№ 98
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502116 по описа за 2022 година
Производството се развива по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК – след отмяна на
предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от
въззивния съд, който следва да изпълни задължителните за него указания на ВКС по
точното прилагане и тълкуване на закона.
С Решение № 1699/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2944/2018 г. по описа на
СГС, 2 с-в, са отхвърлени предявените под евентуалност от „Райфайзен (България)” ЕАД
срещу Н. Д. В. обективно съединени искове: 1) с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
във вр. с чл. 82 ЗЗД (по главния иск) за заплащане на сумата от 62617 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договор за банков
консултинг от 30.08.2010 г. и 2) с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата
сума (по евентуалния иск) - обезщетение от непозволено увреждане.
С Решение № 83/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 856/2021 г. по описа на ВКС,
ТК, I отделение, изцяло е отменено предходното въззивно решение, като делото е върнато на
САС за ново разглеждане със задължителни указания по точното тълкуване и прилагане на
закона.
Касационната инстанция е достигнала до следните правни съждения: 1) „изводът,
който се налага е, че документите са предоставяни на клиентите от В., а в някои случаи - и
самия договор за кредит, без клиентите да посещават офис на банката преди отпускане на
средствата. Съществуването на такава практика се потвърждава от В., включително и в
производството пред ВКС. След като искането за отпускане на кредит и договорът за кредит
са подписани от едни и същи лица за кредитополучатели и те не са посочените Д. и Г., то
независимо от това кои са лицата, които са ги подписали, от значение за спора е
1
обстоятелството, че процесните документи са представени от В. в офис на банката. Въз
основа на тези документи ответницата е отчела дейност по привличане на клиенти и са
усвоени парични средства по сключените договори за кредит”; 2) „Ответницата В. е
нарушила т. 66 от правилата, задължаваща агента да изисква необходимите документи в
оригинал, а клиентът да положи подписа си лично пред него, което се удостоверява с личния
подпис на агента, с оглед на доказаната липса именно на удостоверяване полагането на
подписите на клиентите по начина, по който консултантът е задължен – във формуляра за
оценка на кредитоспособността. Нарушени са правилата по т. 62 и т. 68 за лична среща и за
уведомяване на клиентите да се явят в офис на банката за сключване на договор, тъй като
дори и други лица да са контактували с В., тя им е предоставила за подписване и договор за
кредит… Правилото на т. 68 гарантира именно сключването на договор между
кредитополучателите и банката, като задълженията на банковия консултант са свързани
изцяло с посредничество, а не с техническо обслужване за улеснение на клиентите”; 3)
„Следва да се отбележи, че при сключването на процесните договори, подписани от
кредитополучателите без посещение в офис на банката и при неточно изпълнение на
задълженията на консултанта, банковите служители, които са обработвали документите,
подписали договора и извършили операциите по предоставяне на средствата, съответно
разпореждането с тях в полза на трето лице, също са допуснати нарушение на правилата. От
задълженията на банковия консултант следва, че той представя в банката само искането за
отпускане на кредит и други документи към него, но не и подписан от клиента договор и
платежни документи за разпореждане със средствата по кредита. Администрирането на
продажбите, осъществени със съдействието на агента, се извършва от отговорните
служители в банката – т. 21, като банката си е запазила правото да отказва сключването на
сделки с клиенти, предложени от агент по своя преценка – т. 20. Следователно, при
нередовни документи или неизпълнени задължения на консултанта банката е можела да
изисква допълнително документи, както и личното явяване на клиента за сключване на
договора. Създадената практика на банката - да отпуска кредити при подписани договори
извън банков офис и без лично явяване на кредитополучателите, а само въз основа на
депозирани от банков консултант документи, е способствала за сключване на процесните
договори, както и за предоставяне на сумите по кредитите. Независимо от това установената
от банкови служители практика в нарушение на Правилата за организация на продажбите
(предлагането) чрез агентска мрежа не освобождава консултанта от изпълнение на
задълженията му по договора за банков консултинг”.
Но тъй като предходният състав на САС не е разгледал релевираното в отговора на
исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (т.
нар. „компенсация на вини”) поради неполагане на дължимата грижа от кредитора-ищец
(арг. чл. 83, ал. 1 ЗЗД), ВКС е отменил обжалваното въззивно решение и е върнал делото на
САС със задължителни указания при новото разглеждане на делото съдебният състав да
проследи поредицата от действия на банковия консултант и служителите на банката и да
прецени значението им за настъпване на вредата, включително като изследва изпълнението
на задълженията по договора за банков консултинг и задълженията на банковите служители.
