Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР. ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на трети
ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 2863 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и сл., във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Августа -Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Каспичан, ул. „ Пейо Яворов” № 3,обл.Шумен, представлявано от П.Г.Т., чрез пълномощник адв.Р.И.,***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” № 128, офис 319, срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1421344/20.05.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 410/01.08.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / „ОДОП”/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на дружеството е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ ДДС в размер на 44954.12 лв.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител твърди, че АПВ в оспорваната част е незаконосъобразен. Счита, че неправилно с акта е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата от 44954.12 лв. за периода от датата на която данъкът е следвало да бъде възстановен - 01.03.2009 г. до датата на фактическото му възстановяване. Посочва, че органите по приходите са били уведомени и са знаели, че е налице данък за възстановяване на дружеството още през м.01.2009 г., тъй като първоначалната ревизия на дружеството е започнала с издаването на ЗВР от 07.01.2009 г., която е започнала във връзка с подадената от дружеството през м.12.2008 г. СД по ЗДДС за д.п.11/2008 г. с резултат за възстановяване в размер на 48775.44 лв. Твърди, че неправилно органът по приходите е приел, че не е налице хипотезата на чл.92, ал.10 от ЗДДС, тъй като не е налице невъзстановен без основание или поради отпаднало основание данък, с оглед на обстоятелството, че дружеството не е посочило в кл.80 на подадената СД по ЗДДС за д.п.12.2008 г. данък, подлежащ на възстановяване. Моли съда да отмени АПВ № 1421344/20.05.2014г. в оспорваната част. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр.
Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита,
че оспорваният АПВ като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
С искане вх. № 4225/
24.04.2014 г. / л.2 от адм. п-ка/ „Августа -Агро” ЕООД,
ЕИК *********, е поискало от ТД на
НАП- гр.Варна възстановяването на декларирания със СД по ЗДДС за д.п. 11.2008
г. и невъзстановен в предвидения 45 дневен
срок ДДС в размер на 48775.44 лв., ведно
със съответните лихви за забава за периода от 25.01.2009 г. до датата на
ефективното възстановяване, с оглед на решение № 1362/ 30.05.2013 г.,
постановено по адм.д. № 2413/2012 г. по описа на Административен съд –
гр.Варна, част. потвърдено с решение №5373/17.04.2014 г., постановено по адм.д.
№ 10032/2013 г. по описа на ВАС.
На основание Резолюция
за извършване на проверка № 1421344/07.05.2014 г., издадена от компетентен орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна /л.1 от адм. п-ка/, съгласно
Заповед № Д-1596/01.11.2012 г. на и.п.директор на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно
Заповед ЗЦУ 534/04.05.2010 г. на изп.директор на НАП и Заповед №
2142/31.10.2012 г. на директора на ТД на НАП-гр.Варна / л.67-70 от делото/, е възложено
извършването на проверка на „Августа – Агро” ЕООД, във връзка с подадено Искане
за прихващане и възстановяване по чл.129, ал.1 от ДОПК, като срока за
завършване на проверката бил определен до 20.05.2014г.
В хода на
проверката било установено, че за
периода м.08.2008 г. дружеството е декларирало данък за възстановяване в размер на 20022.23 лв.; за д.п. 09.2008 г.
е декларирало данък за възстановяване в размер на 201942.76 лв.; за м.10.2008
г. – данък за внасяне в размер на 10774.11 лв. и за м.11.2008 г. данък за
внасяне в размер на 162415.44 лв.
Органът по приходите констатирал, че за д.п. 08.2008 г. възниква ДДС за
приспадане по реда на чл.92 от ЗДДС.След приспадането на данъка за м.08.2008 г.
от данъка за внасяне за м.10.2008 г. и частично за м.11.2008 г., за д.п.
м.09.2008 г. възниква нов данък, подлежащ на приспадане по реда на чл.92 от ЗДДС, т.е. започва нова процедура по приспадане по реда на чл.92, ал.1, т.6 от ЗДДС.
