№ 456
гр. Горна Оряховица, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100997 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищците М. СТ. К., СН. ХР. СТ. и В. ХР. ЕН. твърдят, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор 20835.4.21 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Джулюница, община Лясковец, находящ се в местността „Лъга“, с площ
от 8361 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, трета категория при неполивни условия, с номер по предходен план:
004021, като М. СТ. К. притежавала ½ идеална част от имота по силата на договор за
доброволна делба от 19.08.1999 г., а другите двама ищци – общо ½ идеална част като
наследници на С.Ст. Е., починала на 16.12.2003 г. Твърди се, че на 26.02.2020 г.
ответниците ИЛ. П. ИЛ. и СТ. П. ИЛ. дарили на ответника М. Т. АТ. 1/3 идеална част
от имота, а на 28.04.2020 г. последният им дарил обратно идеалните части. Така се
твърди, че ответниците извършили разпоредителни сделки с техния имот и молят за
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено спрямо тях, че не са
собственици на разпоредената 1/3 идеална част от процесния имот с присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответниците ИЛ. П. ИЛ., СТ. П. ИЛ. и М. Т. АТ. признават, че никой от тях не е
1
собственик на 1/3 идеални части от имота, но са извършили двете разпоредителни
сделки. Посочват, че включването на имота в проекта за нотариален акт за дарение от
26.02.2020 г. се дължи на грешка, която се установила след сключване на договора. По
тази причина било извършено второто дарение. Твърдят, че ищците отказали
извънсъдебно уреждане на спора чрез документално прехвърляне на собствеността.
Заявяват, че никой от ответниците не е оспорвал и понастоящем не оспорва правото на
собственост на ищците. Молят за уважаване на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК да
се установи, че не съществува право на собственост. Ищците твърдят, че са
собственици на имота, с идеалните части от който ответниците са се разпоредили на
26.02.2020 г. и на 28.04.2020 г. и определяйки обема и интензивността на търсената
защита, те са я ограничили само до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на
ответниците. Ищците поддържат, че притежават същото право, което отричат на
ответниците, но правото на собственост е абсолютно и не е възможно да се притежава
и от двете страни в еднакъв обем в един и същ момент. По тази причина въпросът за
титулярството на правото на собственост в настоящата хипотеза е въпрос по същество
на спора, а не на процесуална допустимост (така Определение № 427/ 12.12.2013 г. по
ч.гр.д.№ 3593/13 г. на II Г.О. на ВКС /по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/; Решение №
121/01.04.2015 г. по гр.д. № 1723/2013 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 9/10.02.2017 г.
по гр.д. № 6320/2015 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 176/27.02.2017 г. по гр.д. №
1733/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 13/12.03.2016 г. по гр.д.№ 3637/15 г. на II
Г.О. на ВКС).
Така отрицателният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане по същество. Той се основава на отричането на правото на собственост на
ответниците, но в случая те не само не заявяват придобивно основание, а и признават
основателността на иска. Посоченото не освобождава ищците от доказване на фактите,
съставляващи придобивното основание, на което те се позовават. Това е така, защото
при установяване, че те са собственици на имота, искът им за отричането на същото
право у ответниците, ще се яви основателен, но едновременно с това – извод за
титулярството на правото на собственост не може да бъде направен само въз основа на
признанието на едната страна, че имотът принадлежи на насрещната, без установяване
на всички елементи от фактическия състав на въведения придобивен способ (така
Решение № 20/07.04.2014 г. по гр.д. № 5289/2013 г. на I Г.О. на ВКС). Предвид
изложеното, в тежест на ищците е установяването, че М. СТ. К. е собственик на ½
2
идеална част от имота съгласно договор за доброволна делба, а СН. ХР. СТ. и В. ХР.
ЕН. – на по ¼ идеална част по наследство от С.Ст. Е., както и разпоредителните сделки
с 1/3 идеална част от имота, с които е оспорено правото им от ответниците.
От представения препис от договор за доброволна делба, нотариално заверен
под общ рег.№ 5201/19.08.1999 г. на Нотариус № 252-НК с район на действие Районен
съд – Горна Оряховица, вписан с вх.№ 1332/19.08.1999 г., акт № 179, том III се
установява, че в общ дял на С.Ст. Е. и ищцата М. СТ. К. е поставена нива от 8,362 дка,
трета категория, в местността „Лъга“, представляваща имот № 004021 по плана за
земеразделяне на с.Джулюница, при съседи: имот № 004012 - нива, имот № 4022 -
нива, имот № 000007 - полски път; имот № 004020 - нива; имот № 004019 - нива, имот
№ 004018 - нива и имот № 004017 - нива – част от наследството на общия им
наследодател С.Ст.К.. По силата на този договор и изразената воля за получаване на
общ дял, С.Ст. Е. и М. СТ. К. станали съсобственици на имота при равни квоти (арг. от
чл.30, ал.2 ЗС и липсата на изявление, което да обоснове различен извод за квотите).
От удостоверение за наследници изх.№ ДЖ-КК-452/19.04.2021 г. на Кметство
с.Джулюница се установява, че С.Ст. Е. починала на 16.12.2003 г. и оставила за свои
наследници по закон преживелия съпруг Е.Хр.Е. и сина си Х.Е.Х.. Съгласно чл.5, ал.1
ЗН и чл.9, ал.1 ЗН те получили равен дял от наследството. Притежаваните ½ идеални
части от имота били лична собственост на С.Ст. Е., като преобразуване на придобито
по наследство имущество (арг. от чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 СК /отм./), поради което
всеки от тях придобил по ¼ идеална част от процесния имот.
Съгласно същото удостоверение, Е.Хр.Е. починал на 19.12.2004 г. като вдовец и
бил наследен от сина си Х.Е.Х., с което той получил общо ½ идеални части от имота.
На 19.12.2013 г. починал Х.Е.Х. и оставил за свои наследници по закон децата си –
ищците Сн.Хр. С. и В. ХР. ЕН.. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН те получили равни части от
наследството, останало след смъртта на баща си, или по ¼ идеална част от процесния
имот.
Не се установява ищците да са извършвали разпоредителни сделки с имота
помежду си или с трети лица след посочената дата, поради което М. СТ. К. притежава
½ идеална част от имота, придобита съгласно договора за доброволна делба, а Сн.Хр.
С. и В. ХР. ЕН. – по ¼ идеална част, придобити по наследство от своя баща. Съгласно
скица на поземлен имот № 15-410884-16.04.2021 г. на СГКК – Велико Търново към
момента имотът представлява поземлен имот с идентификатор 20835.4.21 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Джулюница, община Лясковец, в
местността „Лъга“, с площ от 8361 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, с номер по
предходен план: 004021 и съседи: 20835.4.12, 20835.4.17, 20835.4.18, 20835.4.19,
3
20835.4.20, 20835.4.80, 20835.4.34.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128, том I, рег.№
531/26.02.2020 г., нот.д.№ 119/2020 г. на Нотариус № 284-НК с район на действие
Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при Районен съд –
Горна Оряховица с вх.№ 736/26.02.2020 г., акт № 66, том III, дело № 333/2020 г. на
посочената дата ответниците С.И. П. и ИЛ. П. ИЛ. дарили на ответника М. Т. АТ. 1/3
идеална част от същия имот, а с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 257,
том II, рег.№ 837/28.04.2020 г., нот.д.№ 209/2020 г. на Нотариус № 284-НК с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 1497/28.04.2020 г., акт № 3, том VI, дело №
597/2020 г. М. Т. АТ. дарил тази 1/3 идеална част на С.И. П. и ИЛ. П. ИЛ.. Доколкото
се установи, че ищците са съсобственици на процесния имот при посочените по-горе
квоти от 19.12.2013 г., тези сделки са извършени без ответниците да са притежавали
правото, с което се разпореждат. Разпореждането от несобственик няма вещно-
транслативно действие, поради което нито М. Т. АТ. е бил надарен на 26.02.2020 г.,
нито С.И. П. и ИЛ. П. ИЛ. – на 28.04.2020 г.
Предвид изложеното, ищците са съсобственици на процесната нива при
заявените от тях квоти и основания и искът им за установяване, че ответниците не
притежават същото право върху 1/3 идеална част от имота се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право да
им бъдат присъдени сторените от тях разноски. Те са направили такова искане и са
представили доказателства да са сторили разноски в общ размер 660 лв. (50 лв. за
заплащане на държавна такса; 10 лв. за вписване на исковата молба и 600 лв. за
заплатен адвокатски хонорар), която сума им се следва за заплащане от ответниците.
Няма основание за приложение на чл.78, ал.2 ГПК, макар ответниците да признават
иска. Те са дали повод за водене на делото, включвайки идеалните части от имота в
проекта за нотариален акт без да имат воля за такова разпореждане и тази тяхна грешка
не е извинителна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. СТ. К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Б**************, СН. ХР. СТ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.В************** и В. ХР. ЕН., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.С******************, че ИЛ. П. ИЛ., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Б*********** и настоящ адрес: с.Д*****************, СТ. П.
ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д************** и настоящ адрес:
гр.Г***************** и М. Т. АТ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с.Д***************, не са собственици на 1/3 (една трета) идеална част от нива с
площ от 8,362 дка (осем цяло триста шестдесет и две хилядни декара), трета категория,
представляваща имот № 004021 (нула, нула, четири, нула, две, едно) по плана за
земеразделяне на с.Джулюница, община Лясковец, в местността „Лъга“, при съседи:
имот № 004012 - нива, имот № 004022 - нива, имот № 000007 - полски път; имот №
004020 - нива; имот № 004019 - нива, имот № 004018 - нива и имот № 004017 - нива,
който представлява поземлен имот с идентификатор 20835.4.21 (двадесет хиляди
осемстотин тридесет и пет, точка, четири, точка, двадесет и едно), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Джулюница, в местност „Лъга“, с площ 8361 кв.м.
(осем хиляди триста шестдесет и един квадратни метра), трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3
(трета), предходен идентификатор: няма; номер по предходен план – 004021 (нула,
нула, четири, нула, две, едно), при съседи: 20835.4.12, 20835.4.17, 20835.4.18,
20835.4.19, 20835.4.20, 20835.4.80, 20835.4.34.
ОСЪЖДА ИЛ. П. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б*********** и
настоящ адрес: с.Д*****************, СТ. П. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Д************** и настоящ адрес: гр.Г***************** и М. Т. АТ., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Д*************** да заплатят на М. СТ.
К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б**************, СН. ХР. СТ.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В************** и В. ХР. ЕН., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С****************** сумата от 660,00
лв. (шестстотин и шестдесет лева), представляваща сторените в първоинстанционното
производство разноски за заплащане на държавна такса, вписване на исковата молба и
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5