П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 26.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :  С.Т.

                                                             К.С.

 

при секретаря Катя Драганова и в присъствието на прокурора Детелина Йотова, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 702 по описа за 2015 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия К.Т.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, безработен,  живущ на адрес:***, ЕГН:**********,

 

за ВИНОВЕН в това, че: На 18.06.2014 г.,  за времето от 09,30 часа до около 14,00 часа, в гр.П. , принудил И.И.Н., ЕГН: ********** да извърши нещо противно на волята му – да оттегли подадения от него сигнал с вх.№ 401 Ж от 18.06.2014 г. по описа на 02 РУП – МВР, гр.П. за извършено престъпление, като употребил за това заплашване – заплашил го по телефона, чрез обаждания и кратки тестови съобщения, че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф.“ информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворение между лица от същия пол, а именно между И.И.Н. и К.Т.К./, поради което и на осн. чл.143, ал.1 във вр. чл.54 от НК го,

ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Т.К., със снета по делото самоличност,

ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 18.06.2014 г. за времето от 14,09 часа  до 19.06.2014 г. следобяд /около 13,30 часа/ в гр.Славяново и в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага принудил И.И.Н., с ЕГН: ********** чрез заплашване – заплашил го по телефона, чрез обаждания и кратки тестови съобщения,  че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф.“ информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворение между лица от същия пол, а именно между И.И.Н. и К.  Т.К./, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му преведе на 19.06.2014 г., около 13,30 часа,  в банков клон на Банка *, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №152, по банков път, парична сума по посочена от него лична банкова сметка, *** Н. имотна вреда в размер на 230 лв. и деянието представлява опасен рецидив – извършено е от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:

-         По НОХД №142/2011 г. с одобрено Споразумение №28/28.04.2011 г. по описа на РС – гр.П., в сила от 28.04.2011 г., с което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрити тип при първоначален строг режим.

-         По НОХД №496/2012 г., с Присъда от 20.11.2012 г. на РС – гр.Б., в сила от 05.12.2012 г., с която е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, поради което и на осн. чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.214, ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК  във вр. с чл.54 от НК го,

 

  

 

 

 

 

           

ОСЪЖДА на ОСЕМ ГОДИНИ  „Лишаване от свобода“ и ГЛОБА в размер на 6000 лв. /шест хиляди/ лева.

На основание  чл. 45 НК НЕ НАЛАГА на подсъдимия К.Т.К. кумулативно предвиденото наказание "Конфискация“, тъй като същия не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

ГРУПИРА на осн.чл.23, ал.1 от НК така определените наказания „Лишаване от свобода“, като определя за изтърпяване най-тежкото от тях ОСЕМ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

ПРИСЪЕДИНЯВА на осн. чл.23, ал.3 от НК изцяло към така определено общо най-тежко наказание за изтърпяване наказанието ГЛОБА в размер на  6000 /шест хиляди/ лева.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.61, т.1 от ЗИНЗС СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание, което следва да бъде изтърпяно в затвор. 

 ПРИЗНАВА подсъдимия К.Т.К., със снета по делото самоличност,

ЗА НЕВИНОВЕН, в това, че: На 18.06.2014 г., около 04,30 часа в гр.П. в близост до входа на общежитие „Монтажи“, находящо се на ул.“Цар Самуил“ №11, в съучастие като извършител с Д.А.В., с ЕГН:********** ***, помогнал на В. да установи фактическа власт върху веща предмет на извършеното престъпление, чрез осигуряване на бързото му оттегляне от местопроизшествието с моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ – 1 бр. златен синджир с тегло 24 гр. на стойност 1 404, 00 лева от владението на собственика И.И.Н. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – обв.В. дръпнал с ръка веща, предмет на извършеното престъпление, от врата на Н., като същевременно с това си действие го повалил на земята, като деянието представлява опасен рецидив – извършено е от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:

-          По НОХД №142/2011 г. с одобрено Споразумение №28/28.04.2011 г. по описа на РС – гр.П., в сила от 28.04.2011 г., с което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрити тип при първоначален строг режим.

-         По НОХД №496/2012 г., с Присъда от 20.11.2012 г. на РС – гр.Б., в сила от 05.12.2012 г., с която е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, поради което и на осн.чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление с правна квалификация чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 

 ОТНЕМА на осн. чл.53, ал.1,б“А“  от НК в полза на държавата 1 бр.мобилен телефонен апарат с марка „НТС“, модел Desire 500“, черен на цвят, с IMEI 358044052816267, ведно с един брой зарядно към него.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.К.Т. да заплати по сметка на ОД МВР – гр.П., * РУП сумата от 60,00 /шестдесет лева/ лева, направени разноски в хода на досъдебното производство за изготвяне на експертизи и по сметка на Специализирания наказателен съд сумата от 544,68 /петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, направените по делото разноски за заплатени пътни разноски на свидетели, превод на документи и възнаграждения на вещи лица в хода на съдебното производство.  

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

1.

 

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 702/2015 година

по описа на СпНС

 

Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение срещу К.Т.К., роден на *** ***, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, живущ *** , осъждан,  за това, че : Ha 18.06.2014 г., около 04.30 ч., в гр. П. в близост до входа на общежитие „M.", находящо се на ул. „Ц.С." № * в съучастие като съизвършител с Д.А.В. с ЕГН: ********** ***- помогнал на обв.В. да установи трайна фактическа власт върху вещта, предмет на извършеното престъпление, чрез осигуряване на бързото му оттегляне от местопроизшествието с моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ - 1 бр. златен синджир с тегло 24 гр. на стойност 1 404.00 лв. от владението на собственика И.И.Н. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - обв. В. дръпнал с ръка веща, предмет на извършеното престъпление от врата на Н., като същевременно с това си действие го повалил на земята, като деянието представлява опасен рецидив- извършено от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:

-По Дело № 142/2011 г., НОХД, Споразумение № 28/28.04.2011 г. на Районен съд П., в сила от 28.04.2011 г. му се налага наказание три месеца лишаване от свобода, което наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим,

-По Дело № 496/2012 г., НОХД, Присъда 20.11.2012 г. на Районен съд Б., в сила от 05.12.2012 г. го осъжда на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване- престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б" във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

         Със същият обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимия К.К. за това, че: На 18.06.2014 г., около 15.30 ч., в гр. П., ул. „Т." № *, в сградата на 02 РУП-гр. П., принудил И.И.Н. *** да извърши нещо противно на волята му-да оттегли подадения от него сигнал с вх. № **** от 18.06.2014 г. по описа на 02 РУП- МВР, гр. П. за извършено престъпление, като употребил за това заплашване, че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф." информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворяване между лица от същия пол, а именно между Н. и К.Т.К./ - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

        На подсъдимия К.Т. е повдигнато обвинение и за това, че: На 19.06.2014 г., около 13.30 ч., в гр. П., ул. „В.Л." № *, в сградата на банков клон на „Банка *", с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принудил И.И.Н. *** чрез заплашване, че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф." информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворяване между лица от същия пол, а именно между Н. и К.Т.К./, да извърши нещо против волята му, а именно да му преведе по банков път парична сума, като с това причинил на Н. имотна вреда в размер на 230,00 лв. и деянието представлява опасен рецидив- извършено е от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:

           -По Дело № 142/2011 г., НОХД, Споразумение № 28/28.04.2011 г. на Районен съд П., в сила от 28.04.2011 г. му се налага наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

-По Дело № 496/2012 г., НОХД, Присъда 20.11.2012 г. на Районен съд Б., в сила от 05.12.2012 г. го осъжда на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване- престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 214, ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 7 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „Б" от НК.

            В съдебно заседание проведено на 01.08.2016 г. прокурор П. при Специализираната прокуратура по реда на чл.287 от НПК е направил искане за изменение на обвинението по отношение на подсъдимия К.К.  за повдигнатиге му обвинения за престъпление по чл.143, ал.1 от НК и чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 214, ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 7 във с чл. 29, ал. 1, б.„Б" от НК, което е допуснато от съда.

С Определение от 19.01.2016 г., 11 състав на СпНС, е одобрил сключено споразумение между Специализираната прокуратура и подсъдимия Д.А.В. и защитника му адв. Л.Ч. Подсъдимият Д.В. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.б във вр. с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, което същият следва да изтърпи ефективно в затвор /л.130-133, т.1 от СП/.

Представителят на прокуратурата – прокурор Д.Й. при Специализираната прокуратура, поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия К.Т.К. и намира, че същите са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като прави анализ на същите.  Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания както следва: за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б" във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК наказания „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да бъде изтърпяно при строг режим, за престъплението по чл.143, ал.1 от НК наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при строг режим и за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 214, ал. 1 във вр. с чл. 213а. ал. 3, т. 7 във с чл. 29, ал. 1, б.„Б" от НК наказания „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което също да бъде изтърпяно при строг режим. Предлага на осн. чл.23 от НК така наложените наказания да бъдат групирани като бъде определено едно общо най-тежко наказание за изтърпяване от подсъдимия, а именно шест години „Лишаване от свобода“.

Адв.К.К., служебен защитник на подсъдимия К.К., иска съда да оправдае подзащитният му по всички обвинения, които са му повдигнати с обвинителния акт, тъй като намира, че не са събрани достатъчно доказателства водещи до категоричния и несъмнен извод за виновността на подсъдимия К..  Излага аргументи в тази насока, като анализира събраните по делото доказателства.

Подсъдимият К.К. дава обяснения по обвиненията, като не се признава за виновен в извършването на престъпленията, за които  му е повдигнато обвинение. В последната си дума същият моли да бъде оправдан и заявява, че не е извършил каквото и да било престъпление и няма вина.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:  

 

            Подсъдимият К.Т.К. и св.И.И.Н. се запознали в социалната мрежа „Ф.“ през 2013 г. Двамата общували макар и рядко по интернет, тъй като св.И.Н. през по-голяма част от годината работел и живеел в гр.М., К. И. Това, което ги свързвало било, че споделяли сходни сексуални интереси, свързани с извършването на действия по полово удовлетворение между лица от мъжки пол.  