С поданените СД по ЗДДС за
д.п. м.08/2008 г. до м.11.2008 г. „Августа – Агро” ЕООД е декларирало изтекла процедура по
приспадане на ДДС по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС с резултат ДДС за
възстановяване в размер на 48775.44 лв. като тази сума била посочена в кл.80 на
СД по ЗДДС през данъчен период м.11.2008 г. За д.п.м.12.2008 г. дружеството
подало СД по ЗДДС с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 3821.32 лв.,
ефективно внесени на 12.01.2009 г. Органът по приходите констатирал, че
процедурата по приспадането на данъка за д.п. м.09.2008 г. приключва през
м.12.2008 г., а не както е декларирало дружеството през м.11.2008 г., т.е.
същото неправилно е посочило данъка за възстановяване в кл.80 на СД за
д.п.м.11.2008 г. като за д.п. м.12.2008
г. не е посочено в кл.80 на СД сума за възстановяване.
Установено било още, че на
жалбоподателя е била извършена ревизия по ЗДДС, приключила с РА №
*********/06.07.2009 г., в обхвата на която били включени и д.п. м.08 и 09.2008
г. / л.40- 44 от адм. п-ка/.С този РА били определени допълнително задължения
за ДДС. Същият бил оспорен по административен ред като с Решение №
449/25.08.2009г. / л.35- 37 от адм.
п-ка/ Директорът на Дирекция „ОУИ” – гр.Варна / сега Дирекция „ОДОП”/ отменил
РА и върнал преписката за извършване на
нова ревизия, която приключила с издаването на РА № *********/28.03.2012 г. / л.
27-32 от адм. п-ка/.Същият бил потвърден изцяло с решение № 288/12.06.2012 г.
на директора на Дирекция „ОУИ” – гр.Варна / л.16-25 от адм. п-ка/. Този РА бил
оспорен по съдебен ред като с решение № 1362/30.05.2013 г.,постановено по
адм.д. № 2413/2012 г. Административен съд – гр.Варна е отменил същия в частта
за определените задължания за ДДС за д.п. м.08 и 09.2008 г./ л.8-13 от адм.
п-ка/. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено с Решение №
5373/17.04.2014 г., постановено по адм.д.№ 10032/2013 г. по описа на ВАС /
л.3-7 от адм.п-ка/.
Констатирано било още, че
по РА № *********/28.03.2012 г. няма
погасени задължения и не са извършени прихващания с оглед на което приел, че на
основание чл.129, ал.5, т.1 и т.2 от ДОПК и постановеното решение на ВАС,
сумата от 48775.44 лв. подлежи на възстановяване на жалбподателя в 30 дневен срок от
предявяване на съдебното решение.Тъй като дружеството не било посочило сумата
48775.44 лв. като подлежаща на възстановяване в кл.80 на СД по ЗДДС за д.п.
м.12.2008 г., когато приключва процедурата по приспадане, органът по приходите
приел, че не следва да се начисляват лихви за забава върху тази сума в полза на
лицето.
Издаденият АПВ № 1421344/ 20.05.2014г. / л.52-53 от адм. п-ка/, е обжалван пред
директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП., който с решение № 410/01.08.2014 г. е потвърдил същия. Решаващият орган приел, че
посочената в искането сума за прихващане или възстановяване в размер на 48775.44 лв., към датата на подаване
на искането -24.04.2014 г., действително не е била възстановена и е подлежала
на възстановяване, но в частта за
44954.12 лв. като остатък от процедура по приспадане на ДДС за д.п.09.2008 г., а в частта за
3821.32 лв. като недължимо внесена сума за данък. Решаващият орган приел, че не
следва да се възстановяват лихви за забава върху сумата от 44775.44 лв., тъй
като жалбоподателят е поискал за първи път да му бъде възстановена с подаденото
искане от 24.04.2014 г., като в СД по ЗДДС за д.п. м.12.2008 г., когато е
приключила процедурата за прихващане и възстановяване, не е посочен в кл.80 от
СД данък за възстановяване. Прието било още, че в конкретният случай не са
налице предпоставките на чл.92, ал.10 от ЗДДС, тъй като разпоредбата касае
невъзстановен без основание или поради отпаднало основание данък, а такъв не е
налице. По отношение на сумата от 3821.32 лв. като недължимо внесена сума е
прието,че органът по прихода не е изпаднал в забава.
