№ 9706
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110149825 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. К. А., ЕГН **********, против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1302,09 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия по изпълнителен лист от 30.06.2014 г.,
издаден по гр. д. № 4744/2012 г. описа на СРС, 86 състав.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 30.06.2014 г., издаден по гр. д. № 4744/2012 г.
по описа на СРС, 86 състав е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1302,09 лв. –
главница за топлинна енергия, лихва за забава в размер на 15,95 лв. и законна лихва, считано
от 09.03.2012 г. до окончателното изплащане. Твърди, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1387/2014 г. по описа на ЧСИ А.Г., с
рег. № 849 на КЧСИ, като в хода на същото са предприети следните изпълнителни действия:
на 24.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата, на 07.11.2019 г. е
вписана възбрана върху недвижим имот на ищцата, на 01.02.2016 г. и на 10.03.2017 г. са
подадени молби от взискателя с посочване на изпълнителен способ. Ищцата поддържа, че в
периода 24.04.2017 г. – 19.09.2019 г. в продължение на повече от две години не са
предприемани изпълнителни действия нито от взискателя, нито от съдебния изпълнител,
поради което процесното изпълнително дело се е прекратило по право на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, и извършените от 2019 г. изпълнителни действия са
незаконосъобразни и не пораждат действие. Счита, че последното изпълнително действие,
годно да прекъсне погасителната давност за вземането, е от дата 24.04.2017 г., като от този
момент до датата на подаване на исковата молба на 13.09.2022 г. е изтекъл предвиденият в
1
закона давностен срок за принудително изпълнение на вземането. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че последният няма право на принудително
изпълнение на сумата от 1302,09 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 30.06.2014 г.
по гр. д. № 4744/2012 г. по описа на СРС, 86 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т.С.“ ЕАД, с
който оспорва иска. Твърди, че погасителната давност е била прекъсната още през 2014 г. с
молбата за образуване на изпълнителното дело, с която е извършено и възлагане по реда на
чл. 18 ЗЧСИ, като в хода на изпълнителното дело давността е прекъсвана многократно – на
24.04.2017 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, на 01.11.2019 г. с
налагането на възбрана върху недвижим имот на длъжника, а за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давността е била спряна по силата на чл. 3 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник, бр. 34 от 09.04.2020 г.
Поради това според ответника към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл
петгодишният давностен срок за принудително събиране на вземането, не е настъпила и
перемпция по изпълнителното дело, тъй като не е имало период, по – дълъг от две години,
през който взискателят да е бездействал. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20148490401387 по описа на ЧСИ
А.Г. с рег. № 849 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по
молба вх. № 6688/06.10.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД против Е. К. А.-Зайтун въз основа на
изпълнителен лист от 30.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 4744/2012 г. по описа на СРС, 86
състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.03.2012 г.,
по силата на който ищцата е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1302,09 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от
09.03.2012 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 15,95 лв. В молбата
за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и да
определя способа за изпълнение, без посочване на конкретен такъв.
С молба вх. № 740/01.02.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало да бъде направена справка в НАП
с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С молба вх. № 1582/10.03.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е поискало да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, както и запор на трудовото възнаграждение и/или запор на
пенсия на длъжника.
На 24.04.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Е. К. А.-Зайтун в
„Първа инвестиционна банка“ АД, като запорното съобщение е получено на 25.04.2017 г.
На 19.09.2019 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника, находящи се
2
на адрес: гр. София, ул. „Персенк“, бл. 119, ет. 11 ап. 63 за 11.11.2019 г. от 11:00 часа, като
няма данни описът да е извършен.
На 07.11.2019 г. е наложена възбрана върху апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул.
„Кюстендил“ № 37, вх. А, ет. 6, застроен на 138,51 кв. м., заедно с мазе № 6 с площ от 7,05
кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, която възбрана е вписана в Служба по вписванията км Агенция по
вписванията с вх. рег. № 73294/07.11.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай,
изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на
признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е
спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,
доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора. Задължителната практика на ВКС е, че
при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новия ГПК заповедите
за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК - отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /в този смисъл определение № 318/09.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
3
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г.