На 17.06.2014 г. св.И.Н. ***, където пребивавал когато се завърне от К И. Подсъдимият К. изпратил на св.Н. по „Ф.“ телефонния си номер – ********** зада осъществяват по-лесно връзка помежду си. Свидетелят Н. използвал следните телефонни номера „**********“ и „**********“, които били записани в телефонния указател на мобилния телефон на подсъдимия К. като „И.“ и „Ис“. Обв.К. се срещнал със св.Н. съгласно предварителната им уговорка в заведение в парка срещу автогарата в гр.П.. След като се срещнали двамата се разбрали и отишли в общежитие „М.“, намиращо се ул.“Ц.С.“ №**, където отдавали стаи за ползване почасово срещу заплащане. Св.Н. наел стая, където двамата с подсъдимия се качили и се съблекли голи. Св.Н. започнал да прави фелацио на половия орган на подсъдимия Кодстадинов. Докато св.Н. извършвал тези действия подсъдимия К. заснел случващото се и действията на Н. с мобилният се телефон марка „HTC Desire 500“ в три видеоклипа и шест снимки. На така заснетите видеоклипове, св.Н. присъствал на два от тях, като в единия видеоклип били записани действията, които св.Н. е извършил по отношение еректиралия полов член на подсъдимия К.. В пет от снимките, които направил подсъдимия К. посредством мобилния си телефон били отразени същите действия извършвани от страна на св.Н.. След като приключили св.Н. дал на подсъдимия К. 20 лв., двамата се облекли и излезли от общежитието. Тръгнали пеша към ЖП гарата в гр.П., където се разделили.

Подсъдимият К. влязъл в гарата в гр.П. да изчака влака си за гр.Р. зада се прибере в къщи. Влакът имал 90 минути закъснение. Докато чакал на гарата св.Н. отново се появил и при разговор с подсъдимия поискал да го запознае с момче, което срещу заплащане ще извърши действия на полово удовлетворение с него. Подсъдимият К. се обадил по телефона на осъдения по делото Д.В., който е разпитан като свидетел в производството. Св.В. живеел на семейни начала със сестрата на подсъдимия К. – Ц.. Подсъдимият съобщил на св.В., че при него има „един педераст“ и че иска да си плати зада има полов контакт с него. Св.В. приел предложението, тъй като му трябвали пари. След известно време същият пристигнал на ЖП гара гр.П. с управлявания от него лек авт.обил „Рено Лагуна“, въпреки че не притежавал свидетелство за правоуправление. Той се запознал със св.Н., като се представил, че се казва И. Тримата – св.Н., св.В. и подсъдимия К. се качили в авт.обила, като св.Н. споделил, че иска да си закупи от някъде наркотици. Св.В. казал, че знае откъде може да се купят наркотици и отишли в центъра на гр.П.. От неустановен дилър св.В. с пари, дадени му от св.Н., закупул наркотици – амфетамин за сумата от около 40 лева.

След като взели наркотика тримата потеглили с авт.обила, като обикаляли в района на гр.П. и с.Я. с цел  да намерят усамотено място, където св.Н. и св.В. да могат да извършат действия на полово удовлетворение.  Докато обикаляли с колата в гр.П. претърпяли леко пътно-транспортно произшествие. Тримата посетили няколко заведения, където пили алкохол и употребявали наркотици, като навсякъде сметките заплащал св.Н.. След полунощ, около 01,00 -01,30 часа, св.В. предложил на св.Н. и подсъдимия К. да  отидат в общежитие „М.“ в гр.П., тъй като станало ясно, че няма да намерят усамотено място зада извършат действията по полово удовлетворение, за които се били разбрали. Св.Н. платил ползването на стая в общежитието, като двамата със св.В. се качили в стая в сградата, а подсъдимия К.  останал да чака в лек авт.обил „Рено Лагуна“, която била спряна вблизост до общежитието. Докато св.Н. и св.В. били вътре в стаята на общежитието и извършвали действия на полово удовлетворение, подсъдимия К. чакал в лекия авт.обил, като през това време няколко пъти звънял на мобилния телефон на св.В. зада го подкани да слиза. Изминало много време откакто двамата влезли в сградата на общежитието и на подсъдимия К. му станало студено в колата.

Преди да започнат действията по полово удовлетворение св.Н. дал на св.В. сумата от 20 лв. В стаята стояли дълго време. Около 04,30 часа на 18.06.2014 г. след като приключили се облекли и слезли долу пред общежитието.  Докато вървели към колата св.В. казал на св.Н., че подсъдимия К. има заснето видео с него.  По пътя към колата св.В. изостанал и издърпал от врата на св.Н. златния синджир, който той носел.Същият сторил това, тъй като не бил доволен от заплащането на св.Н., а именно че за часовете, които били заедно Н. му платил само 20 лева. Св.В. забелязъл ланеца още докато били в стаята на общежитието. Синджирът се откъснал от врата на св.Н., а самия Н. политнал и паднал на земята. След като взел синджира св.В. побягнал до наблизо спряната кола. Св.Н. станал от земята и побягнал след св.В. като успял да го хване за тениската отзад и да я разкъса. Св.В. се качил в лекия авт.обил управляван от подсъдимия К. и двамата тръгнали към дома си в с.Р.. На известно разстояние св.Н. видял, че авт.обила спрял и св.В. и подсъдимия К. си разменили местата, като св.В. седнал на шофьорското място. Св. В. казал на подсъдимия като се прибрали в с.Р., че тъй като бил 4-5 часа със св.Н. той му дал златния си синджир.  

В къщата в с.Р. подсъдимия К. бил посрещнат от жената, с която живеел на семейни начала – св.П.В. и от св.Л. М. – интимен приятел на подсъдимия К.. Св.Л. М. пристигнал на гости в дома на подсъдимия вечерта на 17.06.2014 г. и останал да пренощува там. Св.В. подарил златния синджир на приятелката си Ц., която живеела в същата къща в с.Р.. Същият казал на приятелката си, че го е „дръпнал“  от един човек, но я помолил да не казва на другите откъде го има, зада може синджира да остане за тях. Същият ден двамата с подсъдимия К. отишли в гр.Ч.Б. зада премерят ланеца колко грама тежи.

След всичко случило се, рано сутринта на 18.06.2014 г. св.Н. отишъл в сградата на 02 РУП – гр.П., находяща се на ул.Т. №*.  В полицията св.Н. подал сигнал вх.№401Ж. Св.М. на 18.06.2014 г. отишъл на работа в 02 РПУ – гр.П., където работел като оперативен работник и му съобщили, че по-рано сутринта едно лице е подало сигнал за извършен грабеж. Същият се запознал със сигнала, но нищо не разбрал, тъй като бил неЯ.. След разговор с пострадалия, св.Н. написал пояснение на сигнала, в което посочил, че около 05,30 часа на 17.06.2014 г. лицето Д. му дръпнал ланеца на входа на общежитие ПМУ – гр.П., след което потеглил с колата с К.Т.. Същият в жалбата нищо не споменал за обстоятелствата,  при които това се случило, тъй като му било неудобно и го било срам от всичко станало. След като излязъл от полицията, около 09,30 часа, св.Н. се обадил на подсъдимия К.  по мобилния му телефон, като му предложил да му даде пари зада му върне златния синджир. Той споделил и за подадената от него жалба във връзка с това, че подсъдимия К. и св.В. му откраднали златния синджир. Подсъдимият К. имал взаимоотношения с органите на МВР и със съдебната власт – същият бил многократно осъждан, като някои от наказанията е търпял ефективно в затвор. На същия било известно какво ще последва след жалбата на св.И.Н., за това му казал незабавно да си оттегли жалбата от полицията. Осъществяваната телефонна комуникация между двамата била в смисъл, че ако св.Н. не оттегли подадената от него жалба, подсъдимия К. ще разгласи позорящи Н. обстоятелства, а именно ще публикува в профила на св.Н. в социалната мрежа „Ф.“ информационни файлове документиращи визуално изображение на действията на полово удовлетворение между лица от същия пол, в които св.Н. участвал. Отправените от подсъдимия К. заплахи имали много силен ефект върху св.Н., тъй като същия полагал огромни усилия да запази своята хомосексуалност в тайна от роднини и приятели, като публикуването на видеоклипове със соченото от подсъдимия К. съдържание, би повлияло изключително негативно както на личния, така и на професионалния му живот. Вследствие на отправените заплахи св.Н. следобяд на 18.06.2014 г. се явил отново в 02 РУП – гр.П., около 14,00 часа, срещнал се със св.М. и поискал да си оттегли жалбата, която подал сутринта. На св.М. му направило впечатление, че св.Н. бил притеснен, зачервен и заеквал. Свидетелят Н. попълнил собственоръчно на място в декларация, че оттегля жалбата си подадения от него сигнал за извършено престъпление /л.19, т.1 от ДП/.

След като видял големия ефект от заплахите, които отправил към св.Н. и неговата реакция, а именно че се подчинил веднага на разпорежданията му, подсъдимия К. решил да продължи да изнудва св.Н. зада се облагодетелства и да извлече имотна облага. На същия било известно, че св.Н. работи и живее преимуществено в И. и следователно разполага с парични средства. Подсъдимият К.К. бил безработен и в изнудването на св.И.Н. видял много добра възможност да получи пари. Заплахите на подсъдимия К. продължили отново главно чрез изпращане на кратки текстови съобщения по телефона, както и с телефонни разговори.  Още в 14,09 часа на 18.06.2014 г. подсъдимия изпратил съобщение на телефонния номер ползван от св.И.Н. №*********, със съдържание „************“.  В 14,19 часа е последвало входящо обаждане от св.Н. и подсъдимият му поискал пари, като го заплашил, че в противен случай, ще публикува клиповете с позорящо св.Н. съдържание. Зада засили въздействието на думите си в 14,22 часа и 14,23 часа изпратил и на двата ползвани от свидетеля телефонни номера снимка показваща, как свидетеля му прави френска любов. В 14,26 часа от телефона си подсъдимия К. заплашил св.Н., с думите „*************************“. След това последвало и писменото искане на подсъдимия със съобщение изпратено в 14,30 часа „****************************“.

На следващия ден заплахите също продължили като подсъдимия К. на 19.06.2014 г., в 09,20 часа, изпратил кратко тестово съобщение на св.Н., като му писал, че въпреки оттегляне на жалбата, е бил търсен от полицията и му трябвали пари зада избяга в И. Св.Н. в момента на получаване на това съобщение се намирал при роднини в гр.С., но взел такси и около 12,26 часа отново отишъл в 02 РУП – гр.П. и се срещнал със св.М.. Същият бил много притеснен от случващото се, което състояние било възприето от св.М.. Тогава на място св.Н. разказал на полицейския служител истината, че подсъдимия К. има компрометиращи го фотоснимки, като не споделил какво е естеството на тези снимки, и го изнудва за пари. Подсъдимият К. заплашвал св.Н., че ще изпрати тези снимки на неговите познати и роднини. Св.М. посъветвал св.Н. да не дава пари на подсъдимия, тъй като изнудването ще продължи, но св.Н. с надежда, че по този начин ще се решат нещата, не го послушал. Докато водели двамата разговор св.Н. получавал съобщения от подсъдимия К. и ги показвал на св.М..Съобщенията били със съдържание, че подсъдимия К. ще покаже снимките на всички ако не му даде исканите пари. Пред св.М. св.Н. заявил, че ще се  обеси и че ще се самоубие, толко***а бил притеснен от всичко случващо се. Св.М. попитал св.Н. какво всъщност се случва, тъй като версията, която св.Н. му разказвал му се виждала много измислена.Тогава св.Н. му признал, че е имал хомосексуален контакт с подсъдимия К., който бил записан от него на телефона му – записал как И. прави орален секс с К..

Зада подсили действието на заплахите си за публикуване на компрометиращите клипове в интернет в случай, че св.Н. не му преведе пари по банковата му сметка и зада ги направи по-реални, подсъдимия К. на 19.06.2014 г., в 12,32 часа, отново изпратил на св.Н.  снимка заснета от него, на която се виждало как св.Н. прави фелацио на еректиралия полов член на подсъдимия. Тези действия на подсъдимия предизвикали у св.Н. силни притеснения и страх от осъществяването на заплахите.

С цел св.Н. да преведе по банковата сметка на подсъдимия К. исканата сума на 19.06.2014 г. в 12,39 часа същият изпратил с кратко текстово съобщение единния си граждански номер и трите си имена, като уведомил св.Н., че разполага с банкова сметка в  „Банка *“. След това подсъдимия продължил със заплахите си като в 12,43 часа изпратил още една снимка от мобилния си телефон на телефона на св.Н. зада подсили още страха на свидетеля от  осъществяване на заплахите и зада се разпореди с притежаваните от него парични средстав в полза на подсъдимия.

Изпращането на съобщенията със снимки показващи как св.Н.  участвал в действия по полово удовлетворение с подсъдимия К. изплашили още повече свидетеля, че е реално да бъдат публикувани компрометиращите го снимки и видеоклипове до такава степен, че същия на 19.06.2014 г. в 13,30 часа отишъл в клон на „Банка *“, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №***, където по банков път превел на името на подсъдимия К., съгласно изпратените му имена и ЕГН исканата сума от 230 /двеста и тридесет/ лева. След като парите били преведени св.Н. уведомил подсъдимия, че е внесъл парите, но от банката му съобщили, че подсъдимия не може да ги изтегли. Със кратко текстово съобщение св.Н. попитал подсъдимия какво да прави и дали да се прибира, като отговора на подсъдимия отново със съобщение бил „***********“.

Въпреки, че св.Н. изпратил парите, подсъдимия К. не спрял  със заплахите, тъй като разбрал, че св.Н. е лесна плячка и неизчерпаем източник на средства и същият е готов да даде още пари зада не бъдат публикувани компрометиращите го видеоклипове в интернет пространството. Кореспонденцията между двамата продължила и след превеждането на парите по банков път в полза на подсъдимия на 19.06.2014 г., като в 20,33 часа подсъдимия К. изпратил от телефона си съобщение на св.Н. на телефон “**********“ със следното съдържание: „******************“. Св.Н. му отговорил отново със съобщение „**************************“. При отговор на св.Н., че няма повече пари подсъдимия К. му изпратил съобщение в 20,38 часа „*****************************“. Подсъдият К. продължил да изнудва св.Н. да му даде още пари, като искането му било да му преведе още 200 лева, с които да приключат нещата. Заплашил го отново, че ако не направи това, ще пусне записаните от него порноклипове с участието на св.Н. в социалната мрежа „Ф.“ зада станат достояние на неограничен кръг хора. В 21,00 часа на 19.06.2014 г. отново изпратил снимка със съдържание сходно като предишните на телефона на св.Н., зада подсили реалността на заплахата. Кореспонденцията и разговорите между двамата продължили до късно вечерта на 19.06.2014 г., като в съобщенията, които св.Н. е изпратил на подсъдимия същият  му писал, че ще се самоубие, че цялата ситуация е ад за негои че семейството му няма да преживее този срам, в случай, че подсъдимия публикува компрометиращите св.Н. видеоклипове във Ф.. Също така му писал, че няма откъде да вземе пари, но психологическия натиск от страна на подсъдимия продължил със заплахите, че ще публикува клиповете и че иска св.Н. да му изпрати пари.

 Св.Н. си уговорил на 20.06.2014 г. среща с подсъдимия К. с уговорката той да му даде още пари зада изтрие компрометиращите го клипове и снимки, както и да съгласуват версиите за пред полицаите. Св.Н. се чувствал унизен и опозорен, бил много притеснен от всичко случващо се. През тези 3-4 дни, когато се развивала цялата ситуация живеел в абсолютен ад. Св.И.Н. след като сам се убедил, че подсъдимия К.К. няма да престане да го изнудва сутринта на 20.06.2014 г. се явил в 02 РУП и разказал за случилото се на св.К.М.. Била създадена организация по за задържането на двамата извършители – подсъдимия К.К. и св.Д.В..  

Подсъдимия К.К. и св.Д.В. на 20.06.2014 г. се явили на уговореното със св.Н. място в заведение за бързо хранене в района на автогарата в гр.П.. На място двамата били задържани по реда на ЗМВР служителите на 02 РУП – гр.П. св.К.М., св.М.С. и св.С.К., след което били отведени в сградата на полицейското управление зада им бъдат снети обяснения. На място  в  полицейското районно управление от същите снела обяснения св.В.И., изпълняваща длъжността разузнавач в Криминална полиция при 02 РУП – гр.П.. Подсъдимият К. и св.В. били разделени и въведени в различни стаи в полицейското управление, с цел проверка на версиите им. Пред  св.М. и св.И. двамата признали, че св.В. е откраднал златния синджир от св.И.Н., а подсъдимия К. го е заплашвал и изнудвал, че ще публикува компрометиращи снимки в интренет пространството. Подсъдимият К. заявил на св.М., че сега в полицията си признава, но в съда ще заяви, че е бит от полицаите зада си признае. На 20.06.2014 г. след задържането на обв.К. бил съставен Протокол за доброволно предаване /л.25, т.1/, с който същият предал мобилния си апарат  с  IMEI************** и 13 банкноти с номинал 20 лева на обща стойност 260 лв. В обясненията към протокола подсъдимия К. собственоръчно е дал обяснения, че телефона, който е предал съдържа клип, с който е изнудвал И.Н., в телефона са останали съобщения с които е изнудвал И.Н. и му казал да му изпрати 230 лв. и той му ги изпратил по банков път чрез Банка *. За парите дал обяснения, че това са парите, които И. му изпратил по банков път в Банка * зада не качва снимките и клиповете.

На 20.06.2014 г. св.П.В., по указания на подсъдимия К.К. *** и с Протокол за доброволно предаване  предала 1 бр. ланец от жълт метал с дължина 53 см., тип синджир, в краищата на който се намират катарами за закопчаване /л.29, т.1 от ДП/. С разписка от 13.04.2015 г. на св.Икрен Ненова е върната сумата от 230 лева, която същият е превел на подсъдимия К.К. и 1 бр.златен ланец с дължина 53 см. /л.182, т.2/

Видно от  заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-стокова експертиза, вещите лица са установили, че синджира отнет от св.Н. е с двойна плетка от елипсовидни халкички с дължина 53 см., изработен от жълто злато, лека деформация /усуквания, но не скъсвания/ между 29-ти и 32-ри прешлени. По външната страна на карабинката се забелязват видими следи от механична намеса /надиране и усукване/ при тънкия елемент, с тегло 24 грама, проба 585/14 карата. Съгласно заключението на вещите лица пазарната стойност на  златния синджир към момента на извършване на престъплението 18.06.2014 г. възлиза на 1 404,00 лева. Тези констатации на вещите лица изготвили експертизата кореспондират с показанията на св.Т.С.Г., работещ като бижутер в гр.Ч.б.. Същият е посочил, че след като е огледал представения му от органите на досъдебното производство златен ланец е констатирал видима деформация на карабината – при дърпането на ланеца са се получили усуквания, понеже са дебели и двойни и се е разтворила само карабината.

От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза /л.114-126, т.2 от ДП/ става ясно, че е извършено изследване на информацията съдържаща се в мобилен телефонен апарат HTC Desire 500 IMEI *************, предаден от подсъдимия К.К. с протокол за доброволно предаване, като вещото лице инж.К.Т. е костатирала, че има запазена кореспонденция - есемеси с лице записано в телефонния указател като „И.“ – ********** и лице с име „Ис“  с номер ********** и е проследена и възпроизведена кореспонденцията на подсъдимия. Посочено е още в експертизата, че няма запазена хронология на кореспонденцията във „Ф.“.

По искане на защитника на подсъдимия адв.К. съда е допуснал изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, с оглед представените медицински документи и наведените в процеса твърдения от подсъдимия К. за указано върху него физическо насилие - побой от страна на полицейски служители при снемането на обяснения по случая на 20.06.2014 г. в сградата на 02 РУП – гр.П.. В хода на проведеното по делото съдебно производство подсъдимия К. е представил съдебно-медицинско удостоверение №***/2014, изготвено от Д-р С.Д. К. – гл.асистент към КСМД – МУ – гр.П. /л.82, л.96, т.1 от СП/. Съдебното удостоверение е изготвено на 23.06.2014 г., когато подсъдимия К. се е явил за преглед. Съгласно заключението на Д-р К. при прегледа на К.Т.К. се установили кръвонасядане по предната коремна стена и охлузвания по гърба. Уврежданията са в резултат на тъпа травма, може да са получени по начин и време, както се съобщава, довели са до болка и страдание.  По делото са представени и л. за преглед на пациент в Спешно отделение №**** от „УМБАЛ Д-р Г.С.“  ЕАД, гр.П., от който става ясно, че подсъдимия К. се е явил за преглед на 20.06.2014 г. в 23,15 часа и е напуснал болничното заведение на 20.06.2014 г. в 23,30 часа и е посочено обективното състояние на лицето. Към този л. е приложено и искане за образна диагностика /л.98-99, т.1 от СП/.

Вещото лице се е позовало на изброените по-горе медицински документи и е достигнало до извода, че от предоставените медицински документи на името на К.К. се установява, че при извършените прегледи на 20.06.2014 г. и на 23.06.2014 са установени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош в областта на гърба двустранно, мрежесто кръвонасядане на предната коремна кухина, повърхностна ивицовидно охлузване на гърба в ляво в основата на гръдния кош, дребно петнисто охлузване на гърба върху гръбначния стълб в долната половина. Тези травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи или тъпоръбести предмети, както и от тангенционалното действие на такива предмети, каквито са и могат да бъдат човешките крайници. Описаните травматични увреждания са с неспецифична форма, преценени са като повърхностни, което налага извода, че са резултат от нанасяне на удари с неголяма сила.