В хода на съдебното
производство са представени писмени доказателства / л.17-62 от делото/
неоспорени от страните. По делото е изслушата и приета ССЕ, неоспорена от
страните /л.77-80 от делото/, вещото
лице по която е изчислило дължимата лихва за забава върху сумата от 44775.44
лв. за периода 01.03.2009 г. – 25.05.2014
г. в размер на 24899.57 лв.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт прави следните правни
изводи:
Жалбата срещу АПВ № 1421344/ 20.05.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна,
потвърден с решение
№ 410/01.08.2014г. на и.п. директора на Дирекция „ОДОП” - гр. Варна при ЦУ на НАП, е подадена от надлежната страна, при наличието
на правен интерес, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
При извършване на
служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че настоящата
проверка е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. АПВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и има съдържание,
в което са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Не са
били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради
което обжалваният АПВ № 1421344/20.05.2014г. не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
За да откаже начисляване и връщане на лихви за забава върху възстановена с оспорвания АПВ сума в размер на 44775.44 лв.,
органът по приходите е приел, че жалбоподателят
е поискал за първи път да му бъде възстановена същата с подаденото искане от
24.04.2014 г., като в СД по ЗДДС за д.п. м.12.2008 г., когато е приключила
процедурата за прихващане и възстановяване, не е посочен в кл.80 от СД данък за
възстановяване. Прието било още, че в конкретният случай не са налице
предпоставките на чл.92, ал.10 от ЗДДС, тъй като разпоредбата касае
невъзстановен без основание или поради отпаднало основание данък, а такъв не е
налице.
Жалбоподателят оспорва
тези изводи на органа по приходите. Твърди, че независимо, че дружеството погрешно е
отбелязало данъка за възстановяване в кл.80 от СД по ЗДДС за д.п. м.11.2008 г.,
а не СД по ЗДДС за д.п. м.12.2008 г., то
органът по приходите е бил уведомен за размера на данъка който е подлежал на
възстановяване, още повече, че по повод на тази СД е започнало и ревизионно
производство, в което РА са отменени. Сочи също, че в конкретният случай са
налице предпоставките на чл.92, ал.8 и ал.10 от ЗДДС/ в актуалната им редакция
към момента на подаване на СД по ЗДДС/.
Спорът между страните е формиран по въпроса дължи ли се лихва за забава върху
сумата от 44775.44 лв., представляваща възстановен с оспорвания АПВ ДДС и ако
се дължи от кой момент следва да се
начисли тази лихва за забава.
В конкретния случай не
се спори, че жалбоподателят е подал СД по ЗДДС за д.п. 08.2008 г. до м.12.2008 г. като в
СД за м.08 и 09.2008 г. е декларирало данък за възстановяване. Безспорно е и
обстоятелството, че процедурата по приспадането на данъка за д.п.
м.09.2008 г. приключва през м.12.2008 г., а не както е декларирало дружеството
през м.11.2008 г., т.е. същото неправилно е посочило данъка за възстановяване в
кл.80 на СД за д.п.м.11.2008 г. като за
д.п. м.12.2008 г. не е посочено в кл.80 на СД сума за възстановяване. Не се
спори, че във връзка със СД по ЗДДС за д.п. м.11.2008 г., подадена на
10.12.2008 г., с посочен за възстановяване ДДС в кл.80 в размер на 48775.44 лв., в срока по чл.129, ал.3 от ДОПК на дружеството е възложена ревизия със ЗВР №
900005/07.01.2009 г. Безспорно е също така, че ревизионното производство е
приключило след повторна ревизия с РА № *********/28.03.2012 г., който е
отменен със решение № 1362/30.05.2013
г., постановено по адм.д. № 2413/2012 г. Административен съд – гр. Варна,
потвърдено решение № 5373/17.04.2014 г., постановено по адм.д.№ 10032/2013 г.
по описа на ВАС, като на дружеството е признато право на приспадане на данъчен
кредит за д.п. м.08 и 09.2008 г.
В настоящият случай е
приложима редакцията на ЗДДС, действаща към съответния процесен период от
време / м.08.2008 г. – м.12.2008 г. /,
т.е. редакцията след изменението в ДВ, бр.108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г.
