№ 444
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.И.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202894 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ****, седалище и
адрес на управление: *******, адрес за призоваване и съобщения: г**********, чрез адв.
В.В. от АК-Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0022812,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1,
т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
процесуални нарушения, както и че за автомобила имало сключена застраховка, но в
полицата бил грешно посочен номерът на рамата на същия.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Василев от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по изложените доводи и моли за
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като липсват доказателства за
датата на връчването му. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
В гр. Созопол, на общински път BGS1211 в посока центъра на града, техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D”, засякла и
заснела автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ****. От направената справка се установило,
че за лекия автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Било установено и че автомобилът е собственост на „***“ ЕООД.
1
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0022812 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно
от приложеното Удостоверение (л.8 и л.9).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по
неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ
– електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия
следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В
конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини.
В ЕФ е посочено, че той е срещу лице, което: „управлява личното МПС без сключена
задължителна застраховка…“. Собственикът на автомобила е юридическото лице /ЮЛ/
„***“ ЕООД, чийто законен представител е Н.С.. От така описано не става ясно дали волята
на АНО е да санкционира законния представител на ЮЛ /физическото лице Н.С. / или
собственика на автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка /юридическото
лице „***“ ЕООД /. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО
налага имуществената санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това
объркване още повече се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен „***“
ЕООД (юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице Н.С., като
законния представител на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася яснота относно
субекта на административнонаказателната отговорност, а дори объркването още повече се
засилва. Точно преди квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине“ – което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а
непосредствено след това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което пък
предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав създава
съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите
2
съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може
категорично да се разбере – кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид
и че е недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна
логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да е ЮЛ
или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ. Правоприлагането по
принцип и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно
посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от
императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на
санкционния акт.
На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е издаден на
база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но към преписката не
е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Според
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В
случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е
задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката
на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно
автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите
изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията
към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението, поради
което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това основание.
На следващо място не става ясна датата, на която се твърди да е извършено
нарушението, тъй като в електронният фиш първо е записано, че автомобилът бил
управляван на 14.07.2020 г., а малко след това е записано, че нарушението е установено с
техническо средство на 20.07.2020 г. В случая безспорно датата на нарушението е
съществен елемент от фактическото описание на деянието, като с неясното й посочване не
само жалбоподателят е лишен от възможността да се защитава срещу фактите, а и съдът е
лишен от възможността да разбере какъв точно е предметът на доказване.
Отделно от това, съставът счита, че в конкретния случай не е следвало да бъде
издаван фиш. Съобразно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, налагането на санкция с
електронен фиш се отнася до хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В този случай само се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Собственикът на автомобил, когато е физическо лице
може да бъде субект на административно нарушение - управление на МПС, без застраховка
"ГО", но може и да бъде субект и при неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност. Посочените хипотези обаче, са две различни
такива/отделни хипотези на административно нарушение, като само първата подлежи на
3
санкциониране с електронен фиш.
Също така следва да се отбележи, че е налице противоречие между фактическото
описание на нарушението и посочената за нарушена разпоредба. Записано е, че се управлява
МПС без сключена застраховка, което евентуално сочи за нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
която разпоредба обаче не е посочена в обжалвания фиш. Задължението за сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" от собственика е уредено в чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ и предписва, че застраховката следва да се сключи от всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение. По мнение на съда това задължение възниква или в момента, в
който дадено лице придобие МПС, което няма застраховка или в момента, в който изтече
предходната застраховка, при положение, че автомобилът не е спрян от движение. Иначе
казано, при „обикновеното“ несключване на застраховка се касае за едно единствено
нарушение, извършено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на крайния срок, в
който задълженото лице е следвало да действа. Обратно, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
предполага въвеждане като съставомерен признак и управлението на съответното МПС,
което в случая е сторено без обаче да е посочена съответната законова разпоредба.
Безспорно разминаването между фактическо описание и сочените за нарушени разпоредби
води до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект. Това е особено видно
в тази хипотеза, тъй като срещу нарушението по чл. 638, ал. 1, което е дадено като
квалификация, жалбоподателят може да твърди, че е бил санкциониран и по-рано, при което
издаденият фиш би се явил издаден в нарушение на принципа „non bis in idem”. В този
смисъл е и Решение № 1528 от 09.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1946 / 2020 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас). С въвеждането на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 обаче се
въвежда и съвсем друг признак, противоречащ на фактическото описание.
На последно място, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал.
3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното
техническо средство да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че
техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител,
всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на
електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се
изпълни законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието
на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички
елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за
автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща
застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се
налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването на
нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо (Решение №
1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по делото е
видно, че АТСС е одобрен тип средство за измерване единствено за контрол на скорост на
движение. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на
административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП,
като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено
4
средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и същият следва да се отмени.
Накрая, за пълнота следва да бъде посочено по отношение на възражението по
същество, че в сключения договор е бил посочен грешно номерът на рамата на автомобила,
че същото принципно не изключва евентуална съставомерност на деянието, тъй като всяко
лице би следвало да се е запознало с издадената полица и да констатира евентуални
неточности в нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 16), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 370
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй
като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само
върху приложението на закона, а не и върху фактите. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде съобразено предвидения минимум. Разпоредбата на чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв. плюс седем процента върху
разликата над 1000 лв. В конкретния случай се получава възнаграждение в размер на 370 лв,
т.е. уговореното възнаграждение е в предвидения от закона минимум и следва да се присъди
изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0022812, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр.
с чл. 461, т. 1 КЗ, на „***“ ЕООД с ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: *******,
адрес за призоваване и съобщения: г**********, чрез адв. В.В. от АК-Пловдив, е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ****, седалище и адрес
на управление: *******, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6