп.процес е уредена в чл.79 от
ГПК. С оглед на това обосновава становище, че извършените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в изп.дело представляват имуществени вреди, които следва да бъдат
покрити от ответника. Обръща внимание, че обезсилването на изп.действия има обратна
сила и те не се считат произвели правно действие, както се счита и непостановен
обезсиления съдебен акт.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в които изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Въпреки това изразява становище за неоснователност на претенцията, доколкото
извършеното от ищеца погасяване на задълженията му е след образуване на изп.дело. С
оглед натова се прави извод, че същия е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе
направените по него разноски. От съда се иска да съобрази мотивите на определението на
РС-Свиленград, с което са обезсилени издадните заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Също така се навеждат твърдения, че в постановлението за прекратяване
на изп.дело не е прецизно посочено правното основание за това.
Отделно от изложеното, според ответника, липсват и доказателства, че е заплатен на
адвоката на ищеца хорар в претендирания размер.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от причинени му от служители на ответниците неимуществени
вреди;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.49 вр. чл.45 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен между ищцата и „УНКФ
ЕАД договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г., прехвърляне на
вземанията по този договор от „УНКФ ЕАД в полза на „ЕОС М” ЕООД с договор за цесия
от 19.04.2022 г.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – сключен между ищцата и
„УНКФ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № 3987763/18.12.2019 г.,
прехвърляне на вземанията по този договор от „УНКФ ЕАД в полза на „ЕОС М” ЕООД с
договор за цесия от 19.04.2022 г.;
- разпределение на доказателствената тежест – ищъцът трябва да докаже
противоправно поведение на служители на ответника, настъпили за него вреди по вид и
размер, както и причинната връзка между поведението на служителите на ответника и
причинените вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства,
3
че определение № 260035/23.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-
Севлиево, и постановление от 30.01.2023 г. по изп.дело № 20207320400159 по описа на ЧСИ
ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, са влезли в сила.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: заповед от 11.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
11.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-Севлиево, заявление от
16.06.2020 г. от ответника до ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, покана за доброволно
изпълнение по изп.дело № 20207320400159 по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, ведно
с известие за доставяне, молба от ответника от 01.11.2022 г. по изп.дело № 20207320400159
по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, постановление от 30.01.2023 г. по изп.дело №
20207320400159 по описа на ЧСИ ВЦ, рег.№ 732 от КЧСИ, определение №
260035/23.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-Севлиево, 18 бр.
вносни бележки, 16 бр. операционни бележки, молба от ищеца от 10.10.2022 г. за изплащане
на дълга, декларация от ищеца за гражднаско и имуществено състояние и за свързани лица,
протокол от 10.10.2022 г. от проведена среща.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа
на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2024 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца
и препис от отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4