Съгласно чл.92, ал.8 по смисъла на тази редакция, независимо
от разпоредбите на ал.1, т.4 и ал.3-6, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за
възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт,освен в
случаите,когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа
или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не
по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал.3
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс-не по-кратък от 8 месеца. Безспорно
е в настоящият случай, че декларирания в кл.80 на СД по ЗДДС, макар и по-рано
през м.11.2008 г. данък за възстановяване, вместо през м.12.2008 г., когато е
изтичала процедурата по прихващане и възстановяване за м.09.2008 г., ДДС в
размер на 48775.44 лв. е останал невъзстановен до момента на издаването на АПВ,
поради поведението на органите по приходите – издаването на незаконосъобразен
РА, който в последствие е бил отменен по съдебен ред.
Следва да се отбележи, че по отношение на лихвата
за забава е налице специална разпоредба – чл.92, ал.10 от ЗДДС / в действащата
редакция за процесния период/, която гласи, че
данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание /
включително при отмяна на акт/ в предвидените в този закон срокове, се
възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която
е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане,
независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното
производство. Разпоредбата на чл.92, ал.10 от ЗДДС е специална по отношение на
разпоредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК, тъй като касае точно определен вид
подлежащ на възстановяване , но невъзстановен данък – невъзстановен без
основание или невъзстановен поради отпаднало основание, какъвто е настоящият
случай.
Неправилно органът по приходите е посочил, че след
като жалбоподателят не е декларирал данък за възстановяване в размер на 48775.44 лв. в кл.80 на СД по
ЗДДС за д.п. м.12.2008 г. и не е подал приложение № 6 към същата
- справка за извършено приспадане, а е сторил това един месец по-рано с подаването на СД по ЗДДС
за д.п. м.11.2008 г., то органът не е бил уведомен, че е следвало да прихване
или възстанови съответния данък, не е могъл да започне такава процедура и не е
налице невъзстановен без основание данък за който се дължат лихви. Следва обаче
да се посочи, че органът по приходите, независимо от този извод, не оспорва
факта, че след приспадането на данъка за м.08.2008 г., от данъка за внасяне за
м.10.2008 г. и частично от м.11.2008 г., за д.п. м.09.2008 г. възниква нов данък, подлежащ на приспадане по
реда на чл.92 от ЗДДС в размер на 48775.44 лв.
Не се оспорва и факта, че именно в подадената СД по ЗДДС за д.п. 11.2008
г. е посочен размера на данъка за
възстановява и същият е бил известен на органа по приходите като в срока за
възстановяването му е образувано ревизионното производство за установяване на
задължения за ДДС за д.п. м.08 и 09.2008 г., т.е причината за невъзстановяване
на данъка не е липсата на посочване на данъка в кл.80 на СД по ЗДДС за
м.12.2008 г., а незаконосъобразно
отказаното право на приспадане на
данъчен кредит за д.п. м.08 и 09.2008 г. с отменените при съдебното обжалване
РА. С оглед на горното неправилно органът по приходите е приел, че в конкретният
случай не са налице предпоставките на чл.92, ал.10 от ЗДДС.
В срока на
ревизионното производство данък не се възстановява по смисъла на чл.92,
ал.8 от ЗДДС /в актуалната редакция през
2008г. и 2009 г./, но това не означава, че върху него спира да тече и не тече
лихва за забава. По отношение на лихвата
за забава е налице специалната разпоредба на чл.92, ал.10 от ЗДДС - дължимост
на лихва за забава върху подлежащ на възстановяване ДДС, както е в процесния
случай, възстановен по-късно поради отпаднало основание, независимо от
проведеното ревизионно производство. Уредбата за
дължимост на лихвите върху данъка е специална по отношение на уредбата, касаеща срока
за възстановяване на данъка и е съответстваща на един от основните принципи на
общностното право-принципа на пропорционалност.