по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа
на ВКС, IV г. о. и др./. С оглед това, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена
по правни последици на влязлото в сила съдебно решение, то приложим в случая е
петгодишният давностен срок, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
тълкувателното решение е прието също, че взискателят има задължение със свои действия
да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради
това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
В този смисъл и с оглед чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – в случая най - късно на 30.06.2014 г. /с изтичането на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, в първоначалната му редакция, и издаване на
изпълнителния лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за
различен момент на влизането й в сила/, е започнала да тече нова петгодишна давност, която
към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело - 06.10.2014
г., не е изтекла. Следва да се посочи, че с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по
описа на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече, докато трае
4
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС,
какъвто е настоящият случай. С оглед задължителните постановки на посочените
тълкувателни решения следва да се обоснове извод, че в периода от 06.10.2014 г. до
26.06.2015 г. давност не е текла. След това давността е била прекъсната с налагането на
запор върху банкови сметки на длъжника на 24.04.2017 г. След тази дата обаче – в периода
от 24.04.2017 г. до 19.09.2019 г. (насрочване на опис и оценка на движими вещи), т. е. в
период по-дълъг от две години, не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, нито е
искано извършването на такива от страна на взискателя, поради което и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се е прекратило по право на 24.04.2019 г. Няма
данни и да са постъпвали суми по наложения запор. Ето защо следва да се приеме, че
давността за вземането по изпълнителния лист последно е била прекъсната на 24.04.2017 г.
С оглед прекратяването на изпълнителното производство, считано от 24.04.2019 г. и
предвид липсата на активност от страна на взискателя, който съобразно възприетото с
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., не е поискал
от съдебния изпълнител след настъпилата перемпция да извърши изпълнителни действия, то
и следва да се приеме, че давността за вземането би изтекла на 24.04.2022 г.
Настоящият състав на първоинстанционния съд съобразява актуалната съдебна практика
по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията, дадени с решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о. Със същото е възприето,
че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на
други лица. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В конкретния
случай обаче взискателят не е поискал от съдебния изпълнител прилагане на нов способ по
отношение на длъжника до изтичане на давността за вземанията по процесния лист
(последното такова искане е за налагането на запор от 24.04.2017 г.). Ето защо и
извършените от съдебния изпълнител действия по прекратеното вече по право изпълнително
дело - налагане на възбрана на 07.11.2019 г. не е валидно извършено, доколкото от една
страна производството по отношение на длъжника вече е било прекратено, а от друга страна
е липсвало искане на взискателя за предприемане на действия, което съдебният изпълнител
да е бил длъжен да извърши, за да се приеме, че действията са валидно извършени в рамките
на висящо изпълнително производство, дори същото да не е било образувано под нов номер.
Насрочването на опис на 19.09.2019 г. също е извършено по прекратено изпълнително
производство, а освен това според настоящия съдебен състав насрочването на опис не е част
от фактическия състав по извършване на описа и не представлява валидно изпълнително
5
действие, от категорията на тези, които прекъсват течението на давността /така и решение №
261400 от 26.04.2022 г. по в. гр. д. № 12728/2020 г. по описа на СГС, IV Д състав и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС/. Ето защо следва да се
заключи, че след 24.04.2017 г. в срок от пет години не са били поискани и/или предприети
изпълнителни действия, които да са прекъснали погасителната давност за вземанията,
дължими от ищцата Е. К. А..
Основателно е възражението на ответника, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона,
или същата е изтекла на 02.07.2022 г. (с изтичане на пет години и 69 дни), т. е. преди
подаване на исковата молба на 13.09.2022 г., поради което искът по чл. 439 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцата в размер на 52,08 лв.
– държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно приложени
доказателства, което не надвишава минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. К. А., ЕГН ********** с адрес:
гр. С...... срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С........, иск
с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. К. А. не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД
сумата от 1302,09 лв., представляваща главница за топлинна енергия по изпълнителен лист
от 30.06.2014 г., издаден по гр. д. № 4744/2012 г. описа на СРС, 86 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20148490401387 по описа на ЧСИ А.Г. с рег. №
849 при КЧСИ и район на действие СГС, поради погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането с изтичането на петгодишен давностен срок.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С........, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Е. К. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С......,
6
сумата от общо 352,08 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7