№ 7625
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110106103 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес:
адрес срещу фирма, ЕИК ЕИК, с адрес: адрес, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 6000 (шест хиляди) лева, ведно с законната върху тази сума от
завеждане на исковата молба до пълното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди/ изразяващи се в страх, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв,
срам и всички негативни емоции/ в следствие на неправомерно поведение на служители на
ответника в периода от 01.09.2021г. до 05.01.2022г. - телефонен тормоз, заплахи за живота и
здравето на ищеца, арогантно поведение и вменяване на вина.
Твърди се, че ищецът получавал телефонни обаждания от номер № на личният му
телефонен номер - №, като служители на ответника търсели сестра му - М.Л. и мъжа й -
Л.Л.. Ищецът сочи, че не е предоставял телефонния си номер на ответника, помолил
същият да бъде изтрит от базата им данни, но независимо от това обажданията
продължавали с интензивност от няколко обаждания ежемесечно и служителите на
ответника се държали арогантно и агресивно.
Твърди се, че в дните, в които ищецът не е успявал да отговори на обаждането, му се
звъняло настоятелно през 5-10 мин. докато не прекъсне работата си, за да отговори или
върне обаждане. От тяхна страна започвали агресивно разговра с „Защо се криете? До кога
ще продължава това? Нали знаете, че ни дължите пари?“
Твърди се, че докато ищецът бил с мъжа на сестра си (Л.Л.) по работа, няколко минути
след като се разделили му се обадили от фирма, като търсили Л.. Започнали с думите, че не
си вдигал телефона от сутринта и затова звънят на ищеца, като служителят говорел на висок
тон.
Сочи се, че в началото на декември 2021 г., ищецът получил позвъняване докато
шофирал от номер № и вдигнал чрез блутут, като насрещната страна се представила като
служител на фирма и заявила „ Търся г-н Л.Л.!“ Ищецът казал, че той не отговаря на този
номер и попитал какво да му предаде? Отговора бил: „Предайте му да спре да се крие,
защото ще стане лошо!“. Ищецът попитал защо се държи така арогантно, при положение, че
1
не разговаря с длъжника? А мъжът отговорил „Не ме интересува с кой говоря, кажете му да
не се крие, защото ще дойдем на адреса ти и тогава ще стане още по-лошо! Разбра ли, бе?!“.
Поддържа се, че в продължение на над 5 месеца на ищеца бил създаван системен
дискомфорт, причинен от системно звънене по всяко време на денонощието от служители
на ответника, които въпреки, че той не дължал никакви суми, го заплашвали и се държали с
него изключително грубо и арогантно. На няколко пъти го унижавали пред приятелката му и
пред негови приятели, които били свидетели на тези разговори.
Ищецът сочи, че се чувствал унизен и подтиснат. Същевременно изпитвал силен гняв
за това на което е подложен, без никакво основание. Налагало му се да обяснява на
приятелката си, че не дължи пари и че му звънят толкова често без никакво основание.
Изпитвал срам от приятелите си, които ставали свидетели на тези разговори. Наред с това
изпитвал силен страх за живота и здравето си след отправените към него заплахи.
Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който искът
се оспорва като неоснователен. Не се спори, че ищецът не е длъжник на фирма. Твърди се,
че първият контакт по телефона е осъществен от служител на дружеството на 14.10.2021 г.
Сочи се, че фирма придобива вземанията по Договор за потребителски паричен кредит № №
от 12.06.2019 г. с Приложение № 1 от 14.09.2021 г. към Рамков договор за цесия от
19.08.2019 г., сключен между фирма и фирма, в който договор мобилният номер на ищеца
Н. е посочен за контакт с кредитополучателя.
Твърди се, че ответникът е назначил служител, който следи в реално време качеството
на проведените разговори. В случай че служител си позволи да използва груб, обиден и
неетичен език към клиенти, той ескалира случая към мениджъра и директора на дирекцията,
които взимат последващи мерки. Сочи се, че служителите, които работят в сектор „Кол
център“ са инструктирани да следят за подобно поведение колегите си и ако чуят такъв
разговор, те трябва да сигнализират ръководството, а такава ескалация не е постъпвала.
Сочи се, че изходящо обаждане от телефонен номер № е извършено само и единствено
на 05.01.2022 г., а първото изходящо обаждане към номера на Н. е от дата 14.10.2021 г.,
следователно не е било възможно фирма да разполага с мобилния номер на ищеца преди
14.09.2021 г. и да осъществи контакт с него през месец август 2021 г.
Твърди се, че не е настъпил вредоносен резултат и не е налице причинно-следствена
връзка между действията на фирма и твърдените неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът уточнява по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, че телефонните
обаждания са започнали от края на месец септември 2021 г.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.08.2019 г. между фирма като купувач и фирма като продавач е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който продавачът се
задължава да прехвърля и продава всеки месец за срока по настоящия договор, определено
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а
купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в
Приложение № 1, срещу заплащане на покупната цена.
С приложение №1 от 14.09.2021 г. към горепосочения рамков договор между същите
страни са цедирани в полза на ответника вземанията по Договор №/12.06.2019 г. към
М.Н.Л.а в размер на 2438.78 лева.
Приложен по делото е и сключения между М.Н.Л.а и фирма договор за потребителски
кредит. Кредитополучателят М.Н.Л.а е предоставила лични данни, в т.ч е посочила Л.И.Л.
2
като свързано лице, а е посочила и телефон за спешна връзка: №.
Видно от изисканата справка от фирма телефонните номера №, №, № и № са от
мрежата на оператора и са с титуляр фирма.
Ответникът е приложил по делото Справка-извлечение за разговори с номер №, като
не оспорва, че са провеждани обаждания както следва:
-от телефонен номер № на 14.10.2021г. в 11:47:07 ч. с продължителност 29 секунди
-от телефонен номер № на 16.11.2021г. в 14:20:37 ч. с продължителност 32 секунди
-от телефонен номер № на 17.12.2021г. в 11:16:09 ч. с продължителност 48 секунди
-от телефонен номер № на 09.12.2021г. в 15:15:09 ч. с продължителност 7 секунди
-от телефонен номер № на 09.12.2021г. в 15:26:21 ч. с продължителност 39 секунди
-от телефонен номер № на 09.12.2021г. в 15:46:03 ч. с продължителност 34 секунди
-от телефонен номер № на 18.12.2021г. в 13:43:42 ч. с продължителност 3 секунди
-от телефонен номер № на 18.12.2021г. в 13:52:47 ч. с продължителност 97 секунди
-от телефонен номер № на 05.01.2022г. в 10:22:53 ч. с продължителност 47 секунди
-от телефонен номер № на 28.12.2021г. в 12:48:37 ч. с продължителност 8 секунди
-от телефонен номер № на 28.12.2021г. в 14:37:45 ч. с продължителност 4 секунди
-от телефонен номер № на 28.12.2021г. в 15:39:24 ч. с продължителност 53 секунди .
Свидетелката Н.Б.Г. живее на семейни начала с ищеца. Тя сочи, че ищецът няма
отношения с фирма, като да им дължи пари или нещо такова, но от дружеството започнали
да го търсят много настоятелно, за да предаде информация на сестра си, която е длъжник
към тази компания и той обещавал, че ще й предаде, което и правел. Ищецът променил
отношенията и обичайния си начин на живот и споделил със свидетелката, че го търсят от
въпросната агенция. Тя разказва, че няколко пъти била свидетел на тези разговори, тъй като
ищецът говорел през високоговорител и станало ясно откъде го търсят. Мотива бил, че се
интересуват от неговата сестра и не могат да осъществят контакт с нея, което в последствие
се оказало, че не е така. Лицата, които се обаждали, се държали доста императивно, в смисъл
леко заповедно. Исканията били да се осъществи контакт и бяха много настоятелни и не
приемали молбите на ищеца да спрат да го търсят него, защото не е длъжник. Той ги
уверявал, че предава на сестра си и ги молел да му отпишат телефона от базата данни при
всеки разговор, но това не се случвало. Свидетелката разказва за разговор около Коледните
празници, като свидетелката чула как търсили Л.Л., - мъж на сестрата на И.. Той уклончиво
заявил, че ще предаде за обаждането. Мъжът станал по-настоятелен и агресивен, казал, че
ще дойде на адреса, който е предоставен в адрес, и с неприличен и нападателен маниер,
казал, че ще дойде и ще стане лошо, ако не се осъществи връзка. Това притеснило
свидетелката и мъжа й . Те се свързали със сестрата на И. и неговия баща, който живее сам
на адреса, да не отварят вратата на никой. Свидетелката разказва, че И. се изнервял всеки
път, но в този момент когато имало реална опасност да дойдат на адреса, той бил много
притеснен, бил доста изнервен, по-мрачен. Споделял е, че се притеснява. Свидетелката сочи,
че също се притеснявала за него когато отивал на адреса, за да не го пресрещне някой, както
и за баща му, който е възрастен човек и да не би да дойдат на врата да му търсят пари.
Свидетелката разказва, че обажданията продължили докато потърсили правата си по
съдебен ред.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, по която е изслушано и
прието заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
заключил, че в резултат на процесиите телефонни обаждания освидетелстваният е изпитал
силни негативни емоции- раздразнение, неудобство по време на работа или приятелски
срещи, възмущение и яд от засилващата се настойчивост и арогантност, безсилие да
3
прекрати обажданията, въпреки обстоятелството че не е длъжник, което ясно е заявил в
телефонните разговори. Изпитал е страх от отправените му заплахи за „посещение“, което
ще „влоши нещата“, както за здравето и сигурността на своя баща, на сестра си и нейния
съпруг, така и за своите собствени: „изпитах безсилие, гняв, безпокойство, допуснах, че
наистина могат да постъпят така, да посетят адреса на който се водим всички, но на
практика там живееше баща ми, в оня момент сам. Страхувах се да не му се случи
нещо...Притеснявах се и за сестра ми и мъжа й...приятелката ми беше много притеснена ..аз
също. Допусках, че някоя вечер докато си разхождам кучето, което беше при баща ми,
действително могат да ме причакат, всеки път изпитвах притеснение че могат да ми
направят нещо, примерно да ме нападнат физически“. Намирал се е в състояние на стрес и
фрустрация /препятстване/ от системните телефонни обаждания: „...по-три четири пъти на
месец ми звъняха, беше супер неприятно всеки път да обяснявам едно и също“. Негативните
изживявания на освидетелствания са с продължителност около три месеца, условно прието
от средата на м. октомври 2021 г. до средата на м. януари 2022г. Травматичното изживяване
на освидетелствания се актуализира при позвъняване от непознат номер: „и сега дори като
ми звънне някой непознат продължавам да се чудя дали не са пак те, продължавам да се
чувствам напрегнат и неспокоен при позвъняване от непознат номер...“. Вещото лице е
приело, че описаните негативни изживявания на освидетелствания са в причинна връзка с
упражнения му телефонен тормоз и отправените му заплахи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за частично основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия –
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях. Доказателствената тежест за наличието на деликт, от който да произтича и
претендираната щета, е изцяло на ищеца, тъй като той следва да докаже иска си. В тежест на
ищеца е да установи вината на служители на ответното дружество, на които е възложило
дейността по извънсъдебно събиране на вземания, настъпването на вредоносния резултат,
причинен при или по повод изпълнение на възложената работа претърпени неимуществени
вреди по вид и размер, както и причинно – следствената връзка между тяхното настъпване и
поведението на лицето, на което ответникът е възложил работата.
На първо място не се спори, а и се установява по делото че фирма в следствие на
извършена цесия е кредитор по отношение на сестрата на ищеца М.Н.Л.а, като ответното
дружество е придобило вземанията към нея от фирма по договор за потребителски кредит.
