№ 679
гр. Горна Оряховица, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Угренова естейт“ ЕООД (с предходно фирмено наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника А. Р. Г. договор
от 14.09.2018 г. с клиентски номер 16030049001. По силата на този договор на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез абонатен
номер ********** и чрез абонатен номер ********** за срок от 24 месеца
при избран и за двата мобилни номера абонаментен тарифен план „Smart L+“
с месечна абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС. Твърди се, че на 28.09.2018 г.
между „БТК“ ЕАД и ответника било сключено и допълнително
споразумение, по силата на което бил удължен срока на договора за абонатен
номер **********, бил добавен абонатен номер ********** с интернет
услуга по тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE” с месечен абонамент от
21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди се, че в периода 01.10.2018 г. –
02.01.2019 г. ответникът не заплатил дължимите абонаментни такси по
избраните тарифни планове на обща стойност 238,58 лв. Неплащането на
мобилните услуги съгласно договорните условия съставлявало основание за
„БТК“ ЕАД да прекрати едностранно договора, което дружеството упражнило
от 03.01.2019 г. Това било и основание съгласно т.2 от договора за заплащане
на неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, или в случая за ползваните абонаментни
1
услуги по трите мобилни номера, общо неустойка в размер 189,45 лв. Ищецът
твърди, че на 24.02.2020 г. с уведомление по т.1.1.1. към договор за цесия от
16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по
посочения договор от ответника, като след това – с анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило. Към
исковата молба ищецът прилага уведомление за цесиите от „С.Г. Груп“ ООД,
като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент по втората цесия, с което
счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумата
189,45 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 16030049001 от 14.09.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, за което е
издадена заповед № 968/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 1900/2021 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК и не заема становище по иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземане за заплащане на неустойка, за което е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването му, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено
от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
че между „БТК“ ЕАД и ответника са сключени договор от 14.09.2018 г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение от
28.09.2018 г. с твърдяното от него съдържание; осъществяване на
предпоставките за едностранно прекратяване на договора от страна на „БТК“
ЕАД на 03.01.2019 г.; че на 24.02.2020 г. „БТК“ ЕАД прехвърлило на „С.Г.
Груп“ ООД вземанията си за неустойка за едностранно прекратяване на
договора по вина на отверника, като след това – с анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги прехвърлило; че
ответникът е уведомен за двете цесии.
Представеният договор № 1603004914092018-44883512/14.09.2018 г.
установява, че на посочената дата „БТК“ ЕАД и ответника са постигнали
съгласие за възмездно предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
абонатни номера ********** и ********** за срок от 24 месеца при условия
на тарифен план „Smart L+“ за двата абонатни номера при месечна
абонаментна такса 29,99 лв. с ДДС. С допълнително споразумение №
1603004928092018-44995978/28.09.2018 г. била закрита ползваната услуга за
абонатен номер **********, като за този абонатен номер било уговорено
ползване на тарифен план „Smart L+“ при промоционална месечна такса 26,99
лв. с ДДС при условията на „Промоция Smart есен 2018“ за срок от 24 месеца.
2
Със същото споразумение било уговорено ползване на интернет услуга по
тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE” за абонатен номер ********** с
месечен абонамент от 14,80 лв. с ДДС при условията на оферта „Комбинирай
и спести“. Съгласно условията по договора и споразумението, ако те бъдат
прекратени преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително поради неплащане на дължими суми, абонатът дължи
на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни
услуги по техния стандартен размер без отстъпка. Към договора е
представена декларация, подписана от ответника, съгласно която той е
получил екземпляр от Общите условия, подписан от представител на „БТК“
ЕАД, приема и се съглА.ва с приложението на Общите условия като
неразделна част от индивидуалния договор. Посочените документи,
съдържащи неоспорени по авторство изявления на ответника, съставляват
основание да се приеме, че първата от посочените предпоставки се явява
осъществена.
Съгласно чл.25.2 и чл.25.3 от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно чл.27 и чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на
ползване на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им. Така съобразно
уговореното между страните, месечният абонамент е цената за осигуряване на
достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса
има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се
дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в
пакета. Съгласно договора и допълнителните споразумения ответникът
дължи заплащане на абонаментна такса от 29,99 лв. с ДДС месечно за
абонатен номер **********, абонаментна такса от 26,99 лв. с ДДС месечно за
абонатен номер ********** и абонаментна такса от 14,80 лв. с ДДС месечно
за услугата по абонатен номер **********. За процесния период от
01.10.2018 г. до 02.01.2019 г. ответникът дължал месечни такси за всички
услуги в общ размер 215,34 лв. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е погасил посоченото задължение чрез плащане или по друг
начин, поради което съдът следва да приеме, че то съществува. Само за
пълнота следва да бъде отбелязано, че няма основание да се приеме, че
ответникът е дължал на „БТК“ ЕАД плащане над посоченото до 238,58 лв. за
процесния период, доколкото не се твърди и не се установява ползване на
услуги извън включените в абонаментния план. Представените фактури, с
които е начислена и цена на такива услуги, са частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и чрез тях не
могат да установят тези факти. Вярно, че съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК
3
вписванията в счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена
сила, дори и да обективират изгодни за издателя обстоятелства, но само ако
се установи, че те са водени редовно. Това е така, тъй като счетоводните
записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната
доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени
въз основа на други документи, които могат да се противопоставят на
страната, задължена по тях. В настоящия случай не се доказа представените
фактури да са били издадени въз основа на документи, които могат да се
противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия
подпис и не материализират негово признание за дължимост на сумите.
Вярно, че съгласно Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е
условие за настъпване на изискуемостта, но такава може да настъпи само ако
вземането в обсъжданата част съществува.
Съгласно чл.50.6.б.„в“ и “д“ от Общите условия договорът се
прекратява с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, а ако се
касае за универсална услуга по Раздел VI от общите условия, какъвто случаят
не е – ако неизпълнението е системно, както и при виновно нарушение на
съществените задължения по договора. Макар и първата от посочените
хипотези на договорната норма да не е ясно определена, задължението за
плащане на месечните абонаментни такси може да бъде определено като
основно задължение на абоната по правоотношението, поради което
неизпълнението му съставлява основание за предсрочно прекратяване на
договора. Общите условия предвиждат не само осъществяване на посочената
предпоставка, а и отправяне на писмено предизвестие от „БТК“ АД, което в
случая нито се твърди, нито се установява, а напротив – ищецът сочи, че
датата на прекратяване на договора се генерира автоматично от електронната
система на оператора. Съгласно цитираната норма на общите условия, обаче,
прекратяването настъпва в 30-дневен срок от отправяне на предизвестието,
поради което без него не би могло да се приеме, че договорът е прекратен.
Доколкото не се установи осъществяване на предпоставките за едностранно
прекратяване на договора от страна на „БТК“ ЕАД, на което ищецът се
позовава, операторът не е имал основание за начисляване на предвидената в
договора неустойка.
Изложеното е достатъчно за произнА.не по съществото на спора, тъй
като материалноправните предпоставки за съществуване на спорното право
следва да са налице кумулативно. Затова само за пълнота следва да бъде
посочено, че събраните доказателства не установяват също ищецът да е
кредитор на ответника въз основа на противопоставима на последния цесия.
Видно от договор № **********/16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на
„С.Г. Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1
от договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по
тях от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На
24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми
длъжниците за цесията. Приложение № 1, с което съгласно договорните
4
условия следва да се индивидуализират вземанията и от представяне на което
се поражда уговореното правоприемство, не е представено. Съгласно
уведомлението по т.1.1.1. от договора от 24.02.2020 г., това приложение е
издадено в електронна форма. Чл.184, ал.1 ГПК изисква представянето му
като доказателство (без значение в цялост или частично) чрез
възпроизвеждане на хартиен носител като препис, заверен от страната,
какъвто не е документът, наименуван „извлечение от приложение № 1 към
уведомление по т.1.1.1. от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.“
предвид съдържанието и авторството му. Този документ не би могъл да се
приеме и за писмено потвърждение по чл.5.3. от договора, което страните са
уговорили да се издава от цедента за нуждите на доказване в конкретно
производство. Документът не е датиран, но към датата на получаване на
съобщението по чл.415, ал.1 ГПК (09.03.2022 г.) и на подаване на исковата
молба (28.03.2022 г.), в който период следва да е издаден, дружеството се е
представлявало от Н. С. А., а не от А. И. Д., сочен за автор на изявлението.
Дори и всичко посочено относно съдържанието и авторството на документа
да се игнорира, този документ не индивидуализира надлежно вземането
срещу ответника. Какъвто и способ за тълкуване да се приложи, не става ясно
какво е основанието да се дължи сумата. Основанието на вземането от своя
страна е съществен негов елемент, без който то не може да бъде определено и
разграничено от други вземания от същия длъжник. Понеже вземането
съставлява предмета на договора за цесия, ако то не е индивидуализирано,
липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на
договора за цесия от 16.10.2018 г., е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД
го е прехвърлил на ищеца с анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от
01.10.2019 г. Предметът на анекса съгласно чл.1, ал.1 са вземания, придобити
от „С.Г. Груп“ ЕАД по договора за цесия с „БТК“ АД съгласно
уведомлението по т.1.1.1. от него, които са индивидуализирани в Приложение
№ 1 към анекса. Предметът на този втори договор за цесия не може да бъде
установен нито от препращането към договора с „БТК“ ЕАД и
уведомлението, нито пряко от приложението към него, тъй като и то не е
представено. Представено е изходящо от „С.Г. Груп“ ЕАД изявление, че
вземане срещу ответника в размер на 189,45 лв., произтичащо от договора с
„БТК“ ЕАД е включено в приложение № 1 към анекса към договора за цесия
от 01.10.2019 г. Макар потвърждението да е издадено от цедента, той и
дружеството-ищец са се представлявали от едно и също физическо лице – Ю.
Б. Ц., както към момента на сключване на анекса, така и на издаване на
документа и предявяване на иска. Поради посочената свързаност този
документ има доказателствено значение, идентично с това на частен
документ, съдържащ изгодни за издателя му факти или с който ищецът сам
възпроизвежда твърденията си в исковата молба. Такъв документ не се ползва
с материална доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и без
други доказателства за същия факт, съдът не би могъл да приеме, че
5
отразеното в документа е осъществено. Посоченото води на извод, че ищецът
не доказа да е придобил вземане срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД като
частен правоприемник на „БТК“ ЕАД, поради което обсъждане на
производния въпрос за уведомяване на ответника за цесииите не се налага.
С оглед всичко изложено, не се установи да са осъществени
предпоставките на претендираната от ищеца договорна отговорност за
заплащане на неустойка по договорите за мобилни услуги и не се установи
„С.Г. Груп“ ООД да е бил титуляр на вземането на „БТК“ ЕАД от ответника
или праводател на ищеца, поради което дори и вземане да съществуваше,
ищецът не е кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на
предявения иск и предпоставя неговото отхвърляне.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради което
отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Триадица“,
бул.“България” № 81, вход „В“, етаж 8, представлявано от управителя М. А.
У. срещу А. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул.
*** да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на
вземане за сумата от 189,45 лв. /сто осемдесет и девет лева и четиридесет и
пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер
16030049001 от 14.09.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, поради неизпълнение на задълженията на абоната, в размер
на сбора на трикратния размер на месечните такси по избраните тарифни
планове, за която е издадена заповед № 968/11.10.2021 г. по ч.гр.д. №
1900/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6