Данъчният субект не следва да бъде санкциониран чрез непризнаване на
лихви върху вземане - данък, чието възстановяване е признато, но е удължен срокът за
изплащането му, единствено и само поради проведено ревизионно производство, приключило в
крайна сметка с отмяната на РА, което установява правото на данъчния субект да му
бъде възстановен ДДС. Недопустимо е да се стигне до там, че жалбоподателят, заявил за
възстановяване данък /независимо, че данъкът за възстановяване е
посочен в кл.80 на СД по ЗДДС за м.11.2008 г., един месец преди приключването
на процедурата по чл.92 от ЗДДС за възстановяване на данък за м.09.2008г./, който му се следва, както в последствие, но
значително по-късно във времето е прието и установено, да понесе загуби във вид
на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Принцип в правото е, че забавата, стига за нея да
няма вина кредитора, се санкционира със заплащане на лихви. Това е принцип и на
общностното право, спазван трайно в практиката на СЕС. Съгласно решение от 12.05.2011 г. на СЕС по дело С-107/2010 в т.53 е посочено, че доколкото данъчнозадълженото лице временно не може да се
разпорежда със средствата, които отговарят на надвзетия ДДС, в икономически
план то понася неудобство, което може да се компенсира с изплащането на
лихва, като по този начин се гарантира спазването на принципа на данъчен
неутралитет. Изводът е, че и при действие на редакцията на чл. 92, ал.8
и 10 ЗДДС
/ ДВ, бр.108/07 г./ ДДС, подлежащ на възстановяване/прихващане се дължи заедно
с лихвата за забава, считано от изтичане на 45-дневния срок за възстановяването
му по чл. 92, ал.1,
т.4 ЗДДС, независимо от започнало в този срок и проведено ревизионно
производство. Следва да се отбележи
също, че след 01.01.2010 г. е въведена уредба- чл. 92, ал.10 ЗДДС, според която вече не остава съмнение за дължимостта на лихва в
случай на забава при възстановяване на данък. Въпреки,че разпоредбата е
материалноправна и като такава е неприложима за процесния случай, то същата
показва волята на националното ни законодателство за съответствие с общностното
право. При условията на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС, при
установената фактическа обстановка в конкретният случай данъкът е следвало да
бъде възстановен в 45 дневен срок от подаването на последната СД по ЗДДС за
м.12.2008 г. / подадена на 12.01.2009 г./, т.е. до 26.02.2009 г. С оглед на горното съдът не
следва да съобразява изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, не оспорена от
страните, с оглед на това, че датата от която е изчислена лихвата за забава е 01.03.2009 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1421344/20.05.2014г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 410/01.08.2014г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / „ОДОП”/ -
гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на дружеството е отказано начисляване
и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ ДДС в
размер на 44954.12 лв. е незаконосъобразен. С
оглед естеството на акта и предвид вменените правомощия на приходните органи
относно възстановяването/прихващането на задължения по ЗДДС и лихви върху тях, и на основание
чл. 222, ал.1
и чл. 228 АПК, вр. с чл. 160, ал.3 ДОПК, преписката следва да се върне на компетентните приходни органи при ТД
на НАП- Варна
за издаване на АПВ при съобразяване с направеното в настоящото решение
тълкуване на приложимия закон, явяващо се задължителни указания при прилагането
му. Лихва за забава върху главницата от 44954.12 лв. се дължи от деня, в който е изтекъл
45-дневният срок, предвиден в чл. 92, ал.1,
т.4 от ЗДДС течащт от
момента на подаване на СД по ЗЗДС за д.п. м.12.2009 г., когато приключва
процедурата по приспадане на данъка за д.п. м.09.2008 г. до датата на окончателното
изплащане на данъка.
При този изход не делото разноски не следва да се
присъждат на ответника. На жалбоподателя следва да се заплатят сторените по
делото разноски в размер на 1500.00 лв., съгласно списък на разноските и доказателства
за заплащането им / л. 82-84 от делото/. Съдът намира и за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Същото е в рамките на минимално
определения размер посочен в чл.8, ал.1,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1, във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК,
Административен съд – гр. Варна, Първо отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1421344/20.05.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 410/01.08.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / „ОДОП”/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта в която на „Августа -Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Каспичан, ул. „ Пейо Яворов” № 3,обл.Шумен, представлявано от П.Г.Т., е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ ДДС в размер на 44954.12 лв.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна за
издаване на АПВ в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Дирекция „ОДОП” – гр.Варна да заплати на „Августа
-Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Каспичан,
ул. „ Пейо Яворов” № 3, обл. Шумен, представлявано от П.Г.Т., сумата в размер на 1500.00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: