№ 750
гр. Варна, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900231 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р. Р. Н. и В. А. Н. срещу AlLianz Versicherung-AG, P
KR-S, с която предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.11.2022 год. и
реализирано при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „745и“ с
регистрационен № ЕВQ7777.
В изпълнение на задължението си да следи за процесуални пречки за разглеждане на
иска, съдът констатира следното.
Ищците основават претенцията си на отговорност на лице, породена от престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Нарушението на
правилата за движение довело до смърт изцяло покрива състав на престъпление по чл.342,
ал.1 НК. Ищците ясно посочват както автора на деянието, така и съставомерните последици,
с което очертава и твърдения за субективен и обективен състав на престъплението.
Установяването на тези престъпни обстоятелства се иска от като се твърди и начало на
разследване по ДП № 2319/2023 година по описа на IV РУ – ОД – МВР Варна. Без вземане
на отношение по тези факти гражданският съд не може правилно да реши въпроса дали е
осъществен покрит от застрахователя риск, а установяването им е в компетентност на
наказателните органи. Когато фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника,
включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред,
изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело. /Решение №
116 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр. д. № 745/2012 год., IV г. о., ГК/. Това е така, защото
извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния съд, и то по
реда на Наказателнопроцесуалния кодекс /със съответните доказателствени средства и без
ограниченията за доказване в гражданския процес/. Влязлата в сила присъда, постановена по
този ред, е задължителна за гражданския съд, който се произнася по гражданските
последици от деянието /и то в рамките на чл. 300 ГПК, т. е. относно това дали е извършено
деянието и неговата противоправност/. Следователно, в гражданския процес не може да се
установява дали дадено деяние съставлява престъпление, с изключение когато това не може
да бъде установено по редовния наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
съответна присъда, която би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от
престъпното деяние /аргумент от Тълкувателно решение № 11 от 3.I.1967 г., ОСГК и
1
Тълкувателно решение № 20 от 1.III.1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК, както и с оглед
предпоставките за допустимост на искът по чл.124, ал.5 ГПК - Постановление № 7/80 г. от
17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г., Пленум на ВС/.
По изложените съображения съдът счита, че производството по настоящото дело
следва да бъде спряно по реда на чл. 229 ал.1 т.5 ГПК до приключване на разследване за
транспортното престъпление., което се явява обуславящо.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229 ал.1 т.5 ГПК производството по т.д.№ 231/2023г. по
описа на Варненски окръжен съд – Търговско отделение, до приключване с влязла в сила
присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП №
2319/2023 година по описа на IV РУ – ОД – МВР Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
След влизане в сила на определението за спиране ДА СЕ ИЗИСКА повторно сведение
за движението на разследването по ДП № 2319/2023 година по описа на IV РУ – ОД – МВР
Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2