Р Е Ш
Е Н И Е
№261989 15.07.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на
секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16310 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.1 и ал.2 от КТ, и – при условията на
евентуалност, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищцата Т.И.М. от
гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи недействителността
на сключен между страните на 17.09.2020 г. в гр. * Трудов договор поради
противоречие със Закона, а именно – липса на изискуемата по чл.62, ал.1 от КТ
писмена форма на Договора, както и да осъди ответника да й заплати сумата 800
лева, представляваща неизплатено й трудово възнаграждение за периода 17.09.2020
г. – 14.10.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума, а при условията
на евентуалност, ако отхвърли тези искове – да осъди ответното дружество да й
заплати сумата 800 лева, с която ищцата се е обеднила за сметка на ответника
поради извършени без основание услуги на ответника, отговарящи на задълженията
за длъжността „сервитьор и готвач“, заедно със законната лихва върху тази сума,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв.
Ответникът *** – гр. ***, оспорва исковете по основание и
по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовите
договори се сключват в писмена форма – като от
събраните по делото доказателства (включително и отговорите на ищцата на
поставените й от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното
заседание по делото на 22.03.2021 г.) не се установява между страните да е бил
сключен трудов договор в законоустановената писмена форма
(като съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитаната по
делото свидетелка В. Д., че работещите при ответника са работили по трудови
правоотношения, но без сключени писмени трудови договори – още повече, че видно
от представените в тази насока писмени доказателства, тази свидетелка е имала
сключен трудов договор с ответното дружество и е фигурирала във ведомостите за
заплати на ответника).
Поради това, доколкото не се установява от
доказателствата по делото да е възниквало трудово правоотношение между
страните, съдът намира, че няма как същото да бъде обявявано за недействително,
а оттук – че искът с правно основание чл.74, ал.1 от КТ се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а предвид липсата на трудово
правоотношение между страните, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли и искът с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и
ал.2 от КТ, доколкото трудово възнаграждение се полага единствено на работещите
по трудово правоотношение, каквото не се установи да е било налице между
страните по настоящето дело.
Действително, както се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели В. Д.и И. Ц., и
заключението от 14.04.2021 г. на вещото лице по ССЕ И.С., ищцата е идвала да
работи почасово в стопанисваното от ответника Кафе-клуб „***“, но без да желае
сключването на трудов договор, тъй като е студентка и не е имала възможност да
работи ежедневно – като след 15.10.2020 г. е спряла да ходи в заведението, тъй
като след контакт с болно от Ковид-19 лице се е самоизолирала, а след това не
си е направила писиар тест - като ответникът е изплатил изцяло дължимите на
ищцата суми за извършваните услуги като сервитьор и готвач в заведението в
брой, на ръка – доколкото ищцата не е имала трудов договор с ответника и не е
фигурирала във ведомостите за заплати на ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
ищцата е получила дължимите й от ответника суми за извършени услуги като
сервитьор и готвач, съдът намира, че нито ищцата се е обеднила, нито – че
ответникът се е обогатил за нейна сметка, а оттук – че предявеният при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД също се явява
неоснователен и и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на
ответното дружество направените разноски за производството по делото в размер
на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес**, **. И.В., против ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Т. Л. С.,***, **. Щ.Ц., обективно съединени искове
с правно основание чл.74, ал.1 от КТ и чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.1 и
ал.2 от КТ и евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за прогласяване
на недействителността на сключен между страните на 17.09.2020 г. в гр. **
Трудов договор поради противоречие със Закона, а именно – липса на изискуемата
по чл.62, ал.1 от КТ писмена форма на Договора, и осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 800 лева, представляваща неизплатено й трудово
възнаграждение за периода 17.09.2020 г. – 14.10.2021 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, а при условията на евентуалност, ако отхвърли тези
искове – да осъди ответното дружество да й заплати сумата 800 лева, с която
ищцата се е обеднила за сметка на ответника поради извършени без основание
услуги на ответника, отговарящи на задълженията за длъжността „сервитьор и
готвач“, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените
разноски за производството по делото и адвокатско възнаграждение на
пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т.И.М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес,
ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с посочените, ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
представител И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото
В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
П.Павлов
Вярно с оригинала!
Н.К.