РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…...............................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав
в публично съдебно заседание на петнадесети юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Татяна
Шуманова и в присъствието на прокурора Ивайло Петров, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова ВНОХД № 5161/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по жалба и допълнение към
нея от адв. Г.В. - защитник на подс.
С.Т.Т. срещу присъда от 16.05.2019г., постановена по
Н.О.Х.Д. № 1791/2018г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с която подс. Т. е признат за виновен в това, че около 11:30 часа
на 25.02.2016г. в гр. София, ж.к. *******, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е
отнел чужди движими вещи (собственост на Б.С. Н.) - 1 бр. часовник марка
„Фосил“, с метална верижка, черен на цвят циферблат, на стойност 252.00 лв., 1
бр. часовник марка „Суоч“, лилав на цвят, на стойност
150.00 лв., всичко на обща стойност 402.00 лв
(четиристотин и два лева) от владението на Д.Н.Н.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което и
му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На
основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил така определеното наказание за срок от две години, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
възложил разноските по делото на подс. Т., вкл. и
таксата за служебно издаване на изпълнителен лист.
В жалбата и допълнението към нея се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда.
Твърди се, че СРС е постановил осъдителната присъда при нарушение на чл.13 и
чл.14 от НПК, като не е изследвал цялата доказателствена
съвкупност и съдържащите се в нея противоречия. Счита, че неправилно районният
съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. Н. и Н. Н. (родители на
пострадалия), а същевременно не е дал вяра на показанията на св. Т. (баща на
подсъдимия). Прави се доказателствен анализ в
подкрепа на тезата, че по делото не е установен нито механизмът, нито авторството
на деянието в лицето на поде. Т.. Излагат се съображения касателно
предмета на деянието - двата часовника, за единия от които (марка „Суоч“) липсват доказателства дали към инкриминирания период
се е намирал в жилището на частния обвинител Н. и дали изобщо е бил във
владение на някой от членовете на семейството му. Твърди се, че изготвената
СППЕ по отношение на пострадалия Н. е изготвена дълъг период от време след
инкриминираното деяние, с оглед на което не следва да бъде кредитирана. По
отношение на изготвената СОЕ счита същата за необоснована, тъй като не се
разбира дали часовник „Фосил“ е бил закупен като нов или употребяван;
същевременно вещото лице е посочило сумата от 420 лв. без да е уточнило на
какъв източник се е позовало
за тази крайна оценка. С оглед изложените съображения моли съдът да отмени
атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подс. Т. за невиновен поради недоказаност на деянието както
от обективна, така и от субективна страна. Алтернативно моли да бъде приложена
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК или преквалифициране на деянието по чл.194,
ал.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.78а, ал.6 от НК. В случай, че съдът приеме, че имуществените вреди не са
възстановени в пълен размер, то моли деянието да бъде преквалифицирано като
такова по чл.194, ал.3 вр, чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от НК. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.322 от НПК е депозирано
писмено възражение против въззивната жалба от чатния обвинител Н. чрез повереника
му адв. Н. от САК. Според него присъдата е
постановена в съответствие с процесуалния и материални закон и след обстоен
анализ на доказателствата. Иска се потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че
за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на
свидетели, на вещи лица и ангажирането на други доказателства,освен извършване
на превод от немски на български език
на касова бележка, находяща
се на л. 59 от ДП.
В проведеното открито съдебно заседание
на 15.07.2020г. адв. В. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Повереника на частния
обвинител – адв. Н. апелира въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено потвърдително
решение. Моли да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия сторените от ЧО
разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът при СГП счита присъдата за
правилна и законосъобразна и настоява за потвърждаването й.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба и
допълнението към нея са подадени в законния срок, от надлежно легитимирани
страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция е
фокусиран и върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени
до правилността на присъдата.
Първоинстанционната присъда е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени
материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Т.Т. е роден на *** ***, български гражданин, с основно
образование, ученик в 9 - ти клас, с адрес гр. София, ж.к. „*********, вх. Ж,
ет.1, ап***, неосъждан, ЕГН **********.
През 2016 г. подсъдимият Т.
и свидетеля Д. Н. били познати и приятели. Свидетелят Д. Н. живеел с родителите
си - свидетелите Н. Н. и Б. Н. на адрес: ***, ж. к. „Гоце Делчев“, ул. „********.
Понякога свидетеля Д. Н. канел подсъдимия в дома си, като имал по принцип
забрана от страна на своите родители да прави това, тъй като имал предходни
проблеми с него. Те са се изразили в това, че свидетелят Н. дал на подсъдимия
златните бижута на майка си, т.к същият имал неприятности и му трябвали пари.
Бижутата били предадени в заложна къща за обезпечение на парите, като
свидетелката Н. узнала за това между края на м. ноември и 03.12.2015 г. На
25.02.1016 г. свидетелката Н. излязла от семейното си жилище около 09:30 часа,
за да отиде на работа. Свидетелят Н. Н. също бил на работа. В дома им останал
техният тогава непълнолетен син свидетеля Д. Н., който бил на училище втора
смяна. Стаите в жилището не се заключвали, но то имало алармена система, която
била свързана със СОТ, като при напускането му се задействала алармата, която е
включена с интернет и изпращала имейли на телефона на свидетеля Н. Н. кога е
включена и кога е деактивирана. Свидетелят Н. Н. имал възможност, ако алармата
не е задействана да го направи дистанционно през телефона си - да я активира.
При свидетеля Д. Н. по обяд бил на гости подсъдимият Т.. Двамата били в стаята
на Д. Н., а след това Д. Н. отишъл до тоалетната, а после до кухнята, за да си
измие ръцете. Той ползвал ръчен часовник, който бил подарък на брат му, но след
като заминал да учи в чужбина му го дал. Часовникът бил марка „Фосил“, с
метална сребърна каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в
бял цвят, като имало малко счупено парченце в горната част. Свидетелят Д. Н. го
носел на ръката си предния ден, като вечерта го свалил и го оставил на бюрото в
неговата стая, където бил и когато в дома му се намирал подсъдимият Т..
Свидетелката Б. Н. притежавала ръчен часовник марка „Суотч“,
лилав на цвят, с камъни по периферията на циферблата, подарен й от свидетеля Н.
Н. по сантиментален повод, който стоял на тоалетката, където имало дребни
бижута от неблагородни метли - дървени, кожени, метални, както и парфюми в
родителската спалня.
Докато свидетелят Д. Н. бил
в тоалетната и кухнята подсъдимият взел ръчния часовник марка „Фосил“, с
метална сребърна каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в
бял цвят, с малко счупено парченце в горната част от бюрото в стаята на Д. Н.,
както и взел от тоалетката, която се намирала в спалнята на Б. и Н. Николови,
ръчния часовник марка „Суотч“, лилав на цвят, с камъни
по периферията на циферблата. Свидетелят Д. Н., тръгвайки за училище не
установил липсата на часовника си и не го поставил на ръката си, тъй като
бързал. Двамата с подсъдимия напуснали дома на Николови, като Д. Н. отишъл на
училище, а подсъдимият тръгнал към дома си. Преди да излезе от дома си
свидетеля Д. Н. активирал алармата, която охранявала дома му. В близките два
месеца в дома на Н.е бил само подсъдимия.
Когато свидетелите Б. и Н. Н.се
прибрали вечерта от работа техния син свидетеля Д. Н. ги посрещнал силно
притеснен и им казал, че му липсва часовника, който брат му му е оставил като
подарък. След като научила това свидетелката Б. Н. установила, че и нейният
часовник марка „Суоч“ липсва. Свидетелят Д. Н. не
знаел до този момент за часовника на майка си. Свидетелката Б. Н. описала на
сина си как е изглеждал часовника й. Свидетелят Д. Н. споделил, че единственият
човек, който е влизал в дома им е подсъдимият.
Още същия ден свидетелят Д. Н.
се опитал да се свърже с подсъдимия и го попитал дали той е взел часовниците,
при което последният отрекъл. Осъществена била по искане на родителите на
свидетеля Д. Н. след телефонен разговор със свидетеля Т. Т. - баща на
подсъдимия Т. среща. На срещата, която била организирана пред квартален магазин
били свидетеля Н. Н., неговият син - свидетелят Д. Н., подсъдимият и неговата
майка. Чувайки разговор на висок глас, като разпра към тях дошъл бащата на
подсъдимия свидетеля Т.. Изяснили си за какво е срещата, като свидетеля Н. Н.
обяснил, че са изчезнали два часовника от дома му и единственият, който е бил
там е бил подсъдимият, че искат да му дадат шанс, ако е той да ги върне, че
няма да имат претенции, но ако това не стане ще бъде подадена жалба в
полицията. Подсъдимият първо отрекъл да е идвал в дома му, а след това казал,
че е идвал, но не е взел часовниците. Свидетелят Т. обещал на свидетелят Н., че
ще поговори със сина си насаме и разговора приключил. Вечерта свидетелят Т. се
обадил на свидетелят Н. Н. и му казал, че е говорил със сина си и той е заявил,
че не е взимал никакви часовници.След това двамата бащи се чували на няколко
пъти, тъй като свидетелят Т. се обаждал на свидетеля Н. Н., за да го пита как
изглеждат часовниците, които твърдели, че ги търсят, искал тяхно описание.
Подсъдимият, след като взел
двата ръчни часовника от дома на Н.единият марка „Фосил“, с метална сребърна
каишка, черен циферблат, три малки циферблата вътре, стрелка в бял цвят, с
малко счупено парченце в горната част този останал при него, а другият ръчен
часовник марка „Суотч“, лилав на цвят, с камъни по
периферията на циферблата го дал на свидетеля Г. Н. да го продаде, като му
казал, че не са крадени, че е от приятел. Свидетелят Г. Н. се опитвал продължителен
период от време да го продаде, но не успял. След известно време подсъдимият
помолил свидетеля Г. Н. да му върне часовника, тъй като има проблем с момчето,
което искало да му повдига обвинение за кражба и си уговорили среща. Свидетелят
Г. Н. взел със себе си даденият му от подсъдимия часовник и го поставил в
раницата си, с която обичайно ходел на работа. По това време свидетеля Г. Н.
бил трудово ангажиран от 09.03.2016 г. до 17.03.2016 г. в „Хиполенд“,
с място на работа магазин, намиращ се в MOЛ „България“. Двамата не успяли да се срещнат, а впоследствие вещи от раницата на
свидетеля Г. Н. изчезнали, докато същата се намирала в шкаф на работното му
място, сред които бил и часовника, който му бил даден от подсъдимия и бил
приготвил да му го върне. Двамата обсъждали дали да не възстановят изгубения
часовник, което не сторили.
Свидетелят Т. разговарял със
сина си и той му казал, че свидетелят Д. Н. му е дал два часовника да се
продават, като единият бил в него, а другият в друго момче, по-голямо, което работело
в MOJI „България“. Подсъдимият Т. дал на баща си намиращия се в него ръчен
часовник марка Fossil“, с метална верижка.
На 10.03.2016 г.
свидетелката Б. Н. подала жалба в полицията за липсващите часовници. От детска
педагогическа стая (ДПС) при 04 РУ-СДВР се обадили на свидетеля Т. да отиде при
тях подсъдимия. Там свидетелят Т. предал доброволно на инспектор Л. един брой
часовник с черен циферблат и надпис „Fossil“, с
метална верижка. За това бил съставен протокол за доброволно предаване от
15.03.2016 г. Свидетелят Д. Н. разбрал от разследващите, че подсъдимият си е
признал, че е взел от дома му двата часовника. Приложени са два броя фискални
бонове, единият от 26.07.2014 г. на стойност 270 лв. за един брой часовник, а
другият на немски от дата 16.01.2011 г. на стойност 99,90 евро за „Fossil“.
Съгласно справка
-характеристика спрямо подсъдимия е имало множество ДП в периода 2014 г. - 2016
г., като са разгледани четири възпитателни дела и наложени мерки по тях по
ЗБППМН, а именно по чл.13, ал.1, т.5 и т.10, по чл.13, ал.1, т.6 и т.10, по
чл.13, ал.1, т.8 и по чл.13, ал.1, т.5, т.10 и т.12 от ЗБППМН. Относно факта на
водените спрямо подсъдимия ДП е и справката на л.83 от ДП.
Спрямо подсъдимия Т. е налице
влязло в законна сила на 08.05.2015г. наказателно постановление (НП)
№84/16.04.2015 г. на началника на 04 РУ-СДВР, с което на Т. е наложено
административно наказание „обществено порицание“ за деяние по чл.194, ал.3 от НК, осъществено на 12.12.2014 г.
Установява се от изготвената
по делото съдебно-графическа експертиза (СГЕ), обективирана
в Протокол №19/2019 г., изготвена от вещото лице Г., че подписът за „подпис“ в
разписката в НП №84/16.04.2015 г. е положен от С.Т.Т.,
а ръкописният текст в разписката „30.04.2015 г.“ в същото НП е написан от С.Т.Т..
Установява се от
заключението по СОЕ, че стойността на ръчен часовник марка „Fossil“
след приспаднат процент овехтяване е 252 лв., а ръчен часовник марка „Суоч“, след приспаднат процент овехтяване е 150 лв., като
общата стойност на инкриминираните вещи е 402 лв. при минималната работна
заплата през 2016 г. в размер на 420 лв.
Видно от КСППЕ, касаеща подсъдимият Т. е, че същият е психично здрав, както
и че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, няма основание да се приеме, че действията му са били мотивирани
от лекомислие и увлечение.
От КСППЕ за свидетелят Д. Н.
се установява, че Д. Н. към 25.02.2016 г., както и към датите на депозиране на
показанията му 29.06.2016 г. и 03.07.2018 г„ въпреки възрастовото непълнолетие
е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и да дава
достоверни показания за тях, както и че е налице психическа свидетелска годност
у него.
Горепосочената фактология се подкрепя от: показанията на
свидетеля Д.Н. /л.51-53 от СП, както и тези на ДП – л.17, прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК/;
показанията на свидетеля Тодор Т. /л.53-54 от СП/; показанията на свидетеля
Никола Н. /л.81-82 от СП/; показанията на свидетеля Г. Н. /л.143-144 от СП,
както и тези на ДП – л.67, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК/; показанията на свидетелкатаБ.Н. /л.14 от ДП/; протокол за доброволно
предаване /л.43 от ДП/; справка-характеристика от ИДПС /л.45 от ДП/; 2 броя
разписки /л.81-82 от ДП/; писмо от ОПП-СДРВ ведно със справка за нарушител
/л.40-41 от СП/; писмо от нап /л.162 от СП/; справка
от НОИ /л.158 от СП/; АУАН № 84 /л.123 от СП/; превод на касов ордер /л.7-8 от
ВП/; писмо от 19 СУ „Елин Пелин“ – София /л.62 от ВП/; писмо от 04 РУ – СДВР
/л.69 от ВП/; справка от ИДПС /л.78 от СП/; удостоверение от СДВР /л.169 от
СП/; писмо от 04 РУ-СДВР ведно с НП /л.167-168 от СП/; протокол № 19/2019г. за
графическа експертиза /л.174-179 от СП/; справка за съдимост /л.47 от СП/; заключението
на съдебнооценителна експертиза /л.29-31 от ДП/;
заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за
подсъдимия Т. /л.33-38 от ДП/; заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза за частния обвинител Н. /л.191-197 от СП/.
Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните обстоятелства, интересуващи
процеса са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства не са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно
и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията
си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд
да промени съществено направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване.
Правилно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията
на частния обвинител Н., т.к същите имат ключова роля при разкриване на
обективната истина. Крайно несъстоятелна е лансираната от адв.
В. теза за некредитиране на КСППЕ досежно
свидетелската годност на Н.. Действително експертното изследване се е състояло
приблизително три години след процесното деяние, но
това не дерогира априори
вменяемостта и адекватното психическо развитие на частния обвинител. След внимателна съпоставка на дадените от
него показания на различните етапи от производството не се съзират вътрешни
алогизми, които да парират преценката за относимите
към предмета на доказване факти. Въпреки изтеклия времеви диапазон от
инкриминираното събитие, в хода на съдебното следствие свидетелят Н. детайлно
пресъздава как заедно с подсъдимия са били в дома му, преди да отиде на
училище, като по някое време се е наложило да посети тоалетната, след което
същата вечер е установил, че личният му часовник липсва. В съзнанието му трайно
са се запечатали всички характеристики на предмета на престъплението, като
марка, вид цвят и дори това, че е имало счупено парченце стъкло. Единствените
разминавания с разказа му на ДП са свързани с обстоятелството към кой момент е
осъществен разговора между баща му и свидетелят Т., което настоящата инстанция
намира за естествено предвид изминалия период от време. Неиздържани са
аргументите на защитата и за закъснялата реакция на частния обвинител,
базирайки се на сантименталното му отношение към процесния
часовник. Категорично бе уточнено, че последният го е забравил, т.к е бързал за
училище, и а е житейски логично да не следи зорко за вещите си докато е в
собствения си дом. Не могат да бъдат споделени и възраженията за липсата на
доказателства дали часовникът „Суотч“ е бил във
владение на някой от членовете на семейството. От показанията на Н.безспорно се
установява, че обсъждания предмет е принадлежал на свидетелкатаБ.Н.,
която го е съхранявала в стаята си на тоалетката пред огледалото, като не са
спестени и специфичните му белези. В тази връзка са релевантни и показанията на
свидетеля Н., които пряко затвърждават факта, че
подсъдимият му е предал за продан именно часовник марка „Суотч“,
като вещния идентитет изкристализира
с определянето му, като „тъмен на цвят, може би тъмно синьо“. Последното е в
унисон с предикатно даденото от Н. описание за лилавия му оттенък.
Изцяло защитна, доказателствено необоснована и частично противоречива е
версията на адв. В. за доброволното предоставяне на
часовниците от свидетеля Н. във владение на подсъдимия. От една страна се
твърди, че между двамата е съществувала практиката да се дават вещи с цел
продажба, като в тази насока се претендира и кредитирането на показанията на Н.,
а от друга същите се сочат за изолирани досежно
заявената марка и цвят. Въззивната инстанция не може
да се съгласи със застъпеното становище не само поради липсата на каквато и да
е доказателствена опора, но и най-малкото по причина,
че частният обвинител не отрича факта, че самоволно е дал златните бижута на
подсъдимия, което е показателно за това, че по отношение на часовниците, които
са по-малко ценни не е излъгал. Тук има значение и това, че една от вещите
наистина е означавала много за него, т.к е подарък от брат му, което изключва лековерното
му отчуждаване. Рационално първият съд е игнорирал думите на свидетеля Т., в
частта в която твърди, че синът му му е споделил за доброволно дадените от Н.
вещи. Казаното се конфронтира с изнесените от Н.данни за първоначалното заплашително
и агресивно поведение на Т., както и отрицанието му по повод часовниците. Едва
на един по-късен етап подсъдимият е признал пред баща си, че разполага с въпросния
„Фосил“. Маркираното притеснение у подсъдимия да сподели пред свидетеля Т., че
държи процесните вещи и предпочитането му да го
излъже, са явен индикатор за това, че същите не са попаднали у него по волята
на частния обвинител.
Стойностни като източник на
информация са и приложените по делото писмени доказателства. Инкорпорираният протокол
за доброволно предаване удостоверява
описаната вещ – нейния вид, брой и съдържание, като разкрива връзката на
последната с лицето, което ги е предало. Уместно е да се отбележи, че
доброволното предаване не е посочено изрично в чл. 136 от НПК като способ за
доказване в наказателното производство, така, както разпита, огледа,
претърсването, изземването и др. В практиката обаче не съществува спор, че то е
един от възможните начини за приобщаването на веществени доказателства, като не
е задължително да се осъществи единствено чрез извършване на претърсване и
изземване. Протоколът за доброволно предаване е годен да послужи за
установяване на описаните в него обстоятелства и за това, защото не е нарушен
реда за съставянето му. С основание същият трябва да се цени съвкупно с
останалите доказателствени материали, т.к по
отношение на съдържащите се в него фактически констатации е направено
необходимото за проверка на достоверността му чрез съответното предявяване.
Така обсъжданият процесуален
документ, съдът намира за съобразен с установения в разпоредбите на НПК
регламент за неговите реквизити и форма, като отразените факти кореспондират
напълно със свидетелските показания. Доколкото приема, че приложеният протокол
за действия по разследването удовлетворява изискванията на процесуалния закон и
неговото съдържание се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени средства по делото, съдът го кредитира част
от доказателствената съвкупност, върху която уповава
аргументите си по същество. Коментираният протокол отговоря и на изискванията
за съдържание по чл. 129 от НПК.
Адекватно са ценени приложените
писмени доказателства, т.к кореспондират с останалите материални източници по
делото и коректно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства,
включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени
активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.
Въззивният съд не кредитира извънпроцесуалните
обяснения на подсъдимия. В нарушение на процесуалните постулати предходният
състав е маркирал корелацията им с показанията на частния обвинител. Информацията
от такива източници не може да послужи за проверка на доказателствената
маса, нито да замести някои от наличните обективни находки.
Пунктуално, прецизни и
изчерпателни са заключенията по назначените в хода на производството експертизи. СГС ги кредитира,
като обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата точност на поставените въпроси. Същите са били красноречиво
тълкувани и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
Констатация за необремененото
съдебно минало на подсъдимия Т., районният съд правилно е направил въз основа
на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост.
Въз основа на тази напълно
изяснена фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че
осъществената от подсъдимия деятелност се подвежда под състава на чл.194, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Визираното престъпление
засяга обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху
движими вещи.
От обективна страна
изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което се изразява само
чрез действие. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът
установява свое владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие
възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта. Липсата на съгласие също е
съставомерен задължителен признак на коментираното престъпление.
Предмет на кражбата може да
бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Дефиниция на
понятието движими вещи е дадено в чл.110 от ЗС, като отнетите в случая попадат
в нея. Движимата вещ е чужда, когато не е изключителна собственост на дееца.
По-горе
безспорно бе установено, че отнетите вещи са собственост на свидетелкатаБ.Н.,
като стойността им има изключително важно значение, като следва да се съпостави
с размера на установената за страната минимална работна заплата към момента на
извършване на деянието, който е бил 420.00 лв., от където следва извода, че
откраднатото не попада в квалифициращите признаци големи размери и особено
големи размери, по аргумент за противното от Тълкувателно решение N: 1 от
30.10.1998 г. , по тълк. н. д. N: 1/98 г., ОСНК.
Кражбата е типично
резултатно престъпление, като резултатът е именно промяната във фактическата
власт върху предмета на посегателство, настъпила вследствие на деянието. Такъв
резултат е настъпил при установяването на собственото владение върху вещите от
страна на подсъдимия, т.к същият безвъзвратно се е разпоредил с часовника „Суотч“, като го е дал за продан на приятеля си Н., а
„Фосил“ е задържал за себе си“.
Въззивният съд
се присъединява изцяло към доводите на първата инстанция за субективната страна
на деянието и умисъла на подсъдимия. Прецизно са взети предвид непълнолетието
му, резултатите от изготвената КСППЕ и надлежно са изключени увлечението и
лекомислието.
СРС
правилно е преценил, че не са
налице основания за приложението на привилегирования състав на чл.194, ал.3 от НК. Съгласно легалното определение на чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. Въпросите, които разглежданата разпоредба поставя се отнасят до
това кои обстоятелства имат значение при преценката
дали деянието е маловажно или не,
както и в какво се изразява различието
между нея и нормата на чл.9, ал.2 от НК, съдържаща основания, при които деянието не е престъпно. Безспорно е, че по-ниската степен на обществена опасност
в случая се предопределя в основни линии от
стойността на отнетото имущество. Тя обаче не е единствен критерий за
квалифициране на случая като „маловажен". Действително е възможно и при
малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с
оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършване на кражбата или други
обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-висока от
обикновените случаи и поради това кражбата да не е маловажна. /Решение № 102 от
13.03.2014 г. по нак. д. № 2093 / 2013 г. на Върховен
касационен съд/. Конкретната казуистика имплементира в себе си едновременно
наличието на подсъдимо лице с ранно и трайно формирани криминогенни нагласи
спрямо отношенията на собственост и отнемане на вещи на стойност много малко
под установената за страната минимална работна заплата. Досежно
първата констатация, настоящият състав се уповава на постъпилата от 04 РУ-СДВР
справка – характеристика, в която ясно е записано, че спрямо подсъдимия са
гледани няколко възпитателни дела все за прояви против собствеността. Така наречените сходни факти без съмнение
способстват да се заключи, че въпреки непълнолетието си обществената опасност
на подсъдимия Т. е висока и същият е неподатлив на корекционно
въздействие. За периода 02.07.2014 г. – 04.03.2015 г. са му били наложени
четири възпитателни мерки по ЗБППМН без положителен резултат. Значима е
забележката, че по характер е агресивен и безскрупулен, а приятелите му са
известни на ДПС. За изградените в съзнанието му деградиращи стратегии може да
се съди по употребата на марихуана, многократното повтаряне на учебните години
и постфактум образуваното досъдебно производство.
Изложеното категорично отхвърля опцията за преквалифициране на деянието и на
още по-голямо основание прави безпредметно обсъждането и изключва приложението
на института на чл.9, ал.2 от НК.
Не са налице основания този
съд да се дистанцира и от определеното спрямо подсъдимият Т. наказание. За извършеното от него
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, както понастоящем, така и към инкриминирания момент се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до 3 /три/ години. При провеждането на дейността по
справедливо отмерване на следващото се на подсъдимия наказание правилно е
установено, че не са налице предпоставките за приложение на института
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“
по реда на чл.78а, ал.6 НК, т.к една от вещите не е била върната, нито
стойността й е възстановена. Коректно е отказано и прилагането на чл.218б от НК.
Подобно на предния
съд, СГС е на становище, че три месеца „лишаване от свобода“ биха изпълнили в
достатъчна степен целите по чл. 36 НК. Те ще окажат нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на
подсъдимия, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК.
В същото време, ще се даде възможност на Т. да се поправи и превъзпита, без да
бъде демотивиран от едно ненужно тежко наказание.
СРС правилно е намерил, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде
изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така
определеното наказание. За да се изпълнят целите на специалната и генералната
превенция, в този случай не е необходимо оказване на въздействие от
по-интензивен тип, чрез въдворяването на Т. в място за лишаване от свобода. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на
проведения наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е
от естество да окаже върху него и върху останалите граждани достатъчно
интензивно и репресивно въздействие. При това, предоставеният 2 годишен изпитателен
срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо въздействие, изразяващо
се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в
случай, че подсъдимият, в рамките на него, извърши ново престъпление. Съдът
намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо го, в контекста на
наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение.
Вярно с оглед изхода на
делото на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на подсъдимия разноските
по делото сторени в хода на досъдебното и съдебното производство, както 5 /пет/
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед направеното искане, и като намери, че
същото е основателно и подкрепено с доказателства, въззивният съд счита,
че подс. Т.
следва да бъде осъден да заплати на ЧО Н.
сторените пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение –л. 79-80 от делото в размер на 400 лева.
При извършената на основание чл.314,
ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.05.2019г. по Н.О.Х.Д. №
1791/2018г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
ОСЪЖДА подс. С.Т.Т./ с установена по делото самоличност/ да заплати на частния обвинител Д.Н. Н. сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.