Не се спори, че телефонният номер № се използва от ищеца.
Не се спори, а и се установява, че телефонните номера №, №, № и № са с титуляр
фирма.
Установява се, че в периода от 14.10.2021г. до 05.01.2022г. са проведени 12 телефонни
обаждания от служители на ответното дружество с продължителност от 3 до 97 секунди.
Съдът кредитира и показанията на разпитания свидетел- фактически съжител на ищеца, че
по Коледните празници / вероятно посочените по-горе обаждания на дата 28.12.2021/.
служител на ответното дружество с груб тон е отправил заплахи към физическата
неприкосновеност на ищеца.
Следва да бъде посочено, че безспорно кредиторът има право да претендира от
4
длъжника заплащане на вземането си, както и да го кани извънсъдебно, в т.ч. и чрез
телефонно обаждане. От приложения договор за потребителски кредит се вижда, че сестрата
на ответника е посочила неговия телефонен номер като телефон за спешна връзка. Ето защо
първоначалното обаждане до ищеца на 14.10.2021 г. не е противоправно, напротив израз е
на гарантираното на кредитора право да претендира от длъжника изпълнение на изискуемо
вземане.
След заявяването обаче от страна на ищеца, че този телефонен номер не е на сестра
му, не желае да бъде безпокоен и иска същият да бъде заличен от базата данни на
колекторското дружество, последващите телефонни обаждания с оглед тяхното времетраене
и интензитет/ в някой от случаите три последователни обаждания/ представляват нарушение
на общия принцип да не се вреди други му и са по съществото си „телефонен тормоз“.
Извършените от служител на фирма действия с отправяне на думите „Не ме
интересува с кой говоря, кажете му да не се крие, защото ще дойдем на адреса ти и тогава
ще стане още по-лошо! Разбра ли, бе?!“ представляват закана за физическата
неприкосновеност на ищеца и могат да осъществят състав на престъпление по чл. 144, ал. 1
от НК. Ищецът е възприел съдържанието на отправяната към него закана, тя е стигнала до
съзнанието му и той я е възприел като действителна заплаха- достатъчна да възбуди
основателен страх у него за осъществяването й. Отправените от служителя на ответното
дружество думи са обвктивирали намерение за извършване на престъпление против
личността, против имота на пострадалия или против личността или имота на негови ближни.
Съдът счита, че всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
се установяват по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства и
изслушано заключение на съдебнопсихологическа експертиза – вредата за ищеца по делото
и причинната връзка с виновното деяние на служители на ответното дружество.
Справедливо обезщетяване на нарушените права на пострадалия по смисъла на чл. 52
ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на, страданията,
неудобствата, емоционалните и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.
Настоящият състав счита, че обезщетение в размер на 2 000 лева би било адекватно на
изживените пострадалия страх, тревога и безпокойство, продължили в период около три
месеца. Съдът констатира, че интензитетът на изживените страх, безпокойство и тревога е
бил сравнително висок, като това се потвърждава и от приетата по делото
съдебнопсихологическа експертиза. За разликата над тази сума/2000 лева/, до пълния
предявен размер от 6 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за адвокатски хонорар,
държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 380 лева от общо претендиран размер от
1140 лева. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 874/2016 г., I т. о., ТК/. Ето защо претендираните суми от 3764.50, сторени по
изпълнителното дело не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ЕИК, с адрес: адрес, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45
5
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: адрес сумата в размер
на 2000 (две хиляди) лева, ведно с законната върху тази сума от завеждане на исковата
молба до пълното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди/
изразяващи се в страх, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв, срам и всички
негативни емоции/ в следствие на неправомерно поведение на служители на
ответника в периода от 14.10.2021г. до 05.01.2022г. - телефонен тормоз, заплахи за
живота и здравето на ищеца, арогантно поведение и вменяване на вина, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения -2000 лева до пълния предявен размер от 6 000
лв.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ЕИК, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: адрес съдебно-деловодни разноски в размер
на 380 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6