Охлузванията на гърба, описани от специал. съдебен лекар, по своята морфология – повърхностни, покрити с корички, стоящи на нивото на околната кожа, отговарят да са получени в рамките на 12-24 часа преди прегледа. В редки случаи, както и при засягане на дълбоките слоеве на епидермиса, е възможно такъв вид да имат към 48-я час от получаването им, след което коричките са надигнати и започват да се отлепят от периферията и постепенно да отпадат. Така описаната морфология не кореспондира със съобщеното от К. по време на получаването на уврежданията, а именно около 72 часа преди прегледа от съдебен лекар. Вещото лице след като се е запознало със снимките направени на подсъдимия К. от съдебния лекар е посочило, че  охлузването вляво не е толкова повърхностно, има забелване на епидермиса в горния външен край, което дава основание да се заключи, че същото е получено при тангенционално действие спрямо повърхността на гръдния кош и може да бъде обяснено, с грубо хващане в тази област и триене в релефа на дрехата, с която е бил облечен подсъдимия. Това, че охлузването е във вид на по-дълбоко, дава основание да се приеме и друга давност на неговото получаване. То може да бъде получено във времето, за което съобщава пострадалия, като основание за това, че такива по-дълбоки охлузвания за по-дълъг период от време се изпълва дефекта с тъканна течност и по-късно започва възстановителния процес. Според обяснението на вещото лице обаче по обяснявания механизъм на причиняване на тези наранявания с ритане в гърба с крак следва освен тангенционалното нараняване около него да има кръвонасядане каквото не е установено. Такива травматични увреждания, предвид анат.ичните особености на увредената област с наличие на костна подложка, стават видими към момента на получаването им, и следва да са били налице при прегледа в Спешно отделение, извършено часове след освобождаването на К. от РУП П.

Кръвонасядането в областта на корема не е отразено при извършения преглед в Спешна помощ. Предвид анат.ичните  особености на областта, в която е описано, е възможно същото да бъде видимо часове, а в някои случаи и дни след получаване на удар в областта на предната коремна стена. От съдебно медицинска гледна точка е възможно това кръвонасядане да е получено по времето и начина, съобщен от К. в съдебно заседание от 09.03.2016 г., а именно при удар с коляно в корема . От друга страна това категорично не кореспондира с данните от прегледа, непосредствено сред освобождаване от РУП – П. – не е извършен целенасочен преглед за уточняване на увреждания на коремни органи от евентуална травма, нито е изведено като възможна диагноза, макар и по амнестични данни, подлежаща на наблюдение и допълнителни изследвания.

При извършения преглед от специал. съдебен лекар не са съобщени, нито са описани травматични увреждания по долните крайници на К., за каквито същият твърди, че са получени от ритници към момента на задържането му на 20.06.2014 г.

Съгласно изискана справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Регионален център 112 – София на 20.06.2014 г. има постъпило обаждане от лице представило се като К.К. от телефон с №********** в 18,58 часа. Посочено е и съдържанието на телефонното повикване  „*******************************************“, прекъсна връзката, отказва повикването.

  Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите: К.В.М. /л.76-79, т.2 от съдебното производство/, П.Л.В. /л.79 – гръб – л.80, т.2 от СП/, Л.М.М. /л.80-81, т.2 от СП/,  И.И.Н. /л.82-84,т.2 от СП/ и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК дадени в хода на досъдебното производство, находящо се на л.175-177 от ДП, както и тези дадени пред съдия находящи се на л.59-60 от ДП, очна ставка между св.И.Н. и подсъдимия К.Т.К., показанията на св.Д.А.В. /л.161-163/, св.В.И.И. /л.163 – гръб – л.165/, очна ставка между св.В.И. и св.Д.В. /л.166/, св.М.П.С. /л.166-гръб – 167/, св.Т.С.Г. /л.112, т.2 от ДП/ и изслушаните експертизи по делото – съдебно-стокова експертиза – /л.71-72 ДП/, компютърно-техническа експертиза /л.114-126, т.2/, съдебно-медицинска експертиза /л.213-218, т.2 от ДП/, писмените доказателства по делото както следва:  Протокол за доброволно предаване  - т. 1, л. 25, с който е предаден доброволно мобилен телефон с IMEI ********** и 13 банкноти с номинал 20 лв. на обща стойност 260 лв.; Протокол за доброволно предаване от 20.06.2014 г.- т. 1, л. 29; 2 бр. операционни бележки на л. 31 и л. 32, т. 1; фотокопия на съобщения, които са заснети от друго устройство от л. 33 до л. 57, т.1 от ДП,  заверено копие на фактура от 12.03.2014 г., л. 77, т. 1; Протокол за оглед на веществено доказателство ведно с фотоалбум към него от л. 78 до л. 80, т. 1; Протокол за оглед на предмет – веществено доказателство - мобилен телефон ведно с фотоалбум към него, л. 81-86 от ДП, т. 1; справка за съдимост на Д.В., л. 87- л. 90, т. 1; справка за съдимост за К.К., л. 92-99 т. 1; от т. 2 от досъдебното производство както следва: 1 бр. характеристична справка на л. 137 за К.К.; писмо от В. –л.132, ведно със СД диск справка от ОД МВР - П. на л. 138; 1 бр. разписка на л. 179, Протокол за доброволно предаване от лицето И.Н., л. 180; разписка на л. 181; разписка на л. 182, с която на подсъдимия К. са му върнати 30 лв. – 1 банкнота от 20 лв. и 1 банкнота от 10 лв., както и писмените доказателства събраните в хода на съдебното производство по делото както следва в т. 1:  справка от ГД „ИН“  за Д.В. - л. 35 и37; справка от ГД ИН“ за Д.В. - л. 47; Съдебно медицинско удостоверение № 359/14 г. ведно с диск към него на л. 82, касаещо здравословното състояние на подсъдимия К.; Съдебно медицинско удостоверение № 359/14 за подсъдимия К. - л. 96/оригинал/; л. за преглед на пациент в „Спешно отделение“  за подсъдимия К. - л. 98; Искане за образна диагностика за подсъдимия К. - л. 99; писмо от МВР – Дирекция „Национална система 112“ – л. 101 и 4 бр. л.и - неномерирани; в т. 2 от съдебното производство, събирани от настоящия състав писмени доказателства както следва: справка за съдимост за подсъдимия К. - л. 33-36 и л. 191-195, справка от НСлС - л. 196; писмо от Агенция по вписванията - л. 200; писмо от Община Р. относно това, че подсъдимият К. няма регистрирани МПС-та и ППС-та на свое име –л. 202; разпечатка от проведени разговори на л. 204 – 212, писмо от ГД ИН – л.218, писмо от НСлС – л.225 и веществените доказателства по делото: 1 бр. мобилен телефон марка  HTC, модел  „Desire“ с 1 бр. зарядно устройство.

Настоящият съдебен състав изгради изводите си въз основа на показанията на свидетеля И.Н., които са логични, последователни и подредени. Същият възпроизвежда по обективен начин събитията, които имат отношения към предмета на наказателното производство. Освен това тези гласни доказателства са в корелативна връзка и се подкрепят и от показанията на свидетелите К.М. и Силвана И., полицейски служители в 02 РУП – гр.П., които безпротиворечиво възпроизвеждат заявеното им при проведена беседа със свидетеля Н. за случилото се на 17.06-20.06.2014 г., което пък съвпада със заявеното относно развилите се събития от самия Н.. Свидетелят М. въпроизвежда действията и психичното състояние на свидетелят И.Н. предизвикани от престъпните действия на подсъдимия К.К. по изнудването на Н., върху които има непосредствени и преки наблюдения. Освен това пред тези двама свидетели подсъдимия К. и св.В. са направили извънсъдебни признания, като са разказали в детайли случилото се на 18.06.2014 г. във връзка с отнемането на златния синджир от св.Н., а подсъдимия К. пък разказал за последвалата принуда на 18.06.2014 г. св.Н. да си оттегли подадената жалба в полицията и действията от негова страна по изнудване на това лице да му преведе определена сума пари. Подсъдимият К. е конкретизирал  в проведена оперативна беседа с тези двама свидетели и след това при снемане на обяснения, че е заплашвал св.Н. посредством клиповете, които същият е бил записал на мобилния си телефон и които отразявали действия на сексуално удовлетворение между него и св.Н..  

Показанията на св.И.Н. са в синхрон и с показанията на св.Д.В., признат за виновен по делото за извършено престъпление по чл.199, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.20, ал.2 от НК, относно хронологията на събитията на 17.06 -18.06.2014 г. – запознанството между двамата,  посещението на различни заведения в гр.П., претърпяното леко пътно-транспортно произшествие с управлявания от В. лек авт.обил, посещението на общежитието ПМУ „М.“ гр.П. от св.В. и св.Н., извършените действия на полово удовлетворение със св.Н., както и механизма на отнемането на златния синджир, собственост на И.Н. от св.В., чрез използвана от същия сила. Показанията на св.В. противоречат единствено на показанията на св.Н. относно повода за срещата на20.06.2014 г. същият да му върне златния синджир, тъй като видно от показанията на св.П.В. синджира се е намирал в с.Р. на 20.06.2014 г., а не се е намирал във св.В. и тя го е предала с Протокол за доброволно предаване в РУП – гр.Р..  

На следващо място показанията на св.И.  Н. си кореспондират и с изготвената справка за входящи и изходящи повиквания и съобщения изготвена от *** ЕАД „В.“ на ползвания от подсъдимия К.К. мобилен номер и със заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която е изследвала съдържащата се в телефон „HTC Desire 500“ информация. Така тези показания съпоставени с останалите посочени по делото доказателства издържат на проверката да тяхната достоверност.

Съда намира, че не следва да дава вяра на показанията на свидетелите П.В. и Л.М., които изграждат защитната версия на подсъдимия К.К., тъй като същите са в противоречие с останалите доказателства по делото – справка касаеща входящи и изходящи обаждания на мобилния телефон, ползван от подсъдимия К.К. от мобилния оператор „В.“ /л.132 от ДП в едно с диск и л.204-212 от СП/, изготвената съдебно-техническа експертиза на информацията съдържаща се в телефона ползван от подсъдимия К.К.. Тези доказателства са обективни такива и незаинтересовано възпроизвеждат фактите от значение за делото, без същите да са пречупени през субективната човешката преценка и интерпретация. Показанията на св.В., която живее с подсъдимият К. на семейни начала и св.М., който е имал интимна връзка от две години с подсъдимия преди случая на 18.06.2014 г., не са безпристрастни с оглед констатираните по-горе връзки и зависимости с подсъдимия. На следващо място тези показания противоречат и на твърденията изложени от свидетелите И.Н., К.М. и Силвана И., относно това кой е водил кореспонденцията между двамата и от кого св.Н. е получил обаждания на мобилния си телефон.  

Показанията на св.Л.М. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са недостоверни и не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Същите са в синхрон с показанията на св.П.В. единствено относно това, че телефона на подсъдимия К. за известно време е бил в негово владение на 18.06.2014 г. /когато К. се прибрал първия път от гр.П./, както и с обясненията на подсъдимия К., че не той е писал съобщенията.  Съда намира, че показанията на св.М. не отразяват обективно това, което се е случило, тъй като на първо място същият твърди, че той е изпращал съобщения, с които е искал пари на св.Н., чрез приложението „М.“ във социална мрежа „Ф.“ от телефона ползван от подсъдимия К.. Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство експертиза и от справката за изходящи и входящи обаждания и кратки тестови съобщения от телефона на подсъдимия К. става ясно, че съобщенията, с които същия е заплашвал св.Н. са изпращани чрез кратки тестови съобщения /SMS/ между мобилните телефони посредство мобилната мрежа, а не по интернет чрез приложението „М.“. Още повече, че вещото лице в съдебно-техническата експертиза е посочило, че няма запазена хронология на кореспонденция във „Ф.“ при изследване на ползвания от подсъдимия К. телефон.  Съда констатира противоречие между заявения времеви период, посочен от св.М. и св.В., в който телефона собственост на К., се е намирал във владението на св.М.. Св.В. твърди, че периода е от 10,00 часа до  около 12,00 часа, когато подсъдимия си легнал да спи.  Видно от показанията на св.Н. комуникацията между него и подсъдимия била осъществявана лично чрез разговори по телефона, като свидетелят е категоричен, че по телефона чувал гласа на подсъдимия или с кратки тестови съобщения от единия мобилен телефон на другия, а не чрез мобилното приложения „М.“ във „Ф.“. Твърденията на св.М. и св.В., че за определен период от време св.М. е ползвал телефона не отговарят на истина и поради това, че за периода за които се твърди, че подсъдимият е спял са проведени множество разговори – входящи и изходящи  /справка за разговорите на мобилен телефон с абонатен номер ********** /л.244 от СП/, като св.М. не твърди да е провеждал разговори лично от телефона на подсъдимия К. за сочения период от време от 08,00 часа до 14,00 часа на 18.06.2014 г. За този период има използвани интернет данни един път и то в 10,01 часа. На следващо място житейски нелогично е св.М. да не си спомня точно текста на съобщенията, които твърди, че е изпращал на Н., както и отговора на същите, тъй като те са запомнящи се, а именно, че случващото се е смърт за св.Н., че той е в абсолютен шок, че ще трябва да се обеси и т.н.  Сочи, че писал от името на К. за някаква сума, че му я искал, че ужким К. ще заминава за Ф. При въпрос на св.Н. къде да изпрати парите му написал ЕГН-то и имената на К., на който да ги изпрати. Видно от кореспонденцията осъществявана между мобилните телефонни устройства на подсъдимия К. и св.Н., от телефона на подсъдимия до Н. е изпратено съобщение, че има порноклип с него на 18.06.2014 г. в 14,09 часа, или когато вече според твърденията на св.М. телефона е бил във владението на подсъдимия. На тази дата, в 14,30 часа, е изпратено и съобщение от телефона на К.  на Н. /тел.**********/ да му изпрати по банката пари за клипчето иначе гори. Противно на твърденията на св.М. едва на следващия ден – 19.06.2014 г. в 09,39 часа от телефона на К. е изпратено съобщение, че Н. трябва да му уреди билет за И., а не за Ф. зада замине, тъй като държавата иска да го осъди. В следващите есемеси се сочи и конкретната сума, която иска да му бъде платена 350 лева иначе ще публикува записаните от него клипове в интернет. Видно от съдържанието на някой от кратките текстови съобщения разменяни между подсъдимия К. и св.Н. и по-точно тези с автор –подсъдимия същите съдържат определени детайли, които няма как да бъдат известни на свидетелят Л.М.. Пример в тази насока е изпратения от телефона на подсъдимия на 19.06.2014 г. есемес в 09,20 часа „***********************************************************“. Св.М. не е заявявал, че е разбрал, че подсъдимия е търсен от полицията. Пример за излагане на детайли във взаимоотношенията между св.Н. и подсъдимия К., които не е станало достояние на св.М., се съдържа и в есемес изпратен от телефона на подсъдимия на  телефона на свидетеля в 20,35 часа „*********************“. В показанията си св.М. заявява, че Денис /св.Д.В./ казал, че ланеца му го дал едно момче, а не че веща е била „отмъкната“. Още повече, че дори се ядосал, че подсъдимия К. за цяла нощ със св.Н. получил само 20 лева и му изглеждал като „евтина проститутка“, а на другото момче /св.Д.В./ И. дал златен ланец.

Звучи недостоверно и житейски нелогично заявеното от свидетеля за липсата на спомен у него дали е изпратил снимки или клипчета на И.. Не съвпадат и датите и дните на които св.М. сочи, че е бил в с.Р. и дните в които се случват разказаните от него събития. Подсъдимият К.К. се е върнал на 18.06.2014 г. в дома си в с.Р., изнудвал е И. на 18.06.2014 г. и 19.06.2014 г., парите са преведени на 19.06.2014 г. от св.Н. в 13,30 часа и чак на 20.06.2014 г., а не както св.М. сочи, подсъдимия К. е задържан в полицията. С оглед така посочените времи параметри, които се установяват от другите събрани по делото доказателства следва, че телефона трябва да е бил във владението на св.М. от сутринта на 18.06.2014 г. до сутринта на 20.06.2014 г., като такива твърдения не се съдържат в показанията на този свидетел.

В обясненията си подсъдимия К.К. заявява, че не е извършил трите деяния, за които му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Същият сочи, че в 02 РУП – гр.П. над него е осъществено насилие като  му  бил нанесен побой от св.М. зада каже това, което служителя на полицията иска, а именно, че той е автор на престъпленията. Съда дава вяра на обясненията на подсъдимия до момента, до който той заявява, че след като се прибрал на 18.06.2014 г. в дома си в с.Р. оставил телефона си да се зарежда и не е писал той съобщенията на св.И.Н., както и не го е изнудвал за пари, тъй като тези твърдения са в синхрон единствено с показанията на св.В. и св.М., на които съда не дава вяра по посочените по-горе в мотивите аргументи и респ.противоречието им  с всички останали доказателства. Твърденията, които подсъдимия излага по отношение на авторството на изпратените на телефоните на св.Н. съобщения и обаждания и развилите се в последствие събития, съда намира, че не отговарят на обективната действителност.

Съда намира, че не следва да кредитира и твърденията на подсъдимия К., че по стълбите на 02 РУП – гр.П. от втория до четвъртия етаж бил ритан по краката от св.М.. След това в стаята, където имало и друг полицаи св.М. го ритал в ст.аха и в коляното. Също така му нанасял удари отзад по гърба, по средата на гърба. Нанесъл му 4-5 удара в гърба, като при всеки удар той залитал и падал на дИ.а в кабинета. Удрял го с ръце, но си сложил ръкавици без пръсти отпред. Съпоставени твърденията на подсъдимия К. за нанесен му побой от служители в 02 РУП – гр.П. и представените от същия медицински документи са в противоречие с показанията на свидетелите К.М., Силвана И., М.С. и С.К., които са присъствали през цялото време от ареста на лицата до снемане на обяснения от същите по случая. Показанията на тези свидетели са еднопосочни относно извършване на ареста, отвеждане на лицата в полицейското управление, разпределянето им в два кабинета в районното, снемането на обяснения от подсъдимия К. и св.В. в спокойна обстановка, както и липсата на оказано както физическо, така и психическо влияние върху тях в полицейското управление. Св.М. сочи, че след като дал обяснения подсъдимия К. открито му  заявил, че сега си признава, но пред съда ще заяви, че му е нанесен побой в полицията зада направи тези признания.

Обясненията на К. относно твърдения от същия начин на причиняване на нараняванията са в противоречие и със заключението на  изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза. При извършения преглед от специал. съдебен лекар не са съобщени, нито са описани травматични увреждания по долните крайници на К., за каквито същият твърди, че са получени от ритници към момента на задържането му на 20.06.2014 г.

Вещото лице е достигнало до заключението, че  не може категорично да се приеме, че описаните на 23.06.2014 г. в съдебно медицинско удостоверение травматични увреждания на корема са резултат от нанесения побой на 20.06.2014 г. по време на престоя на К. в РУП – П., докато морфологията на уврежданията на гърба /охлузванията/ отговаря същите да са получени в по-късен етап и след освобождаването му от РУП на 20.06.2014 г. След направена корекция от страна на вещото лице в съдебно заседание след като се е запознало с представените от подсъдимия К. снимки,  е посочило, че  охлузването вляво не е толкова повърхностно, има забелване на епидермиса в горния външен край, който дава основание, че същата е получена при тангенционално действие спрямо повърхността на гръдния кош и може да бъде обяснено, с грубо хващане в тази област и триене в релефа на дрехата, с която е бил облечен подсъдимия. Това, че охлузването е във вид на по-дълбоко, дава основание да се приеме и друга давност на неговото получаване, то може да бъде получено във времето, за което съобщава пострадалия. Според обяснението на вещото лице обаче по посочения механизъм на причиняване на тези наранявания нанесени с ритане в гърба с крак би следвало освен тангенционалното нараняване около него да има и кръвонасядане каквото не е установено. Такива травматични увреждания, предвид анат.ичните особености на увредената област с наличие на костна подложка, стават видими към момента на получаването им, и следва да са били налице при прегледа в Спешно отделение, извършено часове след освобождаването на подсъдимия К. от РУП П., а такива в документите от Спешно отделение – гр.П. не са установени. На следващо място свидетелят В. сочи съвсем различен механизъм на причиняване на  нараняването на гърба на подсъдимия К., а именно, че полицай различен от св.К.М. /каквото обстоятелство не се твърди от подсъдимия/ скачал върху подсъдимия с кубинки. Подсъдимият бил паднал по очи и един от полицаите го ударил с кубинка по гърба.

 Относно съобщените данни за телесни увреждания на К. от свидетелката П.В., а именно добре видими морави кръвонасядания на гърба и корема, то същите е невъзможно да са липсвали при прегледа в Спешно отделение на 20.06.2014 г. в 23,15 часа, както и не е възможно да оздравеят и да останат незабелязани към момента на прегледа от специал. съдебен лекар на 23.06.2014 г. Същата твърди, че когато се върнал в къщи подсъдимият й показал  тялото си и тя забелязала, че има някакви белези на гърба. От раменете до кръста бил много син, в областта на корема също бил насинен, тези наранявания обаче, както е посочило и вещото лице не са отразени в медицинската документация при проведения преглед на подсъдимия в Спешно отедление в гр.П.. От друга страна между 20.06.2014 г. когато твърди подсъдимия, че му е нанесен побой в полицията и 23.06.2014 г., когато е изготвено съдебно-медицинското удостоверение са изминали близо три дни, в които не  е ясно в какво състояние е било тялото на подсъдимия К. и дали не е получил констатираните от съдебен лекар наранявания на друго място и по друг начин. 

 Твърденията на подсъдимия, че видеоклиповете са заснети със съгласието на св.Н. съда приема, че не отговарят на истината, което е видно от последвалото изнудване спрямо св.Н. и от неговата реакция на силно притеснение и смут тези клипове да не станат достояние на други хора. Освен това от съдържанието на самите клипове, което беше предявено на страните в съдебно заседание, също не може да се направи такъв извод, че свидетелят знае, че всичко се заснема. Но дори и това да е така, това не оневинява подсъдимия за последващите му действия и начина, по който е използвал заснетите видеоклипове.

Съда не дава вяра също така на твърденията на подсъдимия за причината за среща със св.И.Н. на 20.06.2014 г., когато той и св.Д.В. са задържани от полицаи при 02 РУП – гр.П.. Двамата сочат, че причината за срещата била да се разберат със св.Н., св.В. да му върне златния синджир и всичко да приключи. Подсъдимият твърди също така, че искал да върне парите на св.Н..От телефонната комуникация и кратките текстови съобщения изпратени и получени най-вече на 19.06. и 20.06.2014 г. става ясно обаче същинския мотив за срещата, а именно св.Н. да даде на подсъдимия К. още пари зада изтрие същият компрометиращите клипове от телефона си и да престане да го изнудва. Показанията на св.В. за повода за срещата също не издържат на проверката им за достоверност след сравняването им с останалите доказателства по делото. Св.В. твърди, че искал да върне синджира на св.Н., но този синджир не е намерен в свидетеля, а е върнат по-късно на същата дата от св.П.В..

 

 ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимия К.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплениe по чл.143, ал.1 от НК, като:  На 18.06.2014 г.,  за времето от 09,30 часа до около 14,00 часа, в гр.П., принудил И.И.Н., ЕГН: ********** да извърши нещо противно на волята му – да оттегли подадения от него сигнал с вх.№ 401 Ж от 18.06.2014 г. по описа на 02 РУП – МВР, гр.П. за извършено престъпление, като употребил за това заплашване – заплашил го по телефона, чрез обаждания и кратки тестови съобщения, че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф.“ информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворение между лица от същия пол, а именно между И.И.Н. и К.Т.К./.

От обективна страна безспорно се установи, че чрез поведението си на 18.06.2014 г. подсъдимият К. е въздействал върху личността на св.И.Н. да предприеме определено поведение – да извърши нещо противно на волята му, да оттегли подадения от него сигнал вх.№401 Ж от 18.06.2014 г. в 02 РУП – гр.П. за извършен грабеж на златен синджир на 18.06.2014 г., собственост на св.Н.. Зада мотивира св.И.Н. да извърши това действие, което е противно на волята му, подсъдимия К. го заплашил в разговор по телефона и чрез кратки текстови съобщения, че ще публикува в профила му в социалната мрежа „Ф.“ клипове, записани на телефона му, на които се вижда как св.Н. прави фелацио на еректиралия полов член на подсъдимия К.. Св.Н. е възприел тези заплахи по мобилния си телефон, като в момента на възприемането им се намирал в гр.П.. Същият е категоричен, че по телефона чул и разпознал гласа на подсъдимия К.. Компрометиращите клипове били заснети на 17.06.2014 г., когато подсъдимия К. и св.Н.  се усамотили в наета почасово стая в ПМУ „М.“ в гр.П.. Заплашването по своята същност представлява застрашаване на жертвата с конкретно бъдещо деяние, което по естеството си може да изложи на опасност живота, здравето или имота на пострадалия или друго близко нему лице, съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.198, ал.2 от НК.Св.Н. възприел думите на подсъдимия К. като заплахи, тъй като заснетите видеоклипове и снимки разкривали компрометиращи факти от личния му живот. Думите на подсъдимия предизвикали голямо смущение и притеснение у него и въздействали върху психиката му, защото същият не искал да бъде разкрито обстоятелството, че е бисексуален и то да стане достояние на неговите родители, приятели и колегите му в К И. Намирал, че публикуването на такава информация в интернет пространството ще го опозори и компроментира пред близките му хора и ще опропасти живота му. С оглед отправените заплахи от страна на подсъдимия К. в периода от време от 09,30 часа до около 14,00 часа по телефона, св.Н. предприел исканото от подсъдимия поведение като отново отишъл в 02 РУП – МВР, гр.П. и поискал да си оттегли жалбата. Горното сторил с декларация на 18.06.2014 г., като посочил, че във връзка с подаден сигнал от него за извършен грабеж в ПМУ гр.П. на златен ланец не желае да се продължава работата по случая и няма претенции към никого. Резултатът от заплахите отправени от подсъдимия К. към св.Н. с цел да си оттегли подадената в полицията жалба е виден и от изпратеното от свидетеля кратко тестово съобщение на моблиния телефон на подсъдимия в 09,46 часа на 19.06.2014 г. гласящо: “ *******************************“.

  От субективна страна принудата е осъществена от подсъдимия К.  К. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че отправя  заплахи към св.Н. от вид и със съдържание, описано по-горе, така и че със същите цели да въздейства на волята на св.Н. да извърши нещо, което той не желае, а именно да оттегли жалбата си, която по-рано на 18.06.2014 г. е подал в 02 РУП – гр.П..

На следващо място обективният прочит на всички доказателствени източници налага извода за персоналната идентификация на извършителя на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.214, ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК в лицето на подсъдимия К.Т.К.. Наличните доказателства по делото установяват несъмнената връзка на предмета на престъпление с подсъдимия и извършените от него действия по осъществяване принуда  по отношение на св.И.Н. вследствие на която същият е извършил акт на имуществено разпореждане.

 Подсъдимият К.К. с поведението си е реализирал състава на престъпление с правна квалификация по чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.214, ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК, като: На 18.06.2014 г. за времето от 14,09 часа  до 19.06.2014 г. следобяд /около 13,30 часа/ в гр.С. и в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага принудил И.И.Н., с ЕГН: ********** чрез заплашване – заплашил го по телефона, чрез обаждания и кратки тестови съобщения, че ще разгласи позорящи Н. обстоятелства /ще публикува в профила на Н. в социалната мрежа „Ф.“ информационни файлове документиращи визуално изображение на действия на полово удовлетворение между лица от същия пол, а именно между И.И.Н. и К.  Т.К./, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му преведе на 19.06.2014 г., около 13,30 часа,  в банков клон на Банка *, находящ се в гр.П., ул.“В.Л.“ №***, по банков път, парична сума по посочена от него лична банкова сметка, *** Н. имотна вреда в размер на 230 лв. и деянието представлява опасен рецидив – извършено е от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно:

-          По НОХД №142/2011 г. с одобрено Споразумение №**/28.04.2011 г. по описа на РС – гр.П., в сила от 28.04.2011 г., с което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрити тип при първоначален строг режим.

-          По НОХД №496/2012 г., с Присъда от 20.11.2012 г. на РС – гр.Б., в сила от 05.12.2012 г., с която е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяван.

В теоретичен план изпълнителното деяние на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.214, ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК се осъществява чрез действие и се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като за целта дееца използва физическа или психическа принуда, която се явява метод, средство, начин за мотивиране на жертвата да извърши акт на имуществено разпореждане. Вторият елемент на изпълнителното деяние е информиране на пострадалия за желаното от дееца поведение./Присъда №**/06.07.2011 г. на САС по ВНОХД №313/2011 г./.

  След като подсъдимият К. разбрал какво е действието на заплахите, които отправил към св.Н. и обстоятелството, че същият изпълнява безприкословно каквото му нареди, подсъдимия още в 14,09 часа на 18.06.2014 г. решил да продължи въздействието върху свидетеля и му изпратил съобщение на телефонния му номер -********** от мобилния телефон, който ползвал марка „НТС“, модел „Desire 500“, с телефонен номер *********.  В 14,19 часа е последвало входящо обаждане от св.Н. и подсъдимият му поискал пари, като го заплашил, че в противен случай, ще публикува клиповете с позорящо св.Н. съдържание в интернет пространството. Зада засили въздействието на думите си в 14,22 часа и 14,23 часа на 18.06.2014 г. изпратил и на двата телефона на свидетеля снимка показваща, как свидетеля Н. му прави френска любов. Вследствие на заплахите и получените снимки св.Н. изпратил на телефона на подсъдимия съобщение „********************************************“. Подсъдимият К., в 14,26 часа, изпратил на св.Н. на телефон „**********“  съобщение на св.Н. „*****************************************“, а в 14,30 часа „***************************“, като същият не уточнявал конкретни суми.Тези заплахи за публикуване на компрометиращите клипове и снимки заснети от подсъдимия К. с мобилния му телефон продължили и на следващият ден на 19.06.2014 г. посредством кратки текстови съобщения и телефонни обаждания провеждани между подсъдимия К. и св.И.Н.. Подсъдимият поискал св.Н. да му израти пари зада му уреди първоначлно билет до И. да избяга. По време на първите разговори и есемеси св.И.Н. ***, но към обяд 12,26 часа същият пристигнал в гр.П., за което изпратил съобщение на подсъдимият К.. В 12,28 часа св.Н. изпратил на подсъдимия К. съобщение, от което е видно душевното му състояние и силния страх, който изпитва подсъдимия да не изпълни заплахите си като му пише „***********************************“. След това подсъдимия К. разпорежда на св.Н. да отиде до банката и да му „******************“. Зада подсили сериозността на намеренията си, както и да удостовери, че разполага със сочения компрометиращ материал, подсъдимия отново изпраща снимка на св.Н. в 12,32 часа и 12,43 часа на 19.06.2014 г., на  които ясно се вижда как св.Н. прави фелацио на еректиралия полов член на подсъдимия. В 12,59 часа  отново със съобщение подсъдимия уточнява и сумата която иска – 350 лева. След като св.Н. му съобщава, че няма толкова пари подсъдимия засилва психологическия натиск и атака спрямо жертвата, като му пише че ще има 15 минути да му преведе парите по сметка. Съобщението в 13,13 часа отразяват достоверно психическото състояние на свидетеля, в което се намира вследствие отправените от подсъдимия К. заплахи. Същият е написал „**********************“. От това става ясно, че заплахата е с такава интензивност и от такова естество, че е събудила основателен страх у св.Н., че ако не предприеме исканите от подсъдимия К. действия ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение /в този смисъл Решение №477/88 г. на ВК/. Подсъдимият се съгласява свидетеля да му преведе 230 лева, които в момента има в себе си.

            Видно от представената операционна бележка пореден №**, издадена на 19.06.2014 г. в Банков клон на Банка *,  /л.32, т.1 от ДП/ с адрес гр.П., ул.“В.Л.“ №**, както и от съобщенията изпратени на подсъдимия К. от св.Н. на 19.06.2014 г.  имотната вреда е причинена на св.Н. в момента, в който същият се е разпоредил със сумата от 230 /двеста и тридесет лева/ лева в полза на К.Т.К., когато движимите вещи – банкноти са излезли от неговия патримониум.Превеждането на горната сума е осъществено от св.Н. вследствие на отправените му заплахи от подсъдимия К. в периода от време от 14,09 часа на 18.09.2014 г. до 19.06.2014 г. /около 13,30 часа/, в този период с разговори по телефона и с есемеси подсъдимия е заплашвал свидетеля, като тези заплахи са градирали и психологическия натиск се е засилвал над свидетеля с цел същият да се разпореди със свое имущество в полза на подсъдимия К.К.. Банковата операция – превод на 230 лева е осъществена от св.И.Н. в 13,30 часа в Банков клон на ***, видно от  съобщенията в телефон НТС, възпроизведени от вещото лице в изготвената съдебно-техническа експертиза – на 19.06.2014 г. в 13,34 часа И.Н. от телефон „**********“ /л.119 от ДП/ е изпратил съобщение „***************************“. В 13,35 часа е записано друго съобщение от св.И.Н. към подсъдимия К. „“********************** „.                                                                                              

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б“ от НК. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия  същият е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“Б“ от НК, тъй като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: по НОХД №142/2011 г. с одобрено Споразумение №**/28.04.2011 г. по описа на РС – гр.П., в сила от 28.04.2011 г., с което му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрити тип при първоначален строг режим и по НОХД №496/2012 г., с Присъда от 20.11.2012 г. на РС – гр.Б., в сила от 05.12.2012 г., с която е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. От изтърпяването на тези наказания не е изтекъл посочения в разпоредбата на чл.30 от НК петгодишен срок.

 Субективната страна на деянието по чл.214 от НК включва два основни елемента - пряк умисъл и користна цел. Подсъдимият К. е действал при пряк умисъл. Той ясно е съзнавал, че св.И.Н. не е желаел да извърши акт на имуществено разпореждане, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици от деянието. С отправените заплахи, че ще публикува компрометиращите клипове, той е въздействал върху волята на св.Н. и я е сломил, което е видно от есемес изпратен от св.Н. до подсъдимия К. със съдържание „Каквото искаш това ще правя“. Съзнавал е, че чрез тези заплахи въздейства върху волята на св.Н., което е видно и от съобщенията на жертвата, че ще се самоубие, ако подсъдимия публикува клиповете в интернет. Подсъдимият К. е целял настъпване на такова имуществено разпореждане и респективно е предвиждал, че вследствие на него ще настъпи имотна вреда за свидетеля. Същият реално е получил сумата от 230 лева, която св.Н. му превел по сметка, а подсъдимия К. изтеглил парите в същия или на следващия ден.  Тази имотна облага не му се е следвала, тъй като св.Н. не му дължал каквито и да било пари. Налице е и особената цел - да принуди св.Н.  да извърши нещо противно на волята му, а именно да му преведе по банковата сметка сумата от 230 лв., която същият му е превел, въпреки нежеланието му да стори това.  Подсъдимият е имал съзнанието, че върши престъплението при условията на опасен рецидив след като два пъти е търпял наказание „Лишаване от свобода“ ефективно в места за лишаване от свобода.

Причините, способствали за извършване на престъпленията от подсъдимия, се свеждат до незачитането на установения правов ред, ниското му правосъзнание, желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин.

 

2.По обвинението за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.20, ал.1 от НК.  

Съда с присъдата си на осн. чл.304 от НПК е признал за невиновен подсъдимия К.Т.К., за това че: Ha 18.06.2014 г., около 04.30 ч., в гр. П. в близост до входа на общежитие „М.", находящо се на ул. „Ц.С." № ** в съучастие като съизвършител с Д.А.В. с ЕГН: ********** ***- помогнал на обв. В. да установи трайна фактическа власт върху вещта, предмет на извършеното престъпление, чрез осигуряване на бързото му оттегляне от местопроизшествието с моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ- 1 бр. златен синджир с тегло 24 гр. на стойност 1 404.00 лв. от владението на собственика И.И.Н. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - обв. В. дръпнал с ръка веща, предмет на извършеното престъпление от врата на Н., като същевременно с това си действие го повалил на земята, като деянието представлява опасен рецидив- извършено от К.Т.К., след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, а именно:

-По Дело № 142/2011 г., НОХД, Споразумение № **/28.04.2011 г. на Районен съд П., в сила от 28.04.2011 г. му се налага наказание три месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим,

-По Дело № 496/2012 г., НОХД, Присъда 20.11.2012 г. на Районен съд Б., в сила от 05.12.2012 г. го осъжда на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено  престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,б. „Б" във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 Съдебният състав е намерил, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват по безспорен и категоричен  начин участието на подсъдимия К.К. в извършване на посоченото по-горе престъпление.

Следва да бъде отбелязано с оглед пълнота на съдебния акт, че по отношение на повдигнато обвинение на подсъдимия К.К. за престъпления по чл.199 от НК са допуснати от прокуратурата процесуални нарушения във внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. Тези нарушения са съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинено.  Съда обаче е изправил тези нарушения, като е признал подсъдимия К.К. за невиновен. Констатираните нарушения от съда се състоят в следното: На първо място в диспозитива на самото обвинение е налице вътрешно противоречие като се сочи, че подсъдимия К. е действал в съучастие със св.В., като съизвършител и е използван глагола „помогнал“ на св.В. да установи фактическа власт върху веща – 1 бр. златен синджир с тегло 24 гр. на стойност 1 404 лв., предмет на извършеното престъпление, чрез оттегляне от местопроизшествието с моторно превозно средство. В едно и също изречение е посочена една от формите на съучастническа дейност – съизвършителство /чл.20, ал.2 от НК/, а е описана друга форма на съучастническа дейност помагачество /чл.20, ал.4 от НК/, като е използван глагола „помогнал“ и описателно са посочени действията субсумиращи се под тази на съучастническа дейност помагачество. Така формулираното обвинение на следващо място е довело и до неяснота, която е съществена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, която по съществен начин засяга правото на подсъдимия К. да разбере в какво точно престъпление е обвинен, като в описателната част на деянието отново са посочени действия по съучастническа дейност помагачество, а не съизвършителство както се сочи в диспозитива с думи и както е изписана цифровата квалификация на деянието.

 От показанията на св.Д.В., бивш подсъдим по това дело, който е сключил споразумение с представителя на СП, одобрено от СпНС, става ясно, че той сам е взел решение да открадне златния синджир на свидетеля Н., тъй като свидетелят го задържал много време зада извършват действия по полово удовлетворение и не бил доволен от заплащането. Поради посочената по-горе причина излизайки от общежитието в гр.П. внезапно решил да открадне синджира и го направил като го издърпал от врата на св.Н.. Съда дава вяра на показанията на св.В. в по-голямата им част, тъй като са подробни и логични и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Единствените доказателства, които сочат, че подсъдимия К. е автор на престъплението по чл.199 от НК са показанията на св.К.М. и св.В.И.. Свидетелят М. разказва, че при осъществена разузнавателна беседа разбрал, че подсъдимия К. се обадил на св.В. да открадне синджира на св.Н.. Впоследствие след излизане от общежитието св.В. дръпнал златния синджир от врата на св.Н.. Показанията на св.М. са производни, тъй като преразказват чуто за случилото неясно от кой от двамата – подсъдимия К. или от св.В.. Св.В.И. сочи, че е разбрала, че подсъдимия К. и св.В. предварително са се договорили да откраднат златния синджир от самия подсъдимия. Тези факти тя рабрала при проведена оперативна беседа с подсъдимия и св.В. преди да им снеме обяснения. Тези показания отново са производни доказателства и противоречат на показанията на св.М. относно това кога е възникнал съвместния умисъл за отнемане на златния синджир  у подсъдимия К. и св.В. от владението на св.Н.. Освен това показанията на тези двама свидетели не кореспондират, с което и да било друго доказателство сочещо, че подсъдимия К. действително е участвал в грабежа на златния синджир.  

От друга страна св.Н. сочи, че по времето, когато той и св.В. се намирали в стаята в ПМУ „М.“ телефона на св.В. звънял, но не е чул същия да води някакви разговори, още по-малко пък свързани с отнемане на собствения му златен синджир.

С оглед на така посочения доказателствен дефицит подсъдимия К.К. да е участвал по какъвто и да било начин – като съизвършител или като помагач в извършване на грабежа, чийто физически изпълнител е св.Д.В., съда го е признал за невиновен и гое оправдал да е извършил престъпление с правна квалификация  чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,б. „Б" във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

 ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:

 

По отношение на възраженията на адв.К.К. за липса на доказателства подзащитният му  да е извършил престъпленията с правна квалификация чл.143 от НК и чл.214, ал.2, т.2 от НК съда намира същите за неоснователни, тъй като намира, че събраната в хода на съдебното производство по делото доказателствена съвкупност е в достатъчен обем и е безпротиворечива, като води до безспорния и несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимия К. в извършването на тези  престъпления.

Адв.К. сочи, че тезата на обвинението се гради единствено на тезата на свидетелят И.Н., който е и потърпевшо лице от описаните от прокуратурата деяния. Сочи още, че тези показания се подкрепяли от показанията на св.М., С., К. и И., но техните показания не съдържали въпроизвеждането на преки впечатления, а пресъздавали тезата на пострадалия. Сочи също така, че от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза на мобилния апарат ползван от подзащитният му, не ставало ясно, че именно подсъдимия е изпращал есемесите на св.Н.. Съда намира тези аргументи за неоснователни, тъй като  авторството на извършените от подсъдимия К. деяния става ясно от събрания съвкупен доказателствен материал – от показанията на св.И.Н., които са логични и последователни и си кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и изготвените експертизи. Те си кореспондират и с показанията на св.М. и св.И., пред които подсъдимия К. и св.В. са направили извънсъдебни признания за извършените от същите престъпления. От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза може да се проследи хронологията на осъществяваната комуникация между подсъдимия К. и св.Н.. Действително в експертизата има поправена дата на л.116 от досъдебното производство „19.06.2014 г.“ при изследваната кореспонденция между „К.“ и лице ползващо телефонен номер ********** и записано като „Ис“, но това не опорочава заключението, тъй като след като се направи справка в разпечатката на проведени разговори и есемеси и използван мобилен интернет на телефона на подсъдимия К.К. предоставена от *** ЕАД „В.“ /л.205 от т.2 СП/ може да се направи заключението, че датата действително е 19.06.2014 г. Записаната телефонна комуникация като дата и час, избиращ и избран телефонен номер, дали е проведен разговор или изпратено кратко текстово съобщевие /есемес/ кореспондира с експертизата както по часове и минути, така и по телефонни номера, с които са водени разговорите или изпращани съобщенията.

При анализа на телефонната комуникация осъществена между подсъдимия К. и св.Н. чрез разговори и съобщения св.Н. преминава през цяла гама от отрицателни чувства и настроения – притеснение, страх, отчаяние унижение, провокирани от обажданията и изпращаните съобщения от подсъдимия, съдържащи заплахи да публикува в интернет информационните файлове с предмет извършвани действия на полово удовлетворение между него и св.Н.. Така фразата „**************“ , както и „**************************“ са вследствие вече отправени заплахи от страна на подсъдимия за публикуване на компрометиращите клипове и искането да му преведе пари, а не е предложение което св.Н. отправя към К. и и с което го провокира да извърши престъпление.

Съда не е съгласен с твърденията на адв.К., че показанията на св.И.Н. са противоречиви, тъй като много факти и обстоятелства изнесени в същите не се потвърждават от останалите доказателства по делото. Съда не намира противоречие между твърденията на св.Н. и констатираното действително състояние на златния синджир, който св.В. му е отнел. Св.Н. твърди, че синджирът му е бил скъсан някъде около закопчалката, а не че е „скъсан на две“ както сочи адв.К. в предоарията си. От протокола за оглед на веществено доказателство, от показанията на св.Т.Г. и от заключението по изготвената стоково-оценъчна експертиза по делото се установява, че златният синджир е бил повреден в областта на закопчалката. Дори св.Г. сочи, че е забелязал, че по външната страна на карабината /закопчалката/ има видими следи от груба намеса на чужд инструмент за оправяне в правилната посока на карабината, но не се е получила правилната позиция, а само затваряне.

На следващо място адв.К. сочи, че констатираното от него противоречие в показанията се намира в заявеното от св.Н., че не е бил дрогиран и не е бил пиян, но пред св.М. заявил обратното. Съда след справка в протокола не установи св.М. да твърди, че св.Н. му е споделил, че и бил пиян и дрогиран на 18.06.2014 г. по време на отнемането на синджира. Самият свидетел не отрича, че вечерта е пил няколко бири. Това, че свидетелят Н. на 18.06.2014 г.е бил пиян са твърдения изложени от подсъдимия К. и св.В., което съда приема като тяхна защитна версия.

По отношение на аргументите на адв.К., за това, че липсват достатъчно доказателства подзащитният му да е извършил престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК съда намира същите за основателни, като е признал подсъдимия К. за невиновен по така повдигнатото му обвинение. С оглед на това съда намира за ненужно да коментира и обсъжда подробно тези аргументи, още повече, че по-горе в мотивите си е обсъдил детайлно събраните доказателства по делото.

             

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне на наказанията, което да наложил на подсъдимия К.Т.К., за престъпленията за които е признат за виновен, съдът съобрази обществената опасност на извършените деяния и дееца, подбудите за извършване на деянията, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Престъплението по чл.143 от НК, за което съда призна подсъдимия К.К. за виновен се отличава с висока степен на обществена опасност, с оглед начина му на извършване и проявената упоритост от подсъдимия по въздействие върху волята на св.Н.. Съда намира, че обществената опасност на дееца е висока, тъй като същият е многократно осъждан, което  сочи на извода за утвърдени престъпни навици у подсъдимия и предприета твърда линия в поведението му да не спазва установените закони в РБългария.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съда отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия К.К.. Видно от справка за съдимост подсъдимия К.К. е осъждан шест пъти за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, както следва по  НОХД №158/2009 г. на РС – гр.М., НОХД № 244/2009 г. на РС – гр.М., НОХД №458/2009 г. на РС – гр.М., НОХД №554/2009 г. на РС – гр.М., НОХД №583/2009 г. на РС – гр.М. и НОХД №362/2010 г. на РС – гр.М.. Същият е осъждан и за престъпление по чл.316, пр.2 и 3 от НК по НОХД №142/2011 г. и за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК по НОХД №496/2012 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, което  е търпял ефективно.

При определяне на размера на наказанието, което да наложи на подсъдимия К. съда отчете и смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия К. и тежкото му семейно и имотно състояние – същият е баща на три малолетни деца и е безработен. Така при превес на смекчаващите  отговорността обстоятелства съда определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, под предвидения за престъплението среден размер на наказанието, който е три години „Лишаване от свобода“.

При определяне на вида и размера на наказанието, което да наложи на подсъдимия К.К. за престъпление по чл.214, ал.2, т.2 във вр. с чл.214, ал.1 вр. с чл.213А, ал.3, т.7 във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК, за което го е признал за виновен, съда отчете високата степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед начина му на извършване и проявената престъпна настойчивост от подсъдимия К. при отправянето на заплахи спрямо св.И.Н. и високата степен на обществена опасност на самия подсъдим с оглед многократните му осъждания за престъпления с различна правна квалификация. Като отегчаващи вината на подсъдимия К. обстоятелства съда отчете обстоятелството, че подсъдимият е осъждан многократно. Следва да бъде отбелязано, че като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъдат отчетени осъжданията на подсъдимия, които не са в съотношение на опасен рецидив с деянието по чл.214, ал.2, т.2 от НК, за което подсъдимия е признат за виновен по настоящото производство, а именно осъжданията за извършени престъпления по чл.343 В, ал.2 от НК по  НОХД №158/2009 г. на РС – М., НОХД № 244/2009 г. на РС – М., НОХД №458/2009 г. на РС – М., НОХД №554/2009 г. на РС – М., НОХД №583/2009 г. на РС –М.. Като отгечаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена и престъпната упоритост, която е проявил подсъдимия К. след реализиране на състава на чл.214, ал.3, т.2 от НК. Дори след като св.Н. му е превел исканата от него сума пари и при положение, че жертвата е заявила, че не разполага с повече средства и че ще се самоубие, подсъдимия К. е продължил със заплахите и исканията да му бъдат преведени още парични средства. При определяне на размера на наказанието, което да наложи на подсъдимия К. съда отчете и смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно младата възраст на подсъдимия К. и тежкото му семейно и имотно състояние – същият е баща на три деца и е безработен. Като смекчаващо отговорността обстоятелство  съда отчете и това, че подсъдимият доброволно е върнал отнетите парични средства на св.И.Н. с Протокол за доброволно предеване от 20.06.2014 г. /л.25, т.1 от ДП/. С оглед на горното съда е наложил на подсъдимия К. наказание  ОСЕМ ГОДИНИ  „Лишаване от свобода“ и ГЛОБА в размер на 6000 лв. /шест хиляди/ лева, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като е определил наказание под средния размер, който е десет години „Лишаване от свобода“.

На основание  чл. 45 НК съда не е наложил на подсъдимия К.Т.К. алтернативно  предвиденото наказание "Конфискация“, тъй като същия не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. Горното е видно от изисканата справка от Агенция по вписванията /л.200 от СП/ съгласно, която по персоналната партида на К.Т.К. не са установени извършени вписвания, отбелязвания или заличавания, от което следва, че лицето няма на свое име недвижими имоти. От удостоверение по декларирани данни изготвено от Община Р. /л.202 СП/ става ясно, че на името на подсъдимия К. няма декларирани данни като собственик или ползвател на МПС и ППС.

На осн.чл.23, ал.1 от НК съда е групирал така определените наказания „Лишаване от свобода“, като е определил за изтърпяване най-тежкото от тях ОСЕМ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

Съда  на осн. чл.23, ал.3 от НК изцяло към така определено общо най-тежко наказание за изтърпяване е присъединил и определеното наказание ГЛОБА в размер на  6000 /шест хиляди/ лева.

На осн. чл.61, т.1 от ЗИНЗС съда е определил СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на така наложеното общо най-тежко наказание, което следва да бъде изтърпяно в затвор, тъй като на подсъдимия К. му е налагано вече наказание „Лишаване от свобода“, което е изтърпял ефективно и определеното наказание в настоящия случай е „Лишаване от свобода“ за срок над пет години . 

 

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Съда на осн. чл.53, ал.1, б“А“  от НК е отнел в полза на държавата 1 бр.мобилен телефонен апарат с марка „НТС“, модел Desire 500“, черен на цвят, с IMEI *************, ведно с един брой зарядно към него.Отнетият в полза на държавата мобилен телефон и зарядно устройство към него принадлежат на подсъдимия К.К. видно от фактура  от 12.03.2014 г. /л.77, т.1 от ДП/ и са послужили за извършване на престъпленията, за които подсъдимия е бил признат за виновен от съда – по чл.143, ал.1 от НК и чл.214, ал.2, т.2 от НК. Заплахите вследствие, на които св.Н. е оттеглил първо подадената жалба в 02 РУП – гр.П. и след това се е разпоредил с парични средства в полза на подсъдимия, са били предавани от подсъдимия К. чрез телефонни разговори провеждани между двамата и чрез кратки текстови съобщения изпращани от подсъдимия К. на св.Н. отново чрез същото мобилно устройство. Цялата комуникация между двамата се е провеждала от разстояние чрез мобилни телефонни устройства. В паметта на този телефон са  записани и информационните файлове /клипове и снимки/ документиращи визуално извършени между лица от един и същи пол действия на полово удовлетворение,  които подсъдимия К. е изпращал на св.Н. зада подсили сериозността на заплахите си в случай, че свидетеля не се подчини на разпорежданията му.

След влизане на присъдата в сила и при предаването на органите на НАП на телефона за разпореждане със същия  всички информационни файлове от телефона следва да бъдат премахнати, кат объдат изтрити.

 

 

 

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съда на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия К.К.Т. да заплати по сметка на ОД МВР – гр.П., 02 РУП сумата от 60,00 /шестдесет лева/ лева, представляваща половината от заплатеното възнаграждение за изготвена съдебно-техническа експертиза в хода на досъдебното производство. Съда не е включил в дължимите разноски  заплатеното в хода на досъдебното производство възнаграждение на вещите лица по изготвената съдебно-стокова експертиза, тъй като подсъдимия е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, а тази експертиза е във връзка с извършване на оценка на отнетата движима вещ. Съда е осъдил подсъдимия К.К. да заплати по сметка на Специализирания наказателен съд сумата от 544,68 /петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, направените по делото разноски за заплатени пътни разноски на свидетели, превод на документи и възнаграждения на вещи лица в хода на съдебното производство, като отново в тази сума не са включени заплатените възнаграждения и пътни разноски на вещите лица изготвили съдебно-стоковата експертиза, както при първото съдебно разглеждане на делото, така и при разглеждането му от настоящия състав. При изчисляване на разноските съда е съобразил и обстоятелството, че при разглеждането на делото от първия съдебен състав при СпНС – 11 състав, който е одобрил споразумение сключено между Специализираната прокуратура и Д.В. също са разпитвани свидетели, като пътните разноски на тези свидетели са разделени на две, тъй като другата половина следва да бъдат заплатени от Д.В.. 

 

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ :