Производството е по чл.40, ал.2 от ЗДОИ във вр. с чл.33 и сл. от ЗАП. С писмо изх. № 20-09-10/03.02.2005 г., Главният секретар на НЗОК е отказал на Спасимир Тодоров Шопов от с.Опълченско, общ.Кърджали, достъп до обществена информация по заявления вх. № 09/29-05-91/13.01.2005 г. и № 09/29-05-92/13.01.2005 г. на РЗОК – Кърджали, приети в НЗОК с вх. № 20-09-10/19.01.2005 г., на основание чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Недоволен от така постановения отказ е останал жалбодателят Спасимир Тодоров Шопов от гр.Кърджали, който го атакува като нищожен и незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. В жалбата се сочи, че компетентен да се произнесе по искането му бил Директорът на РЗОК – гр.Кърджали, а не Главния секретар на НЗОК, което правило отказа нищожен. Твърди се още, че исканата информация не съдържала лични данни за трети лица като ЕГН, имотен статус и други. Лицата, за които била искана информация били служители на РЗОК – гр.Кърджали и не били трети лица. В случай, че се касаело за трети лица по смисъла на закона не била изпълнена разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ. Моли съда да прогласи нищожността на обжалвания отказ или да отмени същия, като Директора на РЗОК – гр.Кърджали бъде задължен да предостави исканата информация. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си. В представено писмено становище се сочи допълнително, че отказът на НЗОК не бил мотивиран, като не било посочено фактическото основание на административния акт. Вътрешните правила противоречал на Правилника за устройството и дейността на РЗОК. Ответникът по жалбата НЗОК – гр.София, представлявана от ю.к. Дякова оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че отказът за достъп до обществена информация бил издаден от компетентно лице, което било овластено със съответните правомощия. Разпоредбата на чл.2 от ЗЗЛД изключвал достъпа до лични данни. В представено писмено становище сочи още, че съгласно §1, т.2 от ДР на ЗДОИ и чл.2 от ЗЗЛД, исканата информация имала характер на лични данни и не била свързана с обществения живот в Р България, нито би дала възможност на жалбодателя да си състави собствено мнение относно дейността на НЗОК. Жалбодателят не сочел доказателства, че исканите сведения представлявали обществена информация. В случая не била приложима разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗДОИ, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДОИ личните данни били изключени от приложното поле на закона. Моли съда да отхвърли жалбата на Спасимир Тодоров Шопов. Окръжният съд, при извършената проверка на обжалвания отказ на Главния секретар на НЗОК – гр.София, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Със заявления до Директора на РЗОК – гр.Кърджали вх. № 09/29-05-91/13.01.2005 г. и вх. № 09/29-05-92/13.01.2005 г. жалбодателят поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като му бъдат предоставени документи, касаещи размера на брутното трудово възнаграждение за месец декември 2004 г. на всеки служител на РЗОК – Кърджали; изплатеното допълнително материално стимулиране за месец декември 2004 г. на всеки служител на РЗОК – гр.Кърджали; списък и длъжност на служителите в РЗОК – гр.Кърджали, образователният им статус, номер на диплома, година на издаване и придобита специалност. С писмо изх. № 09/35-00-45/17.01.2005 г. Директора на РЗОК – гр.Кърджали изпратил на Директора на НЗОК заявленията на Спасимир Тодоров Шопов по ЗДОИ с вх. № 09/29-05-91/13.01.2005 г. и № 09/29-05-92/13.01.2005 г. По делото е представено като доказателство заверено копие от Вътрешни правила за изпълнение изискванията на ЗДОИ № РД-16-23/02.07.2003 г., утвърдени от Директора на НЗОК, изменени с № РД-16-52/30.11.2004 г., от които се установява, че Директорът на НЗОК – гр.София е възложил на Главния секретар на да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. При тези данни следва да се приеме, че обжалваният административен е издаден от компетентен орган по предвидения в закона ред и форма, като при постановяването му не са нарушени процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗДОИ решенията за предоставяне, респ. отказ за предоставяне на обществена информация се вземат от съответните органи или изрично определени от тях лица. Така, по заявление за достъп до обществена информация компетентен да се произнесе е Директорът на НЗОК, който представлява касата. С утвърдени вътрешни правила Директорът изрично е овластил Главния секретар да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, поради което именно този служител е компетентен да се произнесе по искането на жалбодателя. В този смисъл неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на жалбодателя, че обжалваният акт е нищожен поради липса на компетентност. Директорът на НЗОК е овластил изрично определено лице, което е компетентно да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, поради което Директорът на РЗОК не може да постановява такова решение, както неоснователно се сочи в представеното писмено становище. Такива правомощия не се съдържат и в Правилника за устройството и дейността на НЗОК (неправилно сочен от жалбодателя като Правилник за устройството и дейността на РЗОК). Впрочем, РЗОК не е самостоятелен правен субект, поради което не може да бъде представляван от Директора на РЗОК. На следващо място съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В този смисъл исканата от жалбодателя информация няма характер на обществена такава и съответният орган няма задължението да предостави такава информация. Така, жалбодателят е поискал да му бъдат предоставени документи, касаещи размера на брутното трудово възнаграждение за месец декември 2004 г. на всеки служител на РЗОК – Кърджали, изплатеното допълнително материално стимулиране за месец декември 2004 г. на всеки служител на РЗОК – Кърджали, списък и длъжност на служителите в РЗОК – Кърджали, образователният им статус (номер на диплома, година на издаване и придобита специалност). Тази информация не може да бъде квалифицирана като обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в Република България. Тя е насочена изцяло към личната сфера на определени физически лица и разкрива умствената, икономическата, културната и обществената идентичност на тези лица. Размерът на брутното трудово възнаграждение и изплатеното допълнително такова за месец декември 2004 г. на всеки служител поотделно, касае единствено физическите лица и по никакъв начин не е свързано с обществения живот. Касае се за конкретно определени физически лица, с което неправомерно се навлиза в тяхната лична сфера, чиято неприкосновеност се гарантира от Конституцията – чл.30, ал.1 и законите на страната – чл.1, ал.2 от ЗЗЛД. Пределът на достъпа до обществената информация е личната свобода и неприкосновеност, доразвит в чл.6, т.5 от ЗДОИ. Същото се отнася и до искането за предоставяне на списък и длъжност на служителите на РЗОК – Кърджали, образователният им статус, номер на диплома, година на издаване и придобита специалност. Отново се касае за конкретни физически лица и документи, свързани с тяхната умствена, икономическа, културна и обществена идентичност. Жалбодателят не е поискал да му бъде предоставена информация за броя, длъжностите и образователния ценз на служителите на РЗОК в обобщен вариант като щатни бройки, изисквания за заемане на съответната длъжност и т.н., а се иска информация за конкретни физически лица, с което неправомерно се навлиза в тяхната лична сфера, гарантирана от установения в страната правов ред. Ето защо в случая са неприложими разпоредбите на чл.37, ал.1, т.2 и чл.31 от ЗДОИ, тъй като не се касае за обществена информация, а за лична такава. Но, дори и да приемем, че се касае за обществена информация, то тя засяга правата на трети физически лица, независимо, че същите са служители на РЗОК – Кърджали, от които не е постъпило изрично писмено съгласие. По делото съществуват данни, че от всеки служител е искано съгласие за предоставяне на обществена информация, но такова не е било получено. Тук следва да се отбележи, че законът не предвижда искането на такова съгласие да бъде в определена форма за действителност. В този смисъл неоснователни са и доводите на процесуалния представител на жалбодателя. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Спасимир Тодоров Шопов от с.Опълченско, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против отказа на Главния секретар на НЗОК за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо изх. № 20-09-10/03.02.2005 г. Ето защо и на основание чл.40, ал.2 от ЗДОИ във вр. с чл.42, ал.1 от ЗАП, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Спасимир Тодоров Шопов от с.Опълченско, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против отказа на Главния секретар на НЗОК за предоставяне на достъп до обществена информация, материализиран в писмо изх. № 20-09-10/03.02.2005 г. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|