2
Въззивният съд следва да се произнесе дали вредата за банката е настъпила в резултат и на
обстоятелства, за които е отговорен кредиторът, и да намали обезщетението или да освободи
длъжника от отговорност, или вредите са могли да бъдат избегнати от кредитора, ако е
положена грижата на добрия стопанин, и да приеме, че длъжникът не дължи обезщетение.
Не е спорно по делото, че на 30.08.2010 г. между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и
Н. Д. В. е сключен договор за банков консултант, по силата на който банката е възложила на
Н. В. срещу възнаграждение да посредничи (да свързва двете страни по кредитното
правоотношение, като съветва потребителя на банкови услуги при избор на банков продукт
и поемането на правни задължения по бъдещия кредитен договор – арг. чл. 60 и чл. 61 от
Правилата за организация на продажбите чрез агентска мрежа) за сключването на договори
за продукти и услуги, предлагани от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД. Съгласно
изискванията, установени в чл. 62 от тези правила, ответницата е поела правно задължение
лично да се среща с потенциални и действителни клиенти на банката, да ги консултира и
информира за предлаганите продукти, да ги снабди с необходимата за дадена сделка
документация, да им помага и привлича нови клиенти за продуктите и услугите, които е
упълномощен да продава, да извършва първоначална преценка на кредитоспособността и
благонадеждността на клиента. В чл. 65 и 66 от Правилата е уговорено, че документите на
клиента се внасят от агента в най-близкия за клиента офис или в офиса, който го обслужва,
освен ако клиентът изрично не поиска друго. Ответницата е била длъжна и да уведоми
клиента, че той е длъжен да се яви лично в банката за среща с представител на банката,
както и за подписване на договора.
Не е спорно и правнорелевантното обстоятелство, че процесният агентски договор е
бил прекратен на 04.04.2016 г., т.е. процесното посредническо правоотношение е
продължило в един относително дълъг период от време (около 6 години), през който между
страните са изградени съществени делови отношения на взаимно доверие, вследствие на
които е допускано от служители на ищцовото дружество (вероятно за по-голяма
оперативност) нарушение на изискванията, въведени от самата банка в Правилата за
организация на продажбите (предлагането) чрез агентска мрежа (кредитните договори да се
подписват от кредитополучателя не пред агента – извън банковите офиси, а лично – пред
банков служител). Очевидно тази практика е била възприета от ответницата и банковите
служители за обичайна и по-оперативна. Както бе изяснено, тя е установена въз основа на
изградените делови отношения на доверие, което предполага висока степен на
добросъвестност от агента. Това правнорелевантно обстоятелство се изяснява и от
показанията на свидетеля Е. Ж.-Д. – тя установява, че след като е била одобрена от банката
за предоставянето на кредит, служители при ищцовото дружество я информирали за това по
телефона, като ответницата й предоставила договора за банков кредит за подпис: „Тогава Н.
дойде и ми донесе договор, който нямаше никакви подписи. Аз първа положих моите. След
това от банката ми се обадиха, когато кредитът беше отпуснат – че мога да отида до клона
да си взема съответните документи, както и да си изтегля парите… Когато Н. дойде при мен
с договор, аз го подписах пред нея… Преди подписване на договора не съм стъпвала в
банката… Изтеглих кредита от клона, в който тя съответно е работила. Отидох в банката и
на каса изтеглих парите – имах вече одобрен кредит”. От показанията на свидетеля К. Б. се
установява, че при отпускане на кредита, който той е усвоил от банката, е била спазена
процедурата, предписана в Правилата, но този факт – с оглед на останалите събрани по
делото доказателства, е ирелевантен за правилното решаване на правния спор, предмет на
3
настоящото съдебно производство, тъй като се установява, че ответницата не е оправдала
служебното доверие, което служителите на банката са й оказвали, вследствие на което се е
достигнало до настъпване на процесния вредоносен резултат.
Именно от показанията на кредитополучателите по процесните кредитни „договори”
– К. Д. и П. Г., се изяснява, че и двамата вече са били страна по предходни договори за
банков кредит, които са били прекратени поради изпълнение на поетите от тях парични
задължения. Според възпроизведените от тях пред съда субективни възприятия те не
познават ответницата и никога не са се срещали по-рано с нея, но както е прието в
отменителното решение на ВКС (а и от събраните по делото доказателства се установява),
Н. В. е внесла документите на „критополучателите” в банката. Макар и тези двама
„кредитополучатели” (по процесните два „договора за кредит”) да са били вече клиенти на
банката (по два предходни договора за банков кредит), в Отчетите на мобилен банков
консултант ответницата е удостоверила в колоната „Контакт с клиента” невярното
„препоръчан”, а не съществуващ. Очевидно, след като е внесла в банката подготвените и
„подписаните” от тези двама „кредитополучатели” договори за банков кредит, тя
предварително е имала информация, че са били вече клиенти на банката, но съзнателно, за
да създаде погрешна представа за действителността, е удостоверила, че тези клиенти са
„препоръчани”. Нещо повече, поради факта, че тези лица са били вече клиенти на банката,
тя е имала достъп до техните лични данни, което я е улеснило в създаване на привидността,
че именно тези „кредитополучатели” са й предоставили – лично, своите данни и са изразила
– чрез подписване на всички внесени от нея в банката документи, правновалидна воля за
пораждане на кредитно правоотношение.
Поради тези правни съображения и настоящата въззивна инстанция (в какъвто смисъл
са и правните съждения на ВКС в отменителното решение) достига до категоричния правен
извод, че ответницата виновно и противоправно не е изпълнило своите правни задължения,
поети в процесния посреднически договор (установени в чл. 62, чл. 66 и чл. 68 от
Правилата).
Именно вследствие на това несъответствие между правнодължимото и фактическото
поведение на банковия консултант е сключен процесният договор за банков кредит,
вследствие на което са причинени релевантните вредоносни последици – напускането без
годен юридически факт (действителни договори за банков кредит) на парични средства в
общ размер на общо 66482 лв. от патримониума на банката и постъпването им в
имуществения комплекс на трето лице, което нито е било в правоотношение с ищеца, нито е
получило тези пари по нареждане на действителен кредитор на банката.
Но в цялостния, единен причинен процес на явленията и обстоятелствата в
обективната действителност за настъпването на този вредоносен резултат е допринесло
противоправното бездействие на служители на банката, които не са изпълнили своите
правни задължения (установени в чл. 66 и чл. 68 от Правилата за организация на
продажбите чрез агентска мрежа) да изискат лично явяване на одобрените за усвояване на
искания кредит клиенти, за да положат пред тях своите подписи под съответния договор за
банков кредит. В този смисъл, ако те бяха приложили тези, предписани от банката, правила,
не би се достигнало до „усвояване” на тези кредити и прехвърлянето на процесните парични
суми в патримониума на лица, които не притежават правно основание за това. Но причинно-
следствената връзка за настъпване на процесните имуществени вреди вследствие на
виновното и противоправно неизпълнение на договорните задължение от ответницата не е
прекъсната от обстоятелството, че и служители на банката не са приложили установените от
ищцовото дружество правила. Банковият консултант е изпълнявал през един сравнително
дълъг период от време (около 6 години) своите договорни задължения, който е достатъчен,
за да се изградят между него и служители на банката служебни доверителни отношения,
вкл. и в разрез с правилата (може би за по-голяма оперативност) те са приемали за
4
достоверни договори за банков кредит, предварително подписани от кредитополучатели –
извън банковия офис. Това е била утвърдена практика (по този начин са „сключени” и
процесните договори за банков кредит) – от показанията на свидетеля Е. Ж.-Д. се
установява, че съобразно тази утвърдена практика (извън предписаните от банката правила)
този кредотополучател е сключил договор за банков кредит. Именно, възползвайки се от
така изграденото доверие, служителите на банката са били въведени в заблуждение (в
гражданскоправния смисъл на това понятие), което ги е мотивирало да приемат
представените от ответницата и „подписани” от кредитополучателите договори за банков
кредит като обективиращи действително изразена правновалидна воля. В този смисъл, без
изградените през дългите години съвместна работа с банковия консултант делови
отношения служителите на банката не биха се доверили на нейните уверения, дадени и в
Отчета на мобилния банков консултант, а биха проверили лично самоличността на
„кредитополучателите”, вследствие на което не биха се „усвоили” процесните парични
суми, представляващи имуществена вреда за банката.
Следователно, в процеса на доказване е установено по несъмнен начин, че и двете
страни по посредническото правоотношение са допринесли в целия единен съвкупен
съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици, поради което е
приложима правната норма, уредена в чл. 83, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, която предписва, че в
случай че неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението. Както бе изяснено, поради установените
доверителни делови отношения между банковия консултант и банковите служители в един
сравнително дълъг период от време е била създадена практика (в разрез с правилата на
банката, но приета от ответницата и банковите служители за по-оперативна, доверителна и
затова безрискова) банковият консултант да съдейства кредитополучателя да подписва
договора за кредит след одобряването на неговото искане, кредиторът не е могъл да избегне
настъпването на вредоносните последици. Съществен в настоящия казус е именно фактът на
предоверяване на банковите служители на добросъвестността на банковия консултант –
както бе установено, по други кредити той е съдействал на банковите служители договорът
да бъде подписван от кредитополучателя извън офисите на банката, като в тези случаи тези
волеизявления са отговаряли на действителната воля на кредитополучателя. Тази
фактически установена от ответницата и служителите на банката практика, основана на
взаимно доверие, е използвана от банковия консултант да въведе в заблуждение лицата,
които са й се е доверили, за да се извърши акт на имуществено разпореждане (при привиден
юридически факт), вследствие на което се е достигнало до причиняване на процесните
вредоносни последици.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ се
установява правнорелевантният факт, че общият „усвоен” кредит (при неосъществен годен
юридически факт) по процесните договори за банков кредит (вкл. при упражняване на
„субективни права” по договор за издаване на кредитна банкова карта) е в общ размер от
62617,70 лв.
В този смисъл, с оглед на основополагащия принцип в частното обективно право -
добросъвестността (мярката на почтеното поведение на частноправните субекти при
сключване и изпълнение на сделки), ответницата отговоря за настъпване на имуществените
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с виновното неизпълнение на
договорното задължение. Частно проявление на принципа на добросъвестността в
частноправните отношения представлява именно правната норма, уредена в чл. 83, ал. 1
ЗЗД.
При така изяснените правнорелевантни факти и при съобразяване с казуалния принос
на страните по процесното посредническо правоотношение настоящият съдебен състав
достига до правния извод, че приносът на банковия консултант и банката (чрез нейните
5
служители) в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на имуществените вреди на
ищеца е тъждествен – в случай че ответницата не е била злоупотребила с доверието на
банковите служители (в гражданскоправния смисъл на това понятие), банката не би
извършила действия на имуществено разпореждане с процесните суми и не би настъпил
процесният вредоносен резултат. Но и ако служителите на банката стриктно бяха
приложили установените от ищцовото търговско дружество правила – не биха били
въведени в заблуждение (при необоснованото предоверяване на ответницата при
дългосрочните делови отношения), би се предотвратило осъществяването на вредоносното
събитие. Следователно, определеното от въззивната инстанция компенсаторно обезщетение
на ищеца за причинените му имуществени вреди (62617 лв. – съобразно установеното от
ССЕ) трябва да се намали с ½, като то възлиза на сумата от 31308,50 лв. (62617 лв. х 50%).
В този смисъл, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД трябва да бъде уважен до размера от 31308,50 лв., като
обжалваното решение бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до тази
сума.
Тъй като при частичното уважаване на предявения главен иск не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск – по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
(за заплащане на същата сума, предмет на главния иск), първоинстанционното решение
трябва да бъде обезсилено в частта, в която предявеният под евентуалност иск е уважен.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата са присъдени съдебни разноски над
сумата от 1350 лв. до присъдения размер от 2700 лв.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени съдебни
разноски, сторени пред СГС, в размер общо на сумата от 4482 лв.
За уважената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
въззивника трябва да се присъдят съдебни разноски (вкл. за първия въззив и за касационното
производство) общо в размер на сумата от 7867,17 лв.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1699/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2944/2018 г. по
описа на СГС, 2 с-в, в частта, в която е разгледан предявеният под евентуалност иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 62617 лв., представляваща
компенсаторно обезщетение на „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД (с настоящо търговско
наименование „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД) за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от Н. Д. В. при неизпълнение на договорни задължения
по Договор за банков консултант № 1085/30.08.2010 г.
ОТМЕНЯ Решение № 1699/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2944/2018 г. по
описа на СГС, 2 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният от „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предходно търговско наименование „Райфайзен (България)” ЕАД)
срещу Н. Д. В. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД до сумата
от 31308,50 лв., представляваща причинени имуществени вреди при неизпълнение на
6
договорни задължения по Договор за банков консултант № 1085/30.08.2010 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която
„КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предходно търговско наименование „Райфайзен
(България)” ЕАД) е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Д. В. сумата над
1350 лв. до присъдения размер от 2700 лв., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл.***, вх. „***”,
ет.***, ап.*** да заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предходно търговско
наименование „Райфайзен (България)” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Н. Вапцаров” № 55, Експо 2000 по иска с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД сумата от 31308,50 лв., представляваща причинени
имуществени вреди при неизпълнение на договорни задължения по Договор за банков
консулт № 1085/30.08.2010 г., ведно със законната лихва от 02.03.2018 г. до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. В. да заплати на „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предходно търговско наименование „Райфайзен (България)” ЕАД)
сумата от 4482 лв., представляваща съдебни разноски пред СГС, както и сумата от 7867,